Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
26.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Поля Георгиева като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 15988
по описа 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 -273 от ГПК.
С
решение № 397366 от 30.04.2018г. по гр.д. № 6378/2014г., на СРС, ГO, 68 състав е отхвърлил изцяло като неоснователни
предявените от ЕТ” М.- М.С.”, ЕИК: *****,
гр. *****, със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.К. и адв. П.И., против „Ю.Б.”АД, ***, обективно съединени осъдителни искове
по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата - сумата от 17 753,06 лв.,
която според ищцовата страна е платена на ответника без основание,
представляваща сбор от 8 753,06 лв - неоснователно начислени наказателни лихви
за периода от 30.06.2013г. до 05.08.2013г, и 9 000 лв - неоснователно начислена
наказателна такса, и по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за
периода от 06.08.2013г. до 06.02.2014г. в размер на 909.20 лв (деветстотин и
девет лева и двадесет стотинки). Със същото решение ЕТ „М.С.”, ЕИК: *****, е осъдено да
заплати на „Ю.Б.”АД, ЕИК: *****, сумата от 200 лв (двеста лева ),
представляващи направените от ответната банка разноски по делото - платения
депозит за основното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, а на
основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 450 лв., представляващи полагащото се на ответната
банка юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Недоволен
от решението е останал ищецът ЕТ” М.- М.С.”, ЕИК: *****, който
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост, постановяването му при неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон. По-конкретно поддържа, че санкционните задължения по
чл.14.4 от договора за плащане на наказателни лихви и по чл.2.4 от Анекс №
9/05.09.2012г. за плащане на наказателна такса не са били възникнали за него
поради наличие на причини, които го освобождават от отговорност с оглед на
установената търговска практика от ответника, поради които платените от него
наказателни лихви и наказателна такса се явяват дадени без основание. Искането
къв въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения
иск. Претендира сторените в производството разноски.
От
въззиваемата страна „Ю.Б." АД в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва
същата като неоснователна по подробно изложени в него доводи. Моли въззивната инстанция да
потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждането на юрисконсултко възнаграждение.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по
гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК
е основание за касиране на въззивното решение.
В случая,
обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен
съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е
и правилно, като решаващият въззивен състав споделя изцяло мотивите на
обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС.
При тези
правомощия и като съобрази доводите изложени в жалбата Софийски градски съд
приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени от от ЕТ” М.- М.С.” против „Ю.Б.”АД обективно
съединени осъдителни искове по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 17 753,06 лв (седемнадесет хиляди седемстотин
петдесет и три лева и шест стотинки), която според ищцовата страна е платена на
ответника без основание, представляваща сбор от 8 753,06 лв - неоснователно
начислени поДоговор за кредитна линия № 584/29.08.2007г. наказателни лихви за
периода от 30.06.2013г. до 05.08.2013г., и 9 000 лв - неоснователно начислена
наказателна такса, както и по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата за периода от 06.08.2013г. до 06.02.2014г. в размер на 909.20 лв
(деветстотин и девет лева и двадесет стотинки).
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,
съдът приема за установено, че между ищецът като кредитополучател и ”А.Б.-КЛОН
БЪЛГАРИЯ” е сключен Договор за кредитна линия № 584/29.08.2007г. и
последващи десет анекса към него. Последният уговорен срок за плащането на
главницата по договора за кредитна линия е уговорен с Анекс № 8/27.07.2012г. и
е бил до 30.06.2013г., като не е налице сключен нов анекс за продължаване срока
на договора, въпреки молба от ищеца от 27.05.2013г. за това. Не се установява
на падежа - 30.06.2013г. ищецът да е платил главницата по договора, поради
което ”А.Б.-КЛОН БЪЛГАРИЯ” е начислила наказателни лихви по чл.14.4. от договора
за периода след падежа - от 30.06.2013г. до 05.08.2013г. с общ размер от 8
753,06 лв, както и наказателна такса по чл.2.4 от Анекс № 9/05.09.2012г. в
размер на 9 000 лв, които са платени от ищеца.
Спорът
между страните, както правилно и първостепенният съд го е очертал, е
относно това дали за ищеца като кредитополучател са били възникнали
санкционните задължения по чл.14.4 от договора за плащане на наказателни лихви
и по чл.2.4 от Анекс № 9/05.09.2012г. за плащане на наказателна такса.
След
предядяването на исковата молба търговското предприятие на ”А.Б.-КЛОН
БЪЛГАРИЯ” е придобито от „Ю.БЪЛГ'АРИЯ”АД по силата на сключен между тях
Договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 ТЗ с рег. №
1169/29.02.2016г. на нотариус Светлана Клинкова, поради което по съгласие на
страните „Ю.Б.”АД е конституирана като ответник по делото вместо първоначалния
ответник ”А.Б.-КЛОН БЪЛГАРИЯ” на основание чл.226,ал.2,изр.2 ГПК във връзка с
чл.222 ГПК.
Действително,
по делото безспорно се установява /от чл.2.2 на Анекс № 8/27.07.2012г./, че
последният уговорен срок за плащането на главницата по договора за кредитна
линия е уговорен до 30.06.2013 г. Със следващите два сключени анекса - №
9/05.09.2012 г. и № 10/09.04.2013 г. не е уговорен друг срок за плащане на
главницата от ищеца. Въпреки подаденото от ищеца искане за кредит за малки и
средни предпирятия с вх. № 254-074/27.05.2013г., по делото не са представени
доказателства да е налице друг писмен анекс за удължаване на крайния срок за плащане
на главницата по договора за кредитна линия. Както правилно и
първоинстанционният съд е приел твърденията на ищеца за наличие на устно
обещание от служител на ”А.Б.-КЛОН БЪЛГАРИЯ” за поредно удължаване на крайния
срок за погасяване на главницата и за установена между страните по договора
практика анексите за новия срок да се сключват около два месеца след изтичането
на предходния уговорен срок, са недоказани, а и в случая релевантни и
действителни са единствено писмените договорки между страните, тъй като договорът
за банков кредит е сключен в писмена форма, съгласно чл.430, ал.3 ТЗ, поради
което съгласно чл.293,ал.6 ТЗ писмената форма е необходима и за
действителността и на всички допълнителни споразумения (анекси) за изменение на
договорните клаузи, включително и за продължаване срока за плащане на
задълженията на кредитополучателя.
Ето защо, в
случая е налице неизпълнение от ищеца като кредитополучател на
задължението му за плащането на главницата на падежа - 30.06.2013г. и за него е
възникнало санкционното задължение по чл.14.4 от договор № 584/29.08.2007г. за
плащане на наказателни лихви. Безспорно между страните е, че за
процесния период от 30.06.2013г. до 05.08.2013г. тези наказателни лихви са с
общ размер от 8 753,06 лв. По делото не са установени причини, които да
освобождават ищеца от договорната му отговорност за неизпълнение на задължението
по чл.14.4 от договора № 584/29.08.2007г. за плащане на наказателни лихви. Правилен
е изводът на първостепенния съд, че твърдението на ищеца, че по специално
откритата разплащателна сметка по чл.6 ал.1 от договора е поддържано парично
покритие от него, достатъчно да удовлетвори обслужването на кредитната линия по
реда на чл.12 от договора, е недоказано, а и се опровергава от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, според което през периода от 13.06.2013г. до
01.08.2013г. по сметката на ищеца са постъпили входящи преводи с общ размер от
693434,91 лв, но изходящите преводи от сметката са с общ размер от 683 246,76
лв, като не е доказано, че разликата между входящите и изходящите преводи по и
от сметката на ищеца е била достатъчна за погасяване от банката но реда на
чл.12 от договора на цялата главница по кредитния договор. С оглед изложеното наказателните
лихви от30.06.2013г. до 05.08.2013г. в общ размер от 8 753,06 лв са платени с
основание от ищеца и не подлежат на връщане от ответната банка.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя издвода на първоинстанционния съд и по отношение
на това, че по делото е установено и е възникнало и санкционното задължение
на ищеца по чл.2.4 от Анекс № 9/05.09.2012г. за плащане на наказателна такса.
Както и съдът е отбелязал в мотивите на решението си, съгласно чл.2.3 от Анекс
№ 9/05.09.2012г. ищецът като кредитополучател се задължил да усвои и погаси
цялата сума от кредитния лимит за оборотно финансиране на Подлимит № 1 минимум
един път и половина в рамките на всеки 6 месеца, като съгласно чл.2.5 от анекса
изпълнението на това условие ще се следи от банката на всеки 6 месеца ,
както и за по-кратък период от време, като в този случай размерът на погасените
средства по кредитната линия следва да е пропорционален на броя на изтеклите
месеци. С клаузата на чл.2.4 от анекса е предвидено, че при неизпълнение на
условието по чл.2.3 от договора банката ще начислява наказателна такса в размер
на 0,5% върху целия размер на кредитния лимит за оборотно финансиране на
Подлимит 1 за всяко тримесечие на неизпълнение на условието. Действително, от
заключението на основната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът
не е изпълнил задължението си по чл.2.3 от Анекс № 9/05.09.2012г., защото за
периода от 01.01.2013г. до 31.03.2013г. е следвало да направи оборот от 675 000
лв , но реално е изпълнил оборот в размер на 446 156,07 лв, за което му е начислена
наказателна такса от банката в размер на 4 500 лв, а за периода от 01.04.2013г.
