№ 6774
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110161775 по описа за 2024 година
Предявен е, по реда на чл.422 ГПК, установителен иск с правно основание чл. 266 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в негова полза
е издадена заповед за изпълнение на парично задължениепо чл.410 ГПК, срещу която
своевременно е подадено възражение, като предявява иск за установяване на вземането си за
сумата 3380,40 лева – вземане по неформален договор за изработка, по която се твърди, че
ответното дружество е възложител, а ищецът – изпълнител, че работата е свършена. Твърди
се, че * и * – представляващи „Медза Филмс“ ООД са поискали от ищеца на 19.1.2024г.
осветителни услуги и наем на техника, отразени във фактура № **********/29.1.2024г.,
която се твърди, че е осчетоводена двустранно, като ответникът е ползвал данъчен кредит.
Твърди се, че фактурата е изпратена на ответното дружество на 29.1.2024г., като плащане не
последвало.
Ответникът , получил препис от исковата молба, в писмения отговор, по съществото
на спора сочи, че на 11.1.2024г- двете дружества са подписавли договор, който съставлява
договор за услуга, като на ищеца е възложено срещу възнаграждение осъществяване на
техническа услуга като гафер за заснемане на аудиовизиуално произведение, озаглавено Top
Floor,- филм, режисиран от *. Сочи се, че договорът е сключен с цел постигане на резултат,
като гафер е главният осветител, отговорен за наемане на оборудване, дизайн, осветление на
продукцията. Посочено е, че услугата следва да се изпълни от * /управител на ищеца/, както
и че възнаграждението на дружеството е определено като твърда сума 6411 лева с ДДС,
която се сочи,че е платена – затова е издадена фактура № *********/24.1.2024г. Твърди се, че
с всички участници във филма са сключени договори, като задълженията са платени, а
погрешно, поради незнание на български език, регисьорът е предал в счетоводството
1
издадена недобросъвестно от ищеца фактура, като след заснемането на филма, на
11.2.2024г., управителите на ответника са заминали в Париж, и не са били в течение за
предприетите действия. След узнаване на грешката, ответникът преди подаването на
исковата молба е поискал с уведомление по чл.126 ЗДДС НАП отстпаняване на грешката.
Сочи се, че * * не е извършвал допълнителни специфични услуги срещу заплащане извън
уговореното, както и не му се следва възнаграждение. Друг филм с възлагане на ищеца,не е
заснеман от ответника. Няма друг договор с ищцовото дружество.
По доказателствата.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото, без възражения на
страните, между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
получаването на фактурата от ответното дружество, както и текущото й осчетоводяване,
ползване на данъчен кредит, след което – подаване на уведомление по чл.126 ЗДДС до НАП.
По делото е представен сключен на 11.1.2024г. писмен договор за изработка, сключен
между ответното дружество Медза Филмс ООД, представлявано от *, в качеството му на
управител, като възложител и ищцовото дружество Фърст Фрейм ЕООД, представлявано от
* *, в качеството му на изпълнител, с който възложителят е възложил, а изпълнителят –
приел да извърши чрез своя управител * предоставянето на техническа услуга „гафер” за
заснемането на аудиовизуално произведение – филм, режисиран от *, като договорът е
сключен с цел постигане на посочения в него резултат /чл.1, последен абзац/ и за срок до
28.1.2024г., при уговорка, че договорът се прекратява автоматично с изтичане на срока, като
нито една от страните няма задължение за удължаването му, дори при незавършване на
фирма. Предвидено е твърдо възнаграждение от 6144 лева с включен ДДС, платимо по
банков път, по сметка, като всички споразумения между страните се сключват в писмена
форма / заключителни клаузи на общите условия, съдържащи се в договора/.
Представена е издадена на 24.1.2024г. фактура за „осветителни услуги” за сумата от
6144 лева с ДДС, която, видно от представеното извлечение от банкова сметка към отговора
на исковата молба, е заплатена на 24.1.2024г. по сметка.
