№ 1235
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000502411 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 4108 от 9 юли 2024г. по гр. д. № 9463/2021г. Софийски
градски съд, ГО, 14 състав е отхвърлил предявения от Комисия за отнемане
на незаконно придобито имущество, със съд. адрес гр. София, пл.Света
Неделя № 6, срещу Й. А. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул. ***, №*,
вх.*, ет.*, ап.* иск, с правно осн. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл.141 от ЗОНПИ за
отнемане на имущество - 550 000 броя обикновени поименни акции от
капитала на „Престиж Бизнес“ АД, с обща стойност от 52 800,00лв. като
неоснователен; осъдил Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество, с адрес гр.София, адрес гр. София, пл.Света Неделя № 6 да
заплати по бюджетна сметка на СГС на осн. чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ сума в
размер на 252 501,91 лв. - държавна такса.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
КОНПИ срещу решението по гр. д. № 9463/2021г. на Софийски градски съд,
ГО, 14 състав. С доводи за неправилност на обжалваното решение поради
незаконосъобразен извод, че няма „значително несъответствие“ по смисъла на
специалния закон, вкл. и неправилно тълкуване на понятието „нетни доходи“,
1
- тъй като при отрицателна величина на доходите при съотнасянето разходи –
приходи, е налице „недостиг на средства“, и разликата между двете величини
може да е както положителна, така и отрицателна, - съответно неправилен
извод, че придобИ.ето не е осъществено от ответницата със средства с
неустановен произход, иска отмяна на решението и вместо това уважаване на
иска. Обобщено е, че са налице всички предпоставки, предвидени в
специалния закон, за отнемане на незаконно придобито имущество. Изразено
е и самостоятелно недоволство от осъждането на Комисията за заплащане на
държавна такса в производството и след постановяване на определение по чл.
248 ГПК срещу него е подадена частна жалба от Комисията.
Насрещната страна Й. А. Д. не е подала отговор на въззивната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел,
след анализ на понятията „имущество“ и „доход“ по смисъла на закона, в това
число „ нетни доходи“, че стойността на имуществото, за което е направено
искане за отнемане, е от значение едновременно за преценката дали то е на
значителна стойност и за съпоставката на доходите на проверяваното лице с
изразходваните средства за придобИ.ето на това имущество, оценено по
действителната му стойност към момента на неговото придобИ.е или
отчуждаване; позовал се е на ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк. д. № 4/2021 г.,
ОСГК на ВКС, т. 1, не представляват "имущество" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР
на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието
съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобИ.ето му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период. Конкретно съдът е посочил, че ответницата е привлечена за
извършване на престъпление в обхвата на ЗОНПИ – чл. 108, т. 18; нетните
доходи на ответницата възлизат на минус 92 439, 11 лв., евентуално на минус
9 285 579, 85 лв. и доколкото нетните доходи не могат да бъдат по смисъла на
закона отрицателна величина и като се изходи от нулева стойност на доходите
и, че към стойността на наличното имущество не може да се прибавят разходи
на проверяваното лице, превишаващи брутните доходи, и доколкото
стойността на имуществото на проверяваното лице в края на периода е в
2
размер на 62 909,59 лв., което включва 58 400,00 лв., - стойността на
придобити акции, 4 506,00 лв.- стойността на придобито налично МПС и 3,59
лв. - налични парични средства в края на периода, искът е неоснователен.
Наличните парични средства в началото на периода са в размер на 240,73 лв.
или увеличението на имуществото на Й. Д. е със сумата 62 668,86 лв. и тъй
като стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ
не надвишава 150 000 лв., то няма как да формира значително несъответствие
по смисъла § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ. Така поради липса на значително
несъответствие между имуществото и нетния доход, който да надвишава 150
000 лв. за проверявания период и представляващ предпоставка за отнемане,
СГС е посочил, че предявеният иск е изцяло неоснователен, без да е
необходимо да се изяснява законен или не е произходът на средствата. Това
решение е постановено след частично десезиране на съда за отнемане на
парични средства чрез отказ от иска за отнемане на парични суми в общ
размер на 6 259 747, 90 лв.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно. То е и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност, въззивният съд счита, че решението е и правилно.
Предявен е иск за отнемане в полза на държавата от ответницата Д. на
550 бр. обикновени поименни акции на стойност 52 800 лв., за които е
останало висящо производството след десезиране на съда чрез отказ от иска за
отнемане на сума в общ размер на 6 259 747,90 лв. Релевантен период на
несъответствието между имуществото и нетния доход на ответницата според
Комисията за периода 25.03.2009г. – 25.03.2019г. възлиза на 9 272 689, 33 лв.
В срока за отговор на исковата молба ответницата не е подала
отговор.
За да се произнесе по същество на спора с оглед посоченото в жалбата
и в приложение на императивни материалноправни норми, за чието
приложение съдът следи служебно, въззивният съд взе предвид следното от
фактическа и правна страна:
Стойността на наличното имущество на ответницата се формира от
стойността на автомобил марка Опел, модел Корса, рег. № ********, който
към датата на придобИ.ето му на 19.05.2010г. е на стойност 4 506 лв., а към
3
2022г. възлиза на стойност 1 483 лв. – така заключението на изслушаната по
делото автотехническата експертиза.
Съгласно заключението на съдебноикономическата експертиза към
началото на проверявания период - 25.03.2009г., ответницата има налични
парични средства в общ размер на 240, 73 лв. и за периода 25.03.2009г. до
25.03.2019г. стойността на придобитото от нея имущество е в общ размер на
62 909, 59 лв. – стойност на дружествени дялове, акции и парична сума, като
съобразно уточнението на вещото лице в съдебно заседание при приемане на
заключението, към тази стойност е включена наличната парична сума от 3, 59
лв. При всички изследвани от вещото лице варианти нетният доход на
ответницата за проверявания период е отрицателна величина.
Предявеният иск по чл. 153 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 ЗОНПИ за отнемане на
незаконно придобито имущество е неоснователен. Този извод произтича пряко
от нормите на ЗОНПИ и тълкуването му, дадено с ТР № 4 от 18.05.2023г. по
тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, както и от установената въз основа на
това ТР съдебна практика. Според това ТР, законовото изискване на
ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) е да е налице предмет на отнемане. Предмет на
отнемане е незаконно имущество /това, за което не е установен законен
източник на доходи/, което е налично към датата на проверката и може да
формира стойността на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3
ДРЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е
достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е
необходимо да се установи наличието на значително несъответствие.
Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово
понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на
имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход
за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на
проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на
закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобИ.е на имущество и разпореждане с него.
Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
4
края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите,
когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на
имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е.
липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Посочените съображения
са част от мотивите към ТР, с които ВКС е обосновал отговор на поставените
към ОСГК въпроси, както следва: 1. Не представляват „имущество“ по
смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) и не участват при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР
на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) получените от проверяваното лице парични средства
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобИ.ето му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период.2. Не подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобИ.ето му, в случай че те не
са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество. В разглеждания случай
изчислената обща стойност на активите в имуществото на проверяваното лице
към края на проверявания период е по-малка от сумата 150 000 лв., поради
което е невъзможно формирането на релевантно по смисъла на § 1, т. 3
ДРЗОНПИ несъответствие между наличното имущество и получения през
проверявания период нетен доход. Това е достатъчно да се приеме, че искът
по чл. 153 ЗОНПИ е неоснователен, тъй като при определяне размера на
несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 ДРЗОНПИ от стойността на това
имущество следва да се извади размера на нетния доход, когато той е
положителна величина, а когато е отрицателна величина нетен доход няма, и
такава отрицателна величина не може да се добавя към стойността на
имуществото, за да бъде определен размер на несъответствието. Нетният
доход по смисъла на § 1, т. 8 ДРЗОНПИ е превишението на общия размер на
приходите над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. -
оставащите свободни, разполагаеми средства, които не могат да са
отрицателна величина. Този извод е валиден, като се изхожда и от поясненото
5
в цитираното ТР, че не подлежат на отнемане доход, приход или разход.
Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото,
влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което
е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното
и/или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент
може да бъде установено съответно превишение и релевантното
несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие
бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на
изследвания период е незаконно придобито, за да бъде предмет на отнемане.
Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие
между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са
неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до
предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Следователно
недопустимо е, към стойността на наличното имущество, което по твърдения
възлиза на стойност под 150 000 лв., да се добавят разходи, превишаващи
приходите, т. н. от молителя „недостиг на средства“, какъвто подход КОНПИ
иска от съда да възприеме, „ тъй като този недостиг означава, че лицето не е
разполагало“ със средства, за да „придобие имущество“. Евентуален "нетен
доход" в отрицателен размер не съставлява "имущество" и не следва да се
"прибавя" към установеното налично имущество, това на практика би
означавало добавяне на разходи, което е в нарушение на § 1, т. т. 3, 4 и 8
ДРЗОНПИ, а и на обсъжданото ТР, съгласно което стойността на т. нар.
„значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо
превишаване c най-малко 150 000 лв. на стойността на имуществото (не и на
сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания
период. Превишението на разходите над доходите, приходите или други
източници на финансиране може да се разглежда като доказателство за
неизяснен източник на средствата за съществуването на проверяваното лице,
но не представлява обогатяване, което да е налично, съответно "имущество"
по смисъла на ЗОНПИ /вж. в този смисъл решение № 50130/03.01.2024г. по гр.
дело № 5134/2021г., ВКС, ІV ГО; решение № 50007/02.12.2024г. по гр. д №
4429/2019г., ВКС, IV ГО; решение № 732 от 12.12.2024г. по гр. д. №
2652/2023г., ВКС, ІІІ ГО; решение № 546 от 02.10.2025г. по гр. д. №
3604/2024г., ВКС, ІV ГО/. Самопонятно е в разглеждания казус, че поради
недопустимост на прибавянето на т.н. недостиг на средства към стойността на
6
наличното имущество, изискуемият законов праг на несъответствие от
минимум 150 000 лв. не е достигнат и по тази причина предявеният иск е
неоснователен, тъй като „значителното несъответствие“ съгласно чл. 107, ал. 2
ЗОНПИ вр. § 1, т. 3 ДРЗОНПИ е основната предпоставка за основателност на
предявения иск.
При така развитите съображения доводите срещу обжалваното
решение са неоснователни, тъй като не почиват на закона – неговия предмет
на правно регулиране и целта на закона. Крайните правни изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат, а обжалваното решение като правилно подлежи
на потвърждаване и чрез препращане към мотивите на първоинстанционния
съд /чл. 272 ГПК/. При този изход на спора пред въззивния съд и на основание
чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ Комисията следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на САС държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 1 056 лв.
Частната жалба, подадена от КОНПИ, срещу определението по чл. 248
ГПК, с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението в
частта му за разноските чрез отмяна възлагането на заплащане на държавна
такса в тежест на Комисията, също е неоснователна. Именно изходът на
делото, съгласно чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, е предпоставка за присъждане с
решението по спора на държавна такса, която не се събира предварително (чл.
154, ал. 3 ЗОНПИ), така и на направените разноски в производството по
ЗОНПИ. В случая СГС законосъобразно е присъдил в тежест на КОНПИ
заплащането на държавна такса както по отхвърления иск, така и съразмерно
на исковата сума, в обхвата на отказа от иска. След като искът е отхвърлен, а в
друга част производството е прекратено поради отказ и спорът не може да
бъде пререшен /което като правна последица се приравнява на отхвърлен иск
– съществува забрана такъв иск да бъде предявен отново - чл. 233, изр. 2
ГПК/, е осъществен хипотезисът на нормата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
Вземането, предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, но и по
силата на специалната норма на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, без да е приложима
нормата на чл. 84, т. 1 ГПК, ищецът е освободен само от предварително
заплащане на държавна такса и дължи заплащането й с оглед резултата по
делото. По тези съображения процесната частна жалба се оставя без
уважение.
7
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4108 от 9 юли 2024г. по гр. д. № 9463/2021г. на
Софийски градски съд, ГО, 14 състав, с което предявеният иск е отхвърлен.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, да заплати на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 1 056 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на КОНПИ срещу
определение № 18045 от 11 ноември 2024г. по гр. д. № 9463/2021г. на
Софийски градски съд, ГО, 14 състав.
Решението по същество на спора може да се обжалва, при условията
на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ, а в
частта, в която частната жалба е оставена без уважение може да се обжалва,
при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му пред
ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8