РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Плевен, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм.
дело № 982 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Административното дело е образувано по жалба
на „Аниманк“ ЕООД, ЕИК 20420804, седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „Г.С.Р.“ № ***чрез представляващия А.А. срещу решение № 164/19.10.2020 година на директор на
дирекция ОДОП ТД на НАП –гр. В.Търново.
След указание на съда с молба от 01.12.2020
година представляващият дружеството представя доказателства за внесена държавна
такса и посочва, че обжалва ревизионен акт
№Р-04001520000194-091-001/21.07.2020г., поправен с РА за поправка на РА №
П-04001520134614-003-001/14.08.2020 г. на И.К.– началник сектор „Ревизии“ и З.З.– главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико
Търново.
В жалбата се посочва, че ревизионен акт №Р-04001520000194-
091 -001/21.07.2020г. издаден от И.К., на длъжност
началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и З.З.-на длъжност гл.инспектор по приходите ръководител на ревизията и ревизионен акт за поправка РА №Р-04001520134614-003-001814.08.20-2020г.
са неправилни, незаконосъобразни и постановени в
противоречие с материалния закон. Обжалваните ревизионни актове са с обхват, задължения за корпоративен данък по ЗКПО за
периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. и задължения по ЗДДС за периода 27.04.2018г-31.12.2018г., като се посочва , че по ЗКПО неправилно
не се признават за данъчни цели разходите в размер на 52 400 лева по фактура
№**********/06.07.2018г. издадена от „Трансавто
къмпани“ЕООД с ЕИК203250455 с предмет извършване на СМР на обект заведение за
37800лв и строителни материали за 14600лв. Неправилно е прието от
данъчните органи, че тъй като доставчикът
„Трансавто Къмпани“ ЕООД с ЕИК203250445, не е намерен
на посочения от него адрес и не предоставил, връчените му по реда на чл.32 от ДОПК искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължените
лице № El- 2222 **********-040-001/18.01.2020 г.
и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължените лице №
П-22221320018653-040-001/29.01.2020 г. в определения от ревизиращия екип
7-дневен срок, то неправилно е прието, че доставката не е документно
обоснована. Считат , че следва да се приложи чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно
който счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската
операция, а от събраните от органите по приходите доказателства липсват такива,
обуславящи липсата на документална обоснованост на доставката, както и
твърденията че процесната фактура не отразява фактите
и обстоятелствата за които е издадена. По констатациите по ЗДДС намират, че
неправилно не се признава данъчен кредит в размер на 10 480 лева, който е
приспаднат от дружеството за фактура, издадена от „Трансавто
къмпани“ ЕООД. Посочват, че е представен договор за извършване на строително -
ремонтни дейности от 21.05.2018 г., сключен между „АНИМАНК“ ЕООД с ЕИК
********* /Възложител/ и „Трансавто Къмпани“ ЕООД с
ЕИК203250445 /Изпълнител/, като предмет на договора е реновация
и доизграждане на заведение, намиращо се в гр. Приморско, ул. ***и възложителят
заплаща на изпълнителя строително -ремонтни работи в размер на 52 400.00 лв. и
е договорено плащането да бъде извършено, както следва: до 60 дни, след
подписването на АКТ 19 за действително извършено СМР. Посочват, че е
подписан протокол № 1/21.05.20218 година
за извършените СМР и същите са подробно
описани и неправилно органът по приходите приема, че липсва писмена кореспонденция преди подписване на
договора, липсват оферти, критерии за избор на доставчик, кое е лицето за
контакт и само на това основание отказва приспадане на данъчен кредит. Посочва
се, че изводите за проучване на надеждността на доставчика, регистрирането на
множество фирми от страна на представляващия „Трансавто къмпани“
ЕООД, липсата на техника и прекратени трудови договори на работещи в
дружеството, не са основание да се приеме, че фирмата не е осъществила
описаните в протокола СМР. Посочват, че
фактурата от 06.07.20218 година е отразена в дневник за продажба на „Трансавто къмпани“ ЕООД и в справка –декларация за месец юли 2018 година и в счетоводството
на жалбоподателя и не може да се приеме само поради факта , че доставчикът не е
намерен на адреса и не е представил документи в определения срок, че не следва
да бъде признат данъчен кредит. Посочва, че СМР са действително извършени ,
като се посочва и съдебна практика на ЕС. Считат, че представената фактура като
частен документ притежава доказателствена сила и се
разглежда заедно с други документи и е
налице реална доставка, тъй като в договор с „Трансавто
къмпани“ ЕООД подробно са описани дейностите, включени в СМР и себестойност.
Твърдението на органа, че П.К.не е подписал
договор и приемо –предавателен протокол не
отговарят не действителността. Намират, че следва да бъде приспаднат данъчен
кредит и молят за отмяна на РА и РА за поправка.
В съдебно заседание жалбоподателят– „Аниманк“ ЕООД, ЕИК 20420804, седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „Г.С.Р.“ № ***се представлява от адв Д., който моли жалбата да бъде уважена и прилага списък
на разноските. Представя писмено становище, в което посочва по ЗКПО , че неправилно не са
признати за данъчни цели по чл. 26, ал. 2 от ЗКПО разходите в размер на
52 400 лева по фактура № **********/06.07.2018 година, издадена от „Трансавто къмпани“ ЕООД за извършени СМР от 37 8000 лева и
доставени материали за 14 600 лева, тъй като обстоятелството, че „Трансавто къмпани“ ЕООД не е намерен на адреса и не
представя документи не следва да се приема във вреда на ревизираното дружество.
Посочва се, че „документалната обоснованост на доставката“ се извлича от
разпоредбите на ЗСч и съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч не е налице документална
обоснованост при използване на неистински документ, документ
с невярно съдържание или преправен документ, установено със съдебен акт, като
при взаимоотношения между предприятия е необходимо получател на услугата/стоката
да притежава първичен счетоводен документ съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и от
събраните доказателства по делото, заключението на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че счетоводството на дружеството е водено редовно, налице е отразяване
на процесната фактура в счетоводството на дружеството, а и СМР за
извършени както са описани, като подписите, положени под документите са посочените
като автори лица.
Счита по отношение на отказа за приспадане на
данъчен кредит, че неправилно не се признава.
Доводите на органи по приходите за липса на кореспонденция между
дружествата, начин на избиране на офертата,
проучване на надеждността му са несъстоятелни, тъй като няма механизъм
на проверка на надеждността на дружеството, а и предпоставките за приспадане на
данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са налице – доставяне на стоки от
регистрирано по ЗДДС лице. Издадената фактура от „Трансавто
къмпани“ ЕООД е отразена в дневниците за продажби, в справка-декларация за м.
юли 2018 година и в счетоводството на „Аниманк“ ЕООД, като СМР са извършени с оглед заключение на
техническата експертиза. Цитира се практика на Съда на ЕС –Директива 2006/112 –
не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва
признаване на данъчнозадължено лице на данъчен кредит поради това, че издателят
на фактурата на предоставените услуги е извършил нарушения. Счита, че
обстоятелството, че дружеството-издател на фактурата не е намерен на адрес на
седалище на дружеството, не представя документи, няма персонал, не е достатъчно
да се приема, че не следва да се приспадне данъчен кредит. Приетото от органа,
че фактурата не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, тъй
като посоченият предмет – извършване на СМР , е твърде общ, също е
неоснователно. Фактурата като частен документ следва да се разгледа в
съвкупност с другите документи по делото – договор за СМР, приемо-
предавателен протокол. Моли за отмяна на
РА и РА за поправка и присъждане на разноски.
Ответникът - директорът на дирекция ОДОП –гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП се представлява от гл.юрк.
В., която моли да бъде отхвърлена жалбата. Представя списък с разноски и моли да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 1084, 22 лева. Представя писмена защита, в която посочва, че жалбата е
неоснователна и правилно е отказано приспадане на данъчен кредит и увеличаване
на финансов резултат за 2018 г. с 52 400 лева, отчетени разходи по фактура
за материали и услуга при липса на доказателства за реално осъществена
стопанска операция със стоки и услуги. Посочва се, че не се доказва реално
осъществяване на доставка на материали и
предоставяне на услуга – СМР на обект, като
при оспорване на приемо-предавателен протокол
от 06.07.2018 г. и акт № 00019 за
извършени СМР, то не е налице изпълнение на доказателствената
тежест и следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Посочва, че и
СЧЕ е установила, че в акт образец 19 за
извършени СМР, СМР са посочени в брой, а не в мярка и
количествени измерители – кв. м. и др. и единичните цени са по КСС, каквото не
е представена, като в приемо-предавателен протокол от
06.07.2018 г. не са описани по вид, количество, единична цена и обща стойност
строителните материали, които са предадени и приети. Счита, че представените в
съдебно заседание нов акт образец № 19 и
опис на доставените материали, които са оспорени относно автентичност на
подписите и достоверност на датата, че не е доказана тяхната истинност, тъй
като при съдебно –почерковата експертиза не е снеман
сравнителен материал от лицето, което е подписало документите за доставчик.
Намира, че СТЕ не дава отговор на въпроса, кога са извършени СМР, осъществен е
оглед на съществуващ обект и не може да се установи описаните СМР, кога за
извършени. Моли за отхвърляне на жалбата.
Административният съд-Плевен, шести състав,
като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Дружеството –жалбоподател през ревизирания период е извършвало транспортни
услуги и е стопанисвало питейно заведение под наем в гр. Приморско, ул. ***.
Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-04001520000194-020-001/13.01.2020 г., връчена по електронен път на 17.01.2020
г., изменена със заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-
04001520000194-020-002/13.04.2020 г. и Р-04001520000194-020-003/14.05.2020 г. е
извършена ревизия на дружеството за задължения по ЗДДС от 27.04.2018 година до
31.12.2018 година и за корпоративен данък за периода от 01.01.2018
година – 31.12.2018 година от екип З.Т.З.–
гл. инспектор по приходите М.Х.М.– главен инспектор по приходите.
Изготвен е
ревизионен доклад №
Р-04001520000194-092-001 / 01.07.2020 г., в който се констатира, че дружеството
е регистрирано по ЗДДС на 27.04.2018 година. Органите по приходите са
установили по ЗКПО, че са налице различия спрямо данните, декларирани от
дружеството и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона, в размер на 52 400.00 лв. по фактура № **********/06.07.2018 г., издадена от „Трансавто къмпани“ЕООД, ЕИК ********* с предмет извършване СМР на обект заведение
за 37 800.00 лв. (отчетени
по дебита на счетоводна сметка 602 разходи за външни услуги) и строителни материали за 14
600.00 лв. (отчетени по
дебита на счетоводна сметка 601 Разходи за материали) и участващи при
формирането на счетоводния финансов резултат. Предвид констатациите се приема,
че следва финансовият резултат на жалбоподателя за 2018 година за данъчни цели
да се увеличи със сумата в размер на 54 400,00 лева , представлящи
отчетени разходи за услуги и материали по фактура, издадена от „Трансавто къмпани“ ЕООД и следва да се заплати задължение
за корпоративен данък в размер на 5240 лева и лихва в размер на 695,81 лева.
Посочва се , че е извършена насрещна проверка на доставчика, но същият не
намерен на адреса и не е представил изисканите документи. От жалбоподателя са
представени Договор за извършване на строително - ремонтни дейности от 21.05.2018
г. с „Трансавто къмпани“ ЕООД и Протокол за
действително извършени видове СМР . Договор за извършване на строително -
ремонтни дейности от 21 05.2018 г., сключен между „АНИМАНК“ ЕООД с ЕИК
********* /Възложител/ и „Трансавто Къмпани“ ЕООД с
ЕИК ********* /Изпълнител/е с предмет реновиране и
доизграждане на заведение, намиращо се в гр. Приморско, ул. ***. Договорено е, че възложителят заплаща на изпълнителя
строително - ремонтни работи в размер на 52 400.00 лв. и плащанията следва да
бъдат извършени: до 60 дни, след подписването на АКТ 19 за действително
извършено СМР, като срокът на договора от 60 дни. В акт № 19 г. за извършени СМР в обект:
Заведение, гр, Приморско е отразено, че е извършено:
1. Изливане на бетонен фундамент в размер на 1 800.00 лв
2. Изграждане на покривна
конструкция в размер на 2 600.00 лв
3. Полагане на стъклени стенни
плочки в размер на 1 600.00 лв.
4. Полагане на камък по стените в
размер на 1 450.00 лв
5. Полагане на гранитогрес в размер на 1 900.00 лв.
6. Изграждане на метално стълбище
в размер на 2 700.00 лв.
7. Изграждане на бар от дърво в
размер на 7 500 00 лв.
8. Полагане на В и К в размер на
2 400.00 лв
9. Полагане на ел инсталация в
размер на 2 240 00 лв.
10. Изграждане на барбекю в размер на 1 300 00 лв
11. Изграждане на дървен навес в размер
на 1 190.00 лв.
12. Боядисване в размер на 3 720 00
лв.
13. Изграждане на тоалетни в размер
на 4 280.00 лв
14. Изграждане на 3D пана в размер
на 3 120.00 лв.
Установено е, че за СМР е издадена фактура №**********/ 06 07.2018 г. на
обща стойност 37 800.00 лв. и строителни материали на обща стойност 14 600.00 лв - обща стойност на сделката в размер на 52 400.00 лв. и
ДДС 10 480 00 лв., като е приложен и Приемо-предавателен
протокол от 06.07.2018 г., подписан от „Трансавто
Къмпани“ ЕООД с ЕИК ********* и .АНИМАНК“ ЕООД с ЕИК ********* с предмет
строителни материали на стойност 14 600.00 лв. без ДДС за извършване на СМР на
обект на получателя. Плащането по фактурата
е извършено на 14.08.2018 г. в размер на 31 000 00 лв
и на 15.08 2018 г. в размер на 31 880.00 лв.
С оглед изискани данни от органите по приходите от жалбоподателя са
представени обяснения, че отношенията с доставчика „Трансавто
къмпани“ ЕООД започват през средата на м.05 2018 г. със сключване на договор за
извършване на реновация и доизграждане на заведение в
гр. Приморско ул. ****и лицето, с което е контактувано
е г-н П.П., като транспортът на материалите е
извършен от фирмата изпълнител, а критериите по които е избрана фирмата за
изпълнител на СМР, което е предмет на сделката между двете дружества са
обичайните за подобен род сделки, а именно цената, качеството и срок на
изпълнение при гаранции, описани в договора за извършване на СМР. Получените
материали и услуги са свързани със стопанисване и експлоатация на Коктейл-бар Д.В..
Не са представени писмена кореспонденция преди подписване на договора, липсват
оферти, критерии за избор на този изпълнител, количествено –стойностна сметка,
данни относно договаряне на условията, място на изпълнение. Посочва се, че по
отношение на същата данъчна фактура в друго контролно производството е извършена насрещна проверка при „Трансавто къмпани“ ЕООД и при изискани документи в указания
срок не са представени.
Установено е и е отразено е в ревизионен доклад, че дружеството не следва
да му бъде приспаднат данъчен кредит. Предвид извършената проверка и липсата на
представяне на документи от „Трансавто къмпани“ ЕООД
органите по приходите приемат, че са налице документално оформени с фактури
сделки, които не са извършени от издателя на фактурата, а само наличието на
фактура не дава основание за приспадане като данъчен кредит на основание чл. 68
, ал.1, т.1 и чл 69. ал 1, т 1 от ЗДДС, във връзка с
чл.6/9 от ЗДДС. Посочва се, че наличието
на облагаема доставка е едно от кумулативните условия за упражняване на правото
на приспадане на данъчен кредит, като притежаването на фактури за доставка с
начислен ДДС не е достатъчно условие, за да се обоснове извод за реалност на
отразените във фактурите стопански операции и се не предпоставя
признаването на разходи само с формалното им документално оформяне, ако то не е
свързано с реални стопански операции. Съгласно чл.123 от ЗДДС всяко
регистрирано лице следва да води подробна отчетност, която е достатъчна за
установяване на задълженията по този закон. Приема се, че предмет на фактурата
от „Трансавто къмпани“ЕООД, по която е упражнено
право на приспадане на данъчен кредит на „Аниманк“ЕООД
са услуги, като същите не са доказани, тъй като реалността на извършените
услуги се удостоверява с отчетени разходи, надлежно доказани от страна на
доставчика - чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС. Считат, че в случая не са налице разходи,
които да могат да бъдат надеждно измерени, оценени и непосредствено обвързани с
фактурираните към ревизирания субект услуги, така както е посочено в т.7.1 и
7.2, б. „г“ от приложимия СС 18 „Приходи“, във връзка с чл.12, ал.1 от ППЗДДС. Приходите
и разходите във връзка с дадена сделка следва да бъдат надлежно отчетени със
съответни доказателства от доставчика, каквито не са представени в хода на
извършените насрещни проверки, поради което не са налице предпоставки за
признаване на данъчен кредит, т.к. не е възникнало данъчно събитие.
От страна на „Трансавто къмпани“ ЕООД не са
представени счетоводни документи за отчитане на прихода и направените разходи по
сделките, не е представена аналитична отчетност на разходите за периода на
датата на изпълнение на доставката, вкл. не са представени доказателства за
материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките и обстоятелството, че ревизираното лице
разполага с първични счетоводни документи - фактури, не означава, че същите
автоматично доказват отразените в тях обстоятелства и не са достатъчни за да
обосноват правото на данъчен кредит. Посочват,
че фактурата се ползва с доказателствена сила,
доколкото съответства на останалите събраните в хода на ревизионно производство
доказателства , но в случая не се доказва реално извършване на доставки на
фактурираните услуги, именно от горепосочения доставчик и тежест на ползващия
се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите такива
действително са осъществени, тъй като признаването на правото на данъчен кредит
само не се осъществява само с формалното документално оформяне, ако то не е
свързано с реални стопански операции и не доказана реална доставка, макар и
документално оформена в счетоводството, и не поражда права на данъчно
задълженото лице. Считат, че в случая не са налице предпоставките на чл. 68,
ал.1, т.1 от ЗДДС- данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице
има право да приспадне за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка. Следователно наличието на облагаема доставка представлява
първостепенно и задължително условие, обуславящо възникването на правото на
данъчен кредит, а съгласно чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрирано лице има
право да приспадне данък за стоките или услугите, когато доставчик -
регистрирано по този закон лице му е доставил или му предстои да достави. При
липсата на доказателства за реално получени доставки за „Аниманк“ЕООД
не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 480 лева по фактура.
Ревизионен доклад е връчен по електронен път на 02.07.2020 година, като не е подадено
възражение в срок.
Издаден е ревизионен акт (PA)
№ № Р-04001520000194-091 -001 / 21.07.2020 г. , от И.К.– началник
сектор, възложил ревизията и З.З. –главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията. С него са установени задължения на дружеството по ЗКПО за периода 01.01.2018
г. – 31.12.2018 г . - 5240 лева за корпоративен данък и лихва към 21.07.2020 г.
– 2058, 32 лева и по ЗДДС за данъчен период 27.04.2018 г.- 31.12.2018 г. за м.
07.2018 г отказа за приспадане на данъчен кредит в размер на 10 480 лева и
лихва към дата на издаване на РА – 695,
81 лева. В РА се посочва, че мотивите за издаването му изцяло са посочени в
констативната част на ревизионния доклад.
РА е връчен електронно на 31.07.2020 година.
На 13.08.2020 година е подадена жалба срещу ревизионен акт (PA) № № Р-04001520000194-091
-001 / 21.07.2020 г.(л. 25) , в която се излагат доводи относно материална
незаконосъобразност на РА и неправилно
определяне на задължение по ЗКПО и ЗДДС, като се твърди, че е налице реално престиране на услугата и извършване на СМР по договор с „Трансавто къмпани“ ЕООД и издадената фактура №
**********/06.07.2018 г., издадена от „Трансавто
къмпани“ЕООД и следва да бъде приспаднат данъчен кредит.
На 14.08.2020 година е издаден РА № П-04001520134614-003-001/14.08.2020
г. за поправка на ревизионен акт№ №
Р-04001520000194-091 -001 / 21.07.2020 г. поради очевидна фактическа грешка
поради грешка при посочване на дължимите
лихви по ЗКПО същата е 695, 81 лева, а
по ЗДДС - 2058, 32 лева, които са разменени в РА от 21.07.2020 година, но това
не води до промяна на размер на установените задължения.
Постановено е решение по жалба срещу ревизионен акт №
164/19.10.2020 г. от директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“, с което потвърден ревизионен акт (PA) № № Р-04001520000194-091 -001 / 21.07.2020 г.
издаден от И.К.– началник сектор, възложил ревизията и З.З.
–главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и РА №
П-04001520134614-003-001/14.08.2020 г.
за поправка на ревизионен акт№ № Р-04001520000194-091
-001 / 21.07.2020 г. поради очевидна фактическа грешка в обжалваната част, в
която по ЗДДС за данъчен период м.юли 2018 г. е отказано право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 10.480, 00 лева и са начислени лихви в размер на 2058,32 лева и в частта по ЗКПО,
в която за 2018 година е установено допълнително задължение за корпоративен
данък в размер на 5240 лева и лихви в размер на 695,81 лева. Мотивите на органа
изцяло се покриват в мотивите в констативната част на ревизионен доклад. По
ЗДДС е прието , че с представената фактура от 06.07.2018 година, издадена от „Трансавто къмпани“ ЕООД не са представени доказателства за
реално извършени СМР и доставени строителни материали, тъй като е отправено
искане до дружеството за представяне на документи, но такива не са представени,
липсват оферти, кореспонденция във връзка със сключване на договор за
извършване на СМР. Тези изводи се основават и на факта, че за периода от сключване на договора –
21.05.2018 г . до издаване на фактурата – 06.07.2018 г „Трансавто
къмпани“ ЕООД не е имало наети лица по трудови договори, нито са подадени
справки за изплатени суми на наети лица по извънтрудови
правоотношения, представляващият дружество е собственик на още 34 дружества и
при извършена ревизия на дружеството за период 01.04.2018 г – 31.08.2018 г. са
установени задължения в особено големи
размери и е отказано приспадане на данъчен кредит, като въпреки изискването на
документи „Трансавто къмпани“ ЕООД не е представило
такива. Установено е, че дружеството е разполагало с транспортни средства – полуремарке и влекач и персонал на длъжност „Шофьор“ и
„механик“, но трудовите договори са прекратени преди ревизирания период.
Дружеството не е вписано в камарата на строителите и липсват доказателства за
реално извършване на СМР, като представената фактура не обоснова извод, че
такива са извършени, липсват доказателства за реално извършване на услугата.
Приема се, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС за
приспадане на данъчен кредит и от съвкупната преценка на наличните
доказателства се приема, че не е налице основание за прилагането на
горепосочената норма. Обсъден е договорът на наем от 01.06.2018 година, който е
подписан след сключване на договор за СМР между жалбоподателя и „Трансавто къмпани“ ЕООД т.е. преди да е нает обекта вече се
сключва договор за ремонта му, като липсват строителни книжа за реновиране и доизграждане на обекта в гр. Приморско на ул. ***.
