Р Е
Ш Е Н И Е
27.02.2019 г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на дванадесети февруари |
Шести наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ |
Секретар: Наталия Николова
Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело номер 68 по описа за 2019 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І
от ЗАНН
С наказателно постановление №18-0938-0005027 от 02.11.2018 г. Началникът на сектор ПП към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП на Е.Г.А. от гр. ***административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Е.Г.А., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител адв. С.Р. навежда правни доводи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Според адв. Р. постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ***г. по описа на РП- Плевен е издадено на 22.10.2018 г., но е връчено на жалбоподателя на 29.10.2018 г., като това постановление подлежи на обжалване в 7-дневен срок, т.е. до 05.11.2018 г., а обжалваното НП е издадено на 02.11.2018 г., т.е. преди да е изтекъл срока за влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Според адв. Р. в случая е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението в обжалваното НП и дадената правна квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП предвид регистрирането на управлявания от жалбоподателя А. лек автомобил по съответния ред с поставяне на временни регистрационни табели на определеното за това място с нормативно определеното съдържание. Освен това адв. Р. навежда доводи, че извършеното от жалбоподателя нарушение представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и административно-наказващият орган не е следвало да му налага административни наказания. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №***за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 02.07.2018 г. в 19:10 часа в гр. Плевен, ул. „***“ ***в посока ул. „***“ като водач на лек автомобил *** с рег. ******като управлява горепосоченото МПС с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение № ***г. МПС не е регистрирано по надлежният ред.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.10. 2018 г. РП- Плевен е прекратила наказателното производство по ДП № ***г. по описа на същата прокуратура, образувано и провеждано за това, че на 02.07.2018 г. в гр. Плевен, по ул. „***“ ***в посока ул. „***“ е управлявал МПС - лек автомобил *** с рег. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред, а именно монтирани временни регистрационни табели №*** с изтекъл срок на валидност до 24.06.2018 г. съгласно талон за временно движение – престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на адресата Е.Г.А. – жалбоподател в настоящото производство на 29.10.2018 г.
Това постановление за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва по реда на чл. 243 от НПК в 7-дневен срок, който срок за Е.А. е изтекъл на 05.11.2018 г.
Обжалваното НП №18-0938-0005027 е издадено на 02.11.2018 г., т.е. преди да е изтекъл срока за влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител С.Г.С. и свидетеля Г.К.Г., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства, в това число писмените документи, находящи се в досъдебно производство № ***. на РП – Плевен. От показанията на актосъставителя С. и свидетеля Г. се установява, че същите в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението на 02.07.2018 г. са извършвали проверка на пътни превозни средства ул.“***“ до ***в посока ул. „***“. Според показанията на актосъставителя С. и свидетеля Г. за проверка бил спрян лек автомобил *** с рег. ******. Според показанията на актосъставителя С. и свидетеля Г. при извършената проверка било констатирано, че автомобилът е управляван от жалбоподателя Е.Г.А. и че автомобилът бил с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение № ***г.. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя С. и свидетеля Г., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила без регистрационни табели от жалбоподателя А.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя А. в нарушение, което не е извършил. Още повече, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН нарушителят – жалбоподател в настоящото производство е възразил срещу констатацията за управление на автомобила с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение № ***г. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят А. не е доказал, че управляваният от него автомобил е бил с разрешение за временно движение и временни регистрационни табели, които не са с изтекъл срок на валидност.
