Р Е Ш Е Н И Е № 175

гр. Сливен, 22.10.2019  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на шестнадесети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

при секретаря                      Ваня Костова                                                и с участието на прокурора                          Х. Куков                                            като разгледа докладваното от               председателя                             КАНД № 155        по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 340/16.07.2019 г., постановено по АНД № 594/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 19-0804-000127/12.02.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“, с което на В.Г.П. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 850 лева, „Лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Горното решение е обжалвано от В.Г.П.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Счита, че при установяването на нарушението са нарушени чл. 755, ал. 1, т. 3,  чл. 756, ал. 1 и чл. 753, ал. 5 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Заявява, че нямало данни за спазване на минималното базово разстояние между две точки на участъка от пътя. Засичането можело да бъде след Знак Д-12 за края на населеното място. Липсвали доказателства за ъгъла от който МПС пресичал радарния лъч. Моли съда да постанови решение, с  което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП. Алтернативно моли съда да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В с.з. касатора редовно и своевременно призован не се явява. 

Ответникът по касацията редовно и своевременно призован не се представлява. В писмено становище представено от пълномощника му оспорва подадената жалба. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд - Сливен.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.07.2018 г. служители на ОД на МВР - Сливен, контролирали движението на МПС, включително и ограничението на скоростта въведено с пътен знак Д-11, като за целта използвали АТСС ,,ARH CAM S1" Ф№ 11743СС разположено по път втори клас № II-66, с. Зл.войвода посока гр.Сливен. В 10:47 часа покрай АТС преминал л.а. „Фолксваген Туран" с peг. № ………….. Тъй като при въведеното ограничение 50 км/ч за населеното място, системата установила нарушение за скорост, то било заснето с автоматизирано техническо средство. Техническото средство установило, че заснетия автомобил се движи със скорост от 117,37 км.ч. при максимално разрешена скорост до 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11 като това била скоростта след приспаднат толеранс от 3%.

Скоростта била установена с АТСС ARHCAMS1, № 11743сс, с установен точен час, дата GPS координати в клип № 0021641. Данните били показни на жалбоподателя при съставяне на АУАН.

За извършеното нарушение на жалбоподателя на 23.01.2019 г. бил съставен АУАН № АА7753/23.01.2019 г., с който деянието било квалифицирано по чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен на 27.07.2018 г. на касатора, който след като се запознал със съдържанието му не е направил възражения. Представена е Декларация от собственика на процесното МПС по чл.189 ал.5 от ЗДП, от която е видно, че на 19.07.2018 г. автомобила, с който е извършено нарушението е управляван от жалб. В.Г.П..

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 19-0804-000127 от 12.02.2019 г. от Началника на Сектор „ПП" към ОД на МВР - Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба" в размер на 850,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР били отнети общо 12 точки. НП било връчено лично на жалбоподателя на 27.03.2019 год. (л. 5 от делото на РС Сливен). 

Към преписката са представени и приобщени като доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция снимка № 11743СС/0021641, Протокол № 257-ИСИ от 11.12.2017 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от приложения към преписката клип безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по – висока скорост от разрешената 50 км/ч., налагащо извода, че санкционираният П. е извършил нарушение по чл. 21 ал.1  от ЗДвП. Съдът не е констатирал нарушения на процедурата по издаване на наказателното постановление, като същото се ползвало с доказателствена сила на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП. Приел е още, че законосъобразно е определен и размерът на наложеното административно наказание, който е нормативно фиксиран. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 19.07.2018 г. по път втори клас № II-66, с. Зл.войвода посока гр.Сливен, лек автомобил „Фолксваген Туран" с peг. № ………….., се е движил с наказуема скорост 117,37 км/ч, при максимално допустима 50 км/ч за населено място, въведена с пътен знак „Д11", като превишението било 67,37 км/ч с приспаднат толеранс от 3%, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена в населено място, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива въведен с чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават строго фиксирани стойности.

Изводите на СлРС относно авторството на извършеното нарушение се възприемат изцяло от касационната инстанция. От събраните по делото доказателства не се разколебава извода, че отговорност за извършеното нарушение следва да носи именно касатора, като собственик на процесния автомобил. В процесния случай касационният жалбоподател не е посочил преди издаването на НП, че не той е управлявал процесния лек автомобил, поради което съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП именно той носи отговорност за извършеното нарушение.

По аргумент на противното, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП с електронен фиш може да се наложи само административното наказание “глоба”, а в случая за констатираното нарушение разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП предвижда две административни наказания: глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Административното наказание “лишаване от право на управление на МПС” не може да бъде наложено с електронен фиш, поради което правилно контролният орган е съставил АУАН.

РС Сливен е изложил подробни мотиви за процедурата по издаване на ЕФ, като е установил, че не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения. Изискванията относно издаването на електронен фиш са залегнали в ЗДП и Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно посочената нормативна база електронния фиш следва да съдържа точно посочени реквизити, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което, съдът правилно приел, че при издаването му не са допуснати процесуални нарушения.

От представените от АНО и приобщени от съда писмени доказателства, е установено, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Използваното автоматизирано техническо средство ARH CAM S1№ 11743СС е одобрено по реда на Закона за измерванията, видно от приложения по делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. От така посочения протокол се установява по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато несъответствие с разпоредбата на чл. 755 ал.1 т.3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като тази правна норма съдържа изискване към максимално допустимите грешки на скоростомерите. В случая за използваното АТСС тя е 3 % за скорост над 100 км/ч, видно от Протокол № 257-ИСИ от 11.12.2017 г. и е съобразена от контролния орган. Посочената в касационната жалба разпоредба на чл.756 ал.1 от цитираната по горе наредба се отнася за радарният скоростомер, а в случая е използван лазерен скоростомер и относимата разпоредба е чл.757 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, чийто изисквания са спазени видно от представеното по делото веществено доказателство. Мястото на установяване на нарушението е посочено с GPS координати.

При установяването на нарушението и налагането на адм.наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставянето на АУАН не води до ограничаване правото на защита на дееца, тъй като нарушителят може да защити правата си чрез депозирането на писмени възражения по съставения акт за установяване на административно нарушение в тридневен срок от връчването му, от която възможност касатора не се е възползвала или чрез събиране на доказателства при съдебната проверка на издаденото НП. По делото не са представени доказателства, от които да се направи различен извод от този който е направил АНО, от което следва, че не е допуснал съществено процесуално нарушение.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изводите на районния съд за установяване на нарушението, вината и размера на наложеното наказание, тъй като същите са подкрепени от всички събрани по делото доказателства. Доказателствената сила на АУАН по чл.189 ал.2 от ЗДП не е оборена от събраните по делото доказателства, поради което съда следва да се съобрази с нея.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила или в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 340/16.07.2019 г., постановено по АНД № 594/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.