Приема се, че отразеното в приемо-предавателен протокол
от 06.07.2018 година и акт № 19 за извършени СМР от 06.07.2018 г. не доказва реално извършване на СМР, не се
посочват доставените материали, количество, единична цена и не се доказва ,
какви материали са вложени в обекта, като соченото, че се предава цялата
документация на обекта на възложителя не е съпроводено с реално представяне на
строителни документи.
По отношение
на частта по ЗКПО се приема , че не е спорно, че фактурата от 06.07.2018
година за услуги и материали на стойност
52 400 лева е отразена в счетоводството на „Аниманк“
ЕООД, но се приема, че не е налице
документно обосноваване на същата с първични счетоводни документи, тъй като
липсват доказателства фактурираните СМР услуги и строителни материали да са
реално получени от „Трансавто къмпани“ ЕООД.
По делото е представен на л. 264 договор за извършване на СМР от 21.05.2018
г. между „Аниманк“
ЕООД, гр. Плевен и „Трансавто къмпани“ ЕООД, гр.
София за реновация и доизграждане на заведение,
намиращо се в гр. Приморско, ул. ***, като СМР се извършват със средства,
материали и работна ръка от изпълнителя.
Представени и приети като доказателства по делото са писма за насрещни
проверки и изискване на документи от „Трансавто
къмпани“ ЕООД, РА от 2018 г за
дружеството.
В с.з на 14.01.2021 година е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е, че
счетоводството по отношение на процесните по
делото документи – фактура от 06.07.2018 година е редовно заведено и е част от
единното счетоводство на дружеството-жалбоподател. Фактура № **********/06.07.2018
година на стойност 62 880,00 лева ДО – 52 400 лева и ДДС –
10 480,00 лева от „Трансавто къмпани“ ЕООД с
основание : извършени СМР на обект заведение – 37 800 лева и строителни
материали - 14 600 лева е
осчетоводена като доставка на материали и услуга и задължения към доставчик в
сметки Дебит сметка 601 Разходи за
материали – 14 600 лева и дебит сметка 602 разходи за външни услуги –
37 800 лева и отразени в дневник за покупки за данъчен период 01.07.2018
г, обстоятелство, което не оспорва от ответника. Осчетоводено е и извършеното плащане на
14.08.20218 г. и на 15.08.2018 г. по банков път от жалбоподателя към доставчика.
Вещото лице установява, че дружеството е осчетоводило и приходи за периода м.
юни месец септември 2018 г. и няма
грешки при осчетоводяване на доставката по услуга по фактура от 06.07.218
г..При проверката от вещото лице не са налични други освен наличните по дело
документи, които да доказват реално извършване на услугата – договор за СМР от
21.05.2018г, приемо- предавателен протокол и акт №
00019 от 06.07.2018 година. В приемо-предавателен
протокол не са описани по вид, количество, единична цена и обща стойност
строителните материали, които се посочва, че са предадени, като в Акт№ 00019 от
06.07.2018 г. СМР са посочени в брой и като
количество, а не в мярка и количествени измерители за СМР –м., кв.м.
С определение от 26.01.2021 година и след заявяване от жалбоподателя, че ще
се ползва от тези документи е открито производство по оспорване истинността по
отношение на автентичност на положени подписи и достоверност на датата на акт №
00019 за действително извършени СМР/СРР/ККР към 06.07.2018 г. и приемо-
предавателен протокол от 06.07.2018 г. В тази връзка по искане на жалбоподателя
е допуснато изготвяне на съдебно-почеркова –експертиза
и съдебно-техническа експертиза.
На л. 268 по делото е представен приемо-предавателен протокол от 06.07.2018 г. , в който се
посочва, че доставчик предава на получателя строителни материали на стойност
14 600 лева без ДДС за извършване на СМР на обект и цялата документация по
проекта, упоменати във фактура № *********/06.07.2018г., а на л. 269 по делото
е представен Акт № 00019 за действителност на извършени видове СМР към
06.07.2018 година , който жалбоподателят представи и в с.з на 17.06.2021 г. и се
намира на л. 407 по делото, който обаче изглежда по различен начин и липсват
печати на дружеството.
Представена и приета като доказателство е и декларация на л. 405 по делото
от П.П.К., като управител на „Трансавто
къмпани“ ЕООД, в която посочва, че всички документи във връзка с договорни
взаимоотношения между „Трансавто къмпани“ ЕООД и „Аниманк“ ЕООД – договор, КСС, фактура, актове и други за
извършване на СМР на обект в гр. Приморско са подписани от него.
С оглед заключение на съдебно – почеркова експeртиза, която следва да установи , дали на подписът на опис за доставени
материали съгласно приемо-предавателен
протокол от 06.07.2018 г. за извършени СМР по договор от 21.05.2018 г. на л.
406 по делото е на лицето П.П.К., управител на „Трансавто
Къмпани“ ЕООД и на акт № 19 за действително извършени СМР по договор от
21.05.2018 година на л. 407 по делото подпис за изпълнител на лицето П.П.К., управител на „Трансавто
Къмпани“ ЕООД ли е, вещото лице установява, че подписът е на лицето сочено като
П.К.. В с.з. вещото лице посочва, че при
изготвяне на експертизата е ползвал опис
на доставени материали на л. 409 по делото
и копие на същия на л. 406 по
делото, както и копие на приемо-предавателен
протокол, като не е снел сравнителен почерков
материал от лицето, а е ползвал само
декларацията. Съдът кредитира заключението като приема, че подписът е на
соченото като П.К. лице, но не са налице доказателства, че именно това е
подписът на П.К..
По допуснатата съдебно-техническа експертиза вещото лице установява, че имотът
се намира в гр. Приморско и представлява търговски обект, функциониращ като
коктейл-бар „Д.В.“ и е със сезонно предназначение (през топлите месеци). Състои
се от масивна постройка (бивша жилищна сграда) и открита част от юг (към
улицата) и изток (към централния площад), която се ползва като лятна градина. В
масивната сграда са развити спомагателни помещения - кухня, складове, санитарен
възел за персонал, битовка и два санитарни възела за
клиенти с вход от към лятната градина. В лятната градина са обособени три зали
на различни нива, като на най-ниското (до улицата) се намира мокрия бар. В
покривното пространство на сграда са обособени спални помещения за персонала.
Сградата е едноетажна, с дървен скатен покрив. Описва
извършените по АКТ № 00019 от 06.07.2018
година строителни дейности, но липсват данни за състоянието на обекта
преди извършване на СМР, като вещото
лице не може да установи, кога са извършени тези СМР, а се ръководи в заключението
от посоченото в Акт№ 00019/06.07.2018 г. По т. 1 – изливане на бетонов фундамент,
т. 4 – полагане камъни по стени, т. 10 – изграждане на барбекю,
т.11- изграждане на дървен навес, т. 12 – боядисване и и т. 14 – изграждане на 3D платна –не са
доставени материали и при разпит на
вещото лице, същото не е установило по какъв начин и от къде са взети
материалите за извършване на тези СМР. Съдът намира, че от заключението на
вещото лице с оглед представените доказателства по делото не може да се установи
период на извършване на СМР и да се посочи конкретно какви материали, за кои
ремонти работи са използвани и какви материали са вложени за описаните в Акт №
00019/06.07.2018 година ремонтни
дейности. В случая са налице два различни по вид, съдържание Акт №
00019/06.07.2018 година по делото – този, представен в административната
преписка на л. 184 по делото и
представен в с.з , намиращ се на л. 407 по делото, като съдът намира, че
вторият акт е създаден за целите на производството, като и към настоящия момент
не е представена количествено-стойностна сметка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена
в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.
160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби
по издаването му.
Съдът намира, че РА
от 21.07.2018 г. и РА за поправка от
15.08.2018 г. са издадени от компетентен орган по смисъла на чл.
119, ал. 2 ДОПК във връзка с чл.
7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в
предвидената форма, съгласно чл. 119
и чл.
120 ДОПК. По административната преписка е приложен РД и предвид
разпоредбата на чл.
120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се
приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
По отношение
на ЗДДС, съдът намира, че РА в частта относно непризнаване на данъчен кредит, е постановен при
правилно прилагане на материалния закон. Правилно е прието от органа, че по представената
фактура №**********/06.07.2018г.
издадена от „Трансавто къмпани“ЕООД с ЕИК203250455 с
предмет извършване на СМР на обект заведение за 37 800лв и строителни материали
за 14 600лв, не следва да бъде признато право на данъчен кредит и определ за внасяне
ДДС в размер на 10480 лева и лихва в
размер на 2058,32 лева, тъй като не е
доказано реалното извършване на услугата – извършване на СМР в обект на ул. ***
в гр. Приморско и доставка на материали.
По
аргумент от чл.
68 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично
право на данъчно задълженото лице с насрещен субект приходната администрация.
По общото правило на чл.
154, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР
на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на
предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването
само на фактура, а е необходимо услугите реално да са осъществени по смисъла на
чл.
68, ал. 1, т. 1 вр. чл.
6, ал. 1 от ЗДДС и да са доставени
материалите. При тази обвързаност пред настоящата инстанция жалбоподателят не
съумя да проведе главно пълно доказване на релевантните за претендираното
право на данъчен кредит обстоятелства по извършване на СМР от „Трансавто къмпани“ ЕООД и доставка на материали.
В случая
правилно е прието от органа, че не е налице основание за приспадане на данъчен
кредит, тъй като независимо от факта, че фактурата е отразена в счетоводството
на “Аниманк“ ЕООД, което се установява и от
съдебно-икономическата експертиза и не се оспорва от органа по приходите, то
издаването и отразяването на фактурата не доказва реалност на предоставяне на
услугата и доставка на материалите . Не е възможна проверка при „Трансавто къмпани“ ЕООД, тъй като представляващият
дружеството не е открит на адреса за
кореспонденция и не е възможно събиране на доказателства, за реално осъществени
СМР и доставка на строителни материали. Извършеното плащане също не може да се
приеме като доказателство за извършени услуги, тъй като фактурата и счетоводното
й отражение не са достатъчно основание за правото на данъчен кредит, а и не е установено отразяването на
фактурите в счетоводство на „Трансавто къмпани“ ЕООД .
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че от
обстоятелството, че издателят на фактурата не може да бъде намерен на адрес на
дружеството и след покана не представя документи, то това означава, че не е
налице доставяне на строителни материали и извършване на СМР, а и е налице
счетоводна обоснованост на доставката по см на ЗСч.
Съдът
намира, че само наличието на редовна фактура, в която съответния доставчик е
начислил ДДС, не е основание да се признае право на приспадане на данъчен
кредит на жалбоподателя, тъй като това противоречи на логиката на Директива 112/2006
ЕО на Съвета. СЕО нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадането на
данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като
упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци
(в този смисъл вж. Решение от 13 декември 1989 г., Genius
Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от
19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt
Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). Трябва
да се държи сметка, че реалността на предоставяне на услугата като правно
релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния
закон. Начинът на установяване на релевантните факти - в случая извършването на
СМР и доставка на строителни материали, които не са описани, следва да се
осъществи с допустимите доказателствени средства за
ангажиране на доказателствата е въпрос от национална компетентност, по който
въпрос СЕС никога не е защитавал собствената си компетентност, извън гаранциите
на принципа на пропорционалността. В случая не може да се претендира, че този
принцип е нарушен, защото сам жалбоподателят не представя, нито в хода на
ревизията,нито по настоящото дело безспорни доказателства за доставка на
стоките, извършване на СМР, тъй като с представения договор от 21.05.2018
година, приемо-предавателен протокол и два различни
по вид акт № 19 /06.07.2018 година не може да се приема, че е налице реално
предоставяне на услугата от „Трансавто къмпани“ ЕООД,
което не разполага с лица, наети по трудов договор за извършване на СМР, нито
представя доказателства за наети такива само за извършване на договорените
ремонтни дейности, а и не може да се установи какво количество строителни
материали и какви по вид са доставени, липсва количествено-стойностна сметка, а
твърдените като извършени СМР в акт № 00019/06.07.2018 г. съдът не намира за доказани
с този частен документ.
Ответникът
оспори истинността
по отношение на автентичност на положени подписи и достоверност на датата на
акт № 00019 за действително извършени СМР/СРР/ККР към 06.07.2018 г. и приемо - предавателен
протокол от 06.07.2018 г. Съдът намира оспорването за успешно проведено.
Съдът
намира, че не може да се установи, какви материали са доставени за извършените
СМР и от представения акт № 00019/06.07.2018 г. на л. 184 по делото , тъй като
в същия се описват извършените строително-монтажни работи, но липсва посочване
на количеството използвани материали, а и вещото лице в техническата експертиза
посочи, че някои от СМР , описани в протокола са извършени с включени
материали. Описът за доставени материали
на л. 409 по делото и копие на л. 406, представени от жалбоподателя в съдебно
заседание на 17.06.2021 година са оспорени от ответника и в откритото
производство, не се доказа, кога същият е изготвен, тъй като се представя за
пръв път едва в съдебното производство, а е оригиналът на л. 409 по делото е с
подпис и печата на двете дружества, а копие на л. 406 по делото е без печат, ако е копие именно от оригинала, а
и съдът намира, че не следва да се приеме, че се доказа подписване на опис от
представляващ на „Трансавто къмпани“ ЕООД, тъй като
от заключението на съдебно - почерковата експертиза
се установява, че подписът на посочения
като декларатор П.К.на декларация на л. 410 по делото и на опис на л. 409 е на едно
и също лице, но не са ангажирани доказателства, че този подпис е именно на
лицето К., тъй като декларацията е саморъчно подписана и липсва удостоверяване от нотариус, че
подписът е именно на П.К., а и липсва сравнителен материал, снет от К. ,за да се установи автентичност. Съдът
намира, че опис за доставени материали е съставен за нуждите на съдебното
производство. По делото като част от
административната преписка е представен акт №00019 от 06.07.2018 година на л.
184 по делото, в който се описват извършени СМР като брой, но без опис на
вложени материали, като на л. 407 по делото в с.з пълномощник на жалбоподателя
представя Акт № 19 от 06.07.218 г., който обаче изглежда различно визуално – по
съдържание от този, представен при
ревизията , като съдът намира, че същият е съставен за нуждите на
производството и приема, че налице успешно проведено производството по
оспорване по чл. 193 от ГПК вр. чл. 144 от АПК от
ответника и описаните в акт № 19 на л. 184 дейности са без достоверна дата, тъй
ката в производството по оспорване не са ангажирани доказателства от жалбоподателя.
Следва да
се отчете, че и представен акт № 19 на л. 407 по делото съдът намира за
съставен за нуждите на съдебното производство, тъй като същият е различен по
вид и съдържание от вече представения от жалбоподателя акт № 00019 за
действително извършени видове СМР към 06.07.2018 г. на л. 184 по делото, при
чието оспорване не са ангажирани доказателства,
а се представя нов акт № 19 с различно съдържание и не следва да бъде
прието, че с него се доказва реално извършване на СМР.
Съдът
намира, че представената фактура на л.
178 по делото, за която не се спори, че е отразена в счетоводството на
дружеството-жалбоподател не доказва реалното предоставяне на услугата СМР и
доставката на строителни материали, тъй
като същата не е с изискуемото съдържание по чл. 114 от ЗДД – липсва посочване
на количеството и вида на стоката, вида на услугата – посочва се СМР един брой и строителни материали 1
брой, а и притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на
правото на приспадане и като частен свидетелстващ документ тя е писмено доказателствено средство, а от релевантните за правото на
приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на
стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС.
Съдът
намира, че и представените доказателства за заплащане на сумата по фактурата от
жалбоподателя не доказват доставката на строителни материали и извършване на
услугата. Дори при генетичната и функционална връзка на насрещните престации при двустранните договори, от факта на плащането
не следва единствено възможният извод на осъществяване на престацията
на доставчика. Следва да бъде отбелязано, че макар нормативно да не е
определена конкретна форма при предаването на стоките или резултатът от
услугите, в тежест на ревизираното лице е да установи фактът на предаването.
Само наличието на фактура и счетоводното й отразяване в съответните
регистри не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице
реалност на спорната доставка и услуга. Редовно воденото счетоводство от
ревизираното лице, което позволява правилно да бъдат определени задълженията му
не е води автоматично до признаване право на данъчен кредит. Според СЕС
действителното извършване на доставката като правно релевантен факт подлежи на
доказване със средствата, предвидени в националния закон, като за целите на
данъчното производство следва да се ангажират годни и относими
доказателства, дори такива да не са необходими за обичайния търговски оборот
между страните по сделки. Пак според практиката на СЕС и тази на националните
съдилища, съдът следва да установи в рамките на спора по делото дали издателят
на фактурата е извършил посочената в нея доставка, като за тази цел се вземат
предвид всички обстоятелства по случая. Реалното изпълнение на фактурирана
доставка е материално-правно изискване по същество за признаване на получателя
по доставката на правото на приспадане на платения от него ДДС. В този смисъл
Решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Б., т. 31, т. 44 и др.
Реалността на доставката е фактически въпрос, който следва да бъде решен от
съдебната юрисдикция, разглеждаща спора по същество, в съответствие с
националните правила на доказване. (вж цит. решение Б., т. 32; Решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по
дело С-78/12, Е. -К, т. 37 и т. 38). В случая не се доказва реално доставяне на
строителни материали и извършване на СМР, тъй като дружеството доставчик няма
регистрирани работници, няма техника за извършване на тези СМР, не са
ангажирани доказателства за наети лица, нито може да бъде установено количество
на вложени материали и период на извършване на СМР, тъй като липсват
доказателства за състояние на обекта преди твърдяния
ремонт. В договор между жалбоподателя и „Трансавто
къмпани“ ЕООД е договорено извършване на СМР – реновация
и доизграждане на заведение в гр. Приморско, ул. ***, но не се установяват
конкретните строителни дейности. Липсата на реална доставка е отрицателен факт,
доказването на който може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които се основават на доказателствени
изводи за отрицателния факт – Тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГК, ВКС. В
хода на съдебното производство изцяло в доказателствената
тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен
положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки на
стоки и услуги. Основание за този извод се намира, както в общата процесуална
разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК, така и в практиката на СЕС – т. 37 от Решение
на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12 Е. -К: лицето, което иска да
приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това,
включително и наличието на реална доставка като материалноправна
предпоставка за възникване правото на данъчен кредит. Следва да се отбележи, че
именно националният съд въз основа на националните правила за доказването в
съответствие в принципа на процесуална автономия извършва обща преценка на
всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да отговори на
спорния материалноправен въпрос относно
законосъобразното упражняване на правото на ДК /т. 32 от решение на СЕС от
06.12.2012 г. по дело С-285/11 и т. 37 и т. 43 от решение на СЕС от 18.07.2013
г. по дело С-78/12 Е. -К/. Фактическите установявания са специфични за всеки
един от случаите, зависят от процесуалната активност на страните в хода на
производството въз основа на националните правила за доказването и в съдебната
фаза са предмет на решаващата дейност на съда – установени ли са /доказани ли
са/ съответните обективни данни, въз основа на които да се направи извод, че е
налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като
собственик (налице е реална доставка на стоки) или реално изпълнение услуги със
съответен обективиран резултат. В случая не се доказа
от жалбоподателя реално доставка на строителни материали от представените
документи –акт № 19 и приемо –предавателен протокол,
нито извършване на СМР от „Трансавто къмпани“ ЕООД.
По
отношение на частта по ЗКПО, съдът намира:
С РА на
основание чл.
16, ал. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат на
жалбоподателя за 2018 г. със сумата в размер на лева, представляваща отчетени разходи
за материали и СМР фактура №**********/06.07.2018г.
издадена от „Трансавто къмпани“ЕООД с ЕИК203250455 с
предмет извършване на СМР на обект заведение за 37800лв и строителни материали
за 14600лв., , представляващи недоказани
реално извършени услуги, поради и което
разходите, отчетени въз основа на теза
фактура, не са документално обосновани по см. на ЗКПО и не могат да бъдат
признати за данъчни цели. В резултат на това преобразуване допълнително е
определен корпоративен данък за 2018 г. в размер на 5 240 лева и лихва в размер на 695,81
лева към датата на издаване на РА
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават
за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. Легалното определение за понятието "документална обоснованост"
се съдържа в чл. 10 от ЗКПО, съгласно който за документално обоснован се счита
счетоводен разход обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на
Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. С оглед
горепосоченото, за да се признае за целите на данъчното облагане, разходът
следва да е отразен в редовен от външна страна счетоводен документ, който освен
това отразява действителни факти и обстоятелства, тоест отразява вярно
стопанската операция, както е посочено в ЗКПО. С оглед приетото по-горе, че процесната фактура не отразява реално извършени услуга по
СМР и доставени материали, отчетените въз основа на нея разходи са в нарушение
принципа на документална обоснованост и е налице законово основание за
преобразуване на финансовия резултат за отчетния период. Ето защо, правилно
органа по приходите е приел, че с разходите по отношение на фактурата за която
не са налице доказателства за реалното извършване на доставка и извършване на
услуга, следва да се увеличи счетоводния финансов резултат на дружеството. Както
бе посочено по –горе, макар тази фактура да е отразена в счетоводство на жалбоподателя,
то не е налице доказателство, че е налице реално предоставяне на услугата, тъй
като представения приемо-предавателен протокол и
описа на л. 406 по делото бяха оспорени и не се представиха доказателства от
жалбоподателя, за вид и количество на
доставени строителни материали, а и от съдебно –техническата експертиза се
установи, че определение СМР са извършени със собствени материали, а и не може
да се посочи,период на извършване на СМР и вид на тези СМР, тъй като липсва
възможност да се установи състояние на обекта преди ремонта, за да се отговори
категорично, какво е извършено през 2018 година.
Предвид
горепосоченото жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на
разноски и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК
във вр. чл.
8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес „Аниманк“ ЕООД, ЕИК 20420804, седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „Г.С.Р.“ № ***чрез представляващия А.А. следва да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. В. Търново при Централно управление на
Национална агенция за приходите, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1084,22
лева.
Предвид горепосоченото
и на основание изложеното и чл.
160, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалба на „Аниманк“ ЕООД, ЕИК 20420804, седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „Г.С.Р.“ № ***чрез представляващия А.А. срещу ревизионен акт
№Р-04001520000194-091-001/21.07.2020г., поправен с РА за поправка на РА №
П-04001520134614-003-001/14.08.2020 г. на И.К.– началник сектор „Ревизии“ и З.З.– главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико
Търново.
Осъжда „Аниманк“ ЕООД, ЕИК 20420804, седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „Г.С.Р.“ № ***чрез представляващия А.А. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. В Търново при Централно управление на Национална агенция за
приходите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1084,22 лева.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/