Решение по дело №719/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 219
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20215200500719
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. П., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500719 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.2
и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се насочването на изпълнението срещу недвижим имот, считан
от длъжника СТ. АНГ. Ч. от гр.П. за несеквестируем, за който е наложена
възбрана и изготвен протокол за опис на недвижим имот от 13.09.2021г. от
Частен съдебен изпълнител Д.С., рег.№889, с район на действие Окръжен съд
П., по изпълнително дело №20208890400371 по описа на същия ЧСИ.
В жалбата си с вх.№23264 от 20.09.2021г. длъжникът по изпълнението
С.Ч. чрез пълномощника си адв. З.М. поддържа, че на 13.09.2021г. е
извършен опис на недвижим имот представляващ урегулиран поземлен имот
№ХХ-99 с площ от 1308кв.м., находящ се в квартал 152 по плана на с.М.К.,
обл.П., пренасрочен за 23.09.2021г., без намиращата се в имота сграда, която
е несеквестируема по становището на взискателя и на ЧСИ. Счита
жалбоподателят, че не следва да се извършва опис на УПИ, тъй като същият е
негова собственост по нотариален акт №123,том I рег.№1701, дело
№100/2009г. тъй като е единствен на него и дъщеря му А.С.Ч. и е
несеквестируемо по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК. Твърди се, че дворът е
облагороден като е засаден с овощни дървета. Счита описа за незаконен
1
поради несеквестируемостта на двора-УПИ и доколкото длъжникът не е
учредил тежести върху УПИ в полза на взискателя за да е отпаднала
несеквестируемостта му нито има задължения за издръжка или за вреди от
непозволено увреждане или от финансови начети. Поддържа, че ЧСИ не
може да поставя задача на експерт да определи каква част от имота се явява
секвестируема и може ли да бъде изнесена на публична продан. Изложен е и
довод, че в имота живеят трети лица-родителите на длъжника на преклонна
възраст, с влошено здравословно състояние. Моли да се отмени насрочването
на описа на УПИ ХХ-99 в кв.152 по плана на с.М.К. за 23.09.2021г. както и
наложената възбрана. Направени са с жалбата доказателствени искания за
прилагане на писмени документи -протокола за опис и удостоверение за
раждане на детето А., които в същност се намират в кориците на
приложеното към жалбата изпълнително дело от ЧСИ.
Няма постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнението Б.
СТ. ЛЮТ. от гр.П., представлявана от адв.И.Б..
В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ЧСИ С.
поддържа, че жалбата е неоснователна. Проследяват се извършените до
момента изпълнителни действия по отношение на процесния имот като се
акцентира, че върху него е наложена възбрана от 20.05.2020г., насрочвани са
няколко дати за описа му, че до момента такъв реално не е извършен и че по
искане на взискателя е насрочен опис само на УПИ, и реално такъв е
извършен на 23.09.2021г. след осигурен от длъжника достъп до имота. Счита,
че имотът не е несеквестируем, доколкото според закона несеквестируемо е
само жилището на длъжника, но не и дворното място в което се намира и
последното може да бъде продавано без да се засягат жилищните нужди на
длъжника. Коментирана е и техническа експертиза установила, че имотът
притежава достатъчно площ и лице за образуване на самостоятелен поземлен
имот за изнасяне на публична продан. Моли да се остави без уважение
жалбата.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна
в изпълнителното производство-длъжника по изпълнението и против
подлежащо на обжалване изпълнително действие на ЧСИ, а именно
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника
и в предвидения от закона двуседмичен срок.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на принудително изпълнение е насочването на изпълнението
върху недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнението СТ. АНГ.
Ч. за удовлетворяване на парично вземане на взискателя Б. СТ. ЛЮТ., ЕГН-
**********, въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист №568
от 13.04.2020г. от РС-П. по ч.гр.д.№847/2020г. по описа на същия съд,
съгласно който С.Ч. е осъден да заплати на кредитора Б.Л. сумата от 7000лв
-главница, ведно с законната лихва върху главницата , считано от 27.03.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноски от 615лв. По
искане на взискателя и възлагане на изпълнението на ЧСИ при условията на
чл.18 от ЗЧСИ /сам да определи начина на принудителното изпълнение/ и
след съответната проверка при която е установено, че на 29.05.2009г.
длъжникът С.Ч. е станал по покупко-продажба собственик на процесния УПИ
ведно с едноетажна полумасивна жилищна сграда на 86кв.м., е насочено
изпълнението върху този имот като е наложена възбрана на 08.05.2020г.
вписана в СВ с вх.рег.№3160, акт 196, том 1 имотна партида №3158,партидна
книга №819, /л.23/ за което длъжникът е уведомен от ЧСИ с поканата за
доброволно изпълнение /л.31 и л.32/, връчена на 25.06.2020г. Първото
възражение за несеквестируемостта на имота е направено от длъжника на
08.01.2021г. /л.52 и следващите/ по повод вписаната възбрана, а в последствие
са подадени няколко молби / от 23.04.2021г./ и жалби /вх.№19826 от 12.08.
2021г.-л.87, допълнение от 19.08.2021г. л. 119; жалба вх.№22045 от 07.09.
2021г-л.144; жалба №22086 от 08.09.2021г-л.150; и настоящата жалба/ срещу
действия на ЧСИ с основен довод несеквестируемост на имота.
Установява се от имотната партида на длъжника, че това е единствения
притежаван от него недвижим имот, като лисват данни от колко члена се
състои семейството му, в което влиза и малолетната му дъщеря А., родена на
04.11.2014г.
От извършена справка по НБД Население е видно /л.7/, че е постоянния
и настоящ адрес на длъжника винаги е бил в гр.П., на ул.“Ц.Ц.“
№10,регистриран от 1980г. и не е променян до момента. Със същата адресна
регистрация по постоянен адрес е дъщерята А., която има настоящ адрес на
ул.“Я.М.“.На същия адрес /ул.Ц.Ц.“ №10/ са адресно регистрирани
родителите на длъжника и едната му сестра, понастоящем починала и без
3
данни за промяна. Никой от лицата не е адресно регистриран в с.М.К. и в
процесния УПИ по административния му адрес, за който се твърди от
длъжника, че е несеквестируем и обитаем.
С искане на взискателя направено с молба от 13.09.2021г. /л.167/ , е
поискано да се извърши опис само на поземления имот без да се описва
построената в него жилищна сграда, като на същата дата опис не е направен
поради неявяване на длъжника и неосигуряване на достъп до имота.
Извършен е втори опис на 23.09.2021г. за което е съставен протокол, като
имотът е описан с помощта на вещо лице, и е отразено в протокола
възражението на длъжника, че имотът е единствения му имот и като такъв е
несеквестируем.
От изготвеното експертно заключение се установява, че УПИ ХХ-99
представлява по КККР ПИ с идентификатор 46749.501.99, като е извършена
оценка на дворното място и на другите сгради и постройки в него, без
жилищната сграда, и заключението е, че имотът може да се подели на два
дяла по нормите на чл.19 ал.1 т.4 от ЗУТ, като се формира новообразуван
имот с площ от 500кв.м. с лице от 12.80кв.м., в който попадат сградите от
допълващото застрояване и външна чешма и новообразуван имот с площ от
749кв.м., в който попада сградата от основното застрояване с жилищно
предназначение, разположена в лицето на имота и сграда от допълващото
застрояване със селско-стопанско предназначение, като новообразувания
имот от 500кв.м. би могъл да се изнесе на публична продан.
Защитата на длъжника по изпълнението по отношение на
несеквестируем имот не е всеобхватна и безгранична. Същата е сведена само
и единствено до единственото жилище, което той и семейството му
притежават. Ако друг член на семейството притежава друго жилище,
несеквестируемостта отпада. В случая, липсват точни данни от колко члена се
състои семейството на длъжника за да може да се определи каква жилищна
площ им е необходима по съответните нормативи и дали остава площ над
необходимата, която може да бъде изнесена на публична продан. Жилищната
сграда по нотариален акт е с площ от 86 кв.м., представлява едноетажна
полумасивна жилищна сграда, като при двучленно семейство /ако се вземат
предвид данните от регистъра на НБДН/ необходимата по норматив жилищна
площ е от 40кв.м., съгласно чл.2 от Наредбата за жилищната площ на
4
длъжника и членовете на неговото семейство приета с ПМС №31/2008г.,
тоест остава свободна /надвишаваща/ площ от 46кв.м. която би могла
евентуално да бъде секвестируема, ако са налице другите предпоставки на
закона /чл.444 т.7, предложение последно от ГПК и чл.39 ал.2 от ЗС/, в случай
и че има искане за това от страна на взискателя. Принципно дворното място
следва статута на сградата по отношение секвестируемостта, и когато същата
е несеквестируема, тази несеквестируемост обхваща и дворното място, но не
изцяло, а при определени условия. Тези условия са посочени в закона и
съдебната практика. Така съгласно Решение № 1583 от 14.VI.1960 г. по гр. д.
№ 2987/60 г., на Върховния съд, II г. о., под жилище по смисъла на чл.339,
буква“ в“ от ГПК /сега чл.444 т.7/ следва да се разбира както сградата, която
служи за живеене, така и дворното място, в което е построена сградата.
Продажба на част от жилището и дворното място може да се извършва само
ако съществува възможност за разделяне на общата сграда на етажи или
части от етажи. Посочено е още, че съгласно чл. 339, б.“в от ГПК отм.,
изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако
той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и на членовете на
семейството му, горницата се продава, щом като са налице условията на чл.39
ал.2 от ЗС . Под жилище по смисъла на чл.339 буква“в“ от ГПК /чл.444 т.7 от
ГПК/ следва да се разбира както сградата, която служи за живеене, така и
дворното място, в което е построена сградата. Продажба на част от жилището
и дворното място може да се извършва, ако жилището надхвърля жилищните
нужди на длъжника и членовете от семейството му, при положение, че са
налице условията на чл.39 ал.2 от ЗС във връзка с чл.339 от ГПК. Основният
извод на ВС е, че е необходимо да съществува възможност за разделяне на
общата сграда на етажи или част от етажи, които да могат да се използват
самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от
обикновените, тоест да може да се образува етажна собственост. В случая,
сградата и дворното място не представляват един общ неподеляем имот,
защото е налице по-голямо основание за приемане, че част от дворното място
е секвестируема / в която част не попада жилищната сграда/ и може да се
изнесе на публична продан след обособяването на два самостоятелни УПИ
чрез разделянето на УПИ ХХ-99 на два ново образувани имота, които
5
отговарят на изискванията за урегулиране на поземлени имоти по чл.19 ал.1
т.4 от ЗУТ, тоест жилищната сграда и новообразувания с нея поземлен имот
от 749кв.м. продължават да съществуват като самостоятелен обект на правото
на собственост и запазват статута си на несеквестируемо жилище с част от
дворното място, в което се намира жилището.
Дворното място е реално поделяемо на два самостоятелни и независими
един от друг дял, които както се посочи могат да бъдат урегулирани като
отделни поземлени имоти с необходимото по закон лице и минимална площ/
чл.19 ал.1 т.4 от ЗУТ- минимум 16м. лице за всеки имот и 500кв.м.
повърхност, което е съобразено и спазено от експерта в конкретния случай, и
да се изнесе на публична продан този от тях, в който не се намира
несеквестируемата жилищна сграда. Възражението в жалбата по отношение
ползването на външна тоалетна е несъстоятелно доколкото изрично се
признава от длъжника факта, че вътре в къщата /жилищната сграда/ има
самостоятелен санитарен възел, а доколкото се твърди за проблем във връзка
с функционирането му това е въпрос на организация и качество на
вътрешната ВиК инсталацията на жилищната сграда и задължение на
длъжника, което не може да се използва като аргумент за необходимост от
безусловно осигуряване и на друг външен санитарен възел, и то разположен
в друг съседен урегулиран самостоятелен имот, обособяван по реда на чл.19
ал.1 от ЗУТ в резултат на разделяне на УПИ ХХ-99 на два по-малки имота.
По отношение на наложената възбрана върху същия имот като
обезпечение, то следва да се отбележи, че с изпълнителното действие не е
нарушен закона и постановките на ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК
на ВКС на РБ, според което несеквестируемостта на непотребимите вещи е
забрана за тяхното осребряване, но налагането на запор или възбрана върху
тях е допустимо, тъй като това ги задържа в патримониума на длъжника,
поради което налагането на запор или възбрана върху вещи не е
несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Според
ТР допустим е и описът на непотребими вещи, но е забранено осребряването
им. Следователно налагането на възбрана върху процесния УПИ не е
незаконосъобразно. Принципно съдебният изпълнител е длъжен преди
пристъпване към публична продан да прецени дали недвижимия имот е
несеквестируем изцяло или частично и съответно да предприеме мерки за
установяване дали част от имота има характер на секвестируема и да може да
6
бъде предмет на публична продан, респективно дали същата може да бъде
индивидуализирана и урегулирана съгласно разпоредбите на ЗС и ЗУТ като
самостоятелен обект, каквито положителни данни има установени по
настоящото изпълнително дело.
Предвид изложеното ще следва да се потвърдят действията ЧСИ.
Водим от горното и на основание чл. 437 ал.1-ал.4 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Д.С., рег.№889, с район на
действие Окръжен съд П., по изпълнително дело №20208890400371 по описа
на същия ЧСИ по насочване на изпълнението по отношение на УПИ ХХ-99 в
кв.152 по плана на с.М.К., обл. П., с площ от 1308кв.м., собственост на
длъжника СТ. АНГ. Ч. от гр.П., ул.“Ц.Ц.“ №10, чрез налагане на възбрана,
насрочване на опис на 13.09.2021г. и извършване на такъв на 23.09.2021г., за
който имот длъжникът по изпълнението смята, че е несеквестируем.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7