Решение по дело №338/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1878
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20215330100338
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1878
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330100338 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба oт ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу С. Т.
Т., с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 377.56 лева, представляващи платено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 20.10.2020 г., за
които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13666/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.04.2018 г. при управление на лек
автомобил „Мазда 323“, с рег. № ***, в гр. П. на кръстовището на ***, ответникът С.Т. е
преминал на червен светофар през кръстовището и е блъснал преминаващия на зелен сигнал
лек автомобил „Порше“, с рег. № ***, който от удара отскочил и блъснал лек автомобил
„Киа“, с рег. № ***, управляван от З. Г. С.. В резултат от ПТП са настъпили щети по лек
автомобил „Киа“, с рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, а именно -
увреден преден капак, преден десен калник и стъклото на десния фар. За ПТП е съставен
Протокол за ПТП от контролните органи, които дошли на място. Същите тествали за
алкохол ответника, който дал положителна проба, също така управлявал лекия си автомобил
без застраховка „Гражданска отговорност“.
Собственикът на лек автомобил „Киа“, с рег. № *** завел щета при ищеца с № ***,
щетите били оценени на сумата в размер на 377.56 лева и били заплатени от ищеца на
увреденото лице, което суброгира ищеца в правата на удовлетворения увреден срещу
виновния за настъпване на ПТП-то.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 13666/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който в срок е подал възражение срещу Заповедта. Исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.422, вр. с
чл.410, ал.1, вр. с чл.411, изр. последно КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи имуществена
застраховка, причиняване на застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие, което да
е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/,
както и плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение в претендирания
размер, наличие на предпоставките за насочване на иска директно срещу деликвента
/прекратена застраховка ГО към датата на ПТП/. Ответникът носи насрещно доказване,
както и да установи, че към датата на ПТП е имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
От представения по делото Протокол за ПТП № 1707166 /л.7/ се установява, че на
27.04.2018 г. в гр. П., на кръстовището *** ответникът С. Т. Т., управлявайки лек автомобил
„Мазда 323“, с рег. № *** преминава на червен сигнал през кръстовището и блъска
преминаващия на зелено лек автомобил „Порше“ ***, който от удара отскача и блъска лек
автомобил „Киа Сиид“, с рег. № ***, като по този начин настъпва ПТП с материални щети
за последния автомобил. В протокола е отразено, че към датата на ПТП л.а. „Мазда 323“, с
рег. № *** не е имал валидна застрахова „Гражданска отговорност“, както и, че ответникът
е управлявал лекия автомобил с алкохол в кръвта с над 0.5 промила.
Протоколът за ПТП се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
стойност по отношение на мястото на настъпване на ПТП, дата на настъпване, по
отношение на участниците в него, по отношение на констатираните вреди, както и по
отношение на обстоятелството, че ответникът е управлявал МПС лек автомобил „Мазда
323“, с рег. № *** без валидна застрахова „Гражданска отговорност“ и ответникът е тестван
за употреба на алкохол, като е установено, че последния е управлявал с алкохол в кръвта над
допустимото – 0.5 до 1.2 промила.
Доколкото протоколът за ПТП е подписан от ответника С. Т. Т., съдът приема, че
същият се е съгласил, че механизма на ПТП е такъв какъвто е посочен в протокола, както и
че той е виновен за настъпване на ПТП, респективно вредите и в тази част Протокола за
ПТП има обвързваща материална доказателствена сила за съда, доколкото са признати
неизгодни за ответника факти.
Наред с това от приложеното по делото АНД № 5969/2018 г. по описа на Районен съд
2
– Пловдив, се установява, че за процесното ПТП на ответника е съставен Акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено Наказателно
постановление, с което е санкциониран за виновно причиненото от него ПТП, което е
потвърдено с влязло в сила решение.
Видно от представената от ищеца застрахователна полица № *** /л.8/, същата е
сключена за лек автомобил „Киа Сиид“, с рег. № *** и е с клауза, включително за риск ПТП
и със срок на действие от 11.03.2018 г. до 11.03.2019 г., тоест е действала към датата на
процесното ПТП.
Платена е и застрахователната премия, съобразно погасителния план по застраховката
/л.17/, поради което съдът приема, че е налице валидно сключена имуществена застраховка
за увредения лек автомобил.
Видно от заявление за щета /л.18/ от собственика на увредения л.а. „Киа Сиид“, с рег.
№ РВ 9812 РР е заведена щета при ищеца с № 470418181822279, във връзка с щетите от
процесното ПТП.
С опис на уврежданията /л.21/ са констатирани вредите по л.а. „Киа Сиид“, с рег.
№*** в резултат от процесното ПТП, а именно повреди на преден капак, калник преден
десен, стъкло фар десен.
Видно от възлагателно писмо от 13.12.2018 г. /л.22/ ремонтът на увредения лек
автомобил „Киа Сиид“, с рег. № *** е възложен на „***“ ЕООД. От последния е издадена
фактура и калкулация по щета /л.23 и л.24/, в която са описани отремонтираните детайли по
автомобила и стойността на ремонта в общ размер на 377.56 лева.
Видно от платежно нареждане от 26.02.2020 г. /л.26/ сумата в размер на 377.56 лева е
заплатена на „***“ ЕООД във връзка със застрахователна полица № ***, като е посочен и
регистрационният номер на процесния автомобил. Плащането на тази сума не е оспорено от
ответника.
С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, в случая даване
вместо изпълнение, застрахователят встъпва в неговите права и може да търси платената
сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав
на предявения иск по 410, ал.1 КЗ.
По отношение на размера, по аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта,
включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното
събитие.
В приетата и кредитирана от съда Съдебно-автотехническа експертиза вещото лице
дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на причинените щети
/части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ размер на 435.98 лева, като
подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до този размер, като именно този размер
3
съдът възприема, доколкото отговаря на установените вреди.
Вещото лице дава заключение, че вредите са причинно-следствена връзка от
установения по делото механизъм на ПТП, тоест от противоправното поведение на
ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по размер и
следва да се уважи до пълния предявен размер от 377.56 лева.
Следва да се посочи, че ответникът в срока за отговор на исковата молба, не е изложил
конкретни обстоятелства за неоснователността на иска, които съдът да разглежда, отделно
от горните.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията
за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда - 20.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането, каквато
претенция е заявена още с исковата молба и за каквато е издадена заповед по чл.410 ГПК.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане за присъждане на такива. Представен е и списък на разноски по чл.80
ГПК само за разноските в исковото производство, а именно – 25 лева – платена държавна
такса и 180 лева – депозит САТЕ. Общо разноски в исковото производство, които ще се
присъдят на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК са в размер на 205 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 145 лева, от
които 25 лева – платена държавна такса и 120 лева – платено адвокатско възнаграждение,
които ще се присъдят изцяло.
В исковото производство ищецът не претендира адовкатско възнаграждение, поради
което не следва да се разглежда възражението на ответника за прекомерсност на същото, а
платеното в заповедното производство адвокатско възнаграждение е под минимума,
предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 сумата в размер на 377.56 лева,
представляващи платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №*** по
имуществена застраховка „Каско“, сключена за лек автомобил „Киа Сиид“, с рег. № *** , за
вреди от ПТП от 27.04.2018 г. в гр. П., виновно причинено от ответника с лек автомобил
„Мазда 323“, с рег. № ***, за който няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда – 20.10.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13666/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Булстрад
4
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, площад „Позитано“ № 5, сумата в размер на 205 лева – разноски в исковото
производство и 145 лева – разноски по ч.гр.д. № 13666/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5