№ 89
гр. Б., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Маргарита Пл. Алексиева
Моника Христова
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Б. Ст. Й. Ар.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221200600002 по описа за 2022 година
Производството по делото пред ОС е образувано по въззивната жалба на
Е.А.. П. от гр.С., подсъдим и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 4
от 14.09.2021 год., постановена по нохд № 250/2021 год., по описа на РС С.
С цитираната присъда, решаващия съд е признал подсъдимия
Е.А.. П. от гр. С., с ЕГН - **********, за виновен, в това, че: в с. М., общ. С.
обл. Б., в периода от м. декември 2019 г. до м. февруари 2021 г. включително,
след като с решение №639/2019 г. по гр.д.№ 1132/2018 г. по описа на Районен
съд гр.С. влязло в сила на 26.07.2019 г., е осъден да издържа свой низходящ -
детето си Н.Е. П., ЕГН **********, като изплаща месечна издръжка в размер
на 160(сто и шестдесет) лева, платима чрез нейната майка К. К. К. от с. М.,
общ. С. съзнателно не е изпълнил задължението си за издръжка в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 15(петнадесет) месечни вноски, на
обща стойност 2400 лева, поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК, във
вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК го е осъдил да изтърпи наказание
„ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:
- На основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК –
1
„Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/ месеца“,
изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия Е.А.. П. пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти
седмично;
- На основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК – „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца“ и за
това, че :
-в с. М., общ. С. обл. Б., в периода от м. декември 2019 г. до м. февруари 2021
г. включително, след като с решение №639/2019 г. по гр.д.№ 1132/2018 г. по
описа на Районен съд гр.С. влязло в сила на 26.07.2019 г., е осъден да издържа
свой низходящ — детето си К.Е. П., ЕГН **********, като изплаща месечна
издръжка в размер на 140(сто и четиридесет) лева, платима чрез неговата
майка К. К. К. от с. М., общ. Струмяни съзнателно не е изпълнил
задължението си за издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 15(петнадесет) месечни вноски, на обща стойност 2100 лева поради
което и на основание чл.183, ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК
го е осъдил да изтърпи наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни
мерки: - На основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б,
ал.1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/
месеца“,изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти
седмично;
- На основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК – „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца“.
На основание чл.23, ал.1 НК, решаващия съд е наложил на подсъдимия Е.П.
да изтърпи едно общо най-тежко наказание, а именно: „ПРОБАЦИЯ” със
следните пробационни мерки:
- На основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/
месеца“,изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия Е.П. пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти
седмично.
- На основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК – „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца“.
2
Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия, който в
жалбата си до Окръжен съд твърди, че същата е неправилна и
незаконосъобразна и иска нейната отмяна. Сочи, че по делото не са изяснени
причините, поради които е останал без работа и твърди, че условията на
пандемия са довели до обективна невъзможност да изпълнява задължението
си за издръжка на двете малолетни деца. Наред с това претендира въззивния
съд да отчете в негова полза и обстоятелството, че е започнал да изплаща
издръжка, като представя разписка от 24.09.2021 год., от която е видно, че е
заплатил сумата от 900 лв.
В съдебно заседание подсъдимия не се явява, съдът му назначи служебен
защитник и даде ход на делото в негово отсъствие. Защитникът поддържа
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура оспорва въззивната жалба и прави
доказателствени искания за изясняване на трудовата ангажираност на
подсъдимия, имотното му състояние.
Частната обвинителка К. К.- майка и законен представител на малолетните
деца, пледира подсъдимия да си „понесе наказанието“.
Окръжният съд, в настоящия състав като въззивна инстанция по делото, след
като се запозна с изложеното във въззивната жалба, със становищата на
страните, събраните доказателства и след като сам проведе съдебно следствие
и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията
посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и 314,ал.1 от НПК,
намира следното:
Решаващия съд е изяснил правилно фактическата обстановка, като е сторил
това въз основа на доказателства, събрани по предвидения процесуален ред и
заедно с доказателствата, събрани пред въззивния съд, установените факти са
следните:
Подсъдимият Е.А.. П. е от гр. С. и е баща на малолетните Н.Е. П., ЕГН -
********** и К.Е. П., ЕГН – **********, родени по време на съвместното му
съжителство с К. К. К. от с. М., обл. Б..
С Решение №639/2019г. по гр.д.№ 1132/2018г. по описа на Районен съд гр. С.
влязло в сила на 26.07.2019г., съдът предоставил родителските права на
малолетните Н.П. и К.П. на майката К. К. К., като определил местоживеенето
им - с. М., общ. С. обл. Б.. Съдът определил размер на месечната издръжка,
3
която подсъдимия П. следвало да плаща до 10-то число на всеки месец,
съответно: в размер на 160 лева за детето си Н.П. и 140 лева за детето си К.П.,
и за двамата до настъпване основания за нейното изменение или
прекратяване. Издръжките следвало да се изплащат чрез майката в качеството
й на законен представител на двете ненавършили пълнолетие деца по
местоживеенето им в с. М., общ. С.
За периода от м. юли до м. ноември 2019 г. подс. Е.П. не изпълнявал
съдебното Решение №639/2019г. по гр.д.№ 1132/2018 г. по описа на Районен
съд гр. С. влязло в сила на 26.07.2019г., поради което свидетелката К. подала
жалба. Образувано било НОХД № 69/2019 г. по описа на РС С. В хода на това
наказателно производство и преди да бъде постановена присъдата по същото,
подсъдимия Е.П. заплатил дължимите за периода вноски на двете си деца,
поради което съдът приложил разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, като го
признал за виновен за извършеното престъпление, но не му наложил
наказание.
След месец ноември 2019г. подсъдимия Е.П. продължил да не изплаща
месечна издръжка и на двете си деца. Поради това, на 03.12.2020 год. майката
на малолетните деца- К.К. депозирала в Районна прокуратура С.„тъжба“, в
която посочила, че бащата на децата- Е.П. продължава да не плаща издръжка.
Видно от справка за трудовите договори на подсъдимия за времето от август
2016 год. до 05.05.2020 год. същият е бил почни непрекъснато в трудови
правоотношения, като последният му два трудови договор са с работодател
„Термо Стил Б.“ ЕООД и са за времето от 01.10.2018 год. до 19.09.2019 год. и
от 24.09.2019 год. до 05.05.2020 год.
Няма данни същият да страда от заболявания, представляващи основание за
ограничение в трудовата му ангажираност.
Така установеното във фактическо отношение правилно е послужило и на РС
да постанови верни правни изводи за доказаност на обвинението. По
категоричен начин писмените доказателства по делото- приложеното решение
№639/2019г. по гр.д.№ 1132/2018 г. по описа на Районен съд гр. С. влязло в
сила на 26.07.2019г., установява обстоятелството, че подсъдимия е осъден да
заплаща издръжка на двете си малолетни деца, като тя е в размер на 160 лева
за детето си Н.П. и 140 лева за детето си К.П., и следва да се изплаща чрез
тяхната майка и законен представител К.К.. Обстоятелството, че за времето
4
от месец декември 2019 год. до месец февруари 2021 год. подсъдимия не е
изплащал дължимата издръжка и за двете си деца също е категорично
установен по делото, както от показанията на майката, така и на свидетелката
Ж. К.- баба на децата, така и от признанията, които подсъдимия е направил.
От обективна страна по делото също така се установява, че подсъдимия
съзнателно не е изпълнил алиметното си задължение към двете си малолетни
деца. От една страна това се установява от изготвената справка за трудовата
му ангажираност, от която е видно, че за част от инкриминирания период
същият е работил- това е времето декември 2019 год. до месец май 2020 год.,
но независимо от този факт и през това време не е заплащал издръжка на
децата. На следващо място по делото няма доказателства, от които може да се
направи извод, че е налице медицинска причина, поради която подсъдимия не
работи. Същият е в изключително млада възраст, поради което и
възможността му да си намери каквато и да нискоквалифицирана работа е
напълно реална. Доводите, наведени от него в жалбата, че по време на
инкриминирания период от време Б. е в условията на пандемия са верни само
за една част от времето, в което не е плащал издръжка, а и следва да се
посочи, че именно в Б. и в условията на пандемия цели отрасли, при които се
търсят работници обективно са продължавали да извършват дейността си.
Съдът намира, че подсъдимия съзнателно не е изпълнил задължението си,
преценявайки неговите обективни действия- работил е за известен период,
част от обвинението, но въпреки това не е плащал издръжката на децата си.
Така самите негови обективни действия налагат извода на съзнателно
неизпълнение на задълженията, които има и към двете си деца. Наред с това
по делото се събраха доказателства, че подсъдимия работи към момента на
въззивното производство по делото, в чужбина, и независимо от това е превел
от дължимата издръжка само 900 лв., като е сторил това на 24.09.2021 год. и
след тази дата продължава да не изплаща както старите си задължения, така и
текущите месечни.
Видно от изложеното и въззивния съд намира, че Е.П. е осъществил състава
на престъплението по чл.183,ал.1 от НК, в което е обвинен- както от
обективна, така и от субективна страна, поради което и правилно и
законосъобразно, след верен доказателствен анализ е осъден от решаващия
съд.
По наказанието:
5
За престъплението по чл.183,ал.1 от НК, законодателя е предвидил две
алтернативни наказания-„лишаване от свобода” или „пробация”. Решаващият
съд е наложил по-лекото от двете наказания, което според въззивния състав е
справедливо с оглед на смекчаващите и отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства и постигане на целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК. Като смекчаващи за подсъдимия следва да се
отчетат обстоятелствата, че е лице с ниска степен на обществена опасност,
тъй като не е осъждан, младата му възраст, тежкото му имотно състояние,
като отегчаващи- продължителния период на неизплащане на издръжката на
двете деца. Наред с това и въззивното производство е иницирано само по
жалба на подсъдимия, поради което и правното му положение не може да
бъде влошено.
И за двете деяния, РС е наложил на П. наказание “пробация” със следните
пробационни мерки: На основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр.
с чл.42б, ал.1 НК – “Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
6/шест/ месеца, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти
седмично”; На основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК –
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
6/шест/ месеца”. Това са двете задължителни пробационни мерки и те са
определени в минималния им размер от шест месеца.
Правилно с атакуваната присъда РС е приложил и разпоредбата на чл.23 НК,
и е определи едно общо наказание за двете престъпления, а именно:
“пробация” със следните пробационни мерки: На основание чл.42а, ал.2, т.1,
във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК – “Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6/шест/ месеца, изразяваща се в явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично”; На основание чл.42а, ал.2, т.2,
във вр. с ал.1 от НК – “Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6/шест/ месеца”.
При служебната проверка на присъдата, съдът не констатира основания за
нейното изменяване или отмяна, поради което и на основание чл.334 т.6 във
вр. с чл.338 от НПК,
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 14.09.2021 год., постановена по нохд №
250/2021 год., по описа на РС С.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7