Р Е Ш Е Н И Е № 1303
гр.Пловдив, 04.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав в публичното
заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: К.Н., като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№760 по описа за 2013г., намира за установено
следното:
Предявени са субективно съединени искове с
правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на М.Х.М., ЕГН ********** *** против “БИЛД”ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: ***, П.Л.Ч.
и А.Р.Ч..
Ищецът
твърди, че е кредитор на ответното дружество и има вземане срещу него, както
следва: 44 000,00 щатски долара – главница, дължима по договор за заем от
31.12.2004г.; 8 984,80 щатски долара – дължима договорна лихва за периода
от 31.12.2004г. до датата на падежа 31.01.2009г.; 35 046,80 лева -
обезщетение за забава върху сумата 52 984,80 щатски долара /с левова
равностойност 79 500,0051 лева/ за периода от 01.02.2009г. до подаване на
исковата молба.
Твърди
се, че ищецът е предоставил на ответника „БИЛД” ЕООД паричен заем в размер на
44 000 щатски долара с договор от 31.12.2004г. и с разписка за предаване
на сумата от същата дата, подписана от управителя на дружеството Р. Ч..
Заемната сума била изтеглена от ищеца на 31.12.2004г. от личната му банкова
сметка *** „***” АД. С Анекс от 21.04.2005г. заемателят се съгласил да върне
сумата, ведно с лихвата по сметка, посочена в анекса. Падежът на задължението
бил 31.01.2009г., като уговорената лихва била в размер на 5% или 8 984,80
щатски долара. Общо дължимите главница и лихви по договора за заем така и не
били върнати на ищеца. На това основание твърди да има качеството на кредитор
по отношение на първия ответник. Шест месеца преди падежа на договора за заем
длъжникът „БИЛД”ЕООД продал своите собствени недвижими имоти, представляващи
три ателиета, находящи се в сграда с идентификатор 56784.530.1572.1 в ***.
Твърди продажбата да е извършена с ясното съзнание и умисъл да бъде увреден
като кредитор, тъй като ищецът е поставен в невъзможност да удовлетвори
вземането си. Другите двама ответници се твърди да са баща и майка на
управителя на дружеството длъжник и реално не са платили договорената продажна
цена, тъй като намерението им е било единствено имотите да не са собственост на
дружеството. Твърди купувачите да са знаели за увреждането. Иска се да бъде
обявена за недействителна по отношение на ищеца извършената с нотариален акт №*,
т.*, д.№** на нотариус Д. А. покупко-продажба на недвижими имоти, подробно
описани в исковата молба. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК не е
постъпил отговор от ответника „Билд”ЕООД.
В
срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците П. и А. Ч..
Ответниците оспорват иска.
Признават
обстоятелството, че с нотариален акт №*, т.*, д.№** са
придобили от ответника „БИЛД”ЕООД собствеността върху описаните недвижими
имоти. Твърдят, че сделката не уврежда
ищеца. Продажбата била извършена в рамките на обичайната търговска дейност на
дружеството продавач. След сключване на атакуваната сделка ответникът „БИЛД”ЕООД
продължил да е собственик на други недвижими имоти със стойност, многократно
надхвърляща размера на заема. Тоест, налице е имущество, което обезпечава
вземането на ищеца. Оспорват
да е налице знание и намерение за увреждане на ищеца от тяхна страна. Оспорват
да са знаели, че ищецът е кредитор на
ответното дружество. Правят възражение и да е налице за ищеца качеството на
кредитор. Оспорват представения договор от 31.12.2004г. и твърдят същия да е
неистински, съставен за целите на процеса. Оспорват датата и твърдят да е
антидатиран. Твърдят същото и за разписката от същата дата. Твърдят още, ако е
съществувало заемно правоотношение, то да е погасено чрез плащания, извършени
по банковата сметка, посочена в анекса от 21.04.2005г. в полза на сестрата на
ищеца, което било отразено в счетоводството на ответното дружество. Твърдят
предоставения заем да не е деклариран от ищеца в годишната му декларация по
ЗДДФЛ. Претендират разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното:
С договор от 31.12.2004г. ответното дружество /с предишно
наименование “Строителна компания Ерви”ООД/, представлявано от управителя Р. А.
Ч. и ищеца са се съгласили да сключат договор за заем, съгласно който М. ще
предостави на дружеството в брой сумата 44 000,00 щатски долара в деня на
подписване на договора. Заемателят е поел задължението да върне сумата в срок
до 31.01.2009г., заедно с уговорената годишна лихва в размер на 5%. За
предаването на заемната сума е предвидено заемателят да издаде разписка.
Представена е разписка от 31.12.2004г., подписана от Р. А. Ч.
в качеството му на управител на дружеството - заемополучател, в която е
отразено, че на посочената дата е получил от заемодателя М.Х.М. сумата
44 000,00 щатски долара в изпълнение на договор за заем от 31.12.2004г. С
анекс с нотариално заверени подписи на страните от 21.04.2005г. е постигнато
споразумение заема по договора от 31.12.2004г. в размер на горепосочената сума
да бъде погасен чрез превод по посочената в документа банкова сметка ***.
За неоснователно съдът приема възражението на ответниците,
че договорът за заем е бил антидатиран. С възражението страната се опитва да
постигне защита, поддържайки тезата, че падежът на задължението е настъпил
по-рано и към датата на исковата молба вземането по заема е погасено по
давност, което пък е ирелевантно за настоящия спор. Не се оспорва, че договора,
разписката и анекса са подписани от страните. За установяване на датата на
разписката е разпитан свидетелят С.Д., който установява, че в негово присъствие
на 31.12.2004г. в офиса на фирмата ищецът е предоставил на управителя Ч. пари
на заем за влагането им в строителството на сграда. При предаване на парите бил
подписан и документ за заема. При така установеното и предвид обстоятелството,
че в самия анекс е цитиран договора за заем от дата 31.12.2004г., следва да се
приеме, че именно на тази дата е възникнало облигационното отношение между
ищеца и първия ответник.
С нотариален акт №*, т.*, д.№**. на нотариус Д. А. „БИЛД”ЕООД,
представлявано по пълномощие от М. А. Ч. – М., е продало на П.Л.Ч. три
самостоятелни обекти/ателиета/ в сграда, построена в груб строеж в УПИ ХV-1572,
кв.155 по плана на **, които обекти понастоящем са с идентификатори
№56784.530.1572.1.17, №56784.530.1572.1.18 и №56784.530.1572.1.19. Не се спори,
че сделката е осъществена по време на
брака на купувача с А.Р.Ч., както и че двамата са родители на управителя
Р. Ч., а М. Ч. – М. е негова сестра.
Неоснователно е възражението на ответниците, че ищецът не
притежава качеството кредитор по отношение на първия ответник. При валидно
възникнало задължение по договора за заем, същото е продължавало да съществува
към момента на разпоредителната сделка, доколкото с приетата счетоводна
експертиза се установява, че през 2005г. са извършени само частични погасявяния
по заема в общ размер на 29 924,02 щатски долара. Впрочем дали вземането
на ищеца съществува или не, съдът в настоящото производство не може да
преценява, тъй като същото не е отречено с влязло в сила съдебно решение. Ответникът
противопоставя възражения за погасяване на дълга, които той може да направи
само при защита срещу иск, с който са предявени вземанията. В случая съдът е
сезиран с Павлов иск, поради което правоотношението, от което произтича
вземането на кредитора не е предмет на делото. Само ако качеството на кредитор
бъде отречено със сила на пресъдено
нещо, съдът който разглежда иска по чл.135, ЗЗД ще следва да приеме, че не е
налице една от предпоставките за уважаването му, а именно – ищецът да има
вземане спрямо ответника. Горните изводи са в съответствие с постановеното по
реда на чл.290, ГПК решение №552 от 15.07.2010г. на ВКС по гр.д.№171/2009г., ІV
г.о., което е задължително за съдилищата.
Не
може да бъде споделен и доводът на ответниците, че ищецът в качеството му на
кредитор не е бил увреден с атакуваната сделка, тъй като в действителност към
датата на разпореждането дружеството е притежавало имущество на стойност
многократно надвишаваща вземането по договора за заем и това имущество е било
достатъчно за удовлетворяването на кредитора. Съгласно установената съдебна практика
в производството по предявен Павлов иск без значение е обстоятелството с какво
имущество разполага длъжника. Достатъчен като една от предпоставките за
уважаване на иска е факта на извършено разпоредително действие, с което длъжникът
е намалил своето имущество и по този начин е поставил в риск удовлетворяването
на кредитора, понеже отговаря към него с цялото си имущество /чл.133 ЗЗД/. Целта
на обявяването на относителното недействителност е да се възстанови в
отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на последния по
време на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на
разпореждането е служело за удовлетворение на кредитора. Ето защо не следва да
се коментират събраните по делото доказателства относно имущественото състояние
на дружеството.
