РЕШЕНИЕ
№
град София, 17. 07. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на пети април през двадесет и
втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: МИХАИЛ МАЛЧЕВ
мл. с-я КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа
докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 1700/2021
год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
С решение от 25. 11. 2020 год. по гр. д. №
31545/2019 год. на СРС ІІ ГК 68 състав са отхвърлени изцяло като неоснователни,
предявените от Т.С. ЕАД против Б.С.И. обективно съединени установителни искове
на основания чл. 422 във вр. чл. 415 ал. ГПК вр. чл. 79 ал 1 пр. 1 ЗЗД вр чл.
150 ЗЕ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, следват,
Решението е постановено при участие на
подпомагаща страна Техем Сървисис ЕООД.
Разноски не са присъждани.
Въззивна жалба е депозирана против решението от
ищеца, в която се сочи решението на районния съдия да е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон.
От доказателствата по делото районният съдия е
приел, че ответницата е имала учредено право на ползване върху целия
топлоснабден имот заедно и поотделно със съпруга си, правилно. Но смята за
неправилно отхвърлянето на исковете в цялост. Смята, че с оглед представения
нотариален акт и липсата на доказателства за погасяване на правото на ползване,
исковата претенция, ако не в цялост, следва да бъде уважена за поне ½ от
задължението. По отношение на мотивите на липса на индивидуална партида на
ползвателя, меродавно по смисъла на нормативната уредба е наличие на вещни
права върху имота. Заключенията на вещите лица по СТЕ и ССЕ доказват други две
нормативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността на „ответниците“
? редом с качеството „им“ ? на
потребител на ТЕ като ползвател на целия имот /ползвател на ½ ид. ч. от
топлоснабдения имот/, размера на претенциите и количеството доставена топлинна
енергия.
Моли за уважаване на въззивната жалба, с отмяна
на решението като неправилно, неоснователно и незаконосъобразно. Иска се
уважаване на претенцията срещу ответника.
Претендират се направените съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение и в настоящето производство.
В отговор на въззивната жалба ответникът счита
въззивната жалба за неоснователна и следва да се остави без уважение. Решението
е правилно и обосновано. Съдът е събрал всички относими, допустими и необходими
доказателства по делото и въз основа на тях е изяснил непротиворечиво и ясно
всички релевантни обстоятелства за спора. В производството не са допуснати
процесуални нарушения, а решението е в пълно съответствие с материалния закон.
Ищецът се опитва да обоснове солидарна
отговорност между ответника и съпруга, каквато обаче не е налице в случая. Не е
установено при условия на пълно и главно доказване, че ответникът е клиент на
топлинна енергия. Собственикът на имота е друго лице, има и друг ползвател,
името й не фигурира върху нито един документ. Решението не може да се основава
на предположения, поради което районният съдия правилно е отхвърлил претенцията
в цялост.
Моли съдът да остави жалбата без уважение с
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Разноски не се претендират.
Въззивният съдебен състав е постановил
определение по реда на чл. 167 ГПК, към което се препраща с оглед принципа за
процесуална икономия в гражданския процес.
Страните не са заявили пред въззивната съдебна
инстанция доказателствени искания, попадащи в обхвата на чл. 266 ГПК.
Отговор от третото лице помагач на страната на
ищеца на въззивната жалба не е депозиран.
Съдът, като прецени всички доказателства по
делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съобразно нормата на чл.
12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна :
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е валиден и е допустим в
обжалваната част – при осъществената служебна проверка, съобразно чл. 269 изр.
1 ГПК.
По останалите въпроси въззивният съд е ограничен
от посоченото в жалбата, според изр. 2 на същата правна норма.
По тези въпроси, настоящият съдебен състав намира
решението и да е правилно, на следните съображения :
Рамките на въззивната жалба определят предмета на
спора, обект на съдебен контрол от въззивната съдебна инстанция.
Според тези граници ищецът е недоволен от
решението изцяло, тъй като е отхвърлително, неблагоприятно за тази страна по
спора.
За да постанови отхвърителния резултата по
отношение на исковите суми и периоди, районният съдия е посочил изрично в
мотивите, че ищецът – чиято е доказателствената тежест по чл. 54 ал. и чл. 8
ал. 2 ГПК – не е доказал по безспорен и категоричен начин, че през процесния
период, чрез пълно доказване, изключващо всяко съмнение, че между страните е
съществувало правоотношение за доставяне на топлоенергия, тоест не е установено
по делото по безспорен начин чрез пълното доказване, че именно ответникът е
клиентът на ТЕ, доставена през посочения период в посочения апартамент. Обследват
се доказателствата с исковата молба, при позоваване на Тълкувателно Решение №
2/2017 год. по тълк. Дело № 2/2017 год. на ОСГК на ВКС. Приетите в съдебно
заседание заключения на вещите лица по СТЕ и ССЕ не могат да бъдат
доказателства за съществуването на правоотношение между страните през исковия
период за процесния имот. Не е доказано от ищеца съществуване на договорно
правоотношение между него и ответника за продажба на ТЕ през процесния период
за процесния имот.
Следователно не е доказана пасивната
материалноправна легитимация на ответника по предявените осъдителни искове,
която е едно от условията на тяхната основателност, което, обаче, остава
недоказано от ищцовата страна.
Районният съдия правилно е приел, че при липса на
една от кумулативно изискуемите се предпоставки за основателността на
предявените искове, е безпредметно установяването на наличие и на останалите.
Искът за главница е неоснователен, както и
акцесорния по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на
главния иск.
С решението не са възлагани разноски, поради
точно посочени мотиви в тази насока.
В публично съдебно заседание, редовно проведено,
страните не са се явили, нито изпратили процесуален представител. С оглед
извършване на всички процесуални действия п о допускане и събиране на поискани
от страните доказателства, съдията е приключил съдебното дирене и е дал ход по
същество на делото.
Въззивната жалба е неясна, доколкото третира ту
потребители на ТЕ, ту потребител – ответникът е само един. В исковата молба не
е повдиган въпрос за солидарна отговорност между ответника и друго лице.
Повдигането му една с въззивната жалба е недопустимо – съдът не го обсъжда по
същество, нито обследва доказателства касателно него.
Спорът е сведен до отговор на въпроса относно
материалноправната легитимация на ответника по конкретния спор за процесните
суми за ТЕ в исковия период и за процесния недвижим имот.
Отговорът е отрицателен.
Ответникът счита, че претенциите били
неоснователни, тъй като не са насочени срещу евентуален втори длъжник. Сумите
на са били претендирани при условия на солидарна отговорност. Оспорва да е
потребител на ТЕ в имота, доколкото не била собственик през процесния период.
Оспорва наличие на основание за ангажиране на отговорността й солидарно с трето
на спора лице.
Съществуването на правоотношение между един
потребител и ищцовото дружество не води автоматично до задължение и за друг
потребител – ответника – да заплаща сумите за потребена ТЕ в процесния
апартамент 48, местонахождение посочено в исковата молба. За целта е необходимо
и по отношение на ответника по настоящето дело да бъдат установени
предпоставките за възникване на правоотношение с дружеството ищец. По отношение
на ответника не се доказват предпоставките по чл. 32 ал. 2 СК за ангажиране на
отговорността й солидарно с друг длъжник – не е страна по конкретното дело - доколкото
по делото липсват данни за сключен между двамата граждански брак.
С оглед на изложеното, по делото не се установява
пълно и главно съобразно разпоредбите на чл. 153 ал. 1 и § 1 т. 2 ДР ЗЕ,
приложимата редакция е тази след 17. 07. 2012 год. ответникът да е била
потребител на ТЕ в имота през исковия период.
Претенциите на ищеца за стойност на потребена ТЕ
и такса за дялово разпределение от ответника като потребител на ТЕ за исковия
период, са неоснователни.
Ето защо, предявените искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следва да се
отхвърлят, като при неоснователността на главните искове неоснователни са и
акцесорните претенции за мораторно обезщетение върху цената на топлинната
енергия и таксата за дялово разпределение.
Доставеното и потребено количество ТЕ е оспорено
от ответника. По този въпрос – ищецът не е ангажирал годни доказателства,
претендираното количество за доставена ТЕ, да е реално потребено. Приложените
към исковата молба документи не могат да обосноват извод за обратното, тъй кат
оса едностранно съставени от оператора частни свидетелстващи документи.
Съдът не разполага с правомощието да дава
указания на страната, че ангажираните от нея доказателства във връзка с
поддържаното твърдение, за което носи доказателствена тежест не го установяват
- Решение № 38/23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г., I Т. О., ТК. Тоест
задължението на съда не е да укаже, че страната не сочи годни доказателства, а
че не сочи доказателства въобще за определени факти.
Изводите на районния съдия се потвърждават от
тези на въззивната съдебна инстанция
Решението изцяло е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед
изхода по главния иск, съобразена е акцесорната претенция за разноски по
делото, поради което и в тази част съдът не намира основание за отмяна или
изменение в първоинстанционния съдебен акт.
Други оплаквания от ищеца с въззивната жалба не
са заявени, а съдът, както стана реч по-горе в настоящите, е длъжен да се
произнесе по останалите въпроси, посочени с жалбата, тоест в рамките на
ограничението по чл. 269 изр. 2 ГПК.
При съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, въззивният съдебен състав следва да потвърди в обжалваните части
решението на първоинстанционния съд, предмет на сезиралата го въззивна жалба.
При този изход на делото, жалбата, като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена, рефлексията е в отхвърляне и на
акцесорната на въззивника претенция за присъждане на разноски пред тази
инстанция.
Въззиваемият не претендира разноски.
Предвид размерите на обжалваемите
интереси, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25. 11. 2020 год. по гр. д. № 31545/2019 год. на СРС ІІ ГК
68 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице
помагач на страната на ищеца Техем Сървисис ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.