Определение по дело №1453/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 868
Дата: 6 август 2019 г.
Съдия: Станислава Балинова Бозева
Дело: 20195300601453
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 868

 

гр. Пловдив, 06.08.2019г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на шести август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА

                                                             СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ                                                    

                                                       

след като се запозна  с докладваното от съдия Ст. Бозева ВЧНД № 1453/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал.8 от  НПК.

Образувано е по постъпила жалба от адв. С.п.  като защитник на обв. Д.С.П., против определение № 951/10.06.2019г. по ЧНД № 2997/2019г. по описа на Районен съд Пловдив. С атакуваното определение съдът по жалба от К.А.Х., подадена от него в качеството му на домоуправител на етажната собственост, е отменил постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.03.2019г. на РП Пловдив, с което е прекратено ДП № 241/2018г. по описа на 1 РУ на ОДМВР Пловдив, образувано и водено срещу Д.С.П. за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

В жалбата на адв. П. се сочи, че определението е неправилно, тъй като първата инстанция необосновано е преценила, че етажната собственост няма самостоятелна правосубектност, освен това издирването на всички живущи и собственици на апартаменти би затруднило съществено разследването, като би довело до евентуално спиране на производството. Изтъква се, че е необоснована преценката на първата инстанция за доказателствена непълнота относно това от кои живущи не са били събирани данни за предаване на суми на предходния домоуправител, както за непочиваща на доказателствата преценката на съда, че не са били установени данните за извършения ремонт в избеното помещение през 2016 година, както и разпореждането със събраните средства.

Пловдивски окръжен съд, като обсъди материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата на адв. С.п. като защитник на обв. Д.С.П., против определение № 951/10.06.2019г. по ЧНД № 2997/2019г. по описа на Районен съд Пловдив е подадена в срока, посочен в определението на ПРС срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.  

Същевременно обаче се констатира, че районният съд е избързал с произнасянето по жалбата на К.Х.. Правилно е отбелязъл първия съд, че е необходимо прокуратурата изрично да посочи кое лице търпи вреди от разследваното деяние, за да му бъдат същевременно и разяснени правата по чл. 75 от НПК, вкл. правото да обжалва постановлението на прокурора, с което се прекратява воденото наказателно производство. И същевременно първият съд, изтъквайки този безспорен факт, е приел, че следва да разгледа спора по същество, вместо да върне делото на РП за законосъобразното му администриране.

Съобразно нормата на чл. 243, ал.4 от НПК препис от постановлението на прокурора, с което прекратява наказателното производство, се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници или на ощетеното юридическо лице, които са и процесуално легитимирани да обжалват  постановлението пред съответния първоинстанционен съд.

Нормата на чл. 74 от НПК посочва кои лица са „пострадали“ по смисъла на закона, респективно – на тях  предоставя възможност да искат съдебен контрол над актове, които накърняват техни права и законни интереси. Фактическите параметри на разследваното престъпление посочват и кои лица са пострадали от конкретното престъпление - в постановлението за привличане на Д.П. като обвиняемо лице е посочено, че средствата са „собственост на живущите в жилищната сграда“, находяща се на ул. „***“ ** . Кои са тези лица – е видно не само от събраните до този момент данни по делото, но са и лесно установими посредством изискване на домовата книга.

Вече се каза, че прокуратурата е уведомила единствено Х. за правата му по чл. 75 от НПК, комуто е изпратила постановлението за прекратяване на наказателното производство. Уведомила го е в качеството му на физическо лице, не и в качеството му на домоуправител на входа. Дори и да бе последното обаче, следва да се отбележи, че съгласно Закона за управление на етажната собственост – чл. 23, ал.4 – „Председателят на управителния съвет /управителят/ представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях“, при това само във връзка с общите части, а по искове срещу трети лица, но отново във връзка с общите части, председателят представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. Следователно в настоящото производство председателят на управителния съвет /управителят/ Х. не е оправомощен да представлява всички собственици, а пострадали по смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК се явяват отделните собственици и ползватели в етажната собственост, от които са събирани средствата.

Изпращането на съобщение за прекратяване на наказателното производство само до Х. пряко рефлектира върху правата на останалите пострадали, доколкото навсякъде по делото се твърди, че сумите са били събирани от Д.П. и от други живущи във входа. В случая не са били спазени задължителни процесуални условия за допускане на производството за осъществяване на предвидения съдебен контрол върху постановлението на РП Пловдив, като са липсвали данни за същото да е било съобщено на всички, оправомощени по чл. 243, ал.4 от НПК да го атакуват лица, а това е задължително процесуално условие за допускане на производството за осъществяване на предвидения съдебен контрол – изрично да бъдат информирани всички имащи право да обжалват прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, като съответно се приложат и относими за уведомяването им доказателства, удостоверяващи връчването на книжата. Без законосъобразно решаване на посочения предварителен процесуален въпрос, се е стигнало до ограничаване правата на пострадалите правоимащи лица за достъп до съд. Следва да се има предвид, че в производства като настоящото жалбата се разглежда в закрито заседание, поради което е особено съществено в подобни процедури да съществуват процесуални гаранции за всички потенциални страни и правоимащи лица, че са били надлежно информирани за правата си, за да могат да ги упражнят в процедура по съдебен контрол върху акт, който без съмнение засяга техни права и законни интереси /в този смисъл виж и Определение № 461/21.07.2016г. на АС Пловдив по ВЧНД №361/2016г./ Иначе неуведомяването за прекратяване на наказателното производство е винаги съществено процесуално нарушение и затова съдът следва да върне делото на прокурора, за да бъдат отстранени пропуските по уведомяването на лицата /Определение № 83/2012г., 1 н.о. ВКС/. Т.е. в случая следвало е първо да се съберат доказателства, че прокуратурата е уведомила надлежно „живущите в жилищната сграда“, които според обвинението са пострадали от разследваното престъпление и едва след това районният съд да прецени допустимостта и основателноста на подадената/-ите жалба/-и.

Това налага отмяна на обжалваното определение на РС Пловдив и връщане на делото от друг състав за изпълнение на дадените указания.

Водим от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 951/10.06.2019г. по ЧНД № 2997/2019г. по описа на Районен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото на РС за разглеждане от друг състав съобразно посоченото в мотивите.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: