Р Е Ш Е Н И Е
№ 262562
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Иванка Боева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6791 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по иск, предявен от Г. Б. П., ЕГН **********, против М.П.В., ЕГН **********, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на извършен от ответницата отказ от наследство, оставено от В. Н. В., ЕГН **********, починал на *** г., поради липса на предмет.
В исковата молба се твърди, че ищцата е взискател по изп.дело № *** на ***, преобразувано под номер ***, по изпълнителен лист от *** по гр.дело № *** на ПОС. По силата на същия длъжникът В. Н. В. бил осъден да заплати на ищцата и Д. К. П. сумата от 11252.64 лв., представляваща обезщетение за периода от 16.04.2004г. до 18.03.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.04.2009г. до окончателното плащане. По същото дело били извършвани различни изпълнителни действия, но тъй като длъжникът се бил разпоредил с цялото си имущество преди започване на изпълнителното производство, действията останали без резултат. Същият починал през ***, като оставил за свои законни наследници преживяла съпруга М.П.В. и дъщеря Н.В.В.. След направени справки се установило, че само М.В. притежавала имущество, като били наложени възбрани върху него. Впоследствие пред съдебния изпълнител от нейна страна било представено удостоверение за вписан отказ от наследство по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., поради което изпълнителното производство срещу нея било прекратено. Ищцата счита, че направеният отказ е нищожен, тъй като преди извършването му М.В. била извършила приемане на наследството, оставено от В. Н. В.. Още на *** била подала заявление до Фирмено отделение на ПОС, с който несъмнено изразила воля, че приема оставеното наследство. Освен това изтеглила наличностите по банковите сметки, открити на името на съпруга й, получила неговата пенсия, както и си оставила за ползване личните му вещи. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на извършения от М.П.В. отказ от наследството, оставено от покойния й наследодател, поради липса на предмет на същия. Претендирани са направените по делото разноски. С допълнителна молба от *** е уточнено от какво се състои наследството на В. Н. В..
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от М.П.В., чрез нейната дъщеря Н.В.В., с който е направено искане за отхвърляне на предявения иск, поради изтекла давност. Посочено е, че ответницата не е приела никакво наследство от съпруга си.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представените удостоверение от *** /л. 6/ и изпълнителен лист от *** г. в полза на ищцата Г.П. с длъжник В. Н. В., се извежда правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск. С неговото уважаване, ищцата ще се снабди с един допълнителен длъжник за вземането си по посочения изпълнителен лист, за събирането на което вземане е образувано изпълнително дело при ***. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на В. Н. В., починал на *** г. /л.**/, наследници по закон на същия са неговата преживяла съпруга М.П.В. и дъщеря му Н.В.В.. По гражданското дело е прието и приложено ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, видно от което ответницата М.В. е заявила на дата *** г. пред районния съд отказ от наследството, останало от починалия й съпруг В. Н. В., бивш жител ***, който отказ е вписан в особената книга на Районен съд Пловдив под № *** г. Следователно, при признаване за нищожен извършения отказ, ответницата М.В., като наследник на починалия В. В., ще стане длъжник на ищцата, тъй като ще поеме и съответната част от пасивите на наследството.
За уважаване на исковата претенция, ищецът е следвало да докаже вписването на отказ от страна на ответницата В. от наследство на В. В., както и извършването на твърдените действия по приемането на наследството преди вписването на отказа.
От ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС безспорно се установява вписването на извършения отказ от ответницата В. от наследството на В. В.. По принцип всяко физическо лице може да направи отказ от наследство, оставено му от неговия наследодател, по реда на чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН. Отказът следва да е направен обаче преди лицето да е приело наследството, защото в противен случая отказът ще е нищожен, поради невъзможен предмет. По силата на чл. 49, ал. 2 ЗН приемане има /т.нар. мълчаливо приемане/, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по делото, че такива действия са извършени.
Видно от представеното по делото писмо от ТД на НОИ гр. Пловдив от дата *** г. /л. 32/, със заявления от *** г. /б.м. преди вписването на отказа/, е поискано изплащане от наследниците на В. В. на пенсията на последния за м. *** г. Същата е получена от М.П.В. (съпруга) – 101,68 лв., и Н.В.В. (дъщеря) – също 101,68 лв. Отново според същото писмо М.В. е подала заявление за отпускане на добавка по реда на чл. 84 КСО от пенсията на починалия.
В открито съдено заседание са приети заявление от *** г. от М.В. и Н.В. до фирмено отделение на ОС Пловдив, с искане да бъде вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел *** „В. Н.“, Протокола от учредителното събрание на ***, с учредители ответницата М.В. и дъщеря й Н.В. и Учредителния акт на фондацията. Видно от учредителния акт, имуществото на фондацията се формира, освен от други имущества, но също така и от дарение чрез завещание на авторските права, интелектуална и друга собственост на *** В. Н. В. в полза на фондацията. В акта не е направено разграничение дали това имущество се предоставя от преживялата съпруга или от дъщерята на В. В., поради което съдът приема, че двете общо са се разпоредили с част от наследството на починалия наследодател в полза на фондацията. По-надолу в учредителния акт е посочено, че председател на фондацията ще е ответницата М.В. в качеството й на наследник и съпруга на В. В.. Самият учредителен акт е подписан от М.В. отново в качеството й на наследник на починалия В. Н. В., като в това й качество именно е депозирано заявлението до окръжния съд за вписване учредяването на фондацията от наследниците. Действително част от авторските права върху песните на В. В. се притежават от *** /в тази насока справка от самото *** л. 173 и 174/, но доколкото в учредителния акт не са изрично упоменати кои точно авторски права и интелектуална собственост се дарява, то съдът приеме, че учредителите, като наследници на В. В. са демонстрирали явна готовност да се разпоредят в полза на фондация с част от останалото им наследство от В. В..
