Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……............/.….02.2021 г., гр. С.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през  2020 година, в следния   състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                          мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер  14846  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 205646 от 29.08.2019 г. постановено по гр.д. № 17914/2018 г. на СРС, 50 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД *** В.А., искове с правно основание чл. 422 ЕПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С.В.А. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 725,94 лв.- сбор от сумата 673,80 лв. за главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода м.01.04.2013- 30.04.2015г. за топлоснабден имот ап. 93, находящ се в гр.С.,***, с 52,14 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 31.05.2013-26.04.2016г„ ведно със законната лихва върху главницата от 17.05.2016г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№ 26287/2016г. по описа на СРС, като е осъден ищеца да плати на ответницата сумата от 640,00 лева - съдебни разноски за първоинстанционното и заповедното производство.Участвал е и трето лице - помагач на ищеца „Н.И.“ ООД.

            Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД изцяло, с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон  относно качеството потребител на топлинна енергия /ТЕ/ на ответницата. Възразява, че по делото има доказателства тя да е потребител като съсобственик на жилище по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ и да е обвързана от ОУ на ищеца за доставка на ТЕ за битови нужди, без значение кой ползва жилището и на чие име е открита при ищеца счетоводна  пратида. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението и исковете се уважат в пълен размер, прави и искане за разноски.

            Ответницата  С.В.А.  оспорва жалбата с писмен отговор чрез пълномощник адв. С.К., моли да се потвърди решението като правилно, претендира разноски.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивните жалби на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

            В случая с въззивната жалба ищецът е направил оплакване относно установяване на факт с правно значение - качеството й на потребител на ТЕ за битови нужди на ответницата поради притежавано то нея право на съсобственост върху процесния жилищен топлоснабден имот в сграда-етажна собственос, което оплакване само относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

            Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

            За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че липса на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период в процесния имот, респ. поради липса на материалноправна легитимация за ответницата да отговаря по предявения иск. Поради неоснователност на иска за главницата неоснователен е и акцесорният иск за мораторната лихва.            Изводите са мотивирани с преценка на  събраните по делото писмени доказателства за наличието на съсобственост за исковия  период, между отвтеницата С.А. и нейния брат- В.В.А., като последният е подал заявление до ищеца партидата за ползваната топлинна енергия да се води само на негово име, като ответницата е дала писмено съгласието си за това, и е приел, че само В.В.А.отговаря за цената на потребената ТЕ за цялото жилище.

            Въззивният съд, при преценка на същите събрани доказателства, достигна до същите изводи, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решени изцяло.

            В допълнение и по повод оплакванията с жалбата, добавя и следното:

            Със заявление-декларация до ищеца от 28.09.2010г. В.В.А.е поискал откриване на партида за недвижимия имот на негово име, което топлоснабдителното дружество е сторило. Къйм тази дата жилището е съсобственот на В.А.и С.А. при равни дялове, като С.А. е дала писмено съгласие за горсното. Тези доказателства водят до извода, че съгласно ЗЕЕЕ от 1999г. (отм.),  пар.1, т.13 от ДР - в който е посочено, че „потребител“ по смисъла на закона  е физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди, за исковия период само В.А.се явява потребители на ТЕ за битови нужди за жилището, респ. същият се явя и заварен потребител на ТЕ съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр.54/2012 г. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел отправеното към него през 2010г. предложение на В.А., за което има и основание в прилогжимите ОУ- чл.63, то е сключен само с него облигационен договор при Общи условия (ОУ) за ползване на топлинна енергия за жилището. Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за исковия период , поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано. Другият съсобственик на жилището – ответницата в исковия процес С. А., макар и носители на правото на собственост, не се явява потребители на ТЕ нито страна в облигационното отношение с „Т.С.“ ЕАД за исковия период, защото такова отношение ищецът има само със съсобственика В.А.. Аналогично разрешение е дадено и с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по  въпроса за лицата-потребители на топлинна енрегия.

            Поради съвпадане изводите на двете инстанции относно неоснователност на предявените искове спрямо ответника С.  А., решението следва да се потвърди, вкл. и в частта за разноските дължими на този ответник от ищеца.

            По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното производство остават  в негова тежест. Въззиваемата страна-ответник има право на разноски, същата е направила 300 лв. разноски за възнаграждение адвокат, което, предвид възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на ищеца, въззивният съд намира че няма основание да намали повече, тъй като е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 205646 от 29.08.2019 г. постановено по гр.д. № 17914/2018 г. на СРС, 50 състав.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300,00 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Н.И.“ ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                2.