Решение по дело №2016/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на „Лидикар“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] по жалбата на Д. Г. Г., с ЕГН 17749555, с адрес: [населено място], [улица], чрез процесуален представител адв. Р. В., със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 32-608875/27.10.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация (М.) MRN 20BG001007024466R2/17.10.2020г. е определена нова митническа стойност, същата се определя за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 1 934,91 лева и законната лихва върху сумата за периода от 17.10.2020г. до датата на връчване на решението.

В жалбите се посочва, че постановеният административен акт е неправилен, немотивиран, необоснован, издаден при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва се, че е нарушена нормата на чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, като на дружеството-жалбоподател не е връчена заповедта за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол. В жалбата се сочи, че в противоречие с нормата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015, преди отхвърляне на декларираната митническа стойност от жалбоподателя не е изискана допълнителна информация. Изложени са съображения, че съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност са немотивирани и изведени въз основа на необосновани заключения и изводи. В тази връзка е посочено, че необосновано не е взета предвид митническата стойност на стоката, определена на основание чл.70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като немотивирано и бланкетно са отхвърлени методите, посочени в чл.74, § 2, б.“а“-„г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Наред с това се сочи, че информацията предоставена от Канадските митнически власти не може да се приеме за достоверна. Посочва се и, че в хода на проверката не са изчерпани всички възможности за удостоверяване неприложимостта на тези методи. Оспорва се също и приложимостта на резервния метод за определяне на митническата стойност. Изразено е и несъгласие с включване на разходи по вноса в определената с решението митническа стойност. По същество се иска от съда да отмени оспореното решение.

Първоначално съдът е сезиран с жалбата на „Лидикар“ ООД, като с Определение №694/25.01.2024г, постановено по адм.дело №110/2024г., друг състав на съда е прекратил производството по адм.дело №110/2024г., образувано по жалба на Д. Г. и е присъединил материалите по адм.дело № 110/2024г. към адм.дело №2016/2023г. за общо разглеждане на жалбите.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите –адв.В. поддържа жалбите. Подробни съображения излага в становища по делото и в писмени бележки. Прави искане за отмяна на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез юрисконсулт К., намира жалбите за неоснователни и пледира същите да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

На 17.10.2020 г. в МП Пристанище Бургас – център е подадена митническа декларация с MRN 20BG001007024466R2, с вносител (ел.д.3/15) Д. Г. Г., с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане до свободно обращение. Като декларатор (ел.д.3/18) и косвен представител (ел.д.3/19) в нея е посочено дружеството „Лидикар“ ООД. В ел.д. 6/8 от декларацията стоката е описана като катастрофирал пътнически автомобил; марка BMW, модел 320I; тип бензин; брой места: 5; товароносимост: 0; първа регистрация – 01.01.2016г.; цвят – сив; работен обем – 2000 куб.см.; мощност: 184 HPSAE; двигател – „не се чете“, шаси № WBA8A3C57GK688437. В същата са посочени и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане/износ – Канада (ел.д.5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (ел.д.4/1); код на стоката – код по Т. – 8703 23 9000 (ел.д.6/14); метод за определяне на стойността – „1- Договорна стойност на внасяните стоки /чл.70 от Кодекса/“ (ел.д.4/16); цена на стоката и валута – 4 818.00 CAD (ел.д.4/10, 4/14); идентификационен номер на контейнера MSCU5425719.

При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: търговска фактура № RA-E20071403/14.07.2020г. и опаковъчен лист към фактура № RA-E20071403, издадени от „9396-9053 Quebec Inc.“, 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада; талон № [рег. номер]; генерален коносамент MEDUMC701338; търговска фактура № **********/06.10.2020г., издадена от „ЛОГИ СПЕД“ ООД. За извършения внос са определени, взети под отчет и заплатени мито в размер на 516,49 лева и ДДС в размер на 1 162,27 лева. В хода на делото във връзка с приложените документи са представени заверени преводи на български език (л. 166 и сл.).

