Решение по дело №2130/2019 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, 17 октомври 2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V - ти въззивен състав, в открито заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕРА ЧОЧКОВА                          

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

                                                                           МАРИЯ И.        

 

                                                           

при секретаря Пенка Цанкова и прокурора Ангелина Василева, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД № 2130 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба на адв. В.И. от САК – служебен защитник на подсъдимия М.М.М.  против присъда на СРС, постановена на 06.02.2019г. по НОХД № 12957/2018 год., с която подсъдимият М.М.М. за ВИНОВЕН в това, че на 06.12.2006г. в град София, в кафене в близост до бул. „Сливница“, до „Женски пазар“, в съучастие с Р.О.М.ЕГН **********, като извършител, с цел да принуди другиго - Н.Ж.И. да се разпореди със своя вещ - с парична сума в размер на 4700 лева го заплашил с насилие - като му казал, че ако не даде парите „ще си събира чарковете по баирите“, че ще има „правене на вратовръзка от черва“ и „че са му приготвили патерици и инвалидна количка“, поради което и на основание чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и ал.З от НК, вр. чл.37, ал.1, т.1а, вр. чл.39, ал.1 от НК го е осъдил, като му е наложил наказание  7 /седем/ месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание от 7 месеца „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимия М.М. е признат  за НЕВИНОВЕН в това да е казал думите „ще го отнесе“, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал в тази част от повдигнатото му обвинение по чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Подс. М. е осъден да заплати направените деловодни разноски.

С подадената жалба по същество се твърди необоснованост на обжалвания съдебен акт в осъдителната му част. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият М. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли наложеното наказание да бъде намалено, тъй като е явно несправедливо.

            С определение от 28.05.2019г. настоящият съдебен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат  разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови доказателства.

В хода на въззивното производство, на 03.10.2019 година, при условията на чл. 269, ал.3 от НПК, е проведено открито съдебно заседание, в което защитникът на подсъдимия - адв.И. заявява, че поддържа подадената жалба. Твърди, че е нарушен материалният и процесуалният закон. Заявява още, че извършеното от подсъдимия деяние не съставлява престъпление, поради което моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подзащитният й да бъде признат за невинен.

Представителят на държавното обвинение моли жалбата да бъде оставена без уважение, като счита първоинстанцинната присъда за правилна и законосъобразна. Също така счита за доказано по безспорен начин деянието, както от обективна, така и от субективна страна, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият М. не се явява пред въззивния съд е не взема становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Фактическата обстановка по делото е прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл. 102, т. 1 - т. 3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на обвиняемия в него, субективната страна на деянието, личността на обвиняемия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Фактическите констатации на контролирания съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, поради което намира,че  фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първостепенния съд е доказана по несъмнен начин / а и не е оспорена от подсъдимия или неговия защитник /, поради което не е необходимо да бъде преповтаряна.  

           Приетата фактическа обстановка съдът намира за установена, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни  доказателства: обясненията на подсъдимия М.; показания на свидетелите И., К., П. и М. (дадени непосредствено пред СРС - 10 състав и приобщени по реда на чл.281 от НПК от досъдебното производство и писмените доказателства, приложени по делото.

Софийски градски съд намира, че събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства са достатъчни и взаимосвързани, за да бъдат направени правни изводи, които настоящият съд смята за правилни, задълбочени и детайлно обсъдени.

Констатацията на първоинстанционния съд за липса на противоречия в събраната по делото доказателствена съвкупност, почива на правилна интерпретация на съдържащите се в доказателствени източници информация. Събраните по досъдебно производство доказателства, както и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, установяват по несъмнен и категоричен начин интересуващите делото обстоятелства, включително наличието на престъпление, авторството на деянието, механизмът на неговото извършване и личността на дееца. Тази съвкупност от доказателства несъмнено установява авторството на подс. М. в извършване на инкриминираното деяние. Контролираният съд подробно е коментирал събраните по делото доказателства, като след самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на първата инстанция по фактите.

         На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно и законосъобразно е заключил, че са налице изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подс. М. по чл. 213а ал.2 т.4 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.1 вр. ал.2 от НК.  

Анализирайки доказателствата по делото, въззивният съд, подобно на РС, даде вяра на показанията на свидетелите, дадени в съдебно заседание и прочетени по съответния ред в съдебно заседание. Показанията на свидетелите И., К., П. и М. са последователни, логични, непротиворечиви, взаимосвързани и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал.

В подадената въззивната жалба, защитата твърди,  че районният съд е преекспонирал в мотивите си показанията на посочените по-горе свидетели, тъй като от тях не може да се направи извод, че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен, както и че не е взел предвид дадените от подсъдимия обяснения в хода на съдебното следствие. Настоящият въззивен състав намира, че тези доводи са несъстоятелни. В мотивите си първоинстанционният съд подробно и прецизно е коментирал показанията на разпитаните свидетели, като е взел предвид обстоятелството, че св. И. се явява заинтересован от изхода на делото, независимо, че не е конституиран като страна по делото. Първостепенният съд е взел отношение и относно обясненията на подсъдимия. Правилно съдът е посочил, че те имат двойствена природа - като доказателствено средство и като средство за защита. Съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта им, в която подс. М. е заявявил, че е правил ремонт на спортната зала със св. М., че са се срещали със св. Н. И. в кафенето на „Лъвов мост“ на 6 декември и че е ходил на работното място на майката на св. И. - доколкото обясненията /само в тази им част/ звучат житейски логично и се потвърждават от останалите кредитирани по- горе гласни доказателства.  Съдът е дал и убедителни мотиви защо приема обясненията на подсъдимия в останалат им част като средство за защита, който мотиви настоящият въззивен състав споделя напълно.

            Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че първостепенният такъв обосновано е приел, че подсъдимият М.  осъществил от обективна страна състава на престъплението по по чл. 213а ал.2 т.4 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.1 вр. ал.2 от НК, като на 06.12.2006г. в град София, в кафене в близост до бул. „Сливница“, до „Женски пазар“, в съучастие с Р.О.М.ЕГН **********, като извършител, с цел да принуди другиго - Н.Ж.И. да се разпореди със своя вещ - с парична сума в размер на 4700 лева го заплашил с насилие - като му казал, че ако не даде парите „ще си събира чарковете по баирите“, че ще има „правене на вратовръзка от черва“ и „че са му приготвили патерици и инвалидна количка“.  Безспорно е установено и че деянието е извършено в съучастие със св. Р. М. / за когото наказателното преследване е приключило с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на глава 29 от НПК /. Налице е и другият необходим елемент от обективна страна - за да е налице престъпление изнудване по основния състав /чл.213а, ал.1 от НК/ трябва деецът да е проявил активно поведение, изразяващо се отправяне на заплаха с насилие / в случая / с тежки последици за пострадалия. Безспорно целта на подсъдимия е била да мотивира пострадалия противно на волята му да се разпореди с инкриминираната сума.

Обосновано и в съответствие със събраните доказателства, първоинстанционният съд преценил, че деянието е извършено от него умишлено, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК.

При определяне на наказанието правилно районният съд е съобразил, че наказателното производство е продължило неоправдано дълго, което винаги и изключително смекчаващо вината обстоятелство и преценявайки практиката на ЕСПЧ, е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като е наложил наказание под минимума, предвиден в закона. Оттам насетне съдът е дал и убедителни мотиви относно наличието на смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства при индивидуализацията на наказанието. Предвид ниската степен на обществена опасност на дееца, съдът правилно е приел, че целите на наказанието ще се изпълнят по отношение на подс. М. и без да е необходимо същият да изтърпява ефективно наложеното му наказание, поради което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението за срок от три години. Ето защо съдът не споделя доводите на защитата, релевирани в жалбата, че наложеното наказание е явно несправедливо.

           При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което намира, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

          С оглед на изложените съображения и на основание чл. 338, във вр. чл. 334 т. 6 от НПК, Софийският градски съд

Р  Е   Ш  И:

         ПОТВЪРЖДАВА  присъда, постановена на 06.02.2019г. по НОХД № 12957/2018 год.   на 10 състав на Софийски районен съд.

     Решението не подлежи на обжалване.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                   2.