Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч,
2020 г.
Ловешкият
окръжен съд гражданска колегия
в
публично заседание на двадесет и пети февруари двехиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията П.ДАНКОВА в.гр.д. N 103 описа
за 2020
година и за да се произнесе, съобрази :
Постановено е съдебно решение №627/27.12.2019
г. по гр.д. №1428/2019 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлен иска
против Областна Дирекция на МВР – Ловеч, с
адрес: гр. Ловеч, ул. „С.К.“ № *, представлявана от старши комисар М.М. -
директор, на основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, да заплати на Б.С.З. *** ЕГН-********* за сумата 1803.59 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 25.07.2016 г. до 25.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Подадена е въззивна жалба № 602/17.01.2020
година от Б.З. против съдебно решение №627/27.12.2019 г. по гр.д. №1428/2019 г.
на Ловешки районен съд, което е атакувано изцяло. Посочва, че е постановено в
нарушение на материалния закони незаконосъобразно. Изтъква, че редът за
организацията и разпределението на работното време и неговото отчитане, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режим на дежурства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи и в
процесния период е действала наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. Изтъква,че в
нея липсва изрична законова регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен, какъвто алгоритъм е бил предвиден в предишните наредби. Твърди,че цитираната
наредба е отменена с решение №16766/10.12.2019 г. По адм. д.№8601/2019 г. на ВАС.Позовава се чл. 9,ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на
работното време и превръщане на нощните асове в дневни с коефициент 1.143 равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно
време , установеното подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.Счита, че неправилно районния съд е възприел тезатарна въззиваемия
, че в ЗМВР е установено полагане на нощен труд в рамките на 8 часа или
коефициента е 1. Позовава се на разпоредбата на чл. 187 ,ал.3 от ЗМВР, според
който никъде в нея не е указана нормалната продължителност на нощния труд, а е
въведена възможност за неговото полагане от 22.00 часа до 6.00 часа.Приема, че
в ЗМВР няма конкретна правна норма, указваща нормалната продължителност на
нощния труд,полаган от служителите на МВР. Заявява, че не е предявен иск за
положен труд извън редовното му работно време и се претендира извънреден труд в
рамките на работното му време,като
заплащането му следва да е след преобразуването на нощен в дневен труд .
Противното за въззивника е поставяне на служителите на МВР в неравностойно
положение спрямо останалите работници по трудови правоотношения. Смята,че има
празнота в законодателството в ЗМВР относно нощния труд,и че при сумарна
изчисляване на работното време извънредния труд се определя на база на
тримесечната часова норма оп чл. 187,ал.3 от ЗМВР. Твърди, че през целия
процесен период е действало правилото на чл. 18,ал.3 от НСОРЗ.Цитира практика
на съдилищата в насоката на съжденията по въззивната жалба. Моли атакуваното
съдебно решение да бъде отменено, да бъдат уважени предявените искове и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемият
е подал писмен отговор №1100/29.01.2020 година, в който посочва, че въззивната
жалба е неоснователна,, а атакуваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно.Обсъжда се действието на чл. 187,ал.3 от ЗМВР, който се посочва,
че възпроизвежда директно чл.8,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО. Подробно се
разсъждава по регламентираните правоотношения в цитираната правна
норма.Въззиваемият обсъжда определението на нощния труд и фиксираната законова
норма за 8 часа продължителност на работното време установена по
закон.Съпоставя се уредбата на нощния труд при различни групи служители и се
посочва,че за тях не се прилага преобразуване на нощни часове с коефициент
1.143 и следователно не допусната
непълнота в закона. Изтъква се, че въззивника нагажда коефициента 1.143 в
разрез със закона и логиката. Моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен.
В съдебно заседание въззивникът,редовно
призован не се явява лично, а чрез проц.представител адв.В.. Заявява,че
поддържа въззивната жалба и моли да бъде укажен .
За
ОД”МВР”-Ловеч в съдебно заседание се явява юр. Р.. Изтъква, че съдебния акт е
правилен и моли да бъде потвърден.
