№ 370
гр. Плевен, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430201268 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0938-005903 от
24.11.2017 година на Началник група към ОДМВР - Плевен, сектор ПП -
Плевен, с което на основание чл. 175 А ал. 1 пр. 2 ЗДп и чл. 185 от ЗДП на ВЛ.
Н. Г. от *** са наложени две административни наказания, както следва:
наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 104 Б т. 1 ЗДП и
административно наказание глоба в размер на 20 лева за извършено
нарушение по чл. 190 ал. 3 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат В.М., ПлАК. Последният навежда
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление. Счита, че доказателствата по делото не обосновават
категоричното заключение за извършено нарушение от страна на доверителя
му. От една страна са противоречивите и неясни показания на полицейският
служител И.Д., в противовес на които са показанията на друг свидетел –
очевидец, която установява, че в деня на съставянето на акта на
жалбоподателя, управлявал автомобила си непосредствено зад него и не е
1
видял каквито и да е състезания. Ето защо адвокат М. счита, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния закон предвид
липсата на събрани доказателства за извършено нарушение. На второ място,
адвокат М. счита, че по отношение на нарушението по чл. 104 Б т. 1 ЗДП е
нарушен и процесуалният закон, тъй като същата норма съдържа две
хипотези на изпълнително деяние, а в съдържанието на наказателното
постановление липсва посочване на това, която хипотеза всъщност е
реализирана от доверителя му. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление, както и да присъди в полза на
доверителя му направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по основателността на депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 11.11.2017 година в *** на жалбоподателят Г. бил съставен акт за
извършени две административни нарушения – нарушение по чл. 104 Б т. 1
ЗДП и нарушение по чл. 190 ал. 3 ЗДП, а именно : на 11.11.2017 година в
***, около 20:25 ч, на път II – 35 км 2 в посока към ***, при управление на
МПС *** с рег. № *** участвал в нерегламентирано състезание на път,
отворен за обществено ползване като се състезавал с лек автомобил *** с рег.
№ *** с водач Б.Б., управлява лек автомобил *** с рег. № *** с наложено
наказание глоба с НП или електронен фиш, незаплатена в срока за
доброволно изпълнение.
Актът за административно нарушение бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и връчен му по надлежния ред срещу подпис.
Впоследствие, на 24.11.2017 година е издадено и атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с две глоби в
размер от по на 3000 лева и лишаване от прав ода управлява МПС за срок от
12 месеца за извършено нарушение по чл. 104 Б т. 1 ЗДП и глоба в размер на
2
20 лева за извършено нарушение по чл.190 ал. 3 ЗДП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
28.11.2018 година.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства – наказателно постановление
№ 17-0938-005903 от 24.11.2017 година на Началник група към ОДМВР -
Плевен, сектор ПП - Плевен; акт за установяване на административно
нарушение № 5903 от 11.11.2017 година на *** в сектор ПП при ОДМВР -
Плевен; обяснения от името на жалбоподателя ВЛ. Н. Г. от 11.11.2017
година обяснения от Б. Д. Б. от 11.11.2017 година; възражение от името на
жалбоподателя ВЛ. Н. Г. до Началник сектор ПП при ОДМВР - Плевен с
входящ № 31600-39893 от 16.11.2017година; пощенски плик с дата на
пощенското клеймо 14.11.2017 година; справка за нарушител на името на
жалбоподателя ВЛ. Н. Г.; Заповед № 8121з - 952 от 20.07.2017 година на
Министъра на вътрешните работи, находящи се в кориците по НАХД № 2994
от 2018 година по описа на Районен съд - Плевен.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът прие, че към настоящият момент е изтекла абсолютната
погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл.
34, ал. 1 от ЗАНН.
Несъмнено е, че по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в
административно-наказателното производство, следва да се прилагат
правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността,
предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. В този
смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е
обстоятелството изключващо отговорността /по аргумент на нормата и на
чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съобразно която правна норма, изтеклата давност е
обстоятелство, изключващо отговорността, така и Тълкувателно решение
№112/16.12.1982г., по н.д. № 96/82г. на ОСНК/, то безспорно, при липса на
съответната уредба в ЗАНН /в последния липсва уредба именно на такава
абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече
административно-наказателно производство, да се преклудира възможността
на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от
3
него нарушение/, следва този институт да намери приложение и в
административно-наказателното производство. Института на абсолютната
погасителна давност, няма своята изчерпателна уредба в нормата на чл. 82 от
ЗАНН. Последната регламентира единствено давността за изпълнение на вече
наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за
изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна
давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно,
по силата на чл.11 от същия закон, следва да се приложи нормата на чл. 81,
ал. 3 от НК. Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на
института на абсолютната давност уреден в чл. 81, ал.3 от НК, следва да бъде
сторено обаче не във връзка с правилата възведени в чл. 80 от НК, а с
правилата и сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН. Последно посочения
нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на
давностните срокове и точно поради това, именно те следва да се съобразят
при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК във вр. чл. 80
ал. 1 т. 5 НК. В случая отговорността на жалбодателя е била ангажирана на
основание по чл. 104 Б т. 1 ЗДП и чл. 190 ал. 3 ЗДП за нарушения, открити на
11.11.2017 г., т.е. следва да се приеме, че най-късно към този момент същите
са били осъществени. При това положение, срокът на абсолютната
погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е три
години и е изтекъл най-късно на 11.11.2020 г. Доколкото давността за
наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането
на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване,
то на основание чл. чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, процесното
наказателно постановление, следва да бъде отменено.
Предвид наличието на горното, абсолютно по своя характер основание
за отмяна на наказателното постановление съдът счита, че не се налага
обсъждането на доказателствата по същество досежно това налице ли са или
не извършени от страна на жалбоподателя нарушение на чл. 104 Б т. 1ЗДП и
чл. 190 ал. 3 ЗДП, както и анализ на гласните доказателства, събрани
посредством разпита на свидетелите Д.Х., И.Д., Б.Б. и Н.Н..
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
4
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Видно от приложеното към материалите по делото
адвокатско пълномощно е, че на адвокат М. е заплатено възнаграждение за
оказаната на жалбоподателя правна помощ в размер на 450 лева. Горната сума
следва да бъде присъдена и доколкото няма направено възражение за
прекомерност от ответната страна не се налага редуцирането на адвокатското
възнаграждение. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е
съответно на действителната правна и фактическа сложност на делото,
проявената процесуална активност от страна на пълномощника на
жалбоподателя, участвал до момента общо в разглеждането на четири
съдебни производства пред въззивният съд, общо в осем заседания пред
настоящият съд като делото не е отлагано по вина на жалбоподателя или
неговият представител. Заплатеното адвокатско възнаграждение,
представляващо направени разходи от страна на жалбоподателя във връзка с
разглеждането на НАХД № 1268/2021 година по описа на Рс Плевен в размер
на 450 лева следва да бъдат възложени в тежест на ответника по жалбата.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от ***
следва да бъде осъдена да заплати ВЛ. Н. Г. от ***, ЕГН ********** сумата
от 450 лева, представляваща направените по НАХД № 1268/2021 година по
описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на адвокат В.М., ПлАК.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0938-005903 от 24.11.2017
година на Началник група към ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с което
на основание чл. 175 А ал. 1 пр. 2 ЗДп и чл. 185 от ЗДП на ВЛ. Н. Г. от ***,
ЕГН ********** са наложени две административни наказания, както следва:
наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС
5
за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 104 Б т. 1 ЗДП и
административно наказание глоба в размер на 20 лева за извършено
нарушение по чл. 190 ал. 3 ЗДП.
На основание чл. 63 Д ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
на МВР – Плевен, представлявана от *** да заплати ВЛ. Н. Г. от ***, ЕГН
********** сумата от 450 лева, представляваща направените по НАХД №
1268/2021 година по описа на Районен съд Плевен разноски за
възнаграждение на адвокат В.М., ПлАК.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6