Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.дело № 285 по описа за 2021 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 20236446 от 27.10.2020 г., постановено по гр. д. № 39953 по описа за 2015 г.
на СРС, 179 състав, е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по
отношение на А.И.В. - К., че съществува вземане на „Т.С.“
ЕАД в размер на 1371,45 – главница за топлинна енергия за периода м.11.2011 г.
до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.10.2014г. до окончателното й изплащане и 227,62 лв.- мораторна лихва върху главното вземане, изтекли в
периода 31.12.2011г. до 17.09.2014г., като е отхвърлен
искът, предявен от „Т.С.“ ЕАД срещу против А.И.В. – К. до пълния предявен
размер от 1541,83 лв. за главница за топлинна енергия за процесния период и за
разликата до 255,90 лв. за мораторна лихва за забава.
Със същото
решение е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на Б.Д.К., че
съществува вземане на „Т.С.“ ЕАД в размер на 1371,45 – главница за топлинна енергия
за периода м.11.2011 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.10.2014г. до окончателното й изплащане и 227,62 лв.-
мораторна лихва върху главното вземане, изтекли в периода 31.12.2011г. до
17.09.2014г., като е отхвърлен искът, предявен от „Т.С.“ ЕАД срещу против Б.Д.К.
до пълния предявен размер от 1541,83 лв. за главница за топлинна енергия за
процесния период и за разликата до 255,90 лв. за мораторна лихва за забава.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на
ищеца.
Срещу решението в
частта, с която установителните искове, предявени срещу ответницата А.И.В. - К.,
са уважени, е постъпила въззивна жалба от последната, чрез назначения й в хода
на първоинстанционното производство особен представител. В жалбата се излагат оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Поддържа се, че между
страните липсва облигационна връзка, доколкото ответницата не притежава
качеството „потребител на топлинна енергия“ за процесния период. Оспорва ищецът
да е доставил топлинна енергия на твърдяната стойност, както и да е отчитана в
съответствие със закона. Позовава се на давност. Искането до въззивния съд е да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове в уважената от
СРС част.
Не е подаден
отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 14.10.2021 г. въззиваемата
страна моли за отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Претендира присъждането
на разноски за производството.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на ответника.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, както и на процесуалния закон.
По същество въззивният
съд намира, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията
за това са следните:
С оглед правната
квалификация на предявените искове правилно районният съд е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора.
По исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за доставка на топлинни услуги между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
При извършване на
собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че по
делото не е спорно и се установява от приетите като писмени доказателства по
делото документи, че ответницата е съсобственик на процесния недвижим имот
/нотариален акт за продажба на недвижим имот № 498, том LI, дело № 10220/1994 г./. Ето защо верен е изводът на
първостепенния съд за наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия между страните по делото.
Не е спорно също
така и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че
сградата, в която се намира жилището, собственост на ответницата, е с
непрекъснато топлоподаване през процесния период /договор, сключен между „Т.“
ЕАД и „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия; договор№ 3531/17.09.2002г.
между „Т.с.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес : гр. София, жк *******протокол от 11.09.2002г. на общо
събрание на етажните собственици от сградата, намираща се на посочения адрес с
приложение списък на етажните собственици/.
Въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че дяловете за отопление на
процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислявани в
съответствие с правила на действащата нормативна уредба. Посочено е, че фирмата
за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, както и че отчетите са
коректно отразени в изравнителни сметки, като сумите за ТЕ за имота на
ответника са начислявани в съответствие с действащата за процесния период
нормативна уредба. В случая е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за
измерване в края на отчетните периоди, видно от представените от третото лице –
помагач главен отчет и изравнителни сметки. Заключението е изготвено на база
ежемесечни отчети по общия топломер за процесната сграда, индивидуалните отчети
за имота и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно
счетоводство.
Установява се, че
стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода м.11.2011г. –
м.04.2012г. е в размер на 664, 46 лв., за периода м.04.2012г. – м.04.2013г. –
1269,06 лв., а за периода м.05.2013г. – м.04.2014г. – 809,37 лв. Този състав на
въззивният съд изцяло споделя изводите на съдията от СРС, че общият размер на
задължението възлиза на 2742,89 лв..
Неоснователно е и
възражението за изтекла погасителна давност. Както правилно е посочил и
първостепенният съд съгласно задължителната практика, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги
са за изпълнение на повтарящи се парични задължения и същите се погасяват с
изтичане на три годишен давностен срок – агр. чл. 111, б „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът за това е бил прекъснат с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.10.2014г., от която дата
установителният иск се счита предявен. Поради
това и изводът на съда за това, че не са налице погасени по давност вземания е
верен.
По исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът не намери основание
за ревизия на обжалваното съдебно решение с оглед съдържащите се във въззивната
жалба оплаквания за порочност на постановения акт – твърдения за липса на
главен дълг, преценени като неоснователни в настоящото производство.
Предвид изложеното,
въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение № 20236446 от 27.10.2020
г., постановено по гр. д. № 39953 по описа за 2015 г. на СРС, 179 състав, следва да бъде потвърдено в обжалваната от въззивника
ответник част, като правилно и законосъобразно. В останалата част, като
необжалвано, същото е влязло в законна сила.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, следва да се потвърди и в частта за
разноските. Неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на
въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски за производството на
основание чл. 78, ал.3 ГПК. В качеството си на въззиваема страна ищецът е
депозирал единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие и за отхвърляне на въззивната жалба на ответника, без да излага
каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната жалба на последния.
Молбата не може да се третира като отговор на въззивната жалба, какъвто не е
депозиран по делото. Доколкото „Т.С.“ ЕАД като въззиваем не е представляван в
проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, липсва
основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с
НЗПП и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, II-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20236446 от 27.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 39953 по описа за 2015 г. на СРС, 179 състав, в частта, с което е
признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на А.И.В. - К., че съществува вземане на „Т.С.“
ЕАД в размер на 1371,45 – главница за топлинна енергия за периода м.11.2011 г.
до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.10.2014г. до окончателното й изплащане и 227,62 лв.- мораторна лихва върху
главното вземане, изтекли в периода 31.12.2011г. до 17.09.2014г.
Решението в
частта, по отношение на Б.Д.К. и в частта, с която е отхвърлен искът, предявен
от „Т.С.“ ЕАД срещу против А.И.В. - К., за разликата над 1519,13 лева до пълния
претендиран като главница и за разликата до 255,90 лв. за мораторна лихва за
забава е влязло в сила поради необжалването му.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на
въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.