РЕШЕНИЕ
№ 1704
Гр. Пловдив, 27.08.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично
съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна Агаларева и прокурор Димитър
Молев, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело №1404 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Т.П.М.
***, подадена чрез адв. П. *** с правно основание чл.1 ал.1 и 2 от ЗОДОВ. С така подадената искова
молба ищеца моли да бъде осъден ответникът да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 72.00 лева, в едно със
законната лихва, причинени от отменено по съдебен ред незаконосъобразен
административен акт –ПАМ по принудително преместване на неправилно паркирано
пътно превозно средство на територията на гр.Пловдив, собствено на ищцата и осъществено
от служители при ОП“Паркиране и репатриране“- Пловдив. Излагат
се твърдения относно обстоятелства, касаещи заплащане на претендираната сума във
връзка с осъществените принудителни действия. Редовно призован, в съдебно
заседание не се явява и не се представлява, като в представено писмено
становище от процесуалния представител на ищеца адв. П. се излагат доводи, че
предявеният иск е доказан по своето основание и размер и моли да бъде изцяло
уважен. Претендират се и направените по настоящото производство разноски.
Ответникът по иска – Община-Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
писмен отговор на упълномощения си процесуален представител главен юрк. Г. се оспорва
исковата молба като недопустима поради липса на процесуална легитимация за
Община Пловдив да бъде ответник в това производство. Счита също така, че предявеният
иск за обезщетение е неоснователен поради липса на причинно – следствени връзки
между принудителните действия и настъпилите вреди за ищеца. Иска се да бъде
отхвърлен иска изцяло. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за основателност на
иска.
Като изслуша становището на страните, на база
приобщените по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
21.02.2021г., около 16:25ч., в гр.Пловдив, на ул. “--“ до №8 във връзка с
подаден сигнал чрез оперативна дежурна част от лицето Е. И., М. И. С., заемащ
длъжността старши полицай в Сектор “Общинска полиция- Пловдив” към Отдел
“Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив осъществил
чрез служителите на ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив
принудителното преместване (репатриране) на конкретно посочен паркинг на
притежавания от ищцата лек автомобил марка “Рено Клио” с ДК№***. Принудителното
преместване се осъществило с автомобил за репатриране с ДК№***, с водач З.,
който се ползвал от ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив. За така
осъщественото принудително преместване на лекия автомобил от Т.М. е заплатена на
22.02.2021г. сумата от 60,00 лв. в полза на ОП “Паркиране и репатриране”, както
и сумата от 12,00 лв. също в полза на ОП “Паркиране и репатриране“ с основание
“престой паркинг”. В тази връзка са били издадени два броя фискални бонове с
№0026482 и №00264783. Недоволен от наложената и ПАМ тя я обжалвала пред съда,
за което е образувано съдебно производство по административно дело №595/2021г
по опис на Административен съд-Пловдив, по което бил призован като ответник
органът, разпоредил принудителното преместване на автомобила. С постановеното
съдебно Решение №924/07.05.20221година наложената принудителна административна
мярка по принудително преместване на посоченото МПС Рено Клио била отменена.
Съдебното решение не е обжалвано и е влезнало в сила на 26.05.2021г.. Поради
липса на други процесуални възможности за компенсиране на направените от нея
разноски, от ищеца било образувано и настоящото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява от
приобщените в хода на съдебното производство настоящето дело доказателства -
материалите по АНД №595/2021г. по опис на Административен съд-Пловдив –VIIIс.,
както и приобщените два броя фискални бележки за платените суми в полза на
ОП“Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от правна страна:
По отношение допустимостта и подсъдността на
производството настоящият съдебен състав взе предвид, че така предявения иск е
подсъден на административните съдилища съобразно правните норми на чл.203 и сл.
от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и
юридическите лица могат да искат репариране на вреди, причинени им от незаконна
административна дейност. Като обективно условие, за да се претендира
обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са изпълнени
изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в сила друг
административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е предявен
от дееспособен правен субект против юридическо лице, в полза на което са
направени плащания във връзка с отменения незаконосъобразен административен акт
и който е представляван от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие
или бездействие са причинени вредите за ищецът. Общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“-Пловдив безспорно е звено от системата на
Община Пловдив, а осъществените от него действия по принудително преместване на
МПС имат административен характер. В случаят длъжностното лице, разпоредило
извършването на съответните действия- служител на звено „Общинска полиция“ не е
органът, осъществил принудителното преместване. Предпоставка за завеждане на
иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл.203 и сл. от АПК е
изпълнение на изискването да е налице отменен административен акт, претендирана
вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена връзка между
вредата и отменения акт. Отговорността на съответният орган е специфично
проявление на принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно
обезпечителна, в който смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6
от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК, което
обуславя допустимост на подадения иск.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните
за това съображения:
Материалноправното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира при
осъществяване на административна дейност, като част от нея е осъществяването и
в случай, когато са издадени незаконосъобразни актове, които я определят. За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко обективно съществуващи предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; вреда от този акт, както и действие или бездействие на
администрацията, което е в причинна връзка между незаконосъобразния акт, административното
действие или бездействие като негово изпълнение и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките тези
предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество. В случаят е налице първата предпоставка – отменен незаконосъобразен
акт. От този отменен незаконосъобразен административен акт, който е послужил
като основание за извършване на административните действия по принудително
преместване на МПС, е налице и причинена на ищеца имуществена вреда, която е в
причинно- следствена връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт. Ето
защо законосъобразно ищецът претендира имуществени вреди в размер на 72лв.,
представляващи платени такси в полза на ОП „Паркиране и репатриране“ при Община
Пловдив, които не се дължат, в предвид незаконосъобразния акт и
незаконосъобразно извършените административни действия по неговото изпълнение.
Установено е по делото, че именно във връзка с незаконосъобразния
административен акт и последвалото му изпълнение от органите на ОП „Пракиране и
репатриране“ ищеца е заплатил суми в общ размер на 72лв. Ищецът не би заплатил същите,
ако е налице законосъобразен административен акт, който поражда и
законосъобразност на осъществената административна дейност от ОП „Пракиране и
репатриране“ при Община Пловдив. Това е така, защото издаденият от
административния орган акт е
необходимо условие за законосъобразност и на извършените административни
действия.
Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните административни действия. Съдът приема, че в реда по обжалване на
административният акт по наложената ПАМ не се предвижда възможност за
присъждане на направените в хода на производството разноски за „паркинг
престой“ и „принудително преместване“.. Ето защо и настоящият ред е единствена
възможност за присъждане на направените във връзка с незаконосъобразната ПАМ
разноски, представляващи извършените разходи за осъщественото принудително преместване.
Те представляват имуществена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не
е възстановена, и за която Община Пловдив дължи обезщетение на основание чл.4
от ЗОДОВ /в този смисъл и ТР
№1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/. По тези съображения и
направеното от ответника възражение се явява неоснователно. По изложените
съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 72.00 лева,
представляващи платените разноски за незаконосъобразни административни действия
по принудително преместване на МПС до паркинг, поради което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
С исковата молба до настоящата инстанция ищецът
претендира и присъждане на разноски по настоящото дело, съставляващи
заплатените от него разноски по делото в размер на 10,00 лева държавна такса,
както и
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.П. на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. Такова следва да бъде присъдено в минимален размер, определен по реда на
чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г.. С оглед изхода на спора и
своевременното му предявяване, то е законосъобразно.
По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Община
Пловдив С ЕИК ****. да заплати на Т.П.М. ЕГН**********
*** сумата от 72.00 /седемдесет и два/ лева, съставляваща
причинени му имуществени вреди от незаконосъобразни административни действия на
ОП „Пракиране и репатриране“, отменени с влязъл в сила съдебен акт.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Т.П.М.
***,00 /десет / лева, съставляваща разноски по настоящото
дело.
ОСЪЖДА Община
Пловдив да
заплати на адвокат С.Ж.П., ЕГН **********, сумата от 500,00 (петстотин) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от З Адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният Административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава XII АПК
СЪДИЯ: