РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Враца 07.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.12.2019 г. /десети
декември две хиляди и деветнадесета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 687 по описа на
АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.К.Г. ***, против Решение № 265 от 01.08.2019
г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 557 по описа на съда за 2019 г.
, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К, № ***, издаден от ОДМВР -
Враца на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
срещу касатора за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).
В жалбата са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поддържа изложеното и в първоинстанционната
жалба твърдение за неспазване в производството по налагане на административно
наказание на правилото в чл. 7, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
относно непоставянето на допълнителна табела Т2, указваща дължината на
контролирания участък, както и че администативнонаказателната му отговорност е
погасена по давност. Сочените пороци на ЕФ, жалбоподателят заявява като
основания за отмяна на решението на първата съдебна инстанция, както и по
същество отмяна на обжалвания електронен фиш.
Ответникът - ОДМВР – Враца не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли за
оставяне в сила на решението, като обосновано, законосъобразно и правилно.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна
срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение
РС – Враца е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия К, № *** на ОДМВР
– Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
с който на В.К.Г. *** е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. За да стигне до
този извод,
съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма, като съдържа всички лимитативно
посочени в този текст реквизити и при изпълнени изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
При постановяване на
съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална активност,
като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са всички възражения посочени в
жалбата, включително относно позиционирането на служебния автомобил с мобилната
система за видеоконтрол и са изложени съображения за несъстоятелността на
същите, които изцяло се възприемат от настоящия касационен състав. В
съответствие със събраните доказателства и при правилно прилагане на
материалния закон, районният съд е приел, че нарушението е доказано по
безспорен начин. Като е управлявал МПС със скорост от 68 км/ч, надвишаваща с 18
км/ч позволената от ЗДвП за движение в населено място от 50 км/ч,
жалбоподателят е реализирал състав на нарушение именно по чл. 21, ал. 1 във вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за което правилно е административно наказан със
съответното по вид и абсолютно по размер административно наказание. Нарушението
е установено с техническо средство тип „TFR-1M“,
което е преминало първоначална и последваща проверка в Лаборатория за проверка
на радарни скоростомери и анализатори за алкохол, съответства на изискванията и
е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от представените
по делото Протокол № 1-13-16/01.07.16 г. и Удостоверение на БИМ № 10.02.4835 от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
С оглед на това,
нарушението се явява доказано по безспорен начин, електронният фиш, предмет на
разглеждане, съдържа всички реквизити, изискуеми от закона, правната
квалификация съответства на извършеното нарушение и правилно е приложена
санкционната норма.
Непоставянето на
табела Т2, указваща дължината на контролирания участък, не е от съществено
значение, тъй като по никакъв начин и в никаква степен не ограничава правото на
защита на административнонаказаното лице. Мястото за контрол на скоростта е
било обозначено със задължителния към момента на извършване на нарушението пътен
знак Е 24. От друга страна като правоспособен водач на МПС, което не е спорно
по делото, жалбоподателят знае, че ограничението на скоростта от 50 км/ч важи
до напускане границите на населеното място, което се обозначава с пътен знак
Д12.
Въззивният съд
подробно е обсъдил и основното възражение на жалбоподателя за изтекла давност
за реализиране на административно-наказателната му отговорност, като в
съответствие със закона и съдебната практика е приел същото за неоснователно.
Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на РС – Враца, че когато
законът предвижда наказание „глоба“ /какъвто е настоящият случай/, възможността
дадено физическо лице да бъде наказано се изключва с абсолютната давност, т.е.
когато са изтекли четири години и половина от датата на извършване на
нарушението, който срок в случая ще изтече на 07.02.2020 г. Процесният ЕФ е
връчен на жалбоподателя на 29.05.2019 г., т.е. преди изтичането на абсолютната
давност.
Липсват данни, а и не
се твърди от страна на Г. да е депозирал декларация,
съобразно чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето,
извършило нарушението. След като не е упражнил правото си
да възрази и да посочи конкретно физическо
лице, което е управлявало на посочената дата автомобила,
с който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие, а именно -
издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с
който автомобил е извършено конкретното административно
нарушение, а това е именно жалбоподателят.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита за правилни и обосновани фактическите и правни
изводи на РС – Враца, мотивирали го да потвърди обжалвания ЕФНГ.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания
извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат
на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения жалбата следва да
се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 265/01.08.2019
г., постановено по АНД
№ 557 по описа за 2019 г. на Районен съд Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.