От
представените доказателства по гр.д. № 1428/2019 г. на РС-Ловеч, от становището
на страните в процеса, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Обжалваното
съдебното №627/27.12.2019 г. по гр.д. №1428/2019 г. на Ловешки районен съд е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено
От писмените доказателства се установява, че Б.С.З. е назначен в сектор
„Охранителна полиция”, РУ-Угърчин със заповед №295з-486/02.04.2015 г.Директора
на ОДМВР-Ловеч като „младши автоконтрольор” с конкретизирано месечно
възнаграждение. На 15.04.2015 г. въззивникът е встъпил в длъжност.
Издадена е заповед №295з-355/23.02.2018 г. на Директора на ОДМВР-Ловеч,
която подробно регламентира в на основание чл. 43,ал.4 от ЗМВР и в изпълнение
на чл. 11 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.
реда за разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители по чл. 142,ал.1,т. 1 и т. 2 от ЗМВР в ОДМВР-Ловеч.
Представено е заключение по
съдебно-счетоводната експертиза №12419/11.11.2019 г., което съдът възприема
доколкото съответства на правните изводи по казуса.
За времето от 25.07.2016 г. до
25.07.2019 г. Б.С. е полагал труд при 12 часови работни смени от 8 часа
сутринта до 20 часа вечерта и от 20 часа вечерта до 8 часа сутринта на
следващия ден.
Издадена е заповед № 8121з – 791 от 28.10.2014 г. на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР на Министъра на вътрешните работи въз
основа на Наредба № 821з – 407/11.08.2014 г. за реда за организиране и
разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурството, времето за
отдих и почивка на държавните служители на МВР. По-късно е изготвена и заповед № 8121з – 40/15.01.2015
г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР на Министърът на вътрешните
работи. Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за
полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното
изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи е
изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена с Решение № 1694 от
17.02.2016 г. на Върховния административен съд - ДВ, бр. 17 от
Предявена е в настоящето
производство облигационна претенция за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд/преобразуван от нощен труд/ за периода от 25 юли
2016 година до 25 юли 2019 година ,ведно с мораторна лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата по него. Съдът приема,
че е сезиран с иск по178,ал.1,т.3 от
ЗМВР във връзка с чл. 179, ал. 1от ЗМВР. Въззивникът е работил на длъжност „младши
автоконтрольор” ”Охранителна полиция” при РУ-Угърчин-ОДМВР като държавен служител
при сумирано изчисляване на работното време съобразно вида и спецификата на
дейността, която изпълнява. В разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР е определена
нормалната продължителност на работното време на държавните служители на МВР, а
в чл. 187,ал.2 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24 часа се изчислява сумарно за тримесечен период,
установена е възможност за полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов
период. Изрично е предвидено, в чл. 187,ал.9 от ЗМВР, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Подзаконовата нормативна уредба на
нощния труд се развивала с уреждане на нощния труд по НАРЕДБА № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /отм.- обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., -
отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. В чл. 31,ал.2 на
Наредбата е конкретизирано, че положения нощен труд се умножава по 0.143 и
полученото число се се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период
.В последствие е приета Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512
от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за
Съдът приема, че с
действащия специален закон – чл. 179,ал.1 от ЗМВР е била преодоляна празнотата
в закона относно начина на формиране на допълнителното възнаграждение за нощен
труд, поради което не може да се обоснове неговото преизчисляване в извънреден
труд. Настоящата инстанция счита,че разбирането на законодателят относно
полагането и заплащането на нощен труд за държавните служители при МВР е претърпяло
изменение - по ЗМВР/отм./ не се съдържало, но в чл. 179 от действащия ЗМВР за
процесния период е уредено. В чл. 187,ал.1от ЗМВР е определена нормалната
продължителност на работното време на държавните служители на МВР, а в чл. 187,ал.3
от ЗМВР е сумарното изчисляване.В цитираната разпоредба на чл. 187,ал.3,пр.последно от ЗМВР изрично е
предвидено,че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 187,ал.5,т.2 от ЗМВР е вписано,че
възнаграждение за извънреден труд се дължи за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.Същевременно
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Разрешава
се полагането на извънреден труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа
годишно, над ограниченията по чл. 187, ал. 7, при бедствия и други извънредни
ситуации-187а от ЗМВР. Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 % увеличение
върху основното месечно възнаграждение-чл. 187,ал.6 от ЗМВР. Следователно в закона-ЗМВР има ясно и точно
разграничение между нощен труд-чл. 179 от ЗМВР и извънреден такъв-чл.178,ал.1,т.3
от МЗВР, конкретизиран е вида им, часовете разрешен извънреден труд и е
посочено, че реда за отчитане, компенсиране ,организация, разпределение се
определя с подзаконов нормативен акт – Наредба по чл. 187,ал.9 от ЗВМР.
