№ 1041
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20231100902273 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени в условията на кумулативност сурогационни
(косвени) искове от М. И. Н. с ЕГН **********, от гр. София против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, с правно основание
чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ за осъждане на ответника да заплати в полза
на „УниКредит Лизинг“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Гюешево“ № 14, застрахователно обезщетение в размер на 114 280 лева (след
увеличение на иска на основание чл. 214 ГПК), дължимо по договор за застраховка „Каско“,
обективиран в застрахователна полица № 0307Х0040147, с обект лек автомобил „БМВ 540“
с ДК № *********, който лек автомобил е предмет на Договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № 144676/27.07.2021 г., сключен между „УниКредит Лизинг“ ЕАД, в
качеството на лизингодател, и М. И. Н., в качеството на лизингополучател, за настъпило на
20.02.2023 г. застрахователно събитие – противозаконно отнемане на лекия автомобил, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 06.12.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 8 398.51 лв. (след намаление на иска на
основание чл. 214 ГПК), представляваща лихва за забава за периода 13.05.2023 г. –
06.12.2023 г.
В исковата молба е направено искане за конституиране на лизингодателя „УниКредит
Лизинг“ ЕАД като съищец по делото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между „УниКредит Лизинг“ ЕАД, в качеството на
лизингодател, и М. И. Н., в качеството на лизингополучател, е сключен Договор за финансов
лизинг на пътно превозно средство № 144676/27.07.2021 г. с обект лек автомобил „БМВ 540“
с ДК № *********. С Договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна
полица № 0307Х0040147, автомобилът бил застрахован в ответното дружество с период на
застрахователно покритие 29.07.2022 г. – 28.07.2023 г. Твърди се, че на 20.02.2023 г.
автомобилът бил противозаконно отнет, за което ищецът уведомил органите на МВР и
застрахователя. Било образувано досъдебно производство № 361/2023 г. по описа на 06 РУ
при СДВР, пр.пр. № 3424/2023 г. по описа на СРП, като с Постановление от 05.04.2023 г.
наказателното производство е спряно. Ищецът твърди, че е представил всички необходими
1
документи на застрахователя на 19.04.2023 г., а с Писмо изх. № л-5648/15.08.2023 г.
ответното застрахователно дружество постановило отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение на основание т.13.1 от Общите условия поради оставянето на автомобила
отключен. Изложени са съображения за наличието на правен интерес за ищеца, който
съобразно чл. 343 ТЗ и клаузите на лизинговия договор продължава да заплаща дължимите
лизингови вноски въпреки отнемането на автомобила, от предявяване на сурогационния
(косвен) иск против застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
лизингодателя, който е собственик на вещта и бездейства, като същевременно е длъжник на
ищеца - лизингополучател за заплащане на разликата между евентуално изплатеното
застрахователно обезщетение и дължимите суми по договора.
С Определение № 4308/07.12.2023 г. е конституирано на основание чл. 26, ал.4 ГПК
„УниКредит Лизинг“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Гюешево“ № 14, като съищец по делото.
Съищецът „УниКредит Лизинг“ ЕАД е подал молба вх. № 2864/10.01.2024 г., с която
изразява становище, че поддържа предявената искова молба и направените от ищеца
доказателствени искания.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.
Възразява, че исковете са недопустими, като излага подробни съображения относно
липсата на процесуалноправна легитимация на ищеца да предяви чуждо право – това на
„УниКредит Лизинг“ ЕАД, който по силата на застрахователния договор има качеството на
застраховано лице. Оспорва същите и по същество, като въвежда възражения, че са налице
основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради наличието на
изключен риск по чл. 13 от Общите условия, като излага твърдения МПС да е оставено
незаключено и с работещ двигател. Възразява да е налице изключен риск и по чл. 10.11 от
Общите условия, поради проявена от ползвателя груба небрежност, изразяваща се в
напускане на автомобила без да се изключи двигателят и без да се заключат вратите.
Възразява да са налице и основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение
по чл. 408, ал.1, т.3 от КЗ, поради неизпълнение от страна на застрахования на значителни с
оглед интересите на застрахователя задължения – тези по чл. 76.1, чл. 76.2 и чл. 76.9 от ОУ,
съгласно които застрахованият има задължения да пази и ползва застрахованото МПС с
грижата на добър стопанин, да го поддържа в изправност и в добро техническо състояние, да
го ползва само по предназначение и да спазва правилата на производителя за неговата
експлоатация – чл. 76.1 от Общите условия; да предприема всички необходими
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, и да не
допуска поведение, което води до повишаване на риска – чл. 76.2 от Общите условия; както
и при напускане на МПС да го заключва и да включва сигнално-охранителната система и
всички изискани от застрахователя допълнителни системи или устройства за защита – чл.