В А. М. по електронната поща е постъпило писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г. (л.89 и превод на български език на л.207), изготвено от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency, във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация. В писмото е посочено, че във връзка с искане №32-343912 по отношение на износител „9396-9053 Квебек Инк (QUEBEC Inc.)“ е приложен „CERS“, като търговската дейност на дружеството е „търговци на употребявани автомобили“. Писмото е препратено на териториалните дирекции на АМ и съответно е постъпило в ТД Митница Бургас под рег. № 32-17346/13.01.2023 г. (л.88), в резултат на което е извършен последващ контрол на стоката, декларирана с MRN 20BG001007024466R2/17.10.2020г. При анализ на приложените към декларацията документи и информацията предоставена от канадските митнически власти е констатирано несъответствие по отношение на декларираната в митническата декларация цена в размер на 4 118 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти информация за цена в размер на 8 939 CAD, посочена в колона I – Total_Value от таблица BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec [интернет адрес], sheet Commodities.

Във връзка с така установеното, от жалбоподателите са изискани заверени копия на всякакви налични документи, като доказателство в подкрепа на декларираната цена на стоката по митническа декларация с MRN 20BG001007024466R2/17.10.2020г., както и информация с подобни данни за техническото състояние и извършени ремонтни дейности на автомобила.

В отговор на 17.03.2023 г. в ТД Митница Бургас е регистрирано писмо с рег. № 32-103301 от Л. К. К. - управител на „Лидикар“ ООД, с искане за промяна в ел. д. № 3/21 „Код на статуса на представителя“ - от 3 да бъде поправено на 2 и в ел. д. № 3/18 „Декларатор“ да бъде поправено от „Лидикар“ ООД на Д. Г. Г.. Деклараторът прилага и надлежно заверено пълномощно за пряко представителство от лицето Д. Г. Г. с дата 06.08.2020 г. Управителят на „Лидикар“ ООД декларира, че всички документи, които притежава във връзка с вноса на стоката са приложени към съответната митническа декларация и дружеството не съхранява търговско досие по сключената сделка. Посочва също, че Д. Г. Г., в качеството му на купувач, не е предоставял на дружеството документи относно извършените плащания към доставчика, документи за извършени плащания от други лица, свързани с вноса на конкретната стока (л.164).

До началника на МП Пристанище Бургас е получено писмо с рег. № 32- 222220/14.06.2023 г. (л.158) от вносителя Д. Г. Г., с което същия декларира, че всички документи, които притежава във връзка с вноса на стоката са приложени към съответната митническа декларация и представени пред митническите органи. Посочва, че цената на автомобила е платена в брой на територията на страната, на лице представляващо продавача и не притежава снимков материал на автомобила, който да удостоверява неговата цена. Заявява, че в качеството му на купувач на стоката не е извършвал разходите, посочени в т.4 от искането.

От представената по делото административна преписка се установява, че с Решение № 32-484556/20.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас (л.113-120), на осн. чл.22, §1, от Регламент (ЕС) №952/2023г., вр. чл.19, ал.1 от ЗМ и чл.59 от АПК, по искането на „Лидикар“ ООД е отказано извършване на поправка в ел.д. №3/21 „Код на статуса на представителя“ и в ел.д. №3/18 „Декларатор“ в М. с MRN 20BG001007024791R2/27.10.2020г. на основание чл.173, §2 и §3 от Регламент (ЕС) №952/2023г. Против издаденото решение е подадена жалба до горестоящия административен орган – директора на Агенция „Митници“, който с Решение № Р-518/32-544673 от 04.09.2023 г., отхвърлил като неоснователна жалбата на „Лидикар“ ООД против решението на директора на ТД Митница Бургас (л.108-112).

След анализ на представената от жалбоподателите информация, органът установява, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната в митническата декларация цена и условие на доставка съгласно приложената фактура RA-E20071403/14.07.2020 г., като например оферти, поръчки, проформа фактури, кореспонденция или други подобни, предшестващи сделката. Сочи, че не са приложени банкови извлечения на валутните сметки на дружеството или хронологичен регистър на банковите операции, както и че въпреки, че условието на плащане е „Prepayment“, то липсват банкови извлечения или други документи за извършено плащане. Намира, че липсват и данни за извършени плащания и сделки или договор за посредничество, а от наличните данни не може да се установи степента на щета на автомобила, деклариран като „катастрофирал“. Приема, че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и декларираната въз основа на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена на база на фактура № RA-Е20071403/14.07.2020 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc.

На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателите е изпратено съобщение с рег. № 32-523775/21.08.2023 г. (л. 79), с което са уведомени, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по митническа декларация с MRN 20BG001007024466R2/17.10.2020г. В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС, както и са разяснени възможността и срокът за представяне на становище. Съобщението е получено от дружеството-жалбоподател на 23.08.2023г., а от Д. Г. Г. на 24.09.2023г. по ел.път.

