Р Е Ш Е Н И Е
№ 252
Гр. Перник, 15.11.2021 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
съдебно заседание проведено на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
При съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 478/2021 година по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 – чл.
178 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във
връзка с чл.
46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано е по жалба на А.К.А., с ЕГН ********** *** против Заповед
№ 1327 от 30.07.2021 година на кмета на община Перник, с която на основание чл.
44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/,
във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ и чл. 33, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата
за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на община Перник /НРУУРОЖ/ и Решение № 24 на комисията по чл. 10 от
НРУУРОЖ, отразено в Протокол № 7/13.04.2021 година по повод заявление вх. № 21/ЖН-160/30.03.2021 година е прекратено, считано от
15.09.2021 година действието на договор за наем за общинско жилище, находящо се
в гр. Перник, ул. „***“,
бл. ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, съгласно Заповед за
настаняване
№ 253/19.09.1974 година.
В жалбата са изложени са съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването и от некомпетентен орган,
неспазване на изискването за мотивираност, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, отсъствие на предвидените в закона
предпоставки за постановяването й. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не
се явява и не се представлява. В депозирана молба вх. № 3646 от 08.11.2021
година, заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съд
да я отмени като незаконосъобразна.
В проведеното съдебно заседание ответникът – кмета на община Перник, редовно призован, не се явява,
представлява се от юрисконсулт К.Л., която моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна по изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за настаняване № 253/19.09.1974 година на началника на служба за жилищно
настаняване при изпълкома на градски народен съвет Перник на основание чл. 7 и
чл. 13. Ал. 2 от Закона за наемите и чл. 9 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за
приложението му е наредено С.А.Б./майка на жалбоподателя/ да бъде настанена в общинско жилище, находящо се в гр. Перник,
ул. „***“, бл. ***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения.
Въз основа на издадената заповед,
на 04.10.1974 година е сключен договор за отдаване под наем на държавен жилищен
имот между СП „Жилфонд”, в качеството на наемодател и С.А.Б./майка на
жалбоподателя/, в качеството на наемател. С него наемодателят е предоставил за
ползване на наемателя и неговото тричленно семейство, срещу заплащане на наемна
цена, общинско жилище,
находящо се в гр. Перник, ул. „***“, бл. ***, състоящо се
от две стаи, кухня и сервизни помещения.
На 01.05.2000 година С.А.Б./майка
на жалбоподателя/ е починала.
В наетото жилище е
продължил да живее жалбоподателя А.К.А., заедно със семейството си.
Няма спор между страните
и се потвърждава от приложените писмени доказателства, че жалбоподателя и
семейството му са заплащали редовно наемната цена и консумативите за ползването
на жилището.
По делото е приложено
удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, издадено от
Служба по вписванията, от което се установява, че в периода от 02.04.2002
година до 09.03.2021 година има наложена възбрана върху имот, находящ се в гр.
Перник, ул. „***“, ****, видно от книга възбрани вх. Рег. № 75/15.01.2019
година.
Заявлението, ведно
приложените към него документи е разгледано от комисията по чл. 10, ал. 1 от
Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на община Перник/Наредбата/ на заседание, проведено на 13.04.2021 гадина.
С Решение № 24 по Протокол № 7/13.04.2021 година комисията е приела, че А.К.А. не отговаря на условието по чл.
5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖ, тъй като Д.С.С., с която живее на съпружески начала
жалбоподателя е извършила имотна сделка.
Становището на комисията
изцяло е възприето от административния орган. С посочените мотиви е издадена
оспорената Заповед № 1327 от
30.07.2021 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2
от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във връзка
с чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/
и чл. 33, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
община Перник /НРУУРОЖ/ и Решение № 24 на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ, отразено
в Протокол № 7/13.04.2021 година по повод заявление вх. № 21/ЖН-160/30.03.2021
година е прекратено, считано от 15.09.2021 година действието на договор за наем
за общинско жилище, находящо се в гр. Перник, ул. „***“, бл. ***, състоящо се
от две стаи, кухня и сервизни помещения, съгласно Заповед за настаняване № 253/19.09.1974
година.
Заповедта е връчена на А.К.А.
на 20.09.2021 година, съответно жалбата срещу нея е подадена на 04.10.2021 година.
При така установеното от
фактическа страна, Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл.
146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати
от административния акт, в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК против заповед, подлежаща на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган. Съгласно чл.
46, ал. 2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява от
органа, издал настанителната заповед. В ЗОС не е предвиден органа, компетентен да издава
настанителни заповеди. В разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗОС е посочено, че условията и редът за установяване на жилищни
нужди и за настаняване под наем в общински
жилища се определят с наредба на общинския съвет. Въз основа на законовата
делегация е приета Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на община Перник. В чл. 21 от Наредбата е
предвидено, че органът компетентен да издаде заповедта за настаняване в
общинско жилище е кмета на община Перник. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата,
това е и органът, който разполага с териториална и материална компетентност да
прекрати наемното правоотношение. Кметът на община Перник е и издателят на
оспорената заповед, затова тя отговаря на изискването за компетентност на
органа, който я е издал.
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че заповедта е издадена от некомпетентен орган,
тъй като той е различен от органа издал настанителната заповед. Към момента на
издаване на оспорената заповед процесният апартамент е частна общинска
собственост и затова компетентен да прекрати наемното правоотношение по силата
на чл. 33, ал. 2 от Наредбата е кметът на община Перник.
Заповедта е обективирана в изискуемата
съгласно чл. 59, ал. 1, във вр. с ал. 3
от АПК писмена форма. Същата, обаче не отговаря на
изискването на чл. 59, т. 4 от АПК и чл. 46, ал. 2, изр. 2 от ЗОС за посочване
на фактическите основания за издаването й. Това
изискване е изпълнено, когато ясно са отразени фактите, които обуславят
приложението на конкретна материално правна норма. В случая, материалноправното
основание на заповедта са разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл.33, ал.
1, т. 6 от Наредбата са с идентично съдържание и предвиждат като предпоставка
за прекратяване на наемното правоотношение – отпадане на условията за
настаняване на наемателя в общинско жилище. В случая административният орган е
приел, че домакинството на жалбоподателя
не отговаря на условието по чл.
5, ал. 2, т. 5 от Наредбата, според
което не
следва да са прехвърляни имоти на други лица в срок от 10 години, преди датата
на подаване на заявлението.
От събраните поделото
доказателства се установява по безспорен начин, че настоящия жалбоподател, в
качеството си на наследник на наемателя С.А.Б./починала през 2000 година/ не е
извършвал прехвърлителни сделки, видно от приложеното приложено удостоверение
за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, издадено от Служба по
вписванията валидно за периода от 02.04.2002 година до 09.03.2021 година.
Действително по делото е приложено удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания за лице, издадено от Служба по вписванията, от което се установява,
че в периода от 02.04.2002 година до 09.03.2021 година има наложена възбрана
върху имот, находящ се в
гр. Перник, ул. „***“, ****, видно от книга възбрани вх. Рег. №
75/15.01.2019 година, собственост на Д.С.С.. Така наложена възбрана по своя
характер представлява реално обезпечение на възникнало задължение, при което не
се прехвърля правото на собственост върху друго лице, а служи за обезпечавана
на възникналото вземане. Ето защо в случая не са налице материалните
предпоставки по реда на чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата за издаване на
оспорената заповед.
Отсъствието на факти, елемент от състава на
основанието за издаване на заповедта води до немотивираност на същата и е
основание за нейната незаконосъобразност. Този недостатък може да бъде преодолян,
ако в административната преписка се съдържат доказателства за тези обстоятелства.
Случаят, обаче не е такъв. По делото са събрани доказателства, от които се
установява липса на посочените предпоставки в оспорената заповед, а именно
нарушение на нормата на чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖ/.
По тази причина настоящия съдебен състав намира, че оспорената заповедта е материално незаконосъобразна,
тъй като не е доказано наличието на обстоятелствата, субимиращи се от правните
норми, посочени като нейно правно основание.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва
да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на
ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от
АПК, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 1327 от 30.07.2021 година на кмета на община
Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация /ЗМСМА/, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал.
5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 33, ал. 1, т. 6, във връзка с
чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖ/ и
Решение № 24 на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ, отразено в Протокол № 7/13.04.2021
година по повод заявление вх. № 21/ЖН-160/30.03.2021 година е прекратено,
считано от 15.09.2021 година действието на договор за наем за общинско жилище,
находящо се в гр. Перник, ул. „***“, бл. ***, състоящо се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, съгласно Заповед за настаняване № 253/19.09.1974 година, като незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно на основание
чл.
46, ал. 5, изр. последно от Закона за общинската собственост.
Съдия:
/п/