№ 340
гр. Плевен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева М.а
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева М.а Административно
наказателно дело № 20224430200107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-004051 от 20.10.2021г. на
Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-гр.Плевен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 вр.чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на М. С.
ИЛ. от гр. Плевен, ул.“Д“ №29,вх.Б,ап.3, ЕГН********** за нарушение на чл.
25,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 50 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3, б.
„в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят М.И. редовно призован, в съдебно заседание не се явява
лично, явява се упълномощен представител адв. В.К. АК-Плевен. Поддържа
искането за отмяна на издаденото НП, релевира факти за неналичие и пълна
липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и за
незаконосъобразност на издаденото НП по отношение на нарушенията
посочени в него.
Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание
не се представлява и не излага становище по жалбата .
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено против
жалбоподателя М. С. ИЛ. за това, че на 15.10.2021 г, в 14 00 часа в
гр.Плевен на ул.Д като водач на товарен автомобил – ГРЕЙТ УОЛЛ Х5 с рег.
№ *****, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: Град Плевен, улица Д до
1
номер 22а, с посока на движение към номер 23, като водач и управлява
товарен автомобил Крейт Уолл с регистрационен номер **** извършва
следното:
1. Движейки се по улица Д предприема последователни маневри
(отклонение на лява/дясно, за да заобиколи престояващ вдясно пак автомобил
Фолксваген Голф с регистрационен номер *****, като не оставя достатъчно
странично разстояние между автомобилите, в следствие на което го удря
(застъргва) странично. Реализира ПТП с материални щети.
2. Като участник в ПТП, при наличие на разногласие относно
обстоятелствата за възникването му, не остава на мястото на произшествието
и не уведомява службата за контрол на МВР.
Нарушението е установено от мл.автоконтрольор Д. Х. при ОД на МВР-
гр.Плевен и свидетел очевидец присъствал при установяване на нарушението
и съставянето на АУАН/ БЛ. П. М. колега на актосъставителят Д.М.,чрез
проведен разговор чрез мобилен телефон около 20;20ч на 15.10.21 г. с
водача, на който бе разпоредено да се върне на мястото на произшествието и
да представи автомобила за оглед. Извършен преглед на видео файл от
охранителна камера. Като в АУАН е записано „Водачът заявява: не съм
разбрал за възникване на произшествието. Като заобиколих автомобила той
тръгна на пред, след което, си вкарах автомобила в гаража и другия водач си
прибра неговия автомобил в неговия гараж.
е извършил;
1/ ПРЕДПРИЕМАЙКИ МАНЕВРА, СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА
УЧАСТНИЦИТЕ В ДВИЖЕНИЕТО, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ТЯХ, ПТП
с което виновно е нарушил чл,25 ал.1 от ЗДвП
2/ ПРИ НАЛИЧИЕ НА РАЗНОГЛАСИЯ ОТНОСНО
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЗА ПТП ГО НАПУСКА, НЕ УВЕДОМЯВА
СЛУЖБАТА ЗА КОНТРОЛ. КАКТО И НЕ ИЗПЪЛНЯВА УКАЗАНИЯТА Й,
с което виновно е нарушил чл.123, aл. 1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.
На основание чл, 53 от ЗАНН и по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП .
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков номер 534904
от 15.10.2021г. съставен от свидетел Д.А. Х. – на длъжност
мл.автоконтрольор при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ и в
присъствието на свидетеля БЛ. П. М.- служител при ОД на МВР Плевен,
сектор „Пътна полиция“, в който по идентичен начин е описано нарушението
посочено в издаденото АУАН. В съставения АУАН не е посочено какви
имуществените вреди са причинени .Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, подписан от него и другите посочени в акта лица. На датата
на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 05.01.2022г. Поради
несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред
2
РС Плевен било обжалвано издаденото НП с жалба от 11.01.2022г.
В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят Д.Х.,
който сочи, че заедно с неговия колега М. са посетили въпросното ПТП след
проведен разговор чрез мобилен телефон около 20;20ч на 15.10.21 г. с
водача, на който е разпредено да се върне на мястото на произшествието и да
представи автомобила за оглед. Извършен преглед на видео файл от
охранителна камера от св.Х.. Като в АУАН е записано „Водачът заявява: не
съм разбрал за възникване на произшествието. Като заобиколих автомобила
той тръгна на пред, след което, си вкарах автомобила в гаража и другия водач
си прибра неговия автомобил в неговия гараж.
Твърди, че с колегата си не са очевидци на реализираното ПТП и на мястото
са пристигнали след проведения разговор по мобилният телефон в 20,20ч.В
потвърждения на заявилият за настъпило ПТП се наложило да прегледа
видеозапис които бил предоставен от лице което не е свидетел на
настъпилото произшествие,но в домът си има камера и бил прегледан
фидеофайлът и се виждало ясно заявеното от подалият сигнал на 112.След
проведени справочни мероприятия ,актосъставителя Х. установил водачът
виновен за настъпилото ПТП и му се обадил и разпоредил да се върне на
мястото на възникналото ПТП. Твърди в хода на съдебното следствие св.Х.,че
виновният водач пристигнал с друго МПС, в резултат на което му било
разпредено да отвори гаража си и да му бъде извършен оглед на
автомобила.Вследствие на огледа било установено,че цялата му дясна страна
била надрана,като същият не могъл да даде логичен отговор защо и защо не е
останал на местопроизшествието.Нарушителя имал възражения по
съставеният акт,като заявил че си е прибрал автомобила в гаража,тъй като не
е разбрал за произшествието.
Отново св.Х. твърди ,че след като изгледал видеофайла се вижда че двамата
водачи си отправят обидни реплики,“това се вижда на камерите“ твърди той
но няма звук от където е видно че водачът напуска произшествието и е имал
комуникация с водача на които му е ударен автомобила и се установява по
този начин,че все пак той е разбрал,че е настъпило произшествие.
След направените от св.Д.Х. изводи и цитирани по горе в хода на съдебното
следствие същият твърди че съставил АУАН.Бил съставен от него и протокол
за ПТП с материално щети в който е отбелязано мястото на двата автомобила
и са направени дигитални снимки и на двата автомобила за да се видят ясно
какви са интервенциите по двата автомобила.
В тази насока напълно идентични са показанията на другият служител на
пътна полиция св.М. ,които също не е очевидец на ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
3
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Районен съд Плевен намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение
на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП
доказателствена сила.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от
свидетелските показания на свидетелите Д. Х. и Б.М. не се установява по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателя нарушения.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Х. и св.
М. се установява, че АУАН е съставен от неочевидци , а вписания като
свидетел по акта М. е полицейски служител и също не е очевидец,въпреки че
в АУАН актосъставителят Х. е отбелязал,че св.М. е очевидец както на
констатиране на нарушението така и на съставяне на АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
4
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Посочения в акта свидетел е служител на Пътна полиция Плевен ,който не е
очевидец,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а
липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна,
жалбодателят да е извършил нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП. Така
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно
обстоятелствата, въз основа на които се основава то, не отговарят на
обективната действителност. АУАН е съставен от лица ,които не са очевидци
на извършеното нарушение.В тази посока са и показанията на
актосъставителя Х., който твърди че след като изгледал видеофайла се вижда
че двамата водачи си отправят обидни реплики,“това се вижда на камерите“
но няма звук от където е видно че водачът напуска произшествието и е имал
комуникация с водача на които му е ударен автомобила и се установява по
този начин,че все пак той е разбрал,че е настъпило произшествие. В резултат
на което му било разпредено да отвори гаража си и да му бъде извършен
оглед на автомобила.Вследствие на огледа било установено,че цялата му
дясна страна била надрана,като същият не могъл да даде логичен отговор
защо и защо не е останал на местопроизшествието.Нарушителя имал
възражения по съставеният акт,като заявил че си е прибрал автомобила в
гаража,тъй като не е разбрал за произшествието.
По делото от страна на жалбоподателят и неговият повереник е
поискано да се изготви съдебно- техническа експертиза която след проверка
на видеофайловете от флаш памет се установява следното:
На снимка №1 се вижда един автомобил, който е Голфа, със светнати
фарове. Той се намира в по-далечната част на екрана. Пред него не се вижда,
няма и видимост, дали има отворена врата на гараж.
На снимка №2, в дясната част на екрана със светнати фарове, се
приближава по шосейната част друг автомобил, който на Голфа се пада в
лявата страна. На снимка №2 се вижда отворена гаражна клетка, пред която е
спрял Голфа. Наближаващия разминаването автомобил е Грейт Уолл. Той е
тип джип, а не е товарен автомобил както е записано в АУАТ и НП
На снимка №3 се вижда самото разминаване между Голфа и Грейт
Уолл, на снимка №4 също, като записало в описанието ВЛ, че има едно
примигване, като водача на Голфа прави една лека маневра назад, а водача на
Грейт Уолл примигва със светлини и спира за кратко на шосето. В следващата
снимка водача на Грейт Уолл прави разминаването и продължава напред в
посока на движение, като на снимка №7 прави маневра за спиране и спира
пред стълбите, които се виждат на камера №5. След спирането водача слиза
5
от автомобила и отваря гаражната клетка, след което вкарва Грейт Уолл в
гаражната клетка, но преди да я вкара фактически, има една комуникация с
паркиращия Голф и слезлия от Грейт Уолла водач. Комуникацията се вижда
според вещото лице само като спиране и обръщане към Голфа. Останалите
снимка показват влизането на Голфа в гаража и качването на водача на Грейт
Уолл по стълбите.
