Решение по дело №37664/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22315
Дата: 9 декември 2024 г.
Съдия: Светлана Тодорова Панайотова
Дело: 20241110137664
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22315
гр. С., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110137664 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба депозирана от „.“ АД, срещу „.“ ЕООД,
с която са предявени следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове: 1/ с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
325 лева, от които сумата от 300 лв., представляваща вземане за неустойки за
липсващо/невърнато бордови устройства .[1]., със сер. № сер. № ., съгласно т.5.3 от
ценоразпис към общи условия на „.“ АД, неразделна част от сключен между страните
договор № 1 . г и сумата от 25 лева, представляваща неустойка за непълна окомплектовка на
бордово устройство, съгласно т.5.2 от ценоразпис към общи условия на „.“ АД, неразделна
част от сключен между страните договор № . г., ведно със законната лихва върху неустойките
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.06.2024 г., до изплащане на вземането;
2/ с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 36.37 лв., представляваща вземания за тол такси и такси за предаване на данни по
сключен между страните договор № . г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 21.06.2024 г., до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор № .г. при общи
условия, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно ползване
бордово устройство .-., със сер. № сер. № .. Посочва, че към 10.12.2023 г., в продължение на
повече от 30 календарни дни, не били генерирани пътни такси за превозното средство, с
което са били свързани процесните бордови устройства, поради което и на основание т. 15.16
от Общите условия към договора ищецът твърди да е поканил ответника чрез уведомление
по електронна поща, да върне устройствата в 15-дневен срок от получаване на
уведомлението. Поддържа, че в посочения срок ответното дружество не ги е върнало,
поради което следвало да заплати неустойка за невърнато бордово устройство в размер на
1
300 лева, към която сума е прибавена и 25 лева – неустойка за непълна окомплектовка
съгласно т. 5.2, респективно - т. 5.3 от ценоразпис към Общите условия – или начислените
неустойки са в общ размер от 325 лева. Посочва, че ответникът останал задължен за
вземания за тол такси и такси за предаване на данни по сключения между страните договор
№ . г. в общ размер от 36.37 лева, за които са издадени фактури № . г., № . г, № . г и № .
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до настоящия
момент не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника „.“ ЕООД.
Същевременно с молба с вх.№ 388395/02.12.2024г е направено искане за
постановяване на неприсъствено решение, като се иска и присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да
бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 150 лева, като именно това е и пълният размер на
претендираните разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ето защо следва да се
присъдят разноски именно в размер на 150 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“ ., да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „.“ ., на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 325 лева, от които сумата от 300 лева, представляваща вземане за
неустойки за липсващо/невърнато бордови устройства .[1]., със сер. № сер. № ., съгласно
т.5.3 от ценоразпис към общи условия на „.“ АД, неразделна част от сключен между
2
страните договор № 1 . г и сумата от 25 лева, представляваща неустойка за непълна
окомплектовка на бордово устройство, съгласно т.5.2 от ценоразпис към общи условия на „.“
АД, неразделна част от сключен между страните договор № . г., ведно със законната лихва
върху неустойките от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.06.2024 г., до
изплащане на вземането, както и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 36.37 лева,
представляваща вземания за тол такси и такси за предаване на данни по сключен между
страните договор № . г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 21.06.2024 г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“ ., да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 150 лева – разноски сторени в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3