При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Е.Г.А. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и неправилно и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че жалбоподателят А. е управлявал МПС – лек автомобил *** с рег. ****** с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение ***и временни регистрационни табели с №*** до 24.06.2018 г.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
На първо място, в случая не е спазена абсолютната забрана за кумулиране на наказателната и административно-наказателна отговорност на едно и също лице за едно и също деяние. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.10. 2018 г. РП- Плевен е прекратила наказателното производство по ДП № ***г. по описа на същата прокуратура, образувано и провеждано за това, че на 02.07.2018 г. в гр. Плевен, по ул. „***“ ***в посока ул. „***“ е управлявал МПС - лек автомобил *** с рег. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред, а именно монтирани временни регистрационни табели №*** с изтекъл срок на валидност до 24.06.2018 г. съгласно талон за временно движение – престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на адресата Е.Г.А. – жалбоподател в настоящото производство на 29.10.2018 г. Това постановление за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва по реда на чл. 243 от НПК в 7-дневен срок, който срок за Е.А. е изтекъл на 05.11.2018 г. Обжалваното НП №18-0938-0005027 е издадено на 02.11.2018 г., т.е. преди да е изтекъл срока за влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Наказващият орган е трябвало да изпълни задължението си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН и да извърши проверка за влизане в сила на постановлението на РП – Плевен за прекратяване на наказателното производство и едва след това да издаде наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗАНН забранява образуване на административно – наказателно производство, когато за деянието е възбудено и наказателно преследване. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като наличието на две санкционни процедури от два различни органа за едно и също деяние нарушава принципа „ne bis in idem – не два пъти за едно и също“
На второ място, административно- наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Поради това както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на правната му квалификация, както в АУАН, така и в НП, в което вместо наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от ЗАНН, ги е приповторил не само в същия вид, но и ги е направил още по-неясни, допълвайки нарушението с несъотносимия текст на сочената като нарушена норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП. В случая с възведеното в текстови вид в обстоятелствената част на АУАН и на НП деяние, на жалбоподателя А. е вменено, че на инкриминираната дата, време и място е управлявал описаното МПС, собственост на трето лице, с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение ***и временни регистрационни табели с №*** до 24.06.2018 г. В същото време с оглед на възприетата от актосъставителя и прецизирана от АНО правна квалификация по чл.140 ал.1 от ЗДвП в редакцията й, действаща към деянието / с ДВ бр.11 от 31.01.2017г. цитираната норма е допълнена/, на Е.А. е вменено различно от констатираното с акта административно деяние, а именно, че въпросното МПС въобще не е било регистрирано, т.е., че е липсвала каквото и да е регистрация при констатирана с акта временна такава с изтекъл срок. Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, която се сочи за нарушена, предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Така цитираното съдържание на сочената като нарушена разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП е несъотносимо към текстовото описание на деянието. Още по-голямо объркване, неяснота и вътрешно противоречие в текстовото описание на деянието е възвел АНО в НП, допълвайки словесно, че жалбоподателят „управлява МПС с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение и временни регистрационни табели до 24.06.2018г.“, т.е. цитирайки съдържанието на сочената като нарушена правна норма. Разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение с надлежната му правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Нещо повече, въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели С.С. и Г.Г., които са очевидци и са констатирали деянието, съдът намира, че напълно неприложима в случая е сочената като нарушена разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП. По делото не е спорно, че управляваният от жалбоподателя автомобил, е бил регистриран с временни регистрационни табели №*** и при проверката на 2.07.2018г. е установено, че срокът на временното разрешение за движение на МПС е изтекъл на 24.06.2018г. Наличието на подобен документ само по себе си е доказателство за това, че автомобилът е бил регистриран. Действително талонът на автомобила с временен регистрационен номер е със срок на валидност до 24.06.2018 година и към датата на проверката - 2.07.2018 година регистрацията е изтекла. Въпреки това, съдът не споделя тезата на актосъставителя, респ. на АНО, които са приели, че е налице нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, т.е. че жалбоподателят е управлявал нерегистриран автомобил. В конкретния случай МПС-то е било регистрирано с валидно поставени табели на определените за това места, като задължението за регистрация е имал собственикът на автомобила, който е различен от жалбоподателя. На следващо място, актосъставителят и наказващият орган изрично са записали в обстоятелствената част на административните актове, че поставените на лекия автомобил временни регистрационни табели са валидни до 2.07.2018г. Подобна фактология не е част от състава на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Недопустимо е разширително тълкуване на чл.140 ал.1 от ЗДвП, допълвайки закона със съдържание, което не е предвидено от законодателя. Освен това, както в ЗДвП, така и в Наредба № I - 45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, с която се определят реда и условията за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, е налице разпоредба - чл. 17, ал.4, даваща възможност да се продължи срока на временните регистрационни табели по искане на собственика на автомобила. Следователно за жалбоподателя А., който е управлявал автомобил собственост на трето лице, не е съществувало задължение да знае за какъв срок са валидни издадените регистрационни табели, нито да поиска да бъде продължен срока на временните регистрационни табели по реда на чл.14-17 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 година, ако са с изтекъл срок на валидност.
След като за жалбоподателя А. не е съществувало задължение да знае за какъв срок са валидни поставените табели, нито е имал задължение да регистрира автомобила, респективно пререгистрира по съответния ред, жалбоподателят не е имал умисъл да извърши посоченото деяние. Следователно в конкретния случай липсва субективната страна за извършване на нарушение по ЗДвП. В разпоредбата на чл. 22 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 година е посочено, че според срока на валидност регистрацията е постоянна – без срок на валидност, и временна – с определен срок на валидност над 3 месеца. Т.е. в случая има регистрация и съобразно разделянето й от законодателя на постоянна и временна, тя е временна. Следователно жалбоподателя А. не е извършил деянието и от обективна страна, тъй като нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП изисква или да не е регистрирано ППС или да няма поставени табели, а в настоящия случай автомобила е регистриран по надлежния ред и е бил с поставени регистрационни табели на определените за това места.
С оглед на горното настоящият съдебен състав установи и приема за основателно оплакването на жалбоподателя за несъответствие и разминаване и между цифровата и текстовата квалификация на нарушението, посочени в акта и отразени в НП. Констатираното по-горе вътрешно противоречие (несъответствие) между отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка относно нарушението от една страна, а от друга страна вътрешно противоречивата и неясна фактология възведена в НП с допълнителния текст, който фактически представлява цитиране на сочената като нарушена правна норма, е отнесена към неправилно определена правна квалификация на деянието – по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Според отразените по-ясно в обстоятелствената част на АУАН неизпълнени от нарушителя задължения, т.е. в текстовата такава и от изрично посоченото качество на субекта на нарушението – водач на процесното МПС, което е собственост на трето лице, това деяние съставлява административно нарушение по чл.141 ал.1 от ЗДвП, каквато квалификация не е възприета както от актосъставителя, така и от АНО, като съотносимата санкционна норма е тази на чл.185 от ЗДвП, а не и приложената от АНО – чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Коментираните нарушения на процесуалните правила, неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление, са винаги от категорията на съществените, тъй като ограничават правата на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, заставяйки го да се защитава срещу неясни и неточни формулировки. Посочените пропуски и несъответствия не позволяват да се установи каква е действителната воля на наказващия орган, респ. да се провери съответствието й със закона. Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено на формално основание, без съдът да обсъжда дали жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. На практика, ако съдът допусне изменение в правната квалификация и в санкционната част на НП, прилагайки правилните норми на чл.141 ал.1 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП /съответно пр.квалификация и правилната санкционна разпоредба/, с наложеното по вид и размер наказание, жалбоподателят А. ще бъде запознат едва получавайки обявление за изготвено съдебното решение, изгубвайки процесуалната възможност да атакува и да се защитава срещу това административно наказание два пъти – пред РС-Плевен и пред АС-Плевен, разполагайки само с възможността да атакува съдебния акт на РС-Плевен, т.е. пред една съдебна инстанция в лицето на АС-Плевен.
Поради неправилно прилагане на материалния закон и допускане на съществени процесуални нарушения по ЗАНН от актосъставителя при съставянето на АУАН и от наказващия орган при издаването на атакуваното НП, обжалваното НП №18-0938-0005027 от 02.11.2018 г., следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Дори да се приеме, че жалбоподателят А. е извършил административно нарушение и да се разгледа спора по същество, обжалваното наказателно постановление също се явява незаконосъобразно като издадено в противоречие със закона. Извършеното от жалбоподателя А. административно нарушение представлява маловажен случай по чл.28 б”А” от ЗАНН. В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието маловажен случай и по отношение на този израз разпоредбата на чл.85 от ЗАНН не препраща към приложение на разпоредбите на Наказателния кодекс. Понятието „маловажен случай” на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като следва да се направи ограничение на маловажните случаи на административни нарушения, от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца съдът счита, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 б”А” от ЗАНН. Съдът направи фактическа констатация относно наличието на обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя А. деяние от типичната за този вид административно нарушение. В тази насока съдът съобрази, че жалбоподателят А. не е собственик на управлявания автомобил, същия му е предоставен инцидентно за управление от трето лице, за да бъде придвижен до близко разстояние с цел паркиране и гараж, т.е. причини и мотивите за извършеното деяние не са трайно отношение и упорито несъобразяване с установените правила на поведение. Освен това съдът взе предвид обстоятелството, че жалбоподателят А. реализира трудови доходи с професията шофьор и няма налагани други наказания за извършени от него нарушения по чл. 175 от ЗДвП. Поради изложеното съдът счита, че целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от ЗАНН биха могли да се постигнат в необходимата степен само с предупреждение, каквато е единствената възможност по чл.28 б”А” от ЗАНН. Съобразно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г по Т.Н.Д. № 1/2007г на ОСНК на ВКС преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. И тъй като съдът констатира, че в конкретния случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, следователно това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със Закона.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, относно наложените административни наказания по чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0938-005027 от 02.11.2018 г. на Началника на сектор ПП към О.н.М. ***, с което са наложени на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Е.Г.А. *** административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: