№ 11926
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110169849 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „С.В.“ АД съществува
вземане от Г. С. Г. за сумата от 1749.78 лева, представляваща незаплатена цена на потребена
вода в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „С.“, ................. за която цена в периода от
23.08.2019г. до 25.12.2020г. са съставени фактури, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК- 07.04.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от
87.97 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.09.2019г. до
25.12.2020г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 19624/2021г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „С.В.“ АД твърди, че между него и ответника в качеството му на вещен
ползвател на горепосочения недвижим имот е налице облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при
публично известни общи условия. Поддържа, че ответникът е потребител на В и К услуги и
че му били предоставени такива в следния имот: ап. 5, находящ се в гр. София, ж. к. „С.“,
................. Клиентът не заплатил формираните за исковия период парични задължения в
срок, поради което ищецът претендира тяхната стойност, законна лихва, обезщетение за
забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, оспорвайки през исковия период да е
бил потребител на предоставяните до имота В и К услуги по смисъла на закона и
приложимите общи условия на ищеца, доколкото по силата на нотариален акт от
19.11.2001г., на който се позовава и ищецът в исковата молба, учредил вещно право на
ползване върху жилището в полза на В.Г.Д., поради което именно тя била легитимирана да
отговаря за задълженията, свързани с ползването на имота, каквото счита, че е задължението
за заплащане на цената на потребената в него вода. Изрично в отговора на исковата молба се
потвърждава идентичността на имота, посочен в исковата молба, от една страна, с описания
в справката от Имотния регистър под номер 10, както и в приложения към отговора на
1
исковата молба нотариален акмт, от друга. В условията на евентуалност е релевирано
възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответникът има качеството
потребител на В и К услуги по силата на валидно съществувало през исковия период
облигационно правоотношение със соченото от ищеца съдържание, че през процесния
период ищецът е предоставил В и К услуги в твърдения обем в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните в настоящото производство суми, както и че през целия
период са били налице конкретни фактически основания (предпоставки) за начисляване на
потребено количество вода по съответен ред/методика.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на задълженото лице в забава за погасяването му, както и размера
на вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение, изразяваща се в пропуснатата
полза от ползване на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за
периода.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги и юридически или физически лица- собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от общите
условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна
собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на цитираните нормативни
актове са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване по отношение на
съответните имоти, като в общите условия на дружеството е предвидена възможността
такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за
това.
За установяване на твърдението си, че ответникът е потребител на В и К услуги за
процесния обект в качеството си на негов вещен ползвател, в какъвто смисъл са изричните
твърдения на ищеца в исковата молба, последният е представил справка по лице от
Службата по вписванията- София и се е позовал на вписаната в нея под пореден номер 10
сделка с вх. рег. № 35087/19.11.2001г.
Установява се от представения с отговора на исковата молба, приет като писмено
доказателство по делото и неоспорен от ищеца Нотариален акт за дарение на право на
ползване върху недвижим имот № 30, том IV, рег. № 34544, дело № 686 от 2001г., вписан
именно под посочения по- горе вх. рег. № 35087/19.11.2001г. по описа на Службата по
вписванията- гр. София, че със същия ответникът Г. С. Г. в качеството си на собственик на
2
следния недвижим имот- ап. 5, находящ се в гр. София, .................“, бл. 20, вх. 1, за който с
доклада по делото и съобразно изричните изявления на страните е прието, че е идентичен с
описания в исковата молба, е учредил безвъзмездно и пожизнено вещно право на ползване
върху процесния имот. По делото не се установява, а не се и твърди впоследствие това
право на ползване да е погасено на някое от законоустановените основания за това, поради
което и при съобразяване, че коментираната сделка е сключена преди исковия период и при
липсата на други данни, а и твърдения за настъпили след нея- преди или по време на
процесния период, правопогасяващи юридически факти и/или събития, следва да се приеме,
че през релевантния за спора интервал от време ответникът е бил носител на т. нар. „гола
собственост“ върху имота, доколкото титуляр на вещно право на ползване по отношение на
него е било друго, трето за производството лице.
В хипотезите, когато носители на право на собственост, респ. на ограничено вещно
право на ползване по отношение на един и същ имот са различни лица, както е в настоящия
случай, вещният ползвател, а не титулярът на т. нар. „гола собственост“, е страна по
продажбеното правоотношение с водоснабдителното дружество и е материално
легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане стойността на доставената
топлинна енергия. Това е така, тъй като докато трето лице е вещен ползвател на имота му,
собственикът е лишен от възможността да упражнява правомощието си да ползва вещта, а
именно осъществяването на това правомощие от конкретно лице обуславя възлагането на
тежестта за разходите, свързани с ползването, на това лице. Касае се за хипотеза, в която по
отношение на един и същ имот съществуват вещни права, упражнявани от различни правни
субекти по начин, че правомощията на единия изключват възможността за ангажиране на
имуществената отговорност на другия за заплащане на цената на доставения до имота
ресурс.
По изложените фактически и правни съображения настоящият съдебен състав намира,
че субект на задължението за заплащане на цената на предоставените през релевантния
период до процесния недвижим имот В и К услуги е не собственикът, а носителят на
ограничено вещно право на ползване, каквото качество, противно на поддържаното от
ищеца, ответникът не е притежавал през исковия период, поради което предявеният срещу
него иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите, както и обусловеният от неговата основателност акцесорен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени с оглед липсата на първата от
изяснените по- горе материални предпоставки- продажбено правоотношение между ищеца и
ответника през исковия период, за основателност на тези искове. Поради това безпредметно
се явява обсъждането на останалите предпоставки за възникване на спорното материално
право, респ. на наведените във връзка с тях доводи и възражения.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
случая разноски се следват единствено на ответника, като в негова полза следва да бъде
присъдена сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, както и сумата от 500.00 лева- адвокатски хонорар за исковото производство,
за които са представени доказателства, че са реално заплатени от страната и за които съдът
констатира, че са в минимален размер съобразно материалния интерес по делото и нормите
на чл. 7, ал. 7, респ. ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В полза на ищеца разноски не следва да бъдат присъждани с оглед цялостната
неоснователност на претенциите му.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че в правната сфера на „С.В.“ АД, ..............., съществуват
следните вземания от Г. С. Г., ЕГН **********: за сумата от 1749.78 лева, представляваща
незаплатена цена на потребена вода в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „С.“, ................. за
която цена в периода от 23.08.2019г. до 25.12.2020г. са съставени фактури, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 07.04.2021г., до окончателно изплащане на
задължението, както и за сумата от 87.97 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 23.09.2019г. до 25.12.2020г., за които парични притезания по ч. гр. дело №
19624/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.В.“ АД, ..............., да заплати на Г. С. Г.,
ЕГН **********, сумата от 300.00 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 500.00 лева- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4