М О
Т И В
И към Н О Х Д
№ 957/12 г.
Производството е по реда на
чл.370 и следващите от НПК.
Срещу
подсъдимите И.Д.И. и П.К.П. е повдигнато
обвинение по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК затова,ч е в периода 27.02.12г.- 04.03.12г. в с.Розово в
условията на продължавано престъпление в съучастие като извършители са отнели
чужди движими вещи на обща стойност 586 лв. от владението на Т.К.Г. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подсъдимите за
виновни като им определи наказания при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
Подс.
И.Д.И. се признава за виновен като признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти – чл.371 т.2 от НПК.
Подс.
П.К.П. в съдебното заседание също се признава за виновен като признава фактите
изложи в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти – чл.371 т.2 НПК.
Защитника
на подс. П.П. след приключване на
съдебното следствие пледира съдът да го признае за виновен като му определи
наказание от три месеца лишаване от свобода което на основание чл.66 от НК бъде
отложено за срок от три години.
Защитника
на подс.И.И. назначен на основание чл.94 ал.1 т.9 от НПК след приключване на
съдебното следствие пледира съдът да го призна за виновен като му определи
наказание при условията на чл.58а от НК което да бъде отложено за срок от три
години.
Съдът
като взе предвид направените от подсъдимите
самопризнания в съдебното заседание и събраните на досъдебното производството
доказателства установени с доказателствени средства по реда на НПК-показания на
свидетели,експертно заключение на съдебно-оценъчната експертиза и писмените
доказателства и след като ги прецени поотделно и във съвкупност приема за
установено следното ;
На
27.02.12г. подс.И. и П. били в дома на последния в с.Розово където се черпели.След
това отишли в училище ‘Св.св.Кирил и Методий’ в селото което се намирало срещу
дома на подс.П..
Оттам
взели два чугунени радиатора които били подпрени до входната врата на
училището.
През
прозореца видели ,че в коридора в училището имало откачени радиатори след което
влезли през незаключената врата на мазето и взели още три радиатора и три
кофпомпи.
Натоварили
отнетите вещи на ръчна количка собственост на подс.П. и ги закарали в гаража на
последния.
На
следващия ден предали отнетите вещи в пункт за изкупуване на отпадъци от черни
и цветни метали в гр.Казанлък където ги продали за сумата от 209.48 лв. за
което бил съставен договор за покупко - продажба № 2984/28.02.12г..
Парите
разделили поравно.
На
04.03.12г. двамата подсъдими отново отишли в училището в с.Розово и отново през
отключената врата на избеното помещение взели осем чугунени радиатори и 2
метални 20 ребрени които отново
прекарвали с ръчната количка отново подс.И. ги закарал в гаража на подс.П..
В
този момент по улицата минавала св.Т.Г. *** и видяла двамата подсъдими да пренасят с ръчната количка чугунените
радиатори.
Св.Г.
се обадила на св.Д.–пъдар на селото и го помолила да
отиде да провери.
Св.Д. отишъл в гаража на
подс.П. видял радиаторите и извикал полиция.
На
място пристигнали полицейските служители
св.Симеонов и И..
С
протокол за доброволно предаване от 04.03.12г.двамата подсъдими предали осем
чугунени радиатора и 2 бр. метални 20 ребрени радиатора.
С
разписка от 04.03.12г. радиаторите били върнати на св.Г..
От
експертното заключение на съдебно – оценъчната експертиза общата стойност на
отнетите вещи е за сумата от 586 лв. – 336 лв. е стойността на вещите по
второто деяние и 250 лв. стойността на вещите по първото деяние.
Орисаната
фактическа обстановка която съответства на обстоятелствата изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт се установява
от самопризнанията на двамата подсъдими които се подкрепят от доказателствата
събрани на досъдебното производство – показанията на св.Т.Г.,Н.Д., С.С. и И. Ч.,експертното заключение на съдебно-оценъчна експертиза
и писмените доказателства – протокол за доброволно предаване от
04.03.12г.,разписка за върнати вещи от 04.03.12г. и договор за покупко-продажба
№ 2984/28.02.12г..
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира,че подс. И.Д.И. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.194 ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, и подс.П.К.П. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл.194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От
обективна страна с действията си по едновременно извършителство по смисъла на
чл.20 ал.2 от НК, двамата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние на
престъплението кражба- отнемане.
Посредством него са отнели чужди движими вещи имащи
определена стойност.
По
този начин подсъдимите са прекъснали връзката между вещите и техния собственик
като са установили своя трайна фактическа власт върху тях и са имали
възможност да се разпореждат със тях
както във своя полза така и в полза на трето лице,поради което деянията им
следва да се квалифицират по чл.194 ал.1 от НК.
Престъпленията
извършени от двамата подсъдими в периода 27.02.12.-04.03.12г. са осъществени с
две отдели деяния всяко едно от които осъществява състава на чл.194 ал.1 от НК,извършени са през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка/основно училище ‘Св.св.Кирил
и Методий’/ при което последващите деяния се явяват продължение на
предшестващите поради което ще следва да се квалифицират по чл.26 ал.1 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимите
следва извода,че деянията са извършени умишлено.
Подсъдимите
са съзнавали обществено-опасния характер на деянията си,предвиждали са настъпването на обществено-опасните
последици от тях,искали са тяхното настъпване и са се стремили към тях.
Касае
се за форма ни вината- пряк умисъл.
В
този смисъл е и практиката на ВКС- Р-147-80, ТР-3/71 на ОСНК и др..
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови текстове съдът
намира,че подс.И.Д.И. и П.К.П. следва да бъдат признати за виновни и наказани.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА;
Като
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.И.И. съдът приема
–недобрите му характеристични данни.
Що
се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема- чистото му съдебно
минало/реабилитиран/,направените самопризнания и критичното му, отношение към
извършеното.
Наказанието
му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и със
оглед постигане целите на чл.36 от НК-
девет месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.58а ал.,1 от НК вр. чл.373 ал.2 вр. чл.372ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК съдът намаля така определено наказание с една трета на шест месеца лишаване от свобода.
За
поправянето и преди всичко за превъзпитанието на подс. И.И. съдът счита,че
същото не следва да се изтърпява ефективно а на основание чл.66 ал.1 от НК да
бъде отложено за срок от три години.
Като
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.П.П. съдът приема- също
недобрите му характеристични данни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема- чистото му съдебно
минало/реабилитиран/,направените самопризнания и критичното му отношение към
извършеното.
Наказанието
му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и със
оглед постигане целите на чл.36 от НК- девет месеца лишаване от свобода.
Също
на основание чл.58а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2
от НПК съдът намалява така определеното наказание с една трета на шест месеца
лишаване от свобода.
За
поправянето и за превъзпитанието на подс.П.П. съдът счита,че същото не следва
да се изтърпява ефективно а на основание чл.66 ал.1 от НК следва да се отложи
за срок от три години.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс.И.Д.И.
и П.К.П. следва да заплатят направените по делото разноски в размер от
60 лв. –Съразмерно.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата
си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;