Решение по дело №2201/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 942
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 14 август 2019 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20192120202201
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   942                          19.07.2019 година                   град Бургас

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                              XX-ти наказателен състав

На двадесет и първи юни                                                          2019 година

В публично съдебно заседание в следния състав:   

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира Иванова

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД 2201 по описа на БРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ЕТ“М”, ЕИК *****, представлявано от М.Д.А., против НП № 376489-F386631/19.10.2018 г, издадено от Начални Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева.

В жалбата се моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и отново моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува наказателното постановление, съдържа необходимите реквизити, като е спазен и законовия срок за подаването й.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.05.2018 г. в 13:03 ч. била извършена проверка на търговски обект – сергия „плод-зеленчук”, находящ се в ****, стопанисван от ЕТ“М”, ЕИК *****. При извършена контролна покупка на банани – 1,170 кг по 3,20 лева/кг за 3,74 лева, е направено от служителя на ТД на НАП-Бургас Г. Й. П. плащане. След получаване на стоките и плащането им с пари в брой, не била издадена фискална касова бележка или касова бележка от кочан, при положение, че за обекта има монтирано, работещо, регистрирано и свързано с НАП фискално устройство модел "TREMOL SK-L" с инд. № ZK039325 и ФП № 50044778. Плащането било прието от А. П. А., който бил на длъжност продавач в обекта. Едновременно с това били констатирани и други нарушения от страна на служителите на данъчната администрация, поради което проверката продължила и документално.

За своите констатации в деня на проверката, разпитаната в настоящото производство свидетелка Н.Р., заемаща длъжността инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, съставила на 28.05.2018 г. акт за установяване на административно нарушение с посочените констатации от проверката, като в акта като нарушена била посочена разпоредбата чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

 Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподателя е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева.

Съдът при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административнонаказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от компетентен орган. АУАН и НП са издадени в предвидените законови срокове, поради което съдът намира за неоснователни възраженията, че НП било антидатирано, тъй като било връчено седем месеца след издаването му. Освен това, Георги Попов е лицето, което е участвало при проверката и което е осъществило контролната покупка, поради което е абсолютно доказано, че е присъствал по време на констатиране на нарушението и като свидетел на нарушението е посочен в АУАН. Описанието на нарушението е категорично и         ясно, а именно неиздаване на касова бележка от ФУ, поради което е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Показанията на разпитания по делото актосъставител - Р. са в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал и потвърждават констатациите, обективирани в АУАН. Ето защо съдът намира, че нарушението е безспорно извършено, а твърденията на жалбоподателя, че не е извършено описаното в НП нарушение и с оглед липсата на доказателства в тази насока, приема като защитна теза, с цел избягване на административнонаказателна отговорност.

В разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е вменено задължение за всяко лице да издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.

Видно от събраните по делото доказателства, в настоящия случай не е налице хипотезата на изключение за издаване на фискална касова бележка, тъй като плащането е извършено в брой, факт, който не се оспорва от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира че санкционираното лице, действително не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ и с това бездействие е осъществило състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, а именно фискална касова бележка, се санкционира с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В настоящия случай, наложената санкция е в минимален размер и не може да бъде изменяна от съда.

В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай”се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, „маловажен случай” е този при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е маловажен случай. Нарушението е формално и с факта на неговото установяване, законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици, поради което и административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 376489-F386631/19.10.2018 г, издадено от Начални Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ“М”, ЕИК *****, е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

         Вярно с оригинала: Г.Ст.