до 30.06.2013г. също е следвало да направи оборот от 675 000 лв, но реално не е
изпълнил никакъв оборот -0 лв, за което му е начислена наказателна такса от
банката в размер на 4 500 лв. Правилен е крайният извод на първоинстанционния
съд, че поради неизпълнението от ищеца
като кредитополучател на задължението му по чл.2.3 от анекс № 9 за усвояване и
погасяване цялата сума от кредитния лимит за оборотно финансиране на Подмит № 1
минимум един път и половина в рамките на всеки 6 месеца, за него е възникнало
санкционното задължение по чл.2.4 от същия анекс № 9/05.09.2013г. за плащане на
уговорената наказателна такса, чийто размер не се спори от страните, че възлиза
общо в размер на 9 000 лв. И тук не са установени и доказани от ищеца
причини, които да го освобождават от договорната му отговорност за неизпълнение
на задължението по чл.2.4 от Анекс № 9/05.09.2013г. за плащане на уговорената
наказателна такса. Съгласно чл.30 от договора за кредитналиния, при
неизпълнение на което и да е от договорните условия от страна на
кредитополучателя отпада задължението на банката да предоставя средствата по
договора. В случая щецът не е изпълнил уговореното в чл.8 от Анекс №
9/05.09.2012г. задължение за учредяване на допълнително обезпечение чрез
ипотеки върху четири имота, което е основание за приложението на чл.30 от
договора. С Анекс № 10/09.04.2013г. ищецът е осовободен от задължението за
допълнителното обезпечение, но след датата на сключване на този анекс не са
представени искания от кредитополучателя до банката за усвояване на кредита.
Ето защо, санкционното
задължение по чл.2.4 от анекс № 9/05.09.2012г. за плащане на наказателни такси
с общ размер от 9 000 лв за неизпълнението на задължението по чл.2.3 от същия
анекс, са платени с основание и не подлежат на връщане от ответника.
В Постановление № 1 от 28.05.1979
г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС са разяснени елементите на трите
фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно предаване, получаване и
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго (предл. 1), извършване на престацията с оглед на очаквано в бъдеще основание,
което обаче не е могло да бъде осъществено (предл. 2) и съществуване на
основанието при получаване на престацията и отпадането й впоследствие с обратна
сила (предл. 3). Основните предпоставки, които трябва да съществуват при тези
състави, са: получаване на нещо от едно и също физическо или юридическо лице и
отсъствието на основание за това получаване. В конкретния случай с оглед
обстоятелството, че платената от ищеца сума с общ размер от 17 753,06 лв,
включваща санкционното задължение по чл.2.4 от анекс № 9/05.09.2012г. за
плащане на наказателни такси с общ размер от 9 000 лв и наказателни лихви по
чл.14.4. от договора за периода след падежа - от 30.06.2013г. до 05.08.2013г. с
общ размер от 8 753,06 лв, е платена с основание и не подлежи на връщане от ответника,
то искът по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД е неоснователен, аобжалваното решение, с
което същият е отхвърлен изцяло, е правилно и законосъобразно.
В
упражнение на правомощията по чл. 272 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
потвърди обжалваното решение.
С оглед
изхода на спора на въззивникът не следва да бъдат присъдени сторените в
производството пред въззивната инстанция разноски. Присъждане на разноски се
дължи на въззиваемата страна и по конкретно в размер на 450 лева,
представляващи полагащо се юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
При тези
мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 397366 от 30.04.2018 г.
по гр.д. № 6378/2014г., на
СРС, ГO, 68 състав, с което е
отхвърлил изцяло като неоснователни предявените от ЕТ” М.- М.С.”, ЕИК: *****,
гр. *****, със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.К. и адв. П.И., против „Ю.Б.”АД, ***,
обективно съединени осъдителни искове по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата - сумата от 17 753,06 лв (седемнадесет
хиляди седемстотин петдесет и три лева и шест стотинки), която според ищцовата
страна е платена на ответника без основание, представляваща сбор от 8 753,06 лв
- неоснователно начислени наказателни лихви за периода от 30.06.2013г. до 05.08.2013г,
и 9 000 лв - неоснователно начислена наказателна такса, и по чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за периода от 06.08.2013г. до 06.02.2014г. в
размер на 909.20 лв (деветстотин и девет лева и двадесет стотинки).
ОСЪЖДА ЕТ „М.С.”***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.”АД,
*** *****, на основание чл.78,ал.3 ГПК, сумата от 450 лв (четиристотин и петдесет лева), представляващи
разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи обжалване на сонвание
чл.280, ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.