№ 259
гр. Враца, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Вл. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно
наказателно дело № 20221400200265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от М. С. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр.
Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част
от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от
началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание осъденият М. лично и чрез определеният му служебен
защитник -адв.Г. С. от АК Враца поддържат молбата с изложените в нея
доводи и правят искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с
поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
1
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С присъда по НОХД № 109/2005г. по описа на ОС Разград на л.св. М. С. М.
му е наложено наказание от 19 години лишаване от свобода. Л.св. М. е
започнал да търпи определеното му наказание на 02.09.2004г., като към
настоящият момент е изтърпял фактически 17 години, 9 месеца и 6 дни, като
от работа му се зачитат 6 месеца и 22 дни или общо изтърпяната част е 18
години, 3 месеца и 28 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 8
месеца и 2 дни.
При това положение, съдът намира, че осъденият М. С. М. е изтърпял
фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, така, както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл.
155 ЗИНЗС е видно, че при първоначално изготвената оценка се регистрира
висок риск от рецидив- 115 точки. Отчетени са множество дефицитни зони-
„Настоящо правонарушение”, „Нагласи“, „Взаимоотношения“, „Образование
и обучение“, „Трудова заетост“, „Управление на финансите“, „Начин на
живот и обкръжение“, „Злоупотреба с алкохол“, „Емоционални проблеми“,
„Междуличностни проблеми“ и „Умения за мислене”. Рискът от вреди е
отчетен висок за обществото, обусловен от извършеното насилствено
правонарушение- убийство с изнасилване на родната си майка. Отчетен е и
висок риск от уязвимост в резултат на криминалното деяние и личностовите
особености на л. св. М.. През годините са изготвяни няколко текущи оценки.
Рискът от рецидив остава във високите граници, като търпи числено
понижение - 97т., 93т., 91т. и 89т. Рискът от вреди за обществото е отчетен
среден отново обусловен от насилствения характер на извършеното
престъпление. Той е вероятен, но не непосредствен и би се завишил под
влиянието на алкохол и емоционална нестабилност.
При последната ревизия на оценката на риска от рецидив се установява, че
той се запазва висок при непроменена числова стойност от 89 точки.
Дефицитни остават разделите: Настоящо правонарушение - изтърпява
наказание за изнасилване и убийство на родната си майка; Отношение към
правонарушението - не приема и отрича отговорността за собственото си
2
криминално поведение; няма интелектуален ресурс за осмисляне и анализ на
деянието, както и способности да прави изводи и заключения;
Взаимоотношения - израснал е в интернат, взаимоотношенията със съпругата
му не са били на добро ниво, същото важи и за отношенията с близките му;
Образование и обучение - учил е в помощно училище, където е завършил 7 ми
клас. Към настоящият момент е ученик в IX- ти клас на училището към
затвора гр. Враца, като продължава да има проблеми с четене, писане и
усвояване на нови знания; Трудова заетост - няма професионални
квалификация и умения, епизодично е бил ангажиран с нискоквалифицирана
работа в строителството и селското стопанство; Управление на финансите -
парично необезпечен, несамостоятелен, разчитал е на пенсията на майка си;
Начин на живот и обкръжение - липсва всякаква интеграция; към другите е
подозрителен и понякога с неадекватно отреагиране при общуване; лесно се
подава на манипулации и внушения; Злоупотреба с алкохол - извън МЛС е
злоупотребявал с алкохол и това е една от причините за извършване на
престъплението; трудно му е да осъзнае вредата и проблемите, свързани с
употребата на алкохол; В МЛС няма данни за употреба; Емоционални
проблеми - емоционално е нестабилен; лекуван е в психиатрична клиника;
вещо лице по делото/психиатър/ е диагностицирал наличие на психично
заболяване- „олигофрения - лека степен“, а според медицинска справка от
2015г. е диагностициран с „Параноидна шизофрения“; Междуличностни
проблеми - незрял, с негативен стил на общуване; Умения за мислене - не
разпознава проблемите си; не е способен да ги решава по адекватен начин; не
осъзнава негативните последици; трудно разбира вижданията на другите хора,
не проявява емпатия.
В доклада по чл.155 от ЗИНЗС е отчетено, че ресурсите на л.св. М. са
силно ограничени. На този етап се свеждат основно до липсата на наркотична
зависимост. Въпреки продължителния престой в местата за лишаване от
свобода, не се отчитат съществени положителни промени. Рискът от вреди за
обществото след освобождаване се запазва със средни стойности, обусловен
от характера на извършеното насилствено правонарушение, като рискът би
могъл да се повиши в следствие на нестабилното му емоционално състояние,
както и под въздействие на алкохол.
Отчита се, че по време на изтърпяване на наказанието л. св. М. заема място
в най - ниските слоеве на затворническата общност. Това се дължи от една
3
страна на ниските интелектуални възможности, които му пречи да оценява
ситуациите, незрял, наивен и доверчив, в общуването е сляпо- доверчив,
манипулируем, няма собствена позиция, не умее да преценява адекватно
ситуациите и показва силно изкривено светоусещане. От друга страна е
липсата на финансов ресурс и подкрепа от близките. Не поддържа връзка с
външния свят, не го посещават.
В затвора Враца постъпва на 15.09.2020 г. Преведен е от Затвора Белене за
включване в образователен процес. Първоначално е настанен във втора група,
но периодично подава молби за преместване от група в група. За престоя си
до момента се е премествал общо 20 пъти. Този факт показва, че той трудно
се адаптира към средата.
Според затворническата администрация отношението към плана на
присъдата е отчасти формално положително, макар, че трудно разбира
същността му. Планираните цели и задачи се изпълняват с минимален успех.
По отношение на учебния процес прави впечатление, че се стреми да не
допуска безпричинни отсъствия. Това, обаче е свързано преди всичко с
желанието му да намали по-бързо остатъка от присъдата, а не с със стремеж
да повишава образователно си ниво, за което му липсва капацитет.
През наблюдавания период л. св. М. не е включван в корекционни групови
работа. Работата с него е силно затруднена поради липсата на интелектуален
ресурс в съчетание с личностният примитивизъм. За осмисляне на свободното
време е включван в клуб по интереси „Курс по румънски език“ през 2017г.,
има регистрирани посещения на различни беседи и участие в „Краткосрочна
програма за лишени от свобода с психични проблеми“, за което е
награждаван както следва- Заповед №1484/26.05.2020г., Заповед
№941/25.03.2020г. и Заповед №651/26.10.2017г. За периода на престой в
затвора Враца не е награждаван, т. к. не е имало основание за това. Към
момента има наложено дисциплинарно наказание със заповед №
2748/29.10.2021 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС за това, че е предал на
друг л. св. кутия от цигари в която имало 6 бр. хапчета.
Съгласно последното експресно психологическо заключение, л.св. М. С.
М. е с нестабилен профил, с психична диагноза, което е предпоставка за
възможни изненади в поведенчески модел - от пасивна неангажираност до
първо сигнална реактивност.
4
В обобщение на горното, следва да се посочи, че според затворническата
администрация към настоящият момент л.св. М. не отговаря на изискванията
по чл. 439а НПК. Престоят му в затвора е белязан от по- горепосочените
личностови особености. Няма трайно формирани трудови навици и
професионални умения. Трудно разпознава реалните си проблеми и
омаловажава собствената отговорност и принос в тях. Не е способен да търси
адекватни варианти за разрешаването им. Не осъзнава своите дефицитите. Не
поддържа позитивни взаимоотношения с външния свят и няма подкрепа от
близки. Тези обстоятелства насочват към неблагоприятна прогноза за
успешната ресоциализация.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК,
обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. В
разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата
за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон. Прочита на приложените по делото доказателства и най-вече на
доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице–
ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна положителна промяна у
лишения от свобода М..
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови
предпоставки за УПО, а именно М. е изтърпял фактически половината от
наложеното му наказание, но същият с поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Индивидуално- корекционната работа със
същия следва да продължи в насока промяна в нагласите и формиране на
критично отношение към досегашното криминално поведение. Всичко това е
основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съдът намира за основателни доводите на затворническата администрация,
че е препоръчително процеса на ресоциализация на л.св. М. да продължи в
условията на затвора за изпълнение на плана на присъдата в пълен обем.
5
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде
нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на
настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. С. М., роден на ***, в
с.Райнино, общ.Исперих, обл.Разград, с постоянен адрес гр.***, ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
неизтърпяната част на определеното му наказание "лишаване от свобода" в
размер на 19години, с остатък от 8/четири/ месеца и 2/два/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението да се изпрати на л.св.М., а на Затвора гр. Враца
след влизането му в сила.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6