№ 389
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000557 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл.274 и сл., вр. с чл. 15, ал. 2 ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „Б.“ ООД против определение №
374 от 09.06.2022 г., постановено по т.д. № 1459 по описа за 2021 г. на
Окръжен съд Стара Загора, с което производството по същото дело е
прекратено, поради неподведомственост на спора пред същия съд.
Частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител моли да се
отмени обжалваното определение и делото да се върне на Окръжен съд Стара
Загора за продължаване на процесуалните действия.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по иска „В. Г.“ ЕООД, с който се изразява становище, че частната
жалба е неоснователна, поради което се иска обжалваното определение да се
потвърди.
Пловдивският апелативен съд разгледа частната жалба с оглед
съдържащите се становища и възражения на страните и прие:
Частната жалба е подадена от надлежна страна по спора, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е редовна и допустима, но
разгледана по същество, е неоснователна.
Производството по т.д. № 1459 по описа за 2021 г. на Окръжен съд
Стара Загора е образувано по предявени от „Б.“ ООД против „В. Г.“ ЕООД,
обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 228 и чл. 92
от ЗЗД за заплащане на сумата 33 751.86 лв. - дължим наем и 2 171,00 лв. -
договорни неустойки.
В отговора на исковата молба, представителят на ответното дружество е
1
направил отвод за подведомственост по реда на чл.15, ал.1 ГПК и е поискал
производството по делото да се прекрати. В подкрепа на възражението и
искането си, се е позовал на съдържащата се в чл.13 от Договора с ищеца
арбитражна клауза, според която споровете между страните се решавали от
АС на БТПП - гр. С..
За да приеме, че спорът не е подведомствен на съда и да прекрати
производството по делото, Окръжен съд Стара Загора е приел, че
възражението за неподведомственост на делото е направено своевременно и
е допустимо, а арбитражната клауза е действителна, доколкото
пълномощникът на ищеца „Б.” ООД е имал права да подпише договора за
наем, ведно с уговорката споровете да се решават пред арбитражен съд.
Определението е правилно.
Неоснователен е поддържаният в частната жалба довод, че
възражението за неподведомственост е преклудирано, тъй като било
направено след изискуемия срок. Възражението за неподведомственост
поради наличието на арбитражна клауза се съдържа още в отговора на
исковата молба.
Съдържащото се в частната жалба твърдение, че исковата молба
трябвало да се счита за връчена на ответника на 18.01.2022 г., след изтичане
на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК и от тази дата е започвал да тече двуседмичния
срок за отговор би било вярно, в случай че е била спазена процедурата по
чл.50, ал.4 във вр. с чл. 47 ГПК.
Посоченият ред за уведомяване в случая не е бил спазен, поради
следното:
Според отбелязаното от връчителя, в разписката към съобщение от
15.12.2021 г. /л. 49/, на адреса за призоваване, който съвпада с актуалния
адрес на управление на „В. Г.“ ЕООД, се помещавала РИ***, а дружеството
била напуснало адреса и 12-ти етаж бил необитаем. Освен че това
отбелязване не е съответствало на действителното положение относно
местонахождението на ответника, предвид приложеното с отговора
удостоверение от управителя на етажната собственост на сградата – л./66/, но
и същото не е съставлявало основание за връчване при условията на чл. 50,
ал. 4 ГПК, а на такова при условията на чл.50, ал. 2 ГПК и то в случай, че
напускането на адреса от ответника е било надлежно удостоверено.
От друга страна, не са спазени предвидените в разпоредбата на чл. 47
ГПК, към които препраща разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, изисквания за
връчване, тъй като невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения
по делото адрес не е констатирано в съответствие с изискванията на чл. 47,
ал. 1 ГПК, доколкото е удостоверено само едно посещение на адреса от
връчителя, преди залепване на уведомлението. Не е удостоверено и пускане
на уведомление в пощенската кутия на ответника, съответно не е
удостоверено липсата на такава или достъп до нея. След като, поради
2
неспазване на реда и условията за връчване, ответникът не е бил надлежно
уведомен за постъпилата искова исковата молба и не е получил съдебните
книжа, то за него не е започнал да тече и срокът по чл. 131, ал. 1 ГПК за
изпълнението им.
Следователно, изводът на първоинстанционния съд, че отговорът на
исковата молба от ответника е подаден в срок, е правилен, от което следва, че
и предвиденият в чл. 8, ал. 1, изр.1 ЗМТА вр. с чл.15, ал.1, изр.2 ГПК срок в
случая е бил спазен.
Неоснователно е и поддържаното в частната жалба възражение, че
предвидената в договора между страните арбитражна клауза била
недействителна. В подкрепа на това твърдение се излагат доводи, че тъй като
представляващото ищеца, при сключването на процесния договор за наем,
упълномощено лице Р. С. не била упълномощена да сключва особен вид
процесуален договор, насочен към уреждане на процесуални въпроси между
страните, то уговорката на арбитражна клауза в договора за наем била
недействителна.
Изложените в подкрепа на това становище доводи и посочената съдебна
практика биха били относими към този случай, при едни сравнително
ограничени пълномощия на упълномощения представител на ищцовото
дружество. От съдържанието на приложеното пълномощно се извежда, че
делегираните от органния представител на дружеството права на
упълномощената Р. С. не само не са били ограничени с фактически и правни
действия, свързани със сключване на договора за наем или дори с предмета
на дейност на дружеството, но на практика обхващат широк кръг действия,
включващи освен правото да съставя и подписва всякакви документи /в т.ч. и
договори/ - чл. 2; но и процесуални права – чл. 7; както и представителство по
отношение на неограничен кръг субекти, включително и БТПП – чл. 9. От
съдържанието на пълномощното се налага извод, че подробното описание на
делегираните с него права в полза на упълномощеното лице не ограничава
действията му във връзка с представителството само до изброените права,
като това изрично е отбелязано в началото на пълномощното, но освен това
следва и от изрично изразената воля на упълномощителя клаузите да се
тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощения да представлява
дружеството.
Предвид изложеното, съдът приема, че доколкото липсват ограничения
в делегираните от управителя на ищцовото дружество с пълномощното права
на упълномощеното лице, съдържащата се в сключения от пълномощника
договор за наем с ответното дружество арбитражна клауза е действителна и
поражда желаното, и уговорено от страните по договора правно действие.
В същия смисъл е постановено и обжалваното определение на
окръжния съд, поради което същото представлява законосъобразен отговор на
повдигнатия от ответника спор за подведомственост и следва да се потвърди.
3
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 374 от 09.06.2022 г., постановено по
т.д. № 1459 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Стара Загора.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
Република България, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4