Тъй
като атакуваната сделка е възмездна /противното твърдение на ответниците не се
доказа/, за да се уважи претенцията следва да е налице знание у длъжника и приобретятеля,
че сделката уврежда длъжника. Очевидно е, че управителят на дружеството, който
е упълномощил сестра си да продаде собствените на юридическото лице имоти, е
бил наясно, че има задължения към ищеца по сключения с него договор и въпреки
това е предприел действия за намаляване на имуществото.
Съгласно
чл.135, ал.2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако лицето,
с което длъжникът е договарял, е негов съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра. Тази презумпция намира приложение в случая, тъй като купувач по сделката
е майката на управителя на дружеството – длъжник. За оборване на законовото
предположение ответниците са ангажирали гласни доказателства. Свидетелят А. П. е
близка на дъщерята на Ч. – М. Ч. – М.. От нея и от П.Ч. знае, че от девет
години родителите не контактуват със сина си, поради влошените им отношения,
затова и не са подозирали, че съществува задължението към ищеца и че има
проблем със закупения от тях имот от фирмата на сина им. Свидетелят обаче няма
лични впечатления за тези факти, а и същите не са логически и житейски
оправдани предвид другото заявено обстоятелство – че А.Ч. допреди 6-7 години е
работил във фирмата на сина му, въпреки недобрите отношения помежду им. Показанията
на М. Ч. – М. на основание чл.172 ГПК не следва да се кредитират, предвид възможната
й заинтересованост в полза на ответниците, а и доколкото не се подкрепят от
други, достатъчно убедителни доказателства по делото. При липса на доказателства,
оборващи презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД, съдът приема, че купувачът по
сделката също е знаел за увреждащия характер на последната по отношение на ищеца.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за обявяване на
относителната недействителност на атакуваната сделка, поради което искът ще се
уважи.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците общо следва да заплатят на ищеца
направените по делото разноски в размер на 3 230,00 лева, от които 15,00
лева – такса за удостоверения и 3215,00 лева – държавна такса.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за
недействителна спрямо М.Х.М., ЕГН ********** ***, сделката, извършена с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, т.*, рег. №**, дело №**
на нотариус Д. А. с район на действие района на ПРС, с която “БИЛД”ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: *** е продало на П.Л.Ч., ЕГН **********
следните недвижими иоти: 1/ ателие
№17, находящо се на седми /мансарден/ етаж, кота +16.10м с площ от 23.63 кв.м.,
състоящо се от работно помещение – кухненски бокс, баня-тоалетна и балкон, при
граници: отгоре – покрив, отдолу – ап.14, отляво – стълбище, отдясно – ап.18,
който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните ригистри на гр.** представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.530.1572.1.17, с
административен адрес: *** , който обект се намира в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор №56784.530.1572; 2/ ателие №18, находящо се на седми /мансарден/ етаж, кота +16.10м
с площ от 44.47 кв.м., състоящо се от работно помещение – кухненски бокс,
баня-тоалетна, при граници: отгоре – покрив, отдолу – ап.14 и ап.15, отляво –
ателие №17, отдясно – ателие №19 и асансьор, който имот съгласно кадастралната
карта и кадастралните ригистри на ** представлява самостоятелен обект в сграда
с идентификатор №56784.530.1572.1.18, с административен адрес: ***, който обект
се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.530.1572;
3/ ателие №19, находящо се на седми
/мансарден/ етаж, кота +16.10м с площ от 28.23 кв.м., състоящо се от работно
помещение – кухненски бокс, баня-тоалетна и балкон, при граници: отгоре –
покрив, отдолу – ап.16, отляво – ателие №18 и асансьор, отдясно – стълбище,
който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните ригистри на **
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.530.1572.1.19,
с административен адрес: ***, който обект се намира в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор №56784.530.1572.
ОСЪЖДА “БИЛД”ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: **, П.Л.Ч., ЕГН ********** и А.Р.Ч.,
ЕГН **********,***, общо да заплатят на М.Х.М., ЕГН ********** ***
сумата 3 230,00 лева - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: