РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 05.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в закрито заседание на пети декември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3141 по описа за 2017г. на ПлРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по повод на депозирана
молба от ответника М.Й.С. с искане съдът да допълни постановеното по делото
решение № 1625/02.10.2017 г. по настоящето дело, като се произнесе по
направеното искане за разсрочване плащането на задължението му по реда на
чл.241 ГПК.
С разпореждане № 17472/23.10.2017
г. съдът е открил производство по допълване на постановеното по делото решение
и е изпратил препис от молбата на насрещната страна за отговор.
В дадения от съда срок насрещната страна „Т.П.“ ЕАД не
е депозирала отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявена искова молба от „Т.П.“ ЕАД срещу М.Й.С. с искане както да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сума в
общ размер на 323,23 лева за консумирана топлинна енергия, така и за осъждане
на длъжника да заплати сторените по делото разноски.
С нарочни писмена молба,
депозирана преди о.с.з. ответникът е отправил искане да бъде разсрочено
плащането на задължението му към ответника, тъй като не работи по трудов
договор, не е регистриран към бюрото по труда и няма други имоти освен този на
когото е доставяна топлинна енергия на територията на РБ. За твърденията си
ответникът не представя доказателства.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът се явява лично и признава иска. Не навежда доводи, а и не представя
доказателства във връзка с направеното искане задължението му да бъде
разсрочено.
С
решение
№1625/02.10.2017 г., съдът е приел за установено в отношенията между страните, че М.Й.С. дължи на „Т.П.“ ЕАД, сума в общ размер на 323,23 лева за доставена топлинна енергия ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №1947/2017 г. по описа на ПлРС,
до окончателното погасяване на задължението. С решението си съдът е осъдил
ответника да заплати на ищеца сторените
в заповедното и исковото производство разноски в общ размер на 214 лева.
С решението си
съдът не се е произнесъл по искането на ответника за разсрочване на плащането,
поради което дължи произнасяне. Разпоредбата
на чл.250 ГПК предвижда, че срокът, в който може да се иска допълване на
решението е едномесечен от връчване на решението или от влизането му в сила и
доколкото молбата за допълване е
депозирана в този срок то същата е допустима.
По същество молбата е неоснователна на следните
основания.
Съгласно разпоредбата на чл.
241, ал.1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да
разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на
други обстоятелства. Ответникът по делото, както с депозираната молба преди
о.с.з., с която е направил искането за разсрочване плащането на задължението
му, така и с последващата молба, станала повод за иницииране на настоящето
производство, не е представил доказателства за твърдените от него факти, че не работи по трудов
договор, че не е регистриран към бюрото
по труда и няма други имоти освен този на когото е доставяна топлинна енергия
на територията на РБ. С непредставянето на тези доказателствата страната е
поставила в невъзможност съда да прецени какво е имотното му състояние и дали
са налице предпоставките визирани в закона за разсрочване плащането на
задължението. Предвид изложеното искането на ответника за
разсрочване на задължението да бъде оставено без уважение.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва
да отбележи, че няма пречка между
страните по делото да бъде постигнато споразумение за разсрочване на
установеното с решението задължение.
Мотивиран от така изложените съображения, Плевенския
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената от молба
от М.Й.С. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** с искане съдът да допълни
постановеното по делото решение № 1625/02.10.2017 г. по настоящето дело, като
разсрочи плащането на задължението му по реда на чл.241 ГПК, на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: