О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 260015

 

гр. Пловдив,09.09.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ГАЛИНА АРНАУДОВА

          ЧЛЕНОВЕ:        ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                                  РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 168/2017 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е молба вх. № 7209/12.08.2020 г. от Е.М., с която иска да й бъде възстановена по посочена банкова сметка внесената от нея държавна такса за въззивно обжалване на решението по гр.д. № 162/2014 г. по описа на П. окръжен съд в размер на 2 464,60 лв., което дело е завършило с прекратяване на производството поради сключено между страните споразумение.

С молба вх. № 260303/08.09.2020 г. М. е уточнила, че с ищеца В.Г. са сключили извънсъдебна спогодба на 09.02.2017 г., в съответствие с която той направил отказ от иска по реда на чл. 233 от ГПК и било прекратено производството по делото. Доколкото тя внесла държавна такса за въззивното производство в размер на 2 464,60 лв. по сметка на П. апелативен съд, моли да бъде постановено връщане на тази сума в пълен размер.

Настоящият състав намира, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С решение № 333/20.07.2016 г., постановено по гр.д. № 162/ 2014 г. по описа на П. окръжен съд, е определен на основание чл. 29, ал. 3 от СК по-голям дял от придобитото имущество през време на брака на В.П.Г. и Е.М.М., сключен на 11.05.2002 г. и прекратен с решение № 842/ 14.11.2013 г., постановено по гр.д. № 2204/2013 г. по описа на П. районен съд, поради значително по-голям принос в размер на 70 % за В.Г. и на 30 % за Е.М., като е отхвърлен искът по чл. 29, ал. 3 от СК в останалата му част за разликата от 70 % до 95 % като неоснователен, а Е.М. е осъдена да заплати на В.Г. 4 635,42 лв. разноски по компенсация съобразно уважената част от иска.

Против това решение са подадени въззивни жалби от двете страни, като е безспорно, че на 21.09.2016 г. Е.М. е внесла държавна такса в размер на 2 464,60 лв. по сметка на Пловдивския апелативен съд във връзка с въззивна жалба вх. № 8026/ 22.08.2016 г.

В съдебно заседание на 24.04.2017 г. ищецът В.Г. е направил отказ от иска си по реда на чл. 233 от ГПК и е поискал да бъде обезсилено първоинстанционното решение и да бъде прекратено производството по делото, като съдът е уважил молбата му и с определение от същото съдебно заседание е обезсилил решение № 333/ 20.07.2016 г., постановено по гр.д. № 162/ 2014 г. по описа на П.окръжен съд, и е прекратил производството по гр.д.     № 168/2017 г. по описа на П. апелативен съд. Това определение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 9 от ГПК, според който при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса са връща на ищеца.

Посочената правна норма се прилага единствено при сключване на съдебна спогодба по смисъла на чл. 234 от ГПК, но не и при останалите начини за приключване на производството, в т.ч. при отказ от иск, какъвто е настоящият случай, които не могат да бъдат приравнени към съдебна спогодба, независимо от причините, поради които ищецът е направил волеизявление в тази насока, и страните не могат да се ползват от облекчението за връщане на половината събрана държавна такса. В този смисъл вж. О. № 54/22.02.2018 г. по гр.д.          № 4512/2017 г. на ВКС – ІV г.о. и О. № 180/15.03.2013 г. по ч.т.д.         № 1276/2013 г. на ВКС – ІІ т.о. 

Предвид гореизложените мотиви съдът счита, че молбата на М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Е.М. М. от гр. П. бул. ……… молба № 7209/12.08.2020 г. за възстановяване на внесената от нея държавна такса по сметка на П. апелативен съд в размер на 2 464,60 лв. за въззивно обжалване на решението по гр.д. № 162/2014 г. по описа на П. окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на молителката.

 

                                                                                

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                          2.