Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана
Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 8342
по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 24089
от 27.01.2020 г. по гр. д. № 45374/2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 36
състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********
срещу М.Т.Ц., ЕГН **********, искове, че последната дължи на ищеца сумата от
220,84 лв. (от които 9,42 лв. - цена за дялово
разпределение) - представляваща незаплатена цена за доставена
топлинна енергия за периода м. 03.2015 г. - м. 11.2015 г. за топлоснабден имот
в гр. София, ж. К********, с аб. № 320792, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.04.2018 г. до
окончателното плащане, за която сума на 04.05.2018 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25247/2018 г. на
СРС, 36 състав, като е отхвърлен предявеният иск за разликата от 47,71 лв. -
цена за доставена топлинна енергия за периода м. 07.2014 г. - м. 02.2015 г. до
пълния предявен размер от 268,55 лв. и искът за лихва в пълния предявен размер
от 65,64 лв. (от които 2,18 лв. върху цената за дялово
разпределение) и за целия период 15.09.2015 г. - 11.04.2018
г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 416,32 лв. - разноски в заповедното и в исковото производство, ищецът
е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
237,42 лв. - разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.с.“
ЕООД.
Срещу решението в частта, с която са уважени
предявените искове и в тежест на ответницата са възложени разноски, е подадена
въззивна жалба от ответницата М.Т.Ц., чрез адвокат Н.К., с доводи за
неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че по делото не са налице
доказателства, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване на процесния имот, а е единствено наемател на имота, поради което няма
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Не се доказва продължаване на договора за наем след
изтичане на крайния му срок. Твърди се, че ищецът не е доказал нито наличието
на договорно правоотношение, нито количеството на доставената топлинна енергия,
нито изправността на уредите, чрез които се
извършва измерването на топлинната енергия през процесния период. Поддържа се,
че тези обстоятелства не се установяват и от изготвените по делото експертизи,
които са работили само по данни на ищеца. Предвид изложеното се моли за отмяна
на решението в обжалваната част и за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
Въззиваемата
страна - „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ж.Г., с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди
решението в обжалваната част като правилно. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Становище излага и в молба от
12.10.2021 г.
Третото лице
- помагач на ищеца - „Т.с.“ ЕООД, не взема
становище по жалбата.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу М.Т.Ц. за
главница за разликата от 47,71 лв. - цена за доставена топлинна енергия за
периода м. 07.2014 г. - м. 02.2015 г. до пълния предявен размер от 268,55 лв. и
искът за лихва в пълния предявен размер от 65,64 лв. (от които
2,18 лв. върху цената за дялово разпределение) и за целия
период 15.09.2015 г. - 11.04.2018 г. и ищецът е осъден да заплати на
ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 237,42 лв. - разноски в
заповедното и в исковото производство, не е обжалвано, поради което е влязло в
сила.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди
събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК,
във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК както следва: с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата
от 268,55 лв. - главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия (в това число и главница
за дялово разпределение в размер на 9,42 лв.) в
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж. к. „*******, ап. 217, с
аб. № 320792, за периода 01.07.2014 г. - 30.11.2015 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 65,64 лв., представляваща лихва за забава в размер на 63,46 лв. върху
главницата за топлинна енергия и в размер на 2,18 лв. върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. - 11.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 20.04.2018 г. - датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното плащане. Ищецът твърди, че ответницата М.Т.Ц. е клиент на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж. к. „*******, с аб. № 320792, ползвала е доставената до
имота топлинна енергия през процесния период и не е заплатила стойността
ѝ. Във връзка с подадено на 20.04.2018 г. заявление по ч. гр. д. №
25247/2018 г. по описа на СРС, 36 състав, е постановена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК
за дължимите суми, срещу която е постъпило възражение от ответницата в срока по
чл. 414 ГПК. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С отговора
на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответницата оспорва предявените искове, включително наличието на облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди с
ищеца. Възразява за погасяване на вземанията по давност. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
От
приложеното по делото ч. гр. д. № 25247/2018 г. на СРС, 36 състав, се
установява, че по заявление от 20.04.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.05.2018 г., с която е разпоредено М.Т.Ц. да
заплати на дружеството сумата от 259,13 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.07.2014 г. - 30.11.2015 г., ведно
със законната лихва от 20.04.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 63,46 лв. за периода 15.09.2015 г. - 11.04.2018
г., сумата от 9,42 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2014 г. - 30.11.2015 г., ведно
със законната лихва от 20.04.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 2,18 лв. за периода 15.09.2015 г. - 11.04.2018
г. и 75 лв. - разноски по делото.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на 18.05.2018 г., като в срока по чл. 414 ГПК
е постъпило възражение от М.Т.Ц..
В срока по чл. 415, ал. 4,
вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е
представена заповед № 77-М-11/18.06.1998 г., издадена
от кмета на Район „Подуяне“, Столична община, по силата на която на основание чл. 43
от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 15 от
Правилника за прилагане на закона за общинската собственост, М.Т.Ц. и членовете
на семейството ѝ са настанени в двустаен апартамент,
с адрес: гр. София, ж. к. „********, на основание писмо №
08-04-6/16.01.1998 г. на СО и писмо на район „Оборище“ №
ЖД-08-06-22/15.06.1998 г.
По делото е
прието писмо от 22.03.2018 г. от Столична община, район „Подуяне“, според което
за периода м. 12.2014 г. - 30.11.2015 г. процесното жилище, находящо се в ж. к.
„********е обитавано от домакинството на М.Т.Ц., съгласно заповед №
77-М-11/18.06.1998 г., след което М.Т.Ц. е пренастанена в общински апартамент №
****вх. В, бл. ******“, със заповед № РД-566-44/13.10.2015 г.
Видно от
представения протокол от 12.08.2002 г. от
проведено Общо събрание на собствениците в етажна собственост,
находяща се в гр. София, ж. к. „****** вх. 3, етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.с.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили
горното решение.
Представен е
договор № 2965/20.08.2002 г. между „Т.с.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, ж. к. „*******, по силата
на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е
ангажиран договор от 01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД - възложител и „Т.с.“
ЕООД - изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е
изслушана съдебно - техническа експертиза, която въззивният съд
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, според която стойността на потребената
топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата от 540,43 лв., сумите за
топлинна енергия за имота на ответницата са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, топломерът в
абонатната станция е преминавал периодчини проверки със заключение за
съответствие с одобрения тип.
От
заключението на съдебно - счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като обосновано, се установява, че сумите, които абонатът
дължи, съответстват на исковите претенции, като няма данни за извършени
плащания на сумите, предмет на процеса.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В случая обжалваното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд
намира обаче решението в обжалваната част за неправилно по следните
съображения:
За да се уважи главният
иск за установяване на вземане на ищеца за стойността на
доставената топлинна енергия по делото следва да се установи, че
за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия
срещу задължение на последната да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът
е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия,
начислил е суми за него съобразно с действащите към съответния момент разпоредби
на ЗЕ, вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.
34 от 24.04.2007 г.), поради което и за ответницата е възникнало задължение за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, по иска за заплащане
на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия - че е била
извършвана услугата дялово разпределение на топлинната енергия в полза на
ответницата; че ответницата е поела задължение да заплати тази сума на ищеца;
договорения размер на възнаграждението. По отношение на акцесорните искове за установяване
на вземане за
обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да установи, че
главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост,
както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.
Ответницата следва да докаже своите възражения, наведени в отговора на исковата
молба.
По делото се установи от приложеното заповедно дело,
че по заявление по чл. 410 ГПК е образувано заповедно производство, по което
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът е осъден да му
заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия и
възнаграждение за услуга дялово разпределение, и обезщетения за забава на
плащането на главниците за процесния имот и период в размери на сумите, за
които са предявени исковете, като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е
предявил искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се
съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба № 16 - 334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020
г.).
По делото е установено,
че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в
която се намира процесният апартамент) е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.), продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено изискване за
писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012
г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2/17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
От
изложеното следва, че за да обоснове качеството клиент на топлинна енергия на
лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на топлоснабден имот,
ищецът следа да докаже не само че това лице ползва топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. вещния ползвател, но и че между това лице и
ищеца е възникнало облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В нормата на
чл. 43, ал. 1
и ал. 2 ЗОС
в редакция ДВ, бр. 22 от 24.02.1998 г., приложима към момента на издаване на
заповед № 77-М-1114/18.06.1998 г., е очертан кръгът на лицата, които подлежат
на настаняване в общински жилища, предназначени за отдаване под наем. Съгласно чл. 43, ал. 3 ЗОС
настаняването под наем се извършва със заповед на кмета на общината, а по
силата на чл. 4 в Столичната община и в градовете с районно деление заповедта
по ал. 3 се издава от кмета на района, в който се намира жилището.
В случая
ищецът е представил писмо от Столична община, Район „Подуяне“ от 23.08.2018 г.
и настанителна заповед № 77-М-1114/18.06.1998 г., издадена
на
основание чл. 43 от Закона за общинската собственост и чл. 15 от Правилника за
прилагане на закона за общинската собственост, видно от които топлоснабденият
имот е общинска собственост, а ответницата е била настанена в имота заедно с
членовете на своето семейство, като е обитавала имота за
периода м. 12.2014 г. - 30.11.2015 г. По силата на издадената заповед №
77-М-1114/18.06.1998 г. е възникнало наемно правоотношение между М.Т.Ц. ***
отношение на процесния имот, за който страните не спорят, че
е топлоснабден. Доказването на наемно правоотношение със собственика на имота обаче
не
е достатъчно да обуслови извод, че наемателят има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди за исковия период. Не са
представени никакви доказателства, от които може да се направи извод, че между
ищеца и наемателя е бил сключен индивидуален договор за
продажба на топлинна енергия, по делото няма и данни, че
партидата е открита на името на ответницата по нейна молба (липсва заявление
за откриване на партида), съгласно разясненията на посоченото
тълкувателно решение. Установяването единствено на факта, че е открита
индивидуална партида на ползвателя, без да е ясно дали това е станало служебно
или въз основа на искане, съответно по чие искане, не може да обоснове извод за
възникването на договорно правоотношение между страните. Необходимо е по делото
да се ангажират доказателства, че ответницата е направила изрично искане пред
ищцовото дружество да бъде открита партида на нейно име въз основа на копия от
документи, удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот, като
единствено това заявление би представлявало по своето правно естество
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД, каквито
данни в случая няма. Освен това не са представени и доказателства за дадено от
собственика на имота писмено съгласие в нотариално
заверена форма за откриване на партида на наемателя, каквото изискване се
съдържа в чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца
от 2014 г., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., приети по делото,
които доказателства да са от естество да обосноват извод за
възникнало между ответницата като наемател
на процесния имот и топлопреносното предприятие облигационно
правоотношение.
С оглед
изложеното следва да се приеме, че от страна на ищеца не е установено при
условията на пълно и главно доказване, че ответницата е имала качеството клиент
на топлинна енергия през исковия период. Ето
защо съдът следва да приложи неблагоприятните последици
на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като приеме
недоказания факт за неосъществил се. Щом не е доказано наличие
на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди
между ищеца и ответницата по смисъла на посочените по - горе разяснения,
предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне, без да е
необходимо да се обсъждат останалите изложени във въззивната жалба оплаквания
за неправилност на решението.
Поради
несъвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд,
решението в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно, а
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която в тежест на ответницата са
възложени разноски по делото. В полза на последната с оглед отхвърлянето на
исковете следва да се присъди допълнително сумата от 198,25 лв. - разноски за
заповедното производство и сумата от 264,33 лв. - разноски за
първоинстанционното производство, при съобразяване на присъденото от районния съд възнаграждение, както и
че начинът на определяне на същото не е оспорен от ищеца.
За производството пред въззивната
инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК разноски се дължат
на въззивника. Претендирани са такива за адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска
помощ в размер на 300 лв. (съгласно списък по
чл. 80 ГПК, адвокатско пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 14.02.2020 г., сключен
между М.Т.Ц. и адвокат Н.К.). Съдът намира, че
своевременно направеното от въззиваемия „Т.С.“ ЕАД възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
тъй като сумата от 300 лв. е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата ѝ към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие редакция от
22.01.2019
г.).
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
24089 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 45374/2018 г. на Софийски районен съд, I ГО,
36 състав, в частта, с която е признато за
установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу М.Т.Ц., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че ответницата
дължи
на ищеца сумата от 220,84 лв. (от които 9,42 лв. -
цена за дялово разпределение) - представляваща
незаплатена цена за доставена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение за периода м. 03.2015 г. - м. 11.2015 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж. к. „********, с аб. № 320792, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
20.04.2018 г. до окончателното плащане, за която сума на 04.05.2018 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 25247/2018 г. на СРС, 36 състав, и в частта, с която ответницата е
осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 416,32 лв.
- разноски в заповедното и в исковото производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** срещу М.Т.Ц., ЕГН **********, по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответницата
дължи
на ищеца сумата от 220,84 лв. (от които 9,42 лв. -
цена за дялово разпределение) - представляваща
незаплатена цена за доставена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение за периода м. 03.2015 г. - м. 11.2015 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж. к. „*********, ап. 217, с аб. №
320792, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 20.04.2018 г. до окончателното плащане, за която сума на 04.05.2018
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 25247/2018 г. на СРС, 36 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на М.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***6, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК допълнително сумата от 198,25 лв. (сто деветдесет и осем лева и двадесет и пет
стотинки) - разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство и
сумата от 264,33 лв. (двеста шестдесет и четири лева и тридесет и три стотинки)
- разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат
Н.К. от САК, със съдебен адрес: ***, офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв., сумата от 300 лв. (триста
лева), представляваща
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответницата М.Т.Ц., ЕГН **********,
във въззивното производство.
Решението е влязло в сила в частите, с
които са отхвърлени предявените искове.
Решението е постановено при участието на
трето лице -
помагач - „Т.с.“ ЕООД на страната на ищеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.