Р Е Ш Е Н И Е №18
гр.Силистра, 31.03.2023
година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет
и трета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при
секретаря Анета Тодорова, с участието на прокурор при ОП-Силистра С.Р., като
разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД
№3 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №94/25.11.2022г.,постановено по АНД
№129/2022г.,Тутраканският районен съд е потвърдил Електронен фиш (ЕФ) серия „К“
№5970344/06.06.2022г. на ОД МВР Силистра,с който на Х.С.Н.
***, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1 т.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП),за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, е
наложено административно наказание по вид „глоба“, в размер на 600.00 лева.
Производството
е образувано по касационна жалба на Х.С.Н.,подадена чрез представител по
пълномощие адв.К.Н. от АК-Варна, обективираща искане
за отмяна на съдебния акт и след решаване на спора по същество от касационната
инстанция, за отмяна на първоначално оспорения ЕФ. Релевирано
е оплакване затова, че въпреки неустановеността на съществени/главни факти от
състава на процесното нарушение, съдът е приел, че такова било извършено.Касаторката поддържа, че процесният участък от
Републикански път II-21 (гр.Русе-гр.Силистра), не
попадал в границите на урбанизираната територия на село Зафирово,за да бъде
обсъждан като „населено място“,с оглед хипотезата на чл.21 ал.1 ЗДвП.Оспорва
законосъобразността на поставените пътни знаци Д11 и Д12, поради липса на
доказателства - сложената организация на движението в конфликтния участък да е
следствие от одобрен проект от изпълнителния директор на ИА“Пътища“ (според
жалбата, от 09. 09.2009г.-Агенция „Пътна инфраструктура“-АПИ),доколкото става
въпрос на участък от републиканската пътна мрежа. А щом това било така, то
следвало, че произволно поставеният знак Д11 нито бил в състояние да създаде
населено място,нито да придаде на въпросния път качеството на „път в населено
място“.Инвокирано е и оплакване за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,с акцент върху довод за
липса на мотиви по част от въведения предмет в производството пред ТРС,а
именно:Съдът не бил отговорил на възражението,че фактическото местоположение на
двата пътни знака от група „Д“, съгласно чл.54 ППЗДвП
в процесния район, било в пряко нарушение на закона (непосочено на кой закон) и
следователно, негодно да предизвика задължения за тяхното съобразяване от
водачите на МПС,преминаващи през въпросния пътен участък,вкл. да спазват
ограничението от чл.21 ал. ЗДвП за населено място.На същия терен, се поддържа и
довод,че ТРС бил игнорирал напълно оплакване,въведено в процеса пред него,че
били нарушени и правилата за използване на автоматизираните технически средства
и системи (АТСС), с позоваване на чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05. 2015г. за условията и реда за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Обн.ДВ,бр.36/15г.,изм.ДВ,бр.6/
18г.) Твърди се още, че АТСС било поставено на място, извън определените за
целта-до „Асфалтова база“,което било в нарушение на чл.6 от Инструкция №8121з-749/20. 10.2014г. за реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение
(Обн.ДВ,бр.90/14г.,посл.изм.ДВ,бр.82/22г.),който
чл.6 регламентира задълженията на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР и
на началниците на РУ (относими към процеса ръководни полицейски длъжности) и
съдържа предписания към тях в 17 точки, като касаторката не посочва коя от тях
е нарушена, от кого и как корелира твърдението ѝ с предмета на доказване по
делото.
С писмено становище (л.27-л.28) поддържа горните
оплаквания като въвежда настоятелно още и възражение, че липсвала яснота за
точното място на заснетото с АТСС нарушение на скоростта, тъй като от
приложените снимки за позициониране на процесната дата на радарната система по
улица „Трети март“ в с.Зафирово, до бензиностанция „Петрол“, не се установявала
растителността, заснета в непосредствена близост до автомобила ѝ,видно от
снимката към оспорения ЕФ. Същото било релевирано и
пред ТРС,но не било получило отговор с процесното пред настоящия съд решение.
Неправилно бил приложен и материалният закон,защото
при неустановени съставомерни факти в процеса, посочени
по-горе, съдът бил приел завършеност на релевирания административно-наказателен
фактически състав.Акцентира се още върху твърдяно наличие на предпоставките за
преценка на случая в светлината на чл.28 ЗАНН, предвид липсата на обществена
опасност на извършителката на деянието, която
освен,че била дисциплиниран водач на МПС,осъзнавала укоримостта
на извършеното; била навършила 61 години и високият размер на санкцията,
предвид социалния ѝ статус, щял да се отрази несъразмерно тежко в
имуществената ѝ сфера, каквато не била целта на закона.Всички доводи се
поддържат с допълнителното становище (вх. №350/14.03.23г.) и се настоява за
отмяна на решението на ТРС и за решаване на спора по същество от касационния състав,
с отмяна и на ЕФ.Претендират се съдебни разноски за двете инстанции по
представен списък (л.29).