На 29.1.2024г. по електронна поща, управителят на ищеца, * * е изпратил фактура,
като в електронното съобщение е посочено, че се изпраща фактура с хонорари на двама
допълнителни работници за 5- ти ден, и оувъртайм лист, както и бокс рентъл за техника и
камион. Пояснението е : * * – за 26.1-2, за 28.1.-3, * – за 26.1.-2, за 28.1.-3, Цветан Трифонов
– за 26.1.-2, * – за 26.1.-2, и за 28.1.-4,5.
На 29.1.2024г. е издадена фактура за осветителни услуги на стойност 3380,40 лева,
която е предметът на спора .
Свидетелят *, който към 1.2024г. работил на граждански договор при ищцовото
дружество, сочи, че по време на снимачния процес между двете дружества било постигнато,
в началото на снимачния процес – на 19 – ти или 20- ти януари, допълнително
2
споразумение, във връзка с излезли допълнителни неща, които следва да се свършат.
Свидетелят се уговорил да работи по допълнително възникналите дейности, които
включвали допълнително хора за работа поради спецификата на дадени снимачни дни,
както и допълнителна техника, за да се извършат снимките. Ставало въпрос за по –
специфични снимки, които изисквали повече работна ръка- най- вече нощни снимки и
снимки на локация извън Киноцентъра, подводни снимки. Те били по инициатива на
режисьора и оператора.
Според показанията на свидетеля * *, на последния снимачен ден – 28.1., * дошъл на
място, за да види дали всичко е наред. Когато приключили, режисьорът дошъл при тях, бил
много щастлив от добре свършената работа. * и режисьорът говорели, защото имало
допълнителни услуги, които изисквали допълнително плащане, Жеръми казал: Чудесно,
благодаря за работата, пуснете я тази допълнителна фактура. Фактурата била на стойност
около 3000лева, и * присъствала на разговора.
Страните ангажираха извлечение от кореспонденция през приложението „Уотсап”, с
превод на български език, като страните не спорят, че кореспонденцията е проведена между
* *, управител на дружеството – ищец, и *- управител на ответника. На 13.1.2024г. ищецът е
поканен да даде данни за договор, страните са разменили данните си. Договорът носи дата
11.1.2024г., поради което се налага извод, че е подписан със задна дата. Преди подписването
му, ищецът е посочил на ответника, че е необходимо оборудване /така – на 12.1.2024г./, с
вписване, че е изпратен имейл на Оливие с предложения за оборудването, което не е на
разположение в Бояна. Ищецът, посочвайки своите данни, е посочил, че ще бъде една
фактура за двамата, като е предложил един договор. На 15.1.2024г. е посочена цена на
консуматив, като управителят на дружеството – ответник е поискал ищецът да закупи
същият, с вписване, че ще възстанови средствата, като * е поискал да провери асансьора.. С
отговор, управителят на ответника е посочил, че иска проверка на телевизор, а *, че на
следващия ден ще започне предварително осветление. Кореспонденцията носи дата 18.1. От
ищеца е направено предложение за закупуване на светодиоиди, с посочване на стойност,
управителят на ответника е посочил, че ще ги плати на следващия ден. Направено е искане
да се издаде фактура. Към 15.54ч. ищецът е написал „тук съм”, като в отговор му е посочено,
че управителят на ответника е на място, с искане да бъде изчакан. Ищецът е изпратил файл с
вписване, че намалява списъка за Бояна, като му е отговорено, че се приема, с благодарност.
На 19.1. е изпратена номер на банкова сметка и вписване „1325 лв.“.
На 22.1.2024г. от страна на ответното дружество е посочено „здрасти, * е. за
договорите ми липсват само лични три имена, ЕГН, адрес и благодаря отново за страхотната
работа!” Отговорено е с имена и ЕГН на управителя, препратени са в отговор два файла с
имена на: управителя и *, като е вписано, че се изпраща договорът на *, който да бъде
подписан на следващия ден.
След тази кореспонденция, на 31.1.2024г. е посочено, че фактурата за извънредния
труд е получена, но няма пари да се плати и може да бъде платена след 2 седмици.
Отговорено е, че ще се изчака. На 22.2. Жереми е подсетен за фактурата, като е отговорено,
3
че няма пари, но ще плати щом може. На 23.3. е поискана информация кога ще се плати, като
е отговорено, че е платено на всички, и е отправено искане за изчакване. Посочено е”ти си
единственият който ме моли да платя за още един час”, посочено е, че не е бил там в неделя,
и ще го уведоми когато има пари, както и да се разберат за разхода, който не го разбира.
Постъпил е отговор, в който е обяснено, с препратка с имейла, изпратен преди 2 месеца, че
първата фактура, която е платена, е за * и един електротехник за 8 дни, втората е за двама
допълнителни електротехници за ден 5, плюс извънредния труд за ден 5 за 4 души и
извънредния труд на последния ден, тази фактура включва и камиона, който използват, за да
транспортират оборудването, като таксуването е само за 3 дни, а не за 8, както би трябвало
да бъде. Останалата част от парите в тази фактура, пише в съобщението, са за „моето
оборудване, което използвахме и с което Бояна не разполага, а Оливие искаше”. Посочено е,
че оборудването е таксувано за 5 дни, не са 8, поради отстъпка от друго лице. Посочено е,че
на работниците е платено извънредно, ДДС, данъци, платено е и за камиона, като в неделята
били двама негови работници. Направено е предложение да се приспадне положения от
управителя извънреден труд.
След изпратени аудио съобщения, с неясно съдържание, управителят на ищеца е
посочил, че ще направи списък на всички пари за осветление, такъв е изпратен, като е
отговорено, че ще се сравнят сметките, като е посочено, че ако се дължи нещо, ще бъде
платено.
На 22.5. управителят на ищеца отново е припомнил за фактурата, като на 27.5. е
отговорено, че след проверка на данните при счетоводител на ответника, излиза, че не
трябва да се плаща, и не могат да си го позволят. В отговор е посочено, че от самото начало
е говорено, че ще има втора фактура, на което е отговорено, че всичко във връзка с филма е
платено, това са допълнителни разходи, които се падат месец след снимките, като няма
средства, нито възможност да се платят, още повече, че счетоводителят е посочил, че са
платили за заплата и оборудване.
След тези изявления, двамата управители изострят тона.
От правна страна.
По делото се установи по несъмнен начин, че ищецът и ответникът са сключили
писмен договор, по силата на който възложителят – ответник е възложил на изпълнителя –
ищец извършването на определена дейност - предоставянето на техническа услуга „гафер”
за заснемането на аудиовизуално произведение – филм, режисиран от *, като договорът е
сключен с цел постигане на посочения в него резултат /чл.1, последен абзац/ и за определен
в него срок - до 28.1.2024г., при уговорка, че договорът се прекратява автоматично с
изтичане на срока. В договора не е посочено какво включва услугата „гафер”, дали същата
включва осветление, дали се включва предоставяне на камион, както и осветление при какви
снимки предвижда. Предвидено е единствено, че режисьорът на филма възлага на * *
определена работа, за определен срок, при определено възнаграждение, което се установи по
делото, че е платено. От свидетелските показания се налага извод, че филмът е приключен в
посочения и в договора срок – на 28.1.2024г.
4
Основният спорен въпрос по делото е, дали има допълнително възлагане от страна на
ответника, за което да се дължи възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.293,ал.1 ТЗ,
търговската сделка по правило е неформална, освен в предвидените в закон случаи.
Договорът за изработка е неформален договор, като същият се счита сключен с постигане на
съгласие по съществените условия на договора. За договор за изработка, сключен между
търговци, не са предвидени разпоредби в ТЗ, поради което и на основание чл.288 ТЗ,
приложими са общите правила, но съответно, като се държи сметка на обстоятелството, че
сделката е сключена между търговци.
Разпоредбата на чл.258 ЗЗД предвижда, че с договора за изработка, изпълнителят се
задължава на свой риск за изпълни нещо, по поръчка на възложителя, а възложителят да
заплати възнаграждение, като съгласно разпоредбата на чл.259 ЗЗД, ако не е уговорено
друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Разпоредбата на
чл.260 ЗЗД предвижда възможност, когато работата се върши с материал на възложителя,
изпълнителят да иска нужните корекции, и когато стане ясно, че работата няма да се
свърши в уговорения срок или начин, чл.262 ЗЗД предвижда възможност на възложителя да
развали договора. Разпоредбата на чл.266 ЗЗД предвижда, че възложителят следва да плати
възнаграждение, че когато възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се
установява при приемане на работата, като ако по време на работата определената цена на
материала или работната ръка бъде изменена, възнаграждението се изменя съответно, макар
да е било уговорено за цялата работа.
От изложеното дотук, при съобразяване на постигнатите с договора уговорки –
възложителят възлага на изпълнителя услуга по осветление, по указания на режисьора, с
определен, фиксиран срок / 28.1.2024г./, и при фиксирано възнаграждение, налага извод, че
страните по договора за изработка са се споразумяли, че ищцовото дружество, чрез своя
управител, ще бъде „главен осветител” /според показанията на свидетеля * това означава
поетото задължение от * * да бъде „гафер” на филма/, като още в „предмет на договора” е
посочено, че същият ще извърши всички необходими действия за изпълнение на целта, в
уговорения срок. Изпълнението на работата не е обвързано по договор нито с брой лица, с
които дружеството – ищец ще свърши работата, нито с часове, нито с вид снимки, а
единствено с дължима услуга – осигуряване на осветителни услуги по заснемането на
фирма и със срок, посочен по - горе.
Изпълнителят, като нает професионалист, при липса на посочване за противното, и
съгласно разпоредбата на чл.259 ЗЗД, е бил длъжен да свърши работата със свои средства –
техника, оборудване, както и с колкото хора е било необходимо, за да се свърши възложената
работа. Възнаграждението от 6144 лева е уговорено за свършване на цялата работа, която е
била приключена в уговорения срок. Следователно, за да е основателен така предявения иск,
тежестта е обърната – ищецът – изпълнител, следва да установи, че „осветителните услуги”,
за които е издал фактура на 29.1.2024г., са услуги, които изначално не са включени в
писмения договор. По доводите за изменение на договора. Съдът не споделя изложеното от
ответната страна, че формата за изменение на договора не е спазена. Съгласно разпоредбата
5
на чл.293,ал.4 ТЗ, съотнесено към методите на комуникация в днешни дни, изявлението,
записано по технически начин, който позволява възпроизвеждането му, се приравнява от ТЗ
на писмена форма, поради което и разпоредбата на чл.293,ал.2 ТЗ /нищожност на
изявленията, направени не във формата, установена от страните/, е неприложима.
Следователно, изявленията на представителите на страните, направени в приложението,
възпроизведени пред съда в копие на български език, за които изявления няма спор, че са
направени от управителите на двете дружества и няма спор, че са извършени на сочените в
чата дати, следва да се ценят, на основание чл.293,ал.4 ТЗ като писмени изявления на
страните по договора.
Въпреки посоченото, в интернет кореспонденцията между страните няма ясно
изявление на изпълнителя, че естественото на работата налага разходи, невключени в
договора от 11.1.2024г. Единственото годно доказателство, че по време на изпълнение на
работата са възникнали непредвидени при сключването на договора, и от двете страни,
разходи, е изложеното от свидетеля *, че двамата управители, на 18-19.1.са се уговаряли за
допълнително плащане, поради допълнителните, непредвидени първоначално снимки, както
и защото било необходимо оборудване, което липсвало на мястото на снимките. Изложеното
от свидетеля * кореспондира с вписването от самия управител * в кореспонденцията през
уотсап и изпратения от него имейл, че фактурата от 29.1.2024г., включва както разходи за
извънреден труд, така и разходи за наем на камион, техника, която не е налична на
снимачната площадка. Дори да се кредитира изложеното от свидетеля *, то при липса на
уговорка в писмения договор с дата 11.1.2024г., че възнаграждението от 6144 лева включва
определени дейности, се налага извод, че същото е уговорено за цялата работа. В писмения
договор липсват уговорки за отделна цена на оборудване, както и за дължим брой часове на
работа, липсва вписване, че работата ще се свърши с определен брой осветители,
следователно и на основание чл.288 ТЗ, като се държи сметка за характера на възложената
работа – осигуряване на дейности по заснемане на филм, се налага извод, че в писмения
договор е предвидено възнаграждение, което се дължи с оглед резултата, а не с оглед
използваните от страна на управителя на ищеца техника, работници и други. Дори, устно,
представителите на двете дружества да са обсъждали в преддоговорните отношения, преди
сключването на договора, че възнаграждението от 6144 лева е за работата на двама
осветители / както посочва управителят в чата/, наложило се е, с оглед възложената работа,
да работят повече от двама човека, то е налице хипотезата на чл.260,ал.1 ЗЗД, която, при
съответното й към правоотношението приложение, предвижда задължение на изпълнителя
да предупреди възложителя за: необходимостта да се наемат повече хора, необходимостта да
се наеме оборудване и камион за извозването му, което кореспондира на правото му да се
откаже от договора, при липса на приемане от страна на възложителя. Последицата от
спазване на задължението на изпълнителя е, че възложителят е длъжен да приеме работата и
допълнителните разходи за своя сметка.