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че ответницата е извършила действия, вкл. на разпореждане с придобити по наследство права, с които е приела мълчаливо, на основание чл. 49, ал. 2 ГПК, наследството оставено й от В. Н. В., починал на *** г.
Изводът, че направеният отказ на ответница от наследството на съпруга й не отговаря на действителното й намерение личи още и от представените справки от банка „Уникредит Булбанк“ АД /л. 156-160 и л.163-171/ за закриване на банковата сметка на В. В.. Видно от тези справи сметката е закрита по заявление от дата *** г. на ответницата М.В. и дъщеря й Н.В., и двете легитимиращи се като наследници на В. В.. Пред банката не е представено издаденото от съда удостоверение на ответницата за вписан отказ от наследство. Видно от представеното платежно нареждане по преписката, двете са получи цялата налична сума по сметката в размер на 131,43 лв., за което обстоятелство лично са се подписали. Следователно, дори и след вписването на отказа от наследство, ответницата е продължила да се легитимира като наследник на В. В. и да черпи права от това обстоятелство.
От съвкупния анализ на изложените обстоятелства съдът намира, че направения от М.П.В. отказ от наследството, останало от В. Н. В., починал на *** г., е нищожен. Ответницата е извършила действия по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН преди да заяви и да бъде вписан отказът, които несъмнено предполагат намерението й да приеме наследството. За това намерение се съди и от последващите й действия, видно от които ответницата е продължила да се ползва от правата си на наследник дори след вписването на направения отказ. Това предполага изначалната липса на желание от страна М.В. да се откаже от наследството на починалия й съпруг В. В. и подкрепя извода за наличие на намерение за неговото приемане още преди вписването на отказа.
За неоснователно се намира възражението на ответницата за погасяване на предявения иск по давност. Съгласно трайната съдебна практика и правна теория иск за прогласяване на една сделка за нищожна не се погасява по давност. В тази насока са и съображенията на ищеца, които се споделя, както и цитираната от същия съдебна практика – решение № 925 по гр.д. № 1150/1996 г. на ВКС, II г.о., което е застъпвано и впоследствие от съдилищата - решение № 79/ 26.06.2012 г. по гр.д. № 791/2011 г. на ВКС, III г.о.
С оглед на гореизложеното искът се намира за основателен и като такъв ще се уважи.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не е кредитирал изложеното от ответницата по реда на чл. 176 ГПК, доколкото твърденията й, в една част противоречат на събрания по делото доказателствен материал, а в друга са уклончиви – ответницата твърди да не си спомня дали е ползвала част от личните вещи на починалия си съпруг. Съдът не е ползвал и показанията на свидетелката Л.П., тъй като по думи на самата свидетелка, същата от ***г. живее в гр. ***, и приблизително от тогава не е посещавала жилището на ответницата и починалия В. Н.. Самата св. не е запозната със състоянието на имуществото на починалия, нито с отношенията, които са се развивали във връзка с наследството или между страните. В тази насока, доколкото не е изложила относима към спора информация, съдът не е ползвал показанията й при решаване на делото.
Съдът не е съобрази и представени писмени доказателства във връзка със стойността на наследството на В. Н. В. и заявените искания за допускане на обезпечение, тъй като същите не се направени във връзка с изясняване на фактическата страна на повдигнатия спор, а с решаването на други процесуални въпроси – определяне цената на иска, респ. обезпечаване на предявения иск. В тази насока същите се явяват неотносими.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК, като в негова полза следва да се присъди сумата 500 лв. адвокатско възнаграждение и сумата от общо 149,39 лв. съдебно деловодни разноски, от които 84,39 лв. разноски за държавна такса за настоящото производство, 45 лв. такси за издадени съдебни удостоверения и 20 лв. депозит за свидетел. За разликата до пълния претендиран размер със списъка по чл. 80 ГПК искането за присъждане на разноски няма да се уважи.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
признаване За установено в отношенията между страните по иск предявен от Г. Б. П., ЕГН **********, с адрес ***, против М.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД, че отказът на М.П.В., ЕГН **********, от наследството на В. Н. В., ЕГН **********, починал на *** г., бивш жител ***, направен по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив и вписан под № *** г. в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН на същия съд, е нищожен поради невъзможен предмет.
ОСЪЖДА М.П.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г. Б. П., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 500 лв., разноски за един
адвокат, както и сумата от общо 149,39
лв., представляващи съдебно деловодни разноски за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К.Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.