Ищецът-въззивник има качеството
на длъжностно лице по смисъла на член 142,ал.1,т.1 от ЗМВР - държавни
служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението. Настоящият състав счита, че относно правоотношенията,в това число
и заплащането на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
полицейските органи са приложими разпоредбите на Закона за Министерство на вътрешните работи и
подзаконовата нормативна база към него, тъй като се касае до специален закон и
той изключва общите разпоредби. За разлика от закона за МВР/отменен/, в който
не е имало уреждане на нощния труд, в действащия към процесния период Закон за
Министерство на вътрешните работи нощния труд на тази група държавни служители
изрично е предмет на самостоятелна
разпоредба-чл. 179,ал.1 от ЗМВР.За този вид труд се полага допълнително възнаграждение и е
посочено, че условията реда и размера за изплащане му се определя с Наредба на
министъра на вътрешните работи и негова заповед.С измененията на правната норма
на чл. 179 /с ДВ бр. 97/2017 г.,бр.34/2019 г./ се детайлизира реда за
определяне на възнагражденията. При това положение за процесния период е
несъстоятелно да се обсъжда съществуването на празнота в закона и приложимост
на общите разпоредби на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Действително проследявайки хронологично
действието на подзаконовата уредба съдът установява нейната динамика.
Неколкократно се приемат и действат различни Наредби за реда за организация и
разпределение на работното време на неговото отчитане за компенсиране на
работата извън редовно работно време режима на дежурство времето на отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи,
съответните заповеди към тях и следва тяхното отменяне от Върховен
Административен съд. Въззивният съд приема, че на основание член 195 от АПК
подзаконовият нормативен акт се счита отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, а по силата на член 195, алинея 2 от АПК правните последици,
възникнали от подзаконов административен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в 3-месечен
срок. За настоящата инстанция в закона на Министерство на вътрешните работи е
направено ясно разграничение между нощния труд за времето от 22 до 6 часа и
извънредния труд, както и изрично са конкретизирани полагането на труд на
официални празници и за времето на разположение. В този смисъл становището на
въззиваемият, че полагания от него нощен труд следва да бъде преобразуван в извънреден,
не се споделя от съда. Извънредният труд като вид труд е уреден в раздел ІІ на КТ-чл. 143 -150 от КТ,
както и в разпоредби на ЗМВР и неговото
полагане е свързано със специален ред и специален начин на определяне на
заплащането. Извънредният труд не е
нова категория за трудовото право, неговата уредба се съдържа в Кодекса на
труда, но претърпява развитие с измененията от
Предвид изложените фактически и правни
изводи на въззивният съд атакуваното съдебното решение №627/27.12.2019 г. по
гр.д. №1428/2019 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлен иска против Областна Дирекция на МВР – Ловеч, с адрес: гр. Ловеч,
ул. „С.К.“ № *, представлявана от старши комисар М.М. - директор, на основание
чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, да заплати на Б.С.З. за
заплащане на сумата 1803.59 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 25.07.2016 г. до 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При
този изход от процеса въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззивника съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на сумата 100 лева, предвид размера на исковата претенция и
не-високата фактическа и правна сложност
на казуса .
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно съдебно решение №627/27.12.2019 г. по гр.д. №1428/2019
г. на Ловешки районен съд.
ОСЪЖДА Б.С.З.,*** ЕГН-********** да
заплати на Областна Дирекция на МВР – Ловеч, с
адрес: гр. Ловеч, ул. „С.К.“ № *, сумата 100
лева/сто лева/-разноски за въззивна инстанция.
Решението е окончателно на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на
исковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.