Комуникацията между двата водача вещото лице я обяснила в снимка
№10, където видимо се вижда някакъв разговор, вдигат се рамене и по този
начин установих, че има някаква комуникация. При гаража на Голфа се вижда
още едно лице, което е определено като жена, но в това не е много
категорична, която също участва при паркирането на Голфа в гаражната
клетка. Водача на Голфа не е излиза от автомобила и това се вижда ясно.
Вижда се твърди вещото лице като водач, който паркира Голфа в гаража. На
въпрос задаен на вещото лице от СЪДЪТ - Вижда ли се някъде от файловете,
товарният автомобил Грейт Уол да заобикаля Фолксвагена, като вследствие
на недостатъчно разстояние между двата автомобила, да има някакво
странично търкане, удар между тези два автомобила? ВЕЩО ЛИЦЕ отговаря
категорично – „Това, което видях е момента, в който търсех няколко
съприкосновения между двата автомобила. Видях примигването на Грейт
Уолла и връщането леко назад преди да се разминат. Това се вижда.
Фолксвагена прави маневра за кратко назад. Грейт Уолла примигва със
светлини и спира на място за много кратко, след което подминава Голфа. В
този момент явно и двамата водача разбират, че може да стане някакво
съприкосновение, при разминаването.На въпрос зададен от СЪДЪТ - Вижда
ли се съприкосновение между двата автомобила,което се твърди че е видяно
от актосъставителят при прегледа на файловете? ВЕЩО ЛИЦЕ категорично
заявява - „Не. Не се вижда. Камерата, плюс това, че е вечер, камерата е
отдалечена от самото място. Не може да се види дали има удар, дали има
търкане или някакво съприкосновение, довело до някаква щета. Директно
водача на Голфа влиза в гаражната клетка, след което лицето от женски пол
затваря вратата на гаражната клетка и всички се разотиват. Такава е
детайлността на събитието, да се извади заключение, че има търкане, не е
възможно да бъде направено,по катеричен начин“.
Ето защо съдът напълно кредитира заключението на ВЛ и намира че
отразеното като фактическа обстановка и твърдяно от актосъставителят,че го
е отразил след преглеждането на видеофайловете не отговаря на обективната
действителност отразена в тези файлове, които са прегледани и от ВЛ-
специалист в тази област и е изготвено и докладване на съдебно заседание
съдебно-техническа експертиза.
Следва да се отбележи, и че посочената като санкционна норма - чл. 179, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран
размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи който
поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или
нарушение по ал. 1, причини ПТП /чл. 179, ал.2/. В случая са налице
множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5
следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.
6
В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание глоба в
размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това
е създадена непосредствена опасност за движението.
Тук отново разпоредбата предвижда множество различни хипотези, но
наказващият орган не е уточнил коя е приложима в случая.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът
констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и се
явява друго, самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно поради следното: Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, както акта за установяване на административното нарушение, така
и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на
нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното
описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми,така и
единство между посочените като нарушени норми в АУАН и НП. Описанието
на вмененото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП, обаче, е
твърде оскъдно, доколкото не е посочено изрично какви точно са били
последиците от произшествието, а именно дали от същото са причинени само
имуществени вреди, или пък има пострадали лица. Последиците са от
съществено значение за определяне на конкретните задължения на водачите
по чл.123 от ЗДвП, тъй като тази норма предвижда, както общи задължения за
водачите при настъпване на всяко ПТП, така и специални такива в
зависимост от това, дали от ПТП са настъпили само имуществени щети, или
са пострадали и хора, визирани в т.1, т.2 и т.3 на чл.123 от ЗДвП. Отделно от
това прави впечатление, че в обстоятелствената част на АУАН и НП е
добавен допълнителен елемент към нарушението, а именно „не уведомява
МВР”. Тук следва да се отбележи, че последното вменява задължение на
участник в ПТП при причинени имуществени вреди, но в б. „В” на чл.123,
ал.1,т.3 от ЗДвП и то в хипотезата на разногласие между участниците в
същото, каквото в случая не се установява от събраните по делото
доказателства. Като в АУАН е посочено като нарушение чл123 ал1 т3
б.“В“.Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата въз основа, на
които е извършено, както и правилното посочване на законовите разпоредби,
които се твърди, че са били нарушени.
Поради горните мотиви наказателното постановление следва да бъде
отменено и в тази му част.
На следващо място ,по делото не е установено по категоричен начин дали
липсата на жалбоподателя на мястото на произшествието тогава, когато са
пристигнали служителите на ПП, въпреки,че и другият водач не е бил на
мястото , е с цел да напусне мястото на произшествието без да уведоми
контролните органи или липсата му към този момент се дължи на друго
7
обстоятелство, защото с оглед на събраните доказателства може да се
направи повече от един извод защо жалбоподателят не е бил на мястото на
произшествието към момента, когато контролните органи са пристигнали. За
да е налице нарушението, за което на жалбоподателят е ангажирана
отговорността, освен фактите, изпълващи обективните елементи на състава на
нарушението – наличие на ПТП с материални щети, липса на съгласие на
участниците относно обстоятелствата свързани с произшествието и
напускане на един от участниците без да уведоми контролните органи на
МВР, е необходимо да бъде доказан субективния елемент на състава, а
именно вината на извършителя на деянието. В случая именно този елемент се
явява недоказан, защото по делото липсват категорични доказателства, от
които еднозначно да се направи извод, че нарушителят не се е намирал на
мястото на произшествието именно защото е пожелал да го напусне, без да
уведоми органите на МВР след като между него и другия участник липсва
съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП.
Не на последно място следва да бъде посочено още, че в АУАН и НП липсват
описани елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателят
нарушение, които представляват и част от предвидените от закона
задължителни реквизити. Доколкото жалбоподателят е санкционирана за
това, че поради неспазване достатъчно странично разстояние е предизвикал
ПТП с материални щети, в акта и наказателното постановление е следвало
щетите да бъдат конкретизирани, както и лицето, на което са причинени,
заедно с неговите индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия
състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да
бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по
смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Действително в изискания служебно от
съда и приет като доказателство по делото Протокол за ПТП, също не са
описани нанесени щети от ПТП.. Попълване на празнотите в акта и
наказателното постановление чрез тълкуване на фактите, установени от
доказателства по делото, обаче е недопустимо и не може да санира
допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на
административно-наказващия орган. Изискването за описване на всички
елементи от състава на нарушението е гаранция за това санкционираното
лице да разбере за какво точно е наказано, съответно за упражняване правото
му на защита. Още повече, че с непосочването на тези факти са нарушени
императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 от
ЗАНН. За да може наказателното постановление, като правораздавателен акт,
с който се ангажира административно-наказателната отговорност на едно
лице, да предизвика тези последици, същият следва да отговаря на
формалните изисквания на закона, гарантиращи и правото на защита на
наказаното лице.
Съда с оглед изложеното и невъзможността предвид принципа за
непосредственост да провери отразените в АУАН фактически обстоятелства,
както и че изложеното в АУАН няма безспорна доказателствена стойност
предвид наличните нарушения, намира за недоказано вмененото ”обвинение”
от страна на АНО по отношение .
8
По разноските.
Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
В нормата на чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за
виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо
дали в провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът на
наказанието е бил потвърден или редуциран.
Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН,
ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос.
Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния
процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК,
което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.
1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за
отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено.
По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение
намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 13 АПК,
съгласно която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство
биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Административно -наказващия орган обаче не е бил представляван от
юрисконсулт, не е доказал сторването на разноски за адвокатско
представителство, поради което и по аргумент от чл. 63, ал.5 ЗАНН разноски
не следва да му се присъждат.
9
Жалбоподателят е доказал на 300 лева за адвокатски хонорар.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган.
В този смисъл следва да се платят и разноските направени от жалбопадетелят
за изготвяне на Съдебно-техническа експертиза в размер на 330лв /300лв за
изготвяне на експертиза и 30лв за докладването и в съдебно заседание/.
В случая въззиваемата страна Сектор пътна полиция не е самостоятелно
юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени
върху ЮЛ от което е част наказващия орган, а именно ОД МВР- Плевен, като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43
ЗМВР. Така и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на
Върховния административен съд
Действително самото ОДМВР-Плевен в случая не е страна по
производството, но по силата на изричната законова норма, именно то следва
да бъде осъдено да заплати разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от горното Плевенки районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0938-004051 от 20.10.2021г.
на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-гр.Плевен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 вр.чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на М. С.
ИЛ. от гр. Плевен, ул.“Д“ №29,вх.Б,ап.3, ЕГН********** за нарушение на
чл. 25,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 50 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3, б.
„в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР -Плевен да заплати на М. С. ИЛ. от гр. Плевен, ул.“Д“
№29,вх.Б,ап.3, ЕГН********** сумата от 300 лева, представляващи разноски
по делото за адвокат и 330лв за изготвяне на съдебно-техническа експертиза..
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10