Ответникът по касация - Областна
дирекция на МВР гр.Силистра, с писмено становище по делото (л.22) и чрез упълномощен
представител гл.юрисконсулт В.Атанасова в съдебно заседание, поддържа
неоснователност на касационната жалба. Моли за оставянето ѝ без последици
и потвърждаване на процесния съдебен акт като съответен на фактите по делото и
закона.Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на съда. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при ОП гр.Силистра счита, че атакуваният съдебен акт е
законосъобразен, а касационната жалба неоснователна. Дава заключение за оставяне
в сила на съдебното решение.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208
и сл./ АПК,вр. с чл.63в ЗАНН.
Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата и доказателствата по делото, прие следното: Касационни основания, от кръга на нормативно регламентираните с
чл.348 ал.1 НПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, които са заявени с жалбата и
поддържани пред настоящия състав, са за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон,вкл. че липсвала яснота
по фактическото обвинение, в сегмента - местоизвършване
на нарушението, предвид императивните изисквания от чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН относно
съдържанието на санкционен акт от вида на процесния.Пътният знак със специално
предписание Д11-„начало на населено място“ бил поставен в нарушение на закона,
поради което и не пораждал твърдените задължения за водачите на МПС, тъй като в
общата визия на въпросния участък от републиканската пътна мрежа (РПМ) нямало
трайно различими, видими белези за населено място - липсвали сгради,обслужващи
постройки или други елементи на изградена инфраструктура,свързани с „населено
място“, съгласно дефиницията от §6 т.49 от ДР ЗДвП.Ето защо и нямало как касаторката
съзнателно (изискуема форма на вина от определението на чл.6,вр. с чл.7 ЗАНН) да е извършила въпросното нарушение.В този
ракурс поставен административнонаказателният спор
следвало да обоснове извод за маловажност на нарушението в контекста на чл.28 ЗАНН, независимо от разпореденото с чл.189з ЗДвП.Предвид така детерминирания
предмет на касационния контрол,същият ще бъде извършен на терена на поддържаните
възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в
пределите на задължителната проверка от чл.218 ал.2 от АПК.
Тутраканският районен съд е
установил вярно фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните
доказателства. Базирайки процесуалната си дейност на принципите от чл.13 и
чл.14 НПК, е анализирал задълбочено събраните в процеса доказателства и е извел
законосъобразно фактическите си изводи.Предмет на касационната проверка е
решението на районния съд, а не Електронният фиш, като контрол за приложението
на материалния закон,настоящата инстанция извършва и служебно,въз основа на
установените факти от ТРС,предвид нормативната забрана за нови фактически
установявания от чл.220 АПК.
Процесът пред районния съд е иницииран от касаторката
против Електронен фиш (ЕФ) серия „К“ №5970344 от 06.06.2022г.
на ОД МВР гр.Силистра,с главно възражение за несъответствие между фактическото
положение и юридическата му квалификация, предвид липсата на предпоставки за
изграждане изобщо на представа за процесния участък от РПМ, че е част от
населено място, за да бъде активирана забраната от чл.21 ал.1 ЗДвП,за
превишаване на максимално допустимата скорост на движение на МПС,от категорията
на управляваното,за населено място от 50 км/ч.Съдът е установил, че на 04.06.22г.,
по време на извършван контрол на скоростта на движение на преминаващи МПС през
релевирания участък от републикански път II-21, представляващ улица в с.Зафирово, с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с
№120cd3e, в 12:11 часа е бил заснет лек автомобил марка
„Фолксваген“,модел „Поло“ с рег.№****, движещ се
със скорост от 98 км/ч, при максимално допустима за населено място от 50
км/ч,въведена с пътен знак Д11,видно от
приложена разпечатка на снимка №120CD3Е/0005158. В генерирания ЕФ е приета за съставомерна скорост от 95 км/ч след приспадане на
максимално допустимата грешка за процесното автоматизирано техническо средство
(АТС) от 3 км/ч.Същото е било разположено по улица „Трети март“,в близост до
бензиностанция„Петрол“ и насочено в посока към кръстовище, образувано с ул.„Ген.Атила
Зафиров“,като на контрол са подлежали движещите се автомобили и в двете посоки -
от гр.Русе към гр. Силистра и обратно.