76.9 от Общите условия. Твърди се ищецът да не е спазил посочените, произтичащи от
общите условия към застрахователния договор, свои задължения, които са значителни с
оглед интересите на застрахователя, поради което съгласно чл. 78 от Общите условия, когато
е настъпило застрахователно събитие и то е в причинна връзка с неизпълнението
застрахователят не дължи обезщетение и отказва плащането му на това основание, а
съгласно чл. 132 от Общите условия застрахователят може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение в случаите на неизпълнение на задължение на застрахования
или ползвателя, когато това е предвидено в общите условия. В условията на евентуалност се
възразява, че посоченото неизпълнение е от естество да обуслови намаляване на
застрахователното обезщетение с поне 50%. Възразява се и относно размера на
застрахователното обезщетение, като се сочи, че застрахователната сума по договора е
129 210 лв., а размерът на обезщетението при кражба, съгласно чл. 48.2 и чл. 107 от Общите
условия, следва да е равен на действителната стойност на МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума или остатъка от нея, ако
са плащани други обезщетения преди това и застрахователната сума не е възстановена до
първоначалния и размер, уговорен в полицата – чл. 124 от Общите условия. По отношение
2
на акцесорния иск се възразява, че лихва не се дължи от настъпването на застрахователното
събитие, а от изтичането на 15 работни дни от представяне на всички документи, т.е. най-
рано от 13.05.2023 г., тъй като последният изискан необходим документ е представен на
19.04.2023 г.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която е
пояснена и допълнена исковата молба. Поддържа се ищецът да е процесуално легитимиран
по предявения иск, тъй като право на застрахователно обезщетение при отнемане на
автомобила има лизингодателят, който е длъжник на лизингополучателя за разликата между
платеното застрахователно обезщетение и остатъка от задълженията на лизингополучателя
по лизинговия договор, и същевременно бездейства да упражни правата си срещу
застрахователя, с което уврежда интересите на лизингополучателя, който продължава да
плаща пълния размер на лизинговите вноски, без да ползва откраднатия автомобил.
Оспорват се възраженията на ответника, че ищецът е напуснал автомобила без да изключи
двигателя и го е оставил паркиран, без да го заключи. Сочи се, че на 20.02.2023 г. около
08:50 часа сутринта ищецът М. И. Н. е паркирал автомобила на адрес ж.к. Овча Купел, ул.
„*********, а около 11:50 часа на същия ден е установил, че автомобилът липсва от мястото,
на което го е паркирал. На същия ден той уведомил органите на КАТ и ответното
застрахователно дружество, като по подадени сигнал било образувано посоченото
досъдебно производство, което поради неразкрИ.е на извършителя е спряно с постановление
на прокуратурата. Пред застрахователя била образувана щета № 10023030104220, ищецът
представил всички необходими документи, но бил постановен отказ за плащане на
застрахователно обезщетение с мотив, че автомобилът е оставен отключен. Едва в
настоящото производство, недопустимо според ищеца, ответното застрахователно
дружество въвежда възражения, че освен че автомобилът е оставен отключен, той е оставен
и с работещ двигател. Ищецът твърди, че при процесния автомобил режимът на покой на
двигателя (изключване на двигателя) се задейства при отваряне на предната врата и
напускане на автомобила от водача. Оспорват се възраженията на ответника за наличието на
изключени от покритието на застраховката рискове, както и за поведение – действия или
бездействия на ищеца в нарушение задълженията му по договора за застраховка, като
отново се изтъква, че автомобилът не е оставен с работещ двигател и незаключен. Относно
въведеното от ответника в условията на евентуалност възражение за намаляване на
обезщетението с 50 % се възразява, че застрахователното обезщетение може да се намали
съответно на тежестта на неизпълнението само при предпоставките на чл. 395, ал.4, изр. 2
КЗ – ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението на застрахования за предпазване на застрахованото имущество от вреди, за
спазване на предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност и за допускане на застрахователя да прави проверки, и това
неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, а в процесния случай
предпоставките на чл. 395, ал.4, изр. 2 от КЗ не са налице, тъй като твърдяното от
застрахователя неизпълнение изрично е предвидено в договора между страните като
основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. По отношение на
акцесорния иск се сочи, че срокът от 15 работни дни съгласно чл. 129 от Общите условия,
считано от 19.04.2023 г., когато е представен последният изискан документ, изтича на
12.05.2023 г. (петък), а не на посочената от ответника дата 13.05.2023 г. (събота).
В срока по чл. 373 ГПК ответникът е подал писмен отговор на допълнителната
искова молба, с който са разширени съображенията за недопустимост и неоснователност на
исковете. Поддържа се, че няма сигурност, че след евентуално получаване от лизингодателя
на застрахователно обезщетение то ще надвишава дължимите му се от лизингополучателя
суми по лизинговия договор, поради което ищецът не се легитимира като кредитор на
застрахования лизингодател, а освен това, с евентуално положително решение по така
предявения косвен иск той не би постигнал удовлетворяване на вземането си, дори такова да
се окаже, че съществува, а ще се налага воденето на друг иск. Поради това се поддържа
ищецът да няма правен интерес от търсената с иска защита. Възразява се и че
лизингодателят не бездейства, а упражнява правото си на избор дали да предяви иск срещу
3
застрахователя, защото лизингодателят има по-голям интерес от получаване на лизинговите
вноски, които са в по-голям размер от застрахователното обезщетение, т.е. от стойността на
автомобила. По отношение на възражението на ищеца за въвеждането с отговора на
исковата молба на нови основания за отказ се сочи, че чл. 408 КЗ не въвежда задължения за
застрахователя за изчерпателност при посочване на основанията за отказ и липсва законова
пречка за навеждането на нови основания в хода на съдебния процес, които освен това са
заявени още с отговора на исковата молба. Поддържат се и наведените основания за отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение, както и възраженията относно дължимия
размер.
В подкрепа твърденията и възраженията на страните по делото са събрани писмени
доказателства. Приети са заключение по основна, повторна и допълнителна съдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ), както и заключение на съдебно-счетоводна експертиза
(ССчЕ).
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение допустимостта на исковете и процесуалната легитимация на
ищеца:
По възражението на ответника за недопустимост на предявените искове при липса на
активна процесуалноправна легитимация на ищеца М. И. Н. за надлежното им упражняване,
съдът е извършил дължимата проверка и се е произнесъл както с определението №
4308/07.12.2023 г. за конституиране на лизигодателя „УниКредит Лизинг“ ЕАД като съищец,
така и с определението по чл. 374 ГПК № 2541/02.07.2024 г. Процесуалната легитимация е
обусловена от твърденията в исковата молба и заявения петитум, следователно тя произтича
от правното твърдение на ищеца за принадлежността на спорното материално право. За
разлика от процесуалноправната легитимация, материалноправната легитимация
предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение -
кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че
процесуалната легитимация на двете страни следва от правното твърдение, когато съдът
проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от
правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В конкретния случай исковете за
заплащане на застрахователно обезщетение и лихва за забава са предявени в хипотезата на
чл.134 ЗЗД. Ищецът твърди, че е кредитор на едно лице – негов длъжник, а именно
лизингодателя „УниКредит Лизинг“ ЕАД, което от своя страна е кредитор на ответното
застрахователно дружество по договор за застраховка. Твърди и бездействие на длъжника да
упражни правата си срещу застрахователя, което заплашва удовлетворяването на ищеца,
поради което той като кредитор на лизингодателя упражнява имуществените права на своя
длъжник. Качеството си на кредитор ищецът извежда от задължението на лизингодателя да
приспадне неплатените задължения по договора за лизинг от застрахователното
обезщетение, което би получил по договора за застраховка, и да заплати разликата на ищеца.
Това задължение на лизингодателя произтича от императивни правни норми. Съгласно
разпоредбата на чл. 384, ал.2 от КЗ, по повод изплащането на обезщетение по имуществена
застраховка на лизингово имущество лизингополучателят има права на застрахован, като
при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на
лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен
срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното
плащане – чл. 384, ал.2, т.2 КЗ. Съобразно нормата на ал. 3 на чл. 384 от КЗ, в случаите по
ал. 2, т. 2 лизингодателят може да задържи заплатеното обезщетение само до размера на
неизплатените задължения по договора за лизинг. Със задържаната от лизингодателя сума се
погасяват задълженията на лизингополучателя по договора за финансов лизинг, като
лизингодателят е длъжен в 7-дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на
лизингополучателя остатъка. Видно е, че тези разпоредби са установени в защита интереса
на лизингополучателя при настъпване на застрахователно събитие, като от тях се извежда
възможността той да предяви иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в
4
полза на трето лице (лизингодателя). Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 384,
ал. 2 изр. първо от КЗ и чл. 384, ал.1 от КЗ води до извод, че при неизпълнение на
задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на
обезщетението при настъпило застрахователно събитие, лизингополучателят по договора за
лизинг има право на иск срещу застрахователя. Този иск е за защита на чуждо право - за
осъждане на застрахователя да заплати в полза на лизингодателя дължимото
застрахователно обезщетение и се предявява по общите правила на чл.134 ЗЗД. При него е
налице процесуална субституция под формата на процесуално застъпничество, при което
съдът служебно конституира на основание чл.26, ал.4 ГПК като съищец по делото лицето,
чието права са предявени - кредитора, в чиято полза е сключена застраховката, с оглед на
разпоредбата на чл.134, ал.2 ЗЗД. Последният не може самостоятелно да упражни право на
иск относно същото право, а го упражнява съвместно с процесуалния субституент.
Следователно, искът по чл. 405 КЗ, предявен от лизингополучател против
застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско“ в полза на лизингодателя, е
всякога допустим в хипотезата на чл. 134 ЗЗД, която урежда непряк (косвен, сурогационен)
иск на кредитора за защита на чужди права - имуществените права на неговия длъжник
(лизингодателя), когато последният бездейства и по този начин застрашава
удовлетворяването на кредитора, щом са налице в тяхната кумулативност елементите на
сложния фактически състав на разпоредбата - 1/ ищецът, който има ролята на процесуален
субституент на застрахования лизингодател твърди, че има качеството на кредитор спрямо
лизингодателя за вземане, възникнало на договорно основание – договор за финансов
лизинг; 2/ ищецът твърди, че неговият длъжник и титуляр на имуществените права, които се
защитават с предявения иск, бездейства и не ги упражнява; 3/ неупражняването на правата
на длъжника заплашва удовлетворяването на ищеца, т. е. с бездействието си длъжникът
рискува да намали имуществото си; 4/ ищецът в качеството си на процесуален субституент
следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанието.
Тези предпоставки в случая са налице. С оглед изложените от ищеца твърдения, от
които произтича претендираното право, налице е правен интерес и процесуална легитимация
за ищеца-лизингополучател, който твърди да е кредитор на бездействащ лизингодател, да
предяви при условията на чл. 134 ЗЗД правото на последния да получи застрахователно
обезщетение при настъпил риск – отнемане на лек автомобил, в какъвто смисъл е и
утвърдената практика на ВКС (решения: № 107/14.01.2020 г. по търг. дело № 893/2018 г. на
ІІ-ро т. о; № 313/06.03.2019 г. по търг. дело № 3012/2017 г. на ІІ-ро т. о; № 138/05.01.2015 г. по
търг. дело № 1727/2014 г. и др.).
По същество на иска по чл. 405 КЗ:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.
154 ГПК, по предявения иск с правно основание чл. 405 КЗ ищецът носи тежест да докаже:
1) наличие на валидно застрахователно правоотношение с ответника по договор за
имуществено застраховане, който го обвързва; 2) застрахователната сума по договора 3)
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора; 4) събитието да
представлява покрит застрахователен риск, съобразно уговореното между страните; 5)
размер на дължимото застрахователно обезщетение – действителната стойност на
претърпените вреди; 6) уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие; 7) представяне в срок и цялост на изискуемите се документи.
Ответникът следва да докаже онези свои правопогасяващи, правоизключващи или
правоотлагащи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в
конкретния случай – осъществяването на онези твърдяни от него факти, съставляващи
предпоставка за отказ за плащане на застрахователно обезщетение.
Съобразно правилата на чл. 153 ГПК, на доказване в процеса подлежат единствено
спорните между страните факти.
В случая спорни са легитимацията на ищеца по така предявените искове, размера на
вредите и наличието на факти, които обуславят право на ответника да откаже плащане на
5
застрахователно обезщетение.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Не се спори между страните и се установява от представения Договор за финансов
лизинг на пътно превозно средство № 144676/27.07.2021 г. наличието на облигация между
ищеца М. И. Н., в качеството на лизингополучател, и съищеца „УниКредит Лизинг“ ЕАД, в
качеството на лизингодател, по силата на която лизингодателят е предоставил за ползване на
лизингополучателя лизингов обект – лек автомобил „БМВ 540“ с ДК № *********, срещу
лизингова цена в размер на 133 974.85 лева и уговорена възнаградителна лихва, за срок от
27.07.2021 г. до 25.07.2026 г., при уговорени месечни погасителни лизингови вноски,
включващи главница, лихва и ДДС. С договора е уговорено задължение на
лизингополучателя за целия му срок до прехвърляне на собствеността на лизинговия обект
да застрахова за своя сметка в полза на лизингодателя обекта както по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, така и по имуществена застраховка „Каско“.
От представената по делото застрахователна полица № 0307Х0040147 се установява
сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ между застраховател –
ответникът „ЗАД Армеец“ и застраховащ ползвателя – настоящ ищец М. И. Н., с обект
лизинговото имущество лек автомобил „БМВ 540“ с ДК № *********, със застраховано
лице лизингодателят – собственик „УниКредит Лизинг“ ЕАД, покрит застрахователен риск
„Пълно Каско“ и период на застрахователно покритие 29.07.2022 г. – 28.07.2023 г.
Застрахователната сума по договора за застраховка е в размер на 129 210 лева, а уговорената
дължима премия е разсрочена на 4 вноски.
Съгласно представените по делото Общи условия на ЗАД „Армеец“ по застраховка
„Каско на МПС“, за които страните не спорят, че са приложимите към процесната
застрахователна полица, кражба на МПС е покрит риск съгласно т.7.4. В т.13.1 е предвидено
изключение от застрахователното покритие за щети по рисковете по клауза „Кражба на
МПС“, причинени при, от или вследствие на оставяне на МПС незаключено и/или с
невключена сигнално-охранителна система. Съгласно т.76.1, т.76.2 и т.76.9 от Общите
условия, застрахованият има задължения да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на
добър стопанин, да го поддържа в изправност и в добро техническо състояние, да го ползва
само по предназначение и да спазва правилата на производителя за неговата експлоатация –
т.76.1 от Общите условия; да предприема всички необходими предохранителни действия и
мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, и да не допуска поведение, което
води до повишаване на риска – т.76.2 от Общите условия; както и при напускане на МПС да
го заключва и да включва сигнално-охранителната система и всички изискани от
застрахователя допълнителни системи или устройства за защита – т.76.9 от Общите условия.
В клаузата на т.78 от Общите условия е предвидено, че при неизпълнение от страна на
застрахования на което и да е от задълженията му, посочени като значителни с оглед
интереса на застрахователя, съгласно т.77 (вкл. т.76.1, т.76.2 и т.76.9), и когато е настъпило
застрахователно събитие и то е в причинно-следствена връзка с неизпълнението,
застрахователят не дължи обезщетение и отказва плащането му на това основание.
До приключване на съдебното дирене между страните по делото не е повдиган спор
относно влизане в сила на застрахователния договор и плащане на застрахователната премия
от ищеца, поради което съдът приема тези факти, като безспорни, за осъществили се.
Не се спори между страните и се установява от представеното Удостоверение № УРИ
230р-15886/19.04.2023 г., издадено от 06-то РУ към СДВР, че на 20.02.2023 г. автомобилът,
обект на договора за финансов лизинг и на договора за застраховка, е противозаконно отнет,
за което ищецът уведомил органите на МВР и застрахователя. Не се спори и се установява
от представените преписи от досъдебното производство и Постановление от 05.04.2023 г. на
прокурор при СРП, че по повод кражбата е образувано досъдебно производство № 361/2023
г. по описа на 06 РУ при СДВР, пр.пр. № 3424/2023 г. по описа на СРП, като с
Постановление от 05.04.2023 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 199,
чл. 244, ал.1, т.2 и чл. 245, ал.1 от НПК поради неразкрИ.е на извършителя.
6
Не се спори между страните и се установява от представените доказателства, че
ищецът М. И. Н. е уведомил своевременно застрахователя за настъпилото застрахователно
събиите – с уведомление от 20.02.2023 г., както и че по образуваната ликвидационна
преписка по щета № 10023030104220 е представил всички необходими документи на
застрахователя, като последния - на 19.04.2023 г.
Установява се от Писмо изх. № л-5648/15.08.2023 г., че ответното застрахователно
дружество е постановило отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на основание
т.13.1 от Общите условия - поради оставяне на автомобила отключен.
Видно от приетото по делото, неоспорено от страните заключение по ССчЕ, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, към датата на подаване на исковата
молба 06.12.2023 г. платените от ищеца М. И. Н. в качеството му на лизингополучател суми
по договора за лизинг са в общ размер на 83 714.81 лева, в това число главница,
възнаградителна лихва, застраховки, данъци и други разходи, а към датата на справката от
вещото лице – 27.08.2024 г. са в размер на 90 001.47 лева. Към датата на исковата молба
остават за плащане 88 501.12 лева с ДДС, а към 27.08.2024 г. – 83 194.76 лева с ДДС.
Дължимите вноски за лихви след 27.08.2024 г. до края на лизинговия период са в размер на
2 492.53 лева. При извършената проверка в счетоводството на съищеца „УниКредит Лизинг“
ЕАД е установено, че няма извършени плащания на застрахователно обезщетение от
ответника ЗАД „Армеец“.
По делото е прието заключение на САТЕ, видно от което средната пазарна стойност
на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е 114 280
лева.
Вещото лице дава заключение, че след анализ на събрания по досъдебното
производство видеозапис не може да се установи в какво обективно състояние е оставен
автомобила при паркирането му от ищеца на 20.02.2023 г. непосредствено преди
противозаконното отнемане – дали е с работещ двигател или не и дали е заключен или не.
Причината да не могат да бъдат дадени отговори на тези въпроси е, че автомобилът е
паркиран в зона, отдалечена от камерата за видеонаблюдение, от която са снети записите, и
видимостта към него е ограничена от растителност, която не позволява да се види
присветват ли светлините при заключване/отключване на автомобила. Освен това от
видеозаписът не може да се установи и дали е оставен от ищеца с работещ двигател или не.
Вещото лице дава заключение, че процесният автомобил е оборудван с функция
„Comfort Access 2.0” (код 0322), която позволява на водача да отключи и заключи превозното
средство, без да е необходимо да държи предавателя за идентификация (ключ с
дистанционно) в ръка. Чрез нея автомобилът се отключва, когато ключът е на разстояние не
по-голямо от 1,5 метра от габарита на автомобила и съответно се заключва самостоятелно,
когато ключът се „отдалечи” на разстояние не по-малко от 2,0 метра от габаритите
автомобила. Автомобилът разполага и с функция „Alarm system” (код 0302) - фабрично
вградена алармена система. Освен това част от безключовата система е и стартирането на
двигателя само при условие на „съвместимост“ между ключ и електронен блок на
автомобила. Тази съвместимост се определя заводски чрез различни принципи, като
основният е: интерференция и/или коинциндентност (съвпадение/припокрИ.е) на честота на
излъчвателя (ключа на автомобила) и приемника ( електронен блок на автомобила). При
наличие на „съвпадение“ на честотата на електромагнитните излъчвания от предавателя и
приемника всички функции на автомобила са „отворени“. При наличие на несъответствие
между честотните вълни на излъчвателя и приемника не е възможно да се осъществява
каквото и да било действие/въздействие с/върху обекта автомобил и неговите системи.
