Р E Ш Е Н И Е
№ 605
гр.Плевен, 12.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, II ри касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно
административнонаказателно дело № 678 по описа за 2020 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 60/ 25.06.2020г.
постановено по НАХД № 70/2020 год., Районен съд – гр. Левски потвърдил наказателно постановление №19-0938-0005686/05.01.2020г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, с което на Б.Е.Ч.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на
застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.,
като правилно и законосъобразно.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от Б.Е.Ч., в която се
излагат доводи, че решението на първостепенния съд е незаконосъобразно, тъй
като в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в издаване на наказателното постановление без наказващия орган да
е приложил преценката по чл. 28 от ЗАНН, което е довело до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя. Излагат се
доводи, че в наказателното постановление
липсват данни за съображенията и мотивите на наказващия орган да не приложат
посочената привилегия на закона, че съгласно ТР 1/12.07.2007г. на ВКС преценката
за маловажност е задължителна и се прави по законосъобразност. Твърди се, че
щом като административнонаказващия орган не е извършил тази преценка, е нарушил
чл. 53 ал.1 от ЗАНН и следва процесното наказателно постановление да бъде
отменено само на това основание. Твърди
се, че първоинстанционният съд не е направил служебна проверка за
законосъобразност на административния акт, като е пропуснал обстоятелството, че
липсата на мотиви в наказателното постановление относно неприлагане на чл. 28
от ЗАНН представлява липса на предмет за проверка от страна на съда във връзка
с разглежданата разпоредба, имайки предвид че се касае за проверка по
законосъобразност.Излага доводи, че преценката на РС Левски за неприложение на
чл. 28 от ЗАНН е неправилна, тъй като в конкретния случай са налице редица
такива обстоятелства- нарушението е за първи път, не са настъпили вреди или
вредни последици, жалбоподателят
инцидентно е карал автомобила собственост на баща му. Твърди се, че е
представена застраховка „Гражданска отговорност“, сключена на датата на
проверката, след установяване на нарушението. Счита, че тези основания са
достатъчни да се счете обществената опасност на жалбоподателя като изключително
ниска и случаят за инцидент. В заключение
счита, че РС Левски не е извършил цялостна проверка по
законосъобразността на наказателното постановление, като неправилно е потвърдил административния акт. Моли съда да отмени
решението на РС Левски като незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Представил е писмена защита, в която изразява становище че поддържа жалбата.
Претендират се деловодни разноски.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставено
в сила оспореното решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Съдебното решение не страда от посочените пороци и е
съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му,
съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно
описана и не следва да се преповтаря. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни оплакванията за неправилен анализ от страна на въззивния съд на
събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е направен цялостен
анализ на събраните гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в
достатъчен обем, от които може да се направи извод, че фактическата обстановка,
описана в АУАН е достоверна. Настоящият съдебен състав е напълно споделя изложените
мотиви във въззивния съдебен акт, поради което не намира за нужно да ги преповтаря
с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв. В конкретния случай от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че касаторът е лице, което не е собственик и е управлявало
на посочената в АУАН и НП дата 27.12.2019 г. МПС, за чието притежание и
ползване не е била налице към тази дата сключена застраховка "Гражданска
отговорност". Следователно вмененото на наказаното лице нарушение е
доказано по безспорен начин, за което законосъобразно му е наложена
предвидената в закона санкция. Санкцията е определена в абсолютен размер от
законодателя и размерът й не може да се променя