Горните
обстоятелства ТРС установил от Протокол за използване на АТСС, представляващ
образец по Приложение към чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/15г. и представения
по делото снимков материал съгласно чл.10 ал.3 от с.н. (л.108-л.109
АНД/ТРС),обратно на твърдението на касаторката,че такъв липсвал,а от
представения по-късно не се установявала идентичност на мястото на
позициониране на радарното устройство с мястото на заснетото нарушение,предвид
отсъствието на храстовидна растителност в първата група изображения. Съдът е установил
изправността на стационарно преносимия уред за контрол на скорост ARH CAM S1, посредством удостоверения (Протоколи на БИМ) последващ контрол на одобрения тип АТСС.Минималното
съотношение между разстоянието от камерата му до центъра на лентата за
измерване и максималното такова,на което номера на МПС може да бъде видим, сочи
че максималният обхват на автоматичното му разпознаване варира 100-200 метра,а
максималното разстояние за отчитане на скорост от лазерния модул в ARH CAM S1 е до 600 метра (Вж.Организационно-технологични
правила за работа с „Мобилни АТС за осъществяване на контрол на скоростта“
модел „ARH
CAM S1“-л.35-л.65 АНД/ ТРС). Предвид това,
възражението на касационната жалбоподателка,за
неустановеност на идентичността на контролирания пътен участък с процесното АТС
и изображението на снимката към ЕФ,следва да бъде отклонено като неоснователно,
защото е видима храстовидната растителност в периметъра на действие на
радарното устройство, с възможност за разпознаване на рег.№ на МПС до 200 метра
при дневни условия, без пречки за видимостта (сняг, мъгла и др.) В случая, нарушението
е заснето на 04.06.2022г. в 12:11 часа в с.Зафирово и няма съмнения относно
благоприятните условия за ефективност на най-високия обхват на пространствено действие
на използваното АТС.
За
да даде отговор на въведените възражения пред него,съдът е проявил процесуална
активност и служебно е събрал доказателства (чл.107 ал.2 НПК,във връзка с чл.84 ЗАНН) относно законосъобразното поставяне на пътни знаци Д11 и Д12 в участъка
от републикански път II-21: от
с.Богданци през с.Зафирово до с.Коларово, които е обсъдил задълбочено и извел
верни изводи,включително съпоставяйки GPS
координатите от Протокол, подписан между Община Главиница и Областно пътно
управление гр.Силистра (като териториална структура на АПИ) със снимковия
материал по процесния пред него ЕФ. Установил е,че радарното устройство е било
разположено до пътен знак Д12, в рамките на с.Зафирово,като е било насочено към
кръстовището с ул.“Ген.Атила Зафиров“,т.е. към вътрешността на населеното
място, което ирелевира оплакванията на касаторката, че нямала съзнание за
управление на автомобила си в рамките на населено място.От писмения отговор на
АПИ, чрез ОПУ-Силистра, въззивната инстанция е установила с категоричност,че
участъкът от републикански път II-21
(гр.Русе-гр.Силистра), от км.72+624 до км.74+900, е част от уличната мрежа на
село Зафирово. С оглед на тези категорични установявания е дала обоснован
отговор на централното възражение на настояща касаторка,
че участъкът не бил разпознаваем като „населено място“, независимо от
обозначаването му с пътен знак Д11, който пък от своя страна бил поставен без
одобрението на АПИ,доколкото става въпрос на РПМ и против нормативната уредба
(непосочена коя).
Тутраканският районен съд е отговорил
законосъобразно и на другите релевирани пред него възражения,вкл. за липса на
забранителния знак В26, позовавайки се на чл.21 ал.2 ЗДвП, че ограничение на
скоростта се разпорежда със знак от група „В“ само когато това се налага в
отклонение от фиксираните максимално допустими скорости с чл.21 ал.1 ЗДвП.Абсолютно същият резултат следва и от преценката на разпоредбата на чл.112
ал.3 от Наредба №18/23.07.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци (Обн.ДВ,бр.73/01г.,посл.изм.ДВ,бр.13/20г.),което в съвкупност е обосновало
верния му извод, че знакът Д11, показващ началото на населеното място,е
достатъчна предпоставка касаторката да съобрази скоростта на управление на
автомобила си с ограничението от чл.21 ал.1 ЗДвП за населено място.
