№ 58
гр. Габрово, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500041 по описа за 2022 година
С решение № 260234 от 12.11.2021 г., постановено по гр. д. № 836/20 г.
по описа на РС Габрово, е осъдена Национална здравноосигурителна каса
(НЗОК), ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес: гр. София, ул.
“Кричим” №1 да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение „Д-
р Теодоси Витанов” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Трявна, ул. „Лясков дял” №1, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата 19 459 лв. – стойност на извършени медицински услуги и болнична
помощ по клинични пътеки за периода 01.05.2017 г. – 31.07.2017 г., дължима
на основание договор № 070249/19.05.2017 г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, заедно със законната лихва върху главницата от
предявяването на исковата молба – 29.05.2020 г. до окончателното й
погасяване, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 5 565, 67 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2017 г. – 29.05.2020
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 040, 99 лв. – разноски за
производството.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
НЗОК, чрез пълномощника М.Н., в която са твърди, че същото е неправилно
и постановено в нарушение на материалноправните норми. Твърди се, че
неправилно е тълкувана нормативната уредба, като установената в
последните години трайна съдебна практика противоречи на законовата
конструкция и НЗОК не може да се разплаща за "надлимитната дейност"
поради липса на заложени средства в бюджета й, поради което била налице
колизия между правото на здравноосигуреното лице на лечение,
задължението на медицинското заведение да окаже медицинска помощ и
бюджетния закон, в който не са предвиден средства в бюджета на НЗОК.
1
Купуването на "надлимитна" болнична помощ е възможно, само когато
бюджетния закон го позволява. В подкрепа на твърдяното се излага, че със
ЗИД е бил допълнен ЗБНЗОК за 2020 г., в резултата на което е било
възможно изплащането на суми за 2015 и 2016 г. През настоящата година
отново е била предвидена такава възможност, но с ответната страна не е
постигнато споразумение. С оглед изложеното, моли да се отмени
първоинстанционното решение.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, чрез адв. Е. К., в който
се оспорва жалбата, по подробно изложени аргументи. Моли се, същата да
бъде оставена без уважение и се претендират разноските за въззивната
инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция не
се явява представител на жалбоподателя. Процесуалният представител на
ответника се явява, като оспорва жалбата, подържа отговора и претендира
разноските по делото.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Окръжен съд Габрово е бил сезиран с искова молба от МБЛА „Д-р
Теодоси Витанов” ЕООД гр. Трявна против НЗОК с искане да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 19 459 лв. дължима за извършена
болнична медицинска помощ на задължително здравно осигурени лица по
клинични пътеки, както и сумата от 5 565, 67 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.07.2017 г. до 29.05.2020 г. ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като са претендирани и разноските по делото.
С определение № 242 от 01.06.2020 г., постановено по т. д. № 32/20 г. по
описа на ГбОС, делото е изпратено по подсъдност на ГРС.
В постъпили отговор ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва се основателността на претенцията и си иска
същата да бъде отхвърлена. Излагат се подробни доводи.
За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че между
страните съществува правоотношение по договор за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки № 070249/19.05.2017 г., извършена е и е отчетена
медицинска дейност за м. май, юни и юли 2017 г. , която надхвърля
стойностите, дефинирани в договора. След подробен анализ на практиката на
ВКС и КС, съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на извършена
надлимитна медицинска дейности и вложените медицински изделия, след
като са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК пакет здравни
дейности, следва да бъде приета за основателна и съответно уважена.
Въззивният съд, като прецени, заедно и по отделно доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че страните се обвързани от сключен индивидуален договор
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 070249/19.05.2017 г.,
изменен с допълнителни споразумения, част от който договор съставлява
приложение № 2 „Стойности на дейностите, медицинските изделия и
лекарствени продукти за злокачествени заболявания в условията на БМП“.
2
От съдържанието на договора се установява, че НЗОК възложил на
въззиваемото дружество, а то се задължило да оказва на здравно осигурени
лица, включително такива по § 2, ал. 1 ЗБНЗОК за 2017 г. и на лицата по §8,
ал. 1 с. з. болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение №
9 към чл. единствен на Наредба № 2 от 2016 г., посочени в съответно в
приложение № 16 „Клинични пътеки” на НРДМД – 2017 г., която
възложителят се задължил да заплаща съгласно НРДМД – 2017 г., сключен
между НЗОК и БЛС. В чл. 34, ал. 1 вр. чл.36 от договора страните се съгласили, че
НЗОК заплаща на МБАЛ „Д-р Теодоси Витанов” ЕООД извършената и отчетена
дейност в рамките на стойностите, определени по реда на приети от надзорния съвет на
НЗОК Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4,
ал. 1, ал.2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2017 г.