Няма никакви доказателства, че изпълнителят е предупредил възложителя за тази
необходимост – показанията на свидетеля * са от датата 28.1, когато работата е била
6
приключена и приета, а свидетелят * е напълно неинформативен за уговорките на двамата
управители, на които не е станал свидетел, а сочи за тях по логиката, че щом нещо се прави,
то е възложено от режисьора. Не водят на различен извод и изявленията в уотсап
кореспонденцията, от която е видно, че на 22.1.2024г. другият управител на ответното
дружество, със собствено име *, е изпратила на управителя на ищеца два броя договори, с
имена * * и *, и указание да бъдат подписани на следващия ден. При съпоставяне с
уточненията в изпратения имейл на 29.1.2024г., и посочените там часове за * и *, не може да
се обоснове извод, че ответното дружество е уведомено надлежно за необходимостта от
заплащане на извънреден труд – както се посочи по –горе, в писмения договор не е
уговорено, че работата ще се върши в определени часове, а единствено, че се цели постигане
на определен резултат.
От представената кореспонденция в приложението се вижда, че преди началото на
изпълнение на работата, на 19.1. управителят на ищеца е закупил осветителни светодиоди,
за които е издадена друга фактура, на стойност 1325 лева, за която не е формулирана
претенция, и не се обсъжда от страните, поради което съдът я намира за неотносима към
спора.
Ето защо, при съобразяване на основанието за издаване на двете фактури – тази от
24.1.2024г., за сумата 6144 лева дължимо възнаграждение по писмения договор, и
издадената на 29.1.2024г., за сумата 3380,40 лева- за твърдяните допълнителни дейности –
като основание и в двете фактури е посочено „осветителни услуги”, и липсата на
доказателства, че по време на изпълнение на работата, изпълнителят е предупредил
възложителя, че с оглед специфичността на възложената работа, са необходими : извънреден
труд, както и средства и техника, извън уговореното, искът е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло. В цялост, обстоятелството, че ответното дружество текущото е
осчетоводило фактурата, ползвало е данъчен кредит, след което – е подало уведомление по
чл.126 ЗДДС до НАП, след получаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, не сочи
на различен извод, тъй като осчетоводяването е вторична дейност.
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, който доказва
разноски за: 639 лева платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Фърст Фрейм ЕООД ЕИК ********* против Медза Филмс
ООД ЕИК ********* иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.266 ЗЗД за
установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл-410 ГПК,
издадена по гр.д.№ 39628/2024г. от СРС, 125- ти състав за сумата от 3380,40 лева-главница за
неплатено задължение по фактура № **********/29.1.2024г. за извършени услуги –
осветителни услужи и наем на техника, заедно със законната лихва от датата на заявлението
– 27.6.2024г. до плащането.
7
ОСЪЖДА Фърст Фрейм ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, улица Димитър Хаджикоцев № 39, етаж 3, ап.7 да заплати на Медза Филмс ООД
ЕИК ********* с адрес град София, ж.к.Борово, улица Невестина скала № 13, вход Б, етаж
1, ап.17 сторените по делото разноски от 639 лева.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8