Правилно е извел извод, че неотносима към
процесния пред него ЕФ и съпътстващите го фактически установявания, е
Инструкция №8121з-749/20.10.14г., както и без правно значение евентуалното
непреценяване (липсата на доказателства за такова) на критериите от чл.6 ал.2
от Наредба №8121з-532/15г. при избора на местата за контрол с АТСС,щом за
процесното по делото радарно устройство са събрани всички необходими
доказателства установяващи,че е от одобрен тип; вярно отчитащо скоростта на
преминаващите МПС,със способност за тяхното заснимане,вкл. регистрационния им
номер;правилно експлоатирано на 04.06.2022г.;поставено на място в обхвата на с.Зафирово
и насочено съгласно приложените инструкции и указания за експлоатацията му.Обосновано
е съобразил нормативните изменения с отпадане на изискванията за обозначаването
му с пътен знак Е24 и съобщаване за извършвания контрол на скоростта на
интернет страницата на МВР. Съответен на закона е и изводът му, че с чл.189з ЗДвП (нов,в сила от 23.12.21г.) приложим към процесните правоотношения, е дерогирано приложението на общия чл.28 ЗАНН,в каквато
насока има неоснователно развит и касационен довод.Предвид специалния ред за
установяване и санкциониране на нарушенията на скорост с АТСС, регламентиран с
чл.189 ЗДвП,вкл. нормираното с чл.189 ал.4 ЗДвП минимално необходимо съдържание
на ЕФ, чиито образец се утвърждава от министъра на МВР,въззивната инстанция е
отклонила възраженията на оспорващата за приложение на общия чл.57 ал.2 т.5 ЗАНН,с оглед предимството на специалния закон пред общия и установеността,че
изискванията на чл.189 ЗДвП са изпълнени.Метрологичният контрол на
измервателното средство за скорост е извършен от Българския институт по
метрология (БИМ) съгласно регламентацията от Закона за измерванията (ЗИ) и Наредба за средствата за измерване,които
подлежат на метрологичен контрол (Обн.ДВ,бр.98/03г.,посл.изм.ДВ,бр.86/22г.), чиито чл.755 ал.1 т.2 допуска, при
реални условия на измерване на скорост, отклонение от +/– 3км/ч, колкото са
изрично съобразени, в полза на нарушителя, с ЕФ.Доколкото са спазени
нормативните изисквания относно изправността на радарните устройства,
използвани за пътен контрол, законосъобразен е изводът на съда за техническа
изправност на АТС,с което е заснето процесното нарушение.В този контекст като
неоснователно е било отклонено възражението,че липсвали доказателства, след
проверката на 01.12. 2021г.,за неговата техническа годност (време на валидност
на резултатите от проверката) към релевираната дата - 04.06.2022г.Съгласно
чл.43 ал.4 ЗИ периодичността на последващите проверки
се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН),която е Заповед №А-616 от 11. 09.2018г. публикувана в
ДВ и достъпна на сайта на ДАМТН. Според т.31 от същата, периодичността на
проверките на скоростомерите е една година, което
потвърждава извода на ТРС за техническа изправност на автоматизираното средство,с
което е установено нарушението.Съдът правилно е издирал специфичната в този
сегмент на спора нормативна уредба и я приложил адекватно на установените факти
по делото,вкл.с представения Протокол на БИМ №91-СГ-ИСИС/27.06.22г. на същото
АТС.
Следователно, районният съд в съответствие с фактите по
делото и закона, е приел, че процесният пред него ЕФ е по образец и със
съдържание, съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП.Спазено е изискването и на чл.16 ал.5 от
Наредба №8121з -532/15г.,като е приспадната максимално допустимата грешка за въпросния
вид АТС, посочена в чл. 755 ал.1 т.2 от Наредбата за средствата за измерване, вследствие
на което отчетената от техническото средство скорост от 98 км/ч е намалена с 3
км/ч и приетата за съставомерна,респ. наказуема, е посочена
в ЕФ-95 км/ч. При този изход на процеса,основателно е искането на ответника по
касация за съдебни разноски,каквито съгласно чл. 63д ал.4-ал.5 ЗАНН,се присъждат по реда на
АПК,което в ракурса на чл.143 ал.1,вр. с §1 т.6 ДР
АПК означава, че същите следва да бъдат присъдени в полза на бюджета на органа,
който е разпоредител с бюджет и в чиято структура е АНО, издал процесния пред ТРС
юрисдикционен акт.Такъв,по аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР,е Областната дирекция на МВР Силистра.Според чл.143 ал.3 АПК,във връзка с
чл.63д ал.5 ЗАНН, юрисконсултското възнаграждение се
определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ,регламентиращ размера му с
Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.74/21г.),чиито чл.27е е определил
относителни граници на възнаграждението от 80 до 150 лева.В случая,предвид
фактическата и правна сложност на касационното производство, същото следва да
бъде определено в размер на 80 лева.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че
обжалваното решение на ТРС е валидно и допустимо.Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона.Ето защо, следва да
бъде оставено в сила,воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,вр. с чл.63в ЗАНН, Административният съд Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение №94/25.11.2022г., постановено
по АНД №129/2022г. по описа на Тутраканския районен съд.
ОСЪЖДА Х.С.Н., с ЕГН:********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с
административен адрес: гр.Силистра, бул. “Македония“№144, сумата от 80.00 (Осемдесет) лева -
съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.