В чл. 33 от договора е предвидено право на възложителя НЗОК да
определя стойности на дейностите за болнична медицинска помощ, съобразно
„Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗБНЗОК
2017 г.”, приети от надзорния съвет на НЗОК, като стойностите и обемите
следвало да се определят по различен ред за всяка от видовете дейности,
определени в приложение № 1 и приложение № 2 към Правилата, утвърдени
от НС на НЗОК (чл. 33, ал. 3 от договора, след изменението му). В чл. 34 от
договора страните са уговорили възложителят да закупува от изпълнителя
дейности в рамките на стойностите и обемите, определени по чл. 36 от
договора, които са установени в част Б на приложение № 2, което определяло
месечните стойности за периодите м. април 2017 г. – м. юни 2017 г., м. юли
2017 – м. септември 2017 г., м. октомври 2017 г. – м. ноември 2017 г.,
заплащани в периода м. май – м. декември 2017 г., като чл. 36 страните
предвидили диференциран режим на определяне на тези стойности, в
зависимост от съответните клинични пътеки. Съгласно чл. 40, ал. 2 от
договора при достигане и надвишаване на средствата на НЗОК за
здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво и след
верификция на дейностите, надвишаващи месечните стойности на
изпълнителя на БМП, дейностите не се отчитат за заплащане. Съгласно чл. 10,
ал. 1 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
ЗБНЗОК 2017 г. директорът на РЗОК закупува от изпълнителите на болнична
медицинска помощ дейности, съгласно сключените с тях индивидуални
договори за изпълнение, в рамките на стойностите и обемите, определени за
съответната РЗОК по реда на глава ІІ от Правилата, като при отчетена
дейност над определената стойност е разписана нарочна процедура за
изменение на уговорените обеми. Договорът е изменен с допълнително
споразумение № 4/28.06.2017 г., като чл. 37 от договора предписва забрана за
изпълнителя да отчита с финансово- отчетни документи дейности на
стойност, надвишаваща определените месечни стойности по чл. 36, ал. 2 от
договора.
С определение, постановено в проведеното съдебно заседание на
29.04.2021 г. на РС Габрово, за безспорен е отделен факта, че ищецът
действително е извършил медицинската дейност, чието заплащане претендира
и я е отчитал, съобразно изискванията на Националния рамков договор.
Не е спорно, а и се установява от приетата съдебно- счетоводна
експертиза, че въз основа на договора МБАЛ „Д-р Теодоси Витанов” ЕООД
3
издало три спецификации, за извършена болнична помощ, както следва: за
периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г. на стойност 620 лева, за периода
01.06.2017 г. – 30.06.2017 г. на стойност 16 130 лева, за периода 01.07.2017 г.
– 31.07.2017 г. на стойност 2 709 лева, или общата сума за надлимитна
дейност за процесния период се равнява на 19 459 лева като от стана на НЗОК
няма извършени плащания.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното решение е правилно и законосъобразно,
постановено при всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по
делото, позоваване и анализиране на постановената съдебна практика на ВКС
по сходни казуси, като настоящата инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Несъстоятелно е възражението на ответника, че лечебното заведение не
може да откаже да предостави лечение на пациент, но когато с това се
превишава определения от касата бюджет, същата не дължи плащане, тъй
като е налице колизия между правото на здравна помощ, предоставянето на
услугата от лечебното заведение и бюджетния закон, в който не били
заложени средства за това, съответно не може да бъде закупена
"надлимитната" болнична помощ.
Здравноосигурените лица имат право да получат медицинска помощ и
лечебните заведения – изпълнители на медицинска помощ на основание
сключения с НЗОК договор са задължени да оказват медицинска помощ.
Правото на здравноосигурените лица на медицинска помощ е безусловно,
неотменимо и произтича само от техния статус на здравноосигурени и
потребността им от конкретна медицинска помощ. И тъй като медицинската
помощ се дължи на основание статуса на пациента като здравноосигурено
лице, това обуславя правото на лечебното заведение, оказало медицинска
помощ, да получи заплащане на оказаната медицинска помощ от
Националната здравноосигурителна каса, в чийто бюджет постъпват
здравноосигурителните плащания. Липсата на предвиден бюджет за
съответната година не е пречка, при установена дължимост на съответното
плащане към медицинското заведение от страна на НЗОК, същото да бъде
предвидено в следващия й бюджет, което видно от изложеното във
въззивната жалба се е осъществило през 2020 г. Липсата на предвидени суми
за "надлимитна" дейност на лечебните заведения в бюджета на НЗОК за
съответната година, не води до извода, че същите не са дължими, както
правилно е установил и първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата да се
остави без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят поисканите и направени разноски за настоящата инстанция в размер
на 800 - заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260234 от 12.11.2021 г. постановено по гр.
д. № 836/20 г. от Районен съд Габрово, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със
седалище гр. София и адрес: гр. София, ул. “Кричим” №1 ДА ЗАПЛАТИ на
МБАЛ „Д-р Теодоси Витанов” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Трявна, ул. „Лясков дял” №1, сумата от 800 лв. разноски за
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5