Вещото лице казва и че за конкретния автомобил е възможно да бъде изключен светлинния
сигнал на алармената система, но звуковият е винаги активен. От видеозаписите, събрани
като доказателство по досъдебното производство, не може да се установи наличието на
светлинен и/или звуков сигнал при заключването на автомобила поради факта, че за
установяване на светлинен сигнал са налични обекти, представляващи препятствия, които
ограничават видимостта към автомобила, а звуково сигналът не би могъл да бъде възприет
7
поради разстоянието между камерата и автомобила, обект на експертизата, както и шумовия
фон от околната среда - ветровито време. На въпрос „Възможно ли е при използване на
пригодено за това устройство да се прихване сигнала от ключа при заключване, така че да се
попречи на автомобила да се заключи въпреки дадената команда от шофьора и/или от ключа
при KEYLESS GO или Comfort Access /според наименованието на функцията съгласно
оборудването на автомобила/ за заключване?“ вещото лице дава заключение, че са налице
технически възможности за „прихващане“ на сигнал от ключа на автомобила с безключово
управление, което прихващане да бъде ползвано както за законни, така и за противозаконни
цели.
Вещото лице дава заключение и че с конкретните характеристики и системи за защита
на автомобила, абсолютно невъзможно е той да бъде оставен с работещ двигател, без
ключът да е в непосредствена близост до него.
До същите изводи и заключения е достигнало и вещото лице по повторната САТЕ.
Съгласно заключението, от наличните данни не може да се установи дали процесният
автомобил е оставен при паркирането му на мястото, откъдето е отраднат, с работещ
двигател и отключени врати. С оглед растителността, която се намира между камерата и
автомобила, не са видими и активиране на светлини на автомобила при
заключване/отключване. Относно наличната безключова система вещото лице дава
заключение, че функциите и при включване на режим на готовност за потегляне са следните
- при приближаване на ключа на автомобила на по - малко разстояние от 1,5 м от
автомобила, вратите на автомобила се отключват и алармената система се деактивира.
Получава се звуков сигнал и светлинен от мигачите или габаритите на автомобила. След
влизане в автомобила се натиска педала на спирачката, натиска се бутона старт/стоп.
Процеса на стартиране се активира автоматично за кратко време и спира след като двигателя
заработи. Функциите на безключовата система, при включване на режим на покой
(прекратяване на пътуването) са следните - след привеждане на автомобила в покой, водачът
следва да постави лоста за управление на позиция Р. Двигателят на автомобила може да
работи до намесата на водача и наличие на ключа на автомобила на разстояние по-малко от
1,5 м от автомобила. Преди водачът да напусне автомобила, за да се изключат системите на
автомобила, следва да се натисне бутона OFF, при което дисплея на приборното табло
изгасне. След излизане от автомобила и отдалечаване на ключа на автомобила на повече от
два метра от автомобила, вратите се заключват и алармената система се включва.
Видно от заключението на допълнителната САТЕ, по данни, извлечени при разчитане
в официалното представителство на марката в България – „ДАРУ КАР“ ЕАД на дигиталния
ключ на автомобила, последната информация, записана в представения ключ е от 19.02.2023
г. в 6,57 ч. Застрахователното събитие е настъпило на следващата дата 20.02.2023 г. Вещото
лице пояснява, че данните, записани в ключа, се обновяват циклично, при следните условия:
1. Изминато разстояние от поне 10 км от предходно записване. 2. Скоростта на движение
достигне над 50 км/ч 3. Скоростта на движение падне под 30 км/ч. Въз основа на това
формулира изводи, че е възможно автомобилът да е използван последно на 20.02.2023 г. и да
не бъде обновена информацията, съдържаща се в ключа на автомобила от 19.02.2023 г.
По делото са приложени копия на материалите по досъдебното производство, като в
тях не се съдържат такива, относими към подлежащите на доказване в настоящото
производство доказателства и факти, които да не са представени от страните по делото,
освен видеозаписът от мястото на събитието.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Ищецът има качеството на лизингополучател по отношение на застрахованото
имущество по силата на сключения договор за лизинг с втория ищец „УниКредит Лизинг“
ЕАД, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл.384, ал.3, вр.ал.2, т.2 КЗ има право
да получи застрахователното обезщетение за лизинговата вещ, което обезщетение обаче по
силата на закона застрахователят е длъжен да изплати на лизингодателя, а той от своя страна
– да плати на лизингополучателя разликата между полученото обезщетение и неплатените
8
задължения по договора за финансов лизинг. Следователно ищецът се явява кредитор на
лизингодателя „УниКредит Лизинг“ ЕАД с вземане, равностойно на това обезщетение или
на разликата между него и дължимите по договора за лизинг задължения, поради което е
процесуално и материалноправно легитимиран да упражни правата му по застрахователния
договор, сключен с ответника.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника, че при предявяване на иска
лизингополучателят не е кредитор на лизингодателя поради това, че застрахователното
обезщетение е равно на пазарната стойност на автомобила, а вземанията по лизинговия
договор са винаги на по-висока стойност, тъй като включват и печалба на лизингодателя, и
това положение няма да се промени, а напротив, тъй като с времето пазарната стойност на
автомобила намалява. До изплащане на застрахователното обезщетение лизингополучателят
има задължение да заплаща лизинговите вноски по договора за лизинг. Следователно
неговото задължение към лизингодателя намалява. Обезценяването в хода на процеса на
автомобила е без правно значение, доколкото размерът на застрахователното обезщетение се
определя от действителната стойност на автомобила, разбирана като средна пазарна цена,
към датата на застрахователното събитие. Така, обикновената математическа логика сочи, че
с намаляване дължимите по договора за лизинг задължения (които лизингодателят
продължава да плаща до заплащане на обезщетение) се увеличава разликата между
дължимото застрахователно обезщетение (което е определяемо към минал момент и
съобразно цената на автомобила към онзи момент) и неплатените задължения по договора за
лизинг, следователно – остатъкът, който следва лизингодателя да плати на
лизингополучателя, се увеличава. Отделен е въпросът и дали лизингополучателят дължи
възнаградителна лихва по договора за лизинг, след като е лишен от ползването на
автомобила в резултат на кражбата, имаща правното значение по отношение на договора за
лизинг на случайно събитие.
Налице са и предпоставките по чл. 405 КЗ за ангажиране отговорността на ответника
за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно
събитие - противозаконно отнемане на МПС. Страните са сключили валидна облигация по
договор за застраховка „Каско“, в периода на застрахователното покритие на която
автомобилът е противозаконно отнет, като до настоящия момент не е открит и върнат на
собственика/ползвателя. Последните факти не се оспорват от ответното застрахователно
дружество и се установяват от представените Удостоверение № УРИ 230р-15886/19.04.2023
г., издадено от 06-то РУ към СДВР и Постановление от 05.04.2023 г. на прокурор при СРП.
Установява се и не се спори между страните, че кражбата/противозаконното отнемане
представлява покрит от процесния застрахователен договор риск, съобразно уговореното
между тях.
По спорните по делото въпроси съдът намира следното:
В настоящия случай както застрахователното събитие, така и сключването на
процесния договор за застраховка „Каско" са настъпили при действието на новия Кодекс за
застраховането (ДВ – бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.).
Разпоредбата на чл. 405, ал.1 от КЗ предвижда, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение
в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.
Съгласно чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застрахования и при неизпълнение от страна на застрахования на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интересите на застрахователя, било е
предвидено в закон или застрахователния договор и е довело до настъпване на
застрахователното събитие. Следователно, правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетение или да намали застрахователното обезщетение е обусловено и поставено в
зависимост от наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на
задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Само в
9
случай, че конкретното поведение на застрахованото лице е причинило или допринесло за
настъпването на вредите, застрахователят може да откаже да заплати обезщетение, в какъвто
смисъл е и постоянната практика на ВКС, като пряката причинно-следствена връзка
подлежи на доказване от застрахователя.
По възраженията на ответника за наличието на основания за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение:
По силата на чл.395, ал.1 КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване
на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди
и да допуска застрахователя да прави проверки, а съгласно чл.395, ал.3 КЗ, при
неизпълнение на задължението по ал.1, застрахователят има право да прекрати
застрахователния договор, но само ако не е настъпило застрахователно събитие. Когато
такова е настъпило намират приложение разпоредбите на чл.395, ал.4 и ал.5 КЗ. Според
чл.395, ал.4, изр.1 КЗ, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по ал.1 и само ако изрично е предвидил това в договора, а в изр.2 на същата
алинея е предвидено, че ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от
неизпълнение на задължението по ал.1, но това неизпълнение не е предвидено като
основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното
обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Съгласно чл. 395, ал.5 КЗ,
независимо от ал.4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато
неизпълнението на задължението на застрахования по ал.1 не е в причинно-следствена
връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на
вида или размера на вредата. От тези разпоредби е видно както че законодателят е посочил
императивно онези задължения на застрахования, които следва да бъдат възприемани като
значителни с оглед интереса на застрахователя, неизпълнението на които е основание за
отказ, и това са задълженията, свързани с ограничаване на риска и/или вредите, така и право
на отказ от застрахователя за заплащане на обезщетение само при доказана причинно-
следствена връзка между неизпълнението на такова задължение и вредите в случай на
настъпило застрахователно събитие.
От събраните по делото доказателства не се установявават възраженията на
ответника за наличието на предпоставки за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение. Както възраженията му за настъпил непокрит от застрахователния договор
риск, така и възраженията за неизпълнение от страна на застрахования на задължения, които
са значителни с оглед интереса на застрахователя, се основават на твърдения, че ищецът –
ползвател е оставил автомобила, предмет на застраховката, с работещ двигател и
незаключен. Следва да се посочи, че застрахованият няма задължение да доказва, че е
изгасил двигателя и е заключил автомобила при оставянето му в паркирано състояние, а в
доказателствена тежест на възразилия застраховател е при пълно главно доказване да
установи тези обстоятелства. Такова доказване в процеса не беше проведено. От събраните в
производството данни относно техническите характеристики на автомобила, както и от
изводите на вещите лица не се установяват обстоятелства, които да съставляват дори
индиция, че водачът на процесния автомобил не е изключил двигателя му и не го е
заключил, след като го е напуснал непосредствено преди извършване на кражбата. В
приетите заключения са направени изводи, че автомобилът може да бъде приведен в
движение от мястото, на което е паркиран, дори когато той е заключен от водача и
двигателят му е изключен, като това се осъществява чрез използване на специална техника,
при която се копира ключа и предава информацията от него към автомобила, който така се
отключва нерегламентирано и запалва, като връзката между това специално устройство и
автомобила е абсолютно идентична на връзката на автомобила с оригиналния ключ, което
дава възможност на извършителя/извършителите да достъпят автомобила и да го приведат в
движение за изключително кратко време. След като съществува възможност процесния
автомобил да бъде достъпен и приведен в движение и когато е оставен с изключен двигател
10
и заключен, и при липсата на каквито и да е други доказателства за обратното – че е оставен
от водача с работещ двигател и/или отключен, то следва извод, че възражението на
ответника за осъществено в нарушение на задълженията му по застрахователния договор
поведение от водача - да остави автомобила с работещ двигател и/или отключен, е напълно
недоказано.
С оглед на изложеното съдът приема, че по делото не се установени факти, които да
представляват изключен риск съгласно застрахователния договор между страните, или
съставляващи допуснато от застрахования неизпълнение на негови договорни задължения,
което да е довело до възникване на право на ответника да откаже да заплати обезщетение за
кражбата на автомобила при условията на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.
Следователно и с оглед разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за
застрахователя е възникнало задължение да плати на правоимащия съищец „УниКредит
Лизинг“ ЕАД, в качеството му на собственик на застрахованото имущество, обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие – кражба (отнемане) на застрахования лек автомобил.
Искът е доказан по основание.
Относно размера:
Дължимото от застрахователя в процесния случай обезщетение следва да се определи
по реда на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл.
400, ал. 2 КЗ определя като възстановителна застрахователна стойност стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съобразно заключението на САТЕ действителната стойност на лекия автомобил „БМВ 540“
с ДК № ********* към датата на настъпване на покрития риск по средни пазарни цени
възлиза на сумата от 114 280 лева. Експертното заключение не е оспорено в тази му част от
страните и съдът го кредитира като компетентно и безпристрастно, поради което тази
стойност следва да се приеме за действителна стойност на застрахованото имущество към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Поради това предявеният иск за
главница в размер на 114 280 лева е изцяло основателен и доказан.
Основателността на иска обуславя и основателност на акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва, считано от предявяване на иска – 06.12.2023 г. до
плащането.
По иска по чл. 409 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405, освен в
случаите на чл. 380, ал. 3. Съгласно чл. 405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. В случая приложим е
срокът по чл. 108, ал.1 – 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106
КЗ. Не се спори по делото, че ищецът е представил последният изискан документ на
19.04.2023 г. Срокът от 15 работни дни е изтекъл на 12.05.2023 г., поради което считано от
следващия ден – 13.05.2023 г. ответникът е в забава. До деня, предхождащ датата на
подаване на исковата молба (от датата на предявяване на иска се дължи законна лихва) –
05.12.2023 г. лихвата за забава върху главница от 114 280 лева, изчислена от съда по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор за лихви на официалния сайт на НАП,
възлиза на сумата от 8 355.93 лева и в този размер искът е основателен и доказан, а над него
– до предявения от 8 398.51 лева следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е направил общо разноски в размер на 18 349.17 лева, от които 4 969.17 лева
11
платена държавна такса, 3 000 лева платени депозити за вещи лица и 10 380 лева платено
адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил разноски общо в размер на 13 800 лева, от които 3 000 лева
депозити за вещо лице и 10 800 лева платено адвокатско възнаграждение.
Съобразно чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца за направените разноски в производството сумата от 18 342.80 лева, съразмерно на
уважената част от исковете, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 4.79 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от така изложените съображения, Софийски градски съд в настоящия си
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявения от М. И. Н. с ЕГН **********, от гр. София, иск с правно
основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на „УниКредит Лизинг“ ЕАД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гюешево“ № 14,
застрахователно обезщетение в размер на 114 280 лева, дължимо по договор за застраховка
„Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0307Х0040147 с обект лек автомобил
„БМВ 540“ с ДК № *********, който лек автомобил е предмет на Договор за финансов
лизинг на пътно превозно средство № 144676/27.07.2021 г., сключен между „УниКредит
Лизинг“ ЕАД, в качеството на лизингодател, и М. И. Н., в качеството на лизингополучател,
за настъпило на 20.02.2023 г. застрахователно събитие – противозаконно отнемане на лекия
автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
06.12.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8 355.93 лева, представляваща
лихва за забава за периода 13.05.2023 г. – 05.12.2023 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
забава над уважения размер до предявения от 8 398.51 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на М. И. Н. с ЕГН **********, от гр. София,
сумата от 18 342.80 лева за направените по делото разноски, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК М. И. Н. с ЕГН **********, от гр. София,
да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2,
сумата от 4.79 лева за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12