РЕШЕНИЕ
№545
Град Пловдив 22.03.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,
XXIII състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Р.А.и участието
на прокурор Борис Михов, като разгледа докладвано от съдия Вълчев к.а.н.д. № 84/2023 година по опис на съда, взе
предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63В от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Д.С.Б. , ЕГН**********, с постоянен адрес *** подадена чрез
пълномощника адв.П. против Решение № 2307 от 09.12.2022г., постановено по АНД №
20225330203610/2022г. по опис на Районен съд – Пловдив- IХ н.с.,
с което е потвърден издадения спрямо него Електронен фиш сер.К №4296823, изд.
от ОД на МВР-Пловдив за административно нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от
Закона за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/ е наложено на основание чл.189 ал.4,
вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 800.00
лева“. Със същото са присъдени и разноски в размер на 80 лева в полза на
ответната страна. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно поради противоречие
с материалния закон и издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, а атакуваният акт да бъде отменен, като се сочи на съществени
нарушения на проведения административно- наказателен процес свързани с
използваното техническо средства за измерване на скоростта. Редовно призован, в
съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява, като от
пълномощника адв.П. е постъпило допълнително писмено становище по съществото на
спора. Претендира съдебни разноски за две съдебни инстанции.
Касационният ответник- ОД на
МВР гр.Пловдив, редовно призован, не се явява, и не дава становище по
съществото на спора. Не се претендират разноски от негова страна.
Контролиращата страна, чрез
участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните за това съображения:
От фактическа страна се
установи, че Районен съд Пловдив е бил сезиран с жалба от Д.С.Б. срещу процесният
ЕФ, издаден от ОД на МВР Пловдив, според обстоятелствената част на който, касационният
ответник е нарушител за извършено административно нарушение на чл.21 ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП, изразило се в това, че на 29.11.2020г. в 08.09ч. на път I-8 км 210+897 Пазарджик-Пловдив, като водач на МПС Ауди
А6 с ДК №*** е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с АТС № TFR1-M530 като при въведено ограничение на скоростта от 60
км/ч се е предвижвал със скорост от 130 км/ч, което при отчетен толеранс на
измерената скорост от -3 км/ч в полза на водача е превишение от 70 км/ч. За посоченото
административно нарушение му било наложено административно наказание на
основание чл.182 ал.2 т.6 ЗДвП глоба в размер от 800.00 лева. Към ЕФ са
приложени снимка за заснето нарушение с отбелязани координати и място на
заснемане, удостоверение за одобрен тип средства за измерване, протокол за
използване на АТС от 29.11.2020г., Протокол №7-33-20 за проверка на МСВК. В
хода на съдебното производство са приобщени справка от АПИ- ОУ-Пловдив от
06.07.2022г. с приложена схема, справка от РУ МВР- гр.Стамболийски с приложени
2 бр снимков материал и уведомление за лицето, настроило АТС, техническо
описание на техническото средство, веществено доказателство 1 бр. СД с
видеозапис от нарушението, предявен в хода на съдебното следствие. За да потвърди
атакуваното пред него НП, първоинстанционният съд приел,
че описанието на административното нарушение съдържа всички необходими елементи
от обективната страна на състава, използвано е годно АТС за измерване на
скорост и не са налице съществени нарушения на проведеният административно
наказателен процес, които да ограничават правото на защита на нарушителя. По
отношение на наведените от жалбоподателят възражения е дал отговор на всички на
тях, вкл. за компетентността на лицата, използващи АТС. Според
първоинстанционният съд събраните доказателства в своята съвкупност и при
индивидуалната им преценка дават основание да бъде ангажирана административно –
наказателната отговорност на нарушителя.
Решението на районният съд е правилно.
Направените от
съда изводи за липса на съществени пороци на проведеното административно-наказателно
производство по отношение излагането на дължими обективни съставомерни признаци
на механизма на установеното административно нарушение съгласно правилото на
чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, на авторството и неговата вина са законосъобразни и
съответни на установената съдебна практика, където ясно е посочено
какво следва да се съдържа от обективна и субективна страна при описание на
дадено съставомерно деяние, а това са конкретните съотносими към деянието факти
и обстоятелства, които позволяват да се изгради сътавомерен извод за
конкретното нарушение. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено касае посочването на всички негови необходими фактически съставомерни
белези. Ето защо безспорен
и съобразен със събраните доказателства е направеният от него мотивиран
извод, че така даденото в ЕФ описание на административно
нарушение дава възможност за преценка на съставомерното
поведение на водача, с което е невъзможно да се осъществи и съдебен контрол
върху действителната воля на наказващият орган за налагане на съответното
административно наказание в посоченият размер. В
тази връзка първоинстанционният съд е обосновал съществените характеристика на
обстоятелствата по неговото описание и ги е съпоставил със събраните пред него
доказателства, преценил е, че липсват съществени пороци в провеждането на
административното производство и е направил законосъобразен извод за наличие на обективната
преценка по изследване на всички
съотносими обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно
въздействие, което деянието е оказало. Законосъобразно е изградил извод за наличие на съставомерни признаци на
нарушението, което и води до законосъобразност на
атакувания административен акт. Неговите изводи са съобразени с посочената постоянна съдебна практика. В този смисъл на основание чл.221 ал.2 АПК касационният
съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е необходимо да излага допълнителни такива.
По отношение на
направените възражения от касатора, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на
проведеният административно – наказателен процес относно липса на съотносими и годни доказателства относно
статичните изображения, неспазване на реда за използване на АТСС съобразно
разпоредбата на чл.16 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г на МВР и
непопълване на протокол за използване на АТС относно посоката над вижение на
процесното МПС, то следва да се отбележи, че същите са били направени и пред
първоинстанционният съд, който е дал законосъобразен и съответен на събраните
доказателства отговор на тях. Ето защо направените от него възражения за нарушение
на материалния закон и за съществено нарушение на
съдопроизводствените правила са неоснователни и
необосновани с оглед събраните по делото доказателства.
С оглед изхода на спора,
разноски се дължат на касационният ответник ОД на МВР Пловдив, който не е
направил искане за тяхното присъждане, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Предвид на изложеното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2307 от 09.12.2022г., постановено по АНД № 20225330203610/2022г.
по опис на Районен съд – Пловдив- IХ наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.