На 07.09.2023 г. „Лидикар“ ООД представило становище с рег. № 32-548531, в което изразява несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност (л.55-60). В ТД Митница Бургас е постъпило становище и от Д. Г. Г. с рег. № 32-568828/27.09.2023 г. (л. 61-71), с което се възразява срещу мотивите за определяне на новата митническа стойност. Изложените твърдения в двете становища са идентични, като и в двете се възразява срещу избрания метод за определяне на митническа стойност – по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и срещу размер на митническата стойност.

С докладна записка рег. № 32-607847/27.10.2023г г. до директора на ТД Митница Бургас, от началникът на МП Пристанище Бургас център е направено предложение да бъде издаден индивидуален административен акт за приемане на нова митническа стойност на стоката от митническа декларация MRN 20BG001007024466R2/17.10.2020г., като са описани всички действия на митническите органи, както и установените в хода на проверките факти и обстоятелства. В нея са обсъдени и становищата на жалбоподателите. Посочено е, че методът по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е приложим, предвид обстоятелството, че новите митнически стойности не са могли да бъдат определение по нито един от другите методи. Според докладната записка, според спецификата при определяне на митническа стойност на употребявани и катастрофирали автомобили, както и предвид факта, че в митническа декларация с MRN 20BG001007024466R2/17.10.2020г. и приложените към нея документи липсват данни, относно степента на щетите, степента на износване на процесния автомобил към датата на допускане на свободно обращение, следва да се има предвид, че ел.информация получена по линия на международно сътрудничество от страна на Канадските митнически власти за автомобил с шаси WBA8A3C57GK688437 е единственото официално и безспорно доказателство относно цената на стоката, поради което митническата стойност е определена по този ред.

В резултат на проведеното производство е издадено оспореното решение рег. 32-608875/27.10.2023 г. (л.16) на директора на ТД Митница Бургас, с което: на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с М. MRN 20BG001007024466R2 от 17.10.2020г. е определена нова митническа стойност в размер на 11 211,47 лв.; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1 121,15 лв.; на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 77, § 2 от същия регламент, при данъчна ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобила, в общ размер на 2 492,52 лв. На основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 1 934,91 лв., от които мито в размер на 604,66 лв. и ДДС в размер на 1 330,25 лв. На основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.83, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Д. Г. Г. и „Лидикар“ ООД са определени за солидарни длъжници за заплащане на вносното мито в размер на 604,66 лв. и на ДДС в размер на 1 330,25 лв., ведно със законна лихва от датата на възникване на митническото задължение, а именно 17.10.2020г.

В мотивите на решението е посочено, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Направени са изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесното МПС. При анализ на приложените към М. документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти са достигнали до извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура №RA-E20071403/ 14.07.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, следва да бъде отхвърлена. Последното е обосновано с липсата на подписи на страните по сделката, както и доказателства къде е осъществена тази сделка, как е платено и налице ли е плащане по нея.

След като са приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи са приложили вторичните методи, посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. За да отхвърлят методите, посочени в букви а) и б), митническите органи са приели, че липсва информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, както и недостатъчното и непълно описание на стоката в М., включително и документи за техническото състояние на декларирания автомобил. Наред с това претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени в приблизително същото време. Разнородният характер на повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел. Стойността на автомобили претърпели ПТП или други повреди, е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането.

Прието е, че методът, посочен в буква в) се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза.

За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), доколкото липсва информация за разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, за производство, както и на допълнителните елементи като степен на амортизация.

При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от а) до г), митническите органи са достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи са възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 8 939 CAD (11 211,47 лв.). С оглед новия размер на митническата стойност за стоката от М. с MRN 20BG001007024466R2/ 17.10.2020г., на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е посочено, че възниква вносно митническо задължение от датата на приемане на митническата декларация, а именно на 17.10.2020 г. На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при прилагане на ставка в размер на 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката е определен дължим размер, за мито, разходи свързани с вноса и ДДС.

В мотивите на решението са изложени и съображенията, въз основа на които митническите органи не приемат за основателни направените възражения.

Решението е връчено на „Лидикар“ ООД на 31.10.2023 г., видно от приложените по делото известия за доставяне (л.44), а на Д. Г. на 08.01.2024 г., съобразно представено копие от електронно писмо за потвърждаване (л.31 от присъединено адм.дело № 110/2024 г.).

От жалбоподателите са представени преписи на решение № Р-247/32-214208 от 28.06.2022 г., решение № Р-235/32-204823 от 21.06.2022 г. и решение № Р-464/32-510914 от 10.08.2023 г., всички на директора на А. М., с които на адв. Р. В. е предоставен достъп до обществена информация. Приложена е извадка от Указания за уеднаквяване на практиката по проверка, оспорване, приемането или отхвърляне на декларираната митническа стойност. Определяне на нова митническа стойност. Приложено е също и писмо с рег. № 32-23261/21.01.2022 г. на директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“, изпратено до директорите на териториалните дирекции, в което са дадени указания относно употребата на предоставена информация при износ за целите на определяне на митническата стойност при внос на същата стока и указания за уеднаквяване на практиката по проверка, приемането и/или оспорване на декларираната митническа стойност (л.13 гръб и сл.).

В хода на съдебното производство са представени преводи на документи на чужд език, съдържащи се в преписката, в това число приложените към митническата декларация документи – фактури и товарителници, както и писмото от канадските митнически власти, с което е представена информация за декларираните при износа на процесното МПС данни и въз основа на която е определена новата митническа стойност на внесената стока. От процесуалния представител на ответника е представена и електронната справка, изпратена от канадските митнически власти в копие на електронен носител в цялост, на който в съдебно заседание е извършен оглед. При огледа се установи, че на ред 433 са данните за процесното превозно средство.

В хода на производството е представена водена между митническите власти на Република България и на Канада кореспонденция в превод на български език. В представеното електронно писмо от 16.06.2023г. (л.204), в отговор на отправено запитване, митническите власти на Канада са дали разяснение, че приложените към писмо №32-441111/16.12.2022г. електронни файлове представляват част от Канадската система за докладване на износа (CERS). В цитираното писмо е уточнено, че порталът на системата е уеб портал за самообслужване и същият се ползва от износителите да подават документи за износ по електронен път пред Канадската агенция за гранични служби. Посочено е, че порталът изисква регистрация, за която е необходим валиден бизнес номер с профил за износ. Посочено е още, че стойността на износа, декларирана в CERS, е официалната стойност, която е декларирана при износ от Канада за България. Представя се и справка от база данни МИС3А за периода 02.09.2020 – 01.12.2020 г. за допускане за свободно обращение на автомобили (л.95).

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбите са процесуално допустими за разглеждане, като подадени от надлежни страни, засегнати от действието на административния акт и депозирани в предвидения от закона срок.

Разгледани по същество жалбите са основателни. Съображенията за това са следните:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл.19, ал.7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници" е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия, поради което същото е валидно.

Съдът констатира, че са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30 дневен срок. Изпратени са две съобщенията до всеки от жалбоподателите, същите са получени и са постъпили становища.

Оспореното решение е в изискуемата писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му.

Неоснователно се явява възражението за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, изразяващо се в това, че не е поискана информация относно достоверността на декларираните данни преди да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност по разглежданата декларация. Нормата на 140, §1 от Регламент за изпълнение сочи, че когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Така въведения текст не задължава митническите органи да поискат допълнителна информация от декларатора, а им дава такава възможност, поради което обстоятелството дали в случая от жалбоподателя е поискана или не допълнителна информация не представлява нарушение на производствените правила. Още повече, че в хода на самото производство същият има възможност да представи всички доказателства, с които разполага и счита, че могат да оборят констатациите на митническите органи. Въпреки това, в представената по делото преписка се установява, че на жалбоподателите са изпратени писма с искане на основание чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 да представят документи, писмени обяснение и всякаква информация и данни, удостоверяващи плащането на цената (л.151 л.161), като и двамата са отговорили и са имали възможност да представят поисканата им информация.

Съдът обаче приема за основателно възражението на жалбоподателите по отношение на липса на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ /съответстваща на чл. 48 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г./ Съгласно посочената разпоредба, допустим е последващ контрол на митническите органи, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. В случая не се спори, че е извършен последващ контрол на процесната стока, декларирана с митническа декларация с MRN 20BG001007024466R2/17.10.2020 г. Този факт е посочен изрично в докладна записка с рег. №32-607847/27.10.2023 г. от началника на МП „Пристанище Бургас център“ (л.45). В този случай е приложима разпоредбата на чл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84 ал. 2, има реквизитите по чл. 84, ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. По делото не се установява, като няма и твърдения в тази посока, че е издадена заповед за извършване на последващ контрол. В този смисъл е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие със законоустановените изисквания, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

Съдът констатира служебно, че не е изтекъл давностният срок по чл. 103, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Административното производство е започнало по инициатива на митническите органи, тоест служебно и спрямо него се прилага давностния срок за установяване на митнически задължения, предвиден в чл. 103, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно 3 години от датата на която е възникнало задължението. Процесното митническо задължение е възникнало на 17.10.2020 г., когато е подадена и приета митническата декларация. Тригодишният давностен срок би изтекъл на 17.10.2023 г., но преди тази дата на 21.08.2023 г. е издадено съобщението по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. (л.79). На основание чл.103, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. производството се спира, когато в съответствие с член 22, параграф 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение, като спирането е през периода от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си. Така на практика бива удължаван давностния срок с 60 дни. Оспореното решение е издадено на 27.10.2023г., т.е. преди изтичането на тригодишния срок, с оглед неговото удължаване.

При разглеждане на оспорения акт по същество съдът констатира, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила, които налагат неговата отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Неправилно е приложен и материалния закон, т.е. налице е основание за отмяна на решението и по чл. 146, т. 4 от АПК.

Процесната 20BG001007024466R2/17.10.2020г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Както бе посочено по-горе, за целите на последващия митнически контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи. В случая, в резултат на извършената проверката, за митническите органи възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, които не са отпаднали, поради което по проверяваната М. е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно са определени и нови задължения за мито и ДДС.

В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В този случай се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В разпоредбата на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е предвидено, в случай че не е възможно стойността да се определи по основния метод или по предвидените вторични методи в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., същата да бъде определена като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. По същество методът посочен в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага след изчерпване на всички възможности, посочени в чл. 70 или чл. 74, §2 от Регламента. Така предвидените вторични методи, в това число и резервния метод, се прилагат субсидиарно, както по отношение на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и помежду си, т.е. всеки един метод може да бъде приложен само след изчерпване на възможността да бъде приложен предходния.

Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай, съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения. В тази връзка, съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и обосновани със съответните доказателства, а установената допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения.

За да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на разглежданата в настоящото производство декларация. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – Канада. Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Тази информация обаче не представлява първично и в този смисъл надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията, т.е. е декларирана съответната стока за износ. В случая, не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. Съществена доказателствена подкрепа би получил органът в случай, че бе получил митническата износна декларация и съпътстващите я първични документи. Същите са били изискани от органа, но са останали неизпратени от канадските митнически власти.

При тези съображения, не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. При наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Съответно митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

На следващо място, съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г). В случая, в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. Напротив, митническият орган не е изяснил дори щетите на внесения автомобил, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки. От друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Всъщност опорочаването на първия от алтернативните методи опорочава и прибягването до всеки следващ, тъй като липсата на надлежни доказателства за неговата неприложимост поставя под съмнение прилагането на всеки следващ. При тези съображения, съдът приема, че митническият орган необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явяват неприложими в настоящия случай, и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Неправилно е приложен и резервният метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая, митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.

В обобщение, съдът приема, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираната с MRN 20BG001007024466R2/ 17.10.2020 г. митническа стойност на внесената стока, както и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда посочен в чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Ето защо незаконосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесената стока, въз основа на която незаконосъобразно са определени нови митнически задължения за мито и ДДС. При тези съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен.

При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени сторените разноски, както следва: на жалбоподателя „Лидикар“ ООД следва да се заплатят разноски по делото в размер на 750 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса, 700 лв. – заплатен адвокатски хонорар, а на жалбоподателя Д. Г. Г. следва да се заплатят разноски по делото в размер на 710 лв., от които 10 лв. – заплатена държавна такса, 700 лв. – заплатен адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е близко до минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.8, ал.1 от същата наредба и е заплатено.

Мотивиран от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд Бургас, дванадесети състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Лидикар“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] по жалба на Д. Г. Г., с ЕГН 17749555, с адрес: [населено място], [улица], Решение № 32-608875/27.10.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което към митническа декларация MRN 20BG001007024466R2/ 17.10.2020 г. са определени допълнителни задължения за мито и данък върху добавената стойност за внесената и допусната до свободно обращение стока.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Лидикар“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лв., разноски по делото.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Д. Г. Г., с ЕГН 17749555, с адрес: [населено място], [улица]сумата от 710 (седемстотин и десет) лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез А. съд Бургас, в 14-дневен срок от връчването му на всяка от страните.