Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 643 04.12.2019 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……… втори граждански
състав,
на 4 декември……...…………2019…..година,
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар ……………………………………………………
Прокурор……………………………….…………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В. МИШОВА
въззивно гражданско дело номер 1620…..по описа за
2019……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на „Юробанк България“ АД
– взискател по изп.дело № 918/2010 г. по описа на ЧСИ К.А.. Жалбоподателят обжалва
постановлението, с което ЧСИ е прекратил изпълнителното дело с възражения, че
не е налице фактическият състав на чл.433, ал.1, т.5 и т.8 ГПК. Счита, че
постановлението е необосновано. Излага съображения в подкрепа на становището
си.
Длъжникът
Й.Р.П. не е взел становище по жалбата.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 918/2010 г. на ЧСИ К.А. с рег. №
766 е образувано по молба от „Алфа банка – клон България“ по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 1674/2010 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, срещу Й.Р.П.
***. Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение, проучил е
имуществото на длъжника, извършил е справки и е набавял документи, както и е
превеждал постъпилите по негова сметка суми по сметка на взискателя. Книжата и
съобщенията са били връчвани на майката на длъжника, която се е легитимирала
като негов пълномощник. Установено е, че длъжникът е притежавал ателие от 78,18
кв.м, находящо се в ***, което е било ипотекирано в полза на ОББ. Този имот е
бил възбранен, а по-късно продаден на публична продан за погасяване на
задължението на П. към ОББ. Установено е, че длъжникът е притежавал лек
автомобил марка БМВ 316 И, с рег. № СТ 9446 АВ, който е бил запориран. С молба от
12.11.2013 г. пълномощникът на длъжника е поискал вдигането на запора върху
автомобила, което е било отказано до изплащането на дължимите суми.
С молба от
06.12.2013 г. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на движимите вещи на
длъжника и да бъдат установени секвестируемите. С молба от 17.12.2013 г.
пълномощникът на длъжника е уведомил съдебният изпълнител, че длъжникът живее и
работи в чужбина повече от 22 години и не живее на адреса в с. Ягода, а
жилището, в което е насрочен опис на секвестируемо имущество, е собственост на
родителите му. С молба от 15.05.2014 г. взискателят е поискал вдигане на
наложения запор върху МПС с мотив, че длъжникът прави регулярни месечни вноски
по делото. Запорът е бил вдигнат. С друга молба от 22.12.2014 г. взискателят е
поискал съдебният изпълнител да извърши справка за декларирано имущество на
длъжника, като е внесъл и необходимата такса за извършването й.
С молба от
02.03.2016 г. взискателят е поискал извършването на справка и в ОС „Земеделие“
и в Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ към Община
Мъглиж относно наличието на имущество в длъжника. Видно от отбелязването върху
изпратеното до „Уникредит Булбанк“ АД запорно съобщение, длъжникът не е клиент
на банката. Междувременно длъжникът е продължил да извършва плащания, както по
сметка на съдебния изпълнител, така и директно в банката. Към 11.07.2017 г.
дългът му е бил в размер на 6 946,22 лв. С молба от 18.12.2017 г.
взискателят (вече „Юробанк България“ АД) е поискал отново принудителното изпълнение
да бъде насочено към движимото имущество на длъжника, както и да бъдат
извършени справка относно наличието на такова имущество, както и справка в
регистъра на БНБ за наличието на банкови сметки на длъжника. Насрочен е опис на
секвестируемо имущество, но призовката за принудително изпълнение не е била
връчена на длъжника. Връчителят е установил, че той пребивава в чужбина, а
майката е отказала да я получи. Установено е, че той има банкови сметки в евро
в „Банка Пиреос българия“ АД, в евро и лева в ОББ и в евро и лева в „Юробанк
България“ АД, но в тях липсват авоари. Установено е, че длъжникът няма
собствени земеделски земи и гори на територията на Община Казанлък, не е
декларирал данни по чл.14 ЗМДТ и МПС и ППС. Установено е, че в масива на КАТ няма
данни за регистрирани ППС към 15.02.2018 г. на Й.Р.П..
С молба от
14.05.2018 г. взискателят е поискал отново принудителното изпълнение да бъде
насочено към движимото имущество на длъжника, както и да бъдат извършени
справки относно наличието на такова имущество и в НОИ относно наличието на
вземания на длъжника. Призовката за принудително изпълнение отново не е била
връчена на длъжника. Връчителят е установил, че той пребивава в чужбина, а
майката е отказала да я получи. Съдебният изпълнител е направил справка в НБД
„Население“ и в НОИ относно актуалното състояние на всички трудови договори на
длъжника, от която се установява, че няма такива.
С молба от
10.01.2019 г. взискателят пак е поискал принудителното изпълнение да бъде
насочено към движимото имущество на длъжника, както и определянето на дата за
извършването на опис, както и да бъде извършена справка в регистъра на БНБ за
наличие на банкови сметки на длъжника по делото и в НОИ
относно наличието на вземания на длъжника. Установено е, че той има
банкова сметки в евро в „Банка Пиреос българия“ АД, а банковите сметки в ОББ и
в евро и лева в „Юробанк България“ АД са закрити през 2018 г. Не са установени
актуални трудови договори. От справката за вписвания, отбелязвания и
заличавания по персоналната партида на длъжника в Служба по вписванията се
установява, че последното вписване е отбелязване на заличаване на възбрана във
връзка с публичната продажба на ателието.
Както бе
посочено по-горе, длъжникът е извършвал плащания през годините и видно от
отбелязванията, извършени върху изпълнителния лист, а и от доказателствата по
изпълнителното дело, за периода от 11.10.2010 г. до 23.02.2017 г. длъжникът е
внасял различни суми за погасяване на задължението по изпълнителния лист. С
постановление от 11.10.2019 г. това изпълнително производство било прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.5 и т.8 ГПК, като ЧСИ е приел, че взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и че
посоченото от него имущество не може да бъде продадено и не може да бъде
намерено друго секвестируемо имущество.
Постановлението е незаконосъобразно.
Съгласно чл.433, ал.1, т.5 ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя
имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго
секвестируемо имущество. Тази разпоредба е свързана със задължението на
длъжника да декларира имуществото и доходите си, съгласно разпоредбата на
чл.448 ГПК. Липсата на достатъчно имущество се установява с протокола по
чл.448, ал.1, изр.2 ГПК в проведено производство пред съответния районен съд,
каквото в случая не е инициирано. Няма значение, че по делото има данни, че
длъжникът живее трайно в чужбина, тъй като адресът му може да бъде издирен,
респ. да му бъдат връчени съдебните книжа по реда на Регламент № 1393/2007 г.
Преди извършването на процедурата по чл.448 ГПК не би могло да се приеме, че
длъжникът няма секвестируемо имущество. Освен това, по делото няма никакви
данни ЧСИ да и насрочвал опис на движимо имущество по исканията на взискателя,
респ. да е извършвал такъв, като априори е приел за основателно възражението на
майката на длъжника, че в дома в с. Ягода няма имущество на длъжника, без да
установи и какви вещи е имало в продаденото ателие и къде са те.
Съгласно чл.431, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В случая, както бе и
посочено по-горе, с молба от 10.01.2019 г. взискателят е поискал извършването
на изпълнително действие, а именно принудителното изпълнение да бъде насочено
към движимото имущество на длъжника, както и определянето на дата за
извършването на опис на движимите вещи в дома на длъжника. Извършването на опис
и оценка на вещ е изпълнително действие – ТР № 2/2015 г., т.10. С оглед на това
съдът не приема за установено, че взискателят се е дезинтерисирал от
изпълнителния процес.
С оглед на
тези съображения съдът намира, че жалбата на „Юробанк България“ АД е основателна и следва да бъде уважена,
като обжалваното постановление за прекратяване на изп.д. № 918/2010 г. по описа
на ЧСИ К.А. бъде отменено като незаконосъобразно.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление от 11.10.2019 г. на ЧСИ К.А. с рег. № 766, с което е прекратено
изпълнителното производство по изп.д. № 20107660400918 по описа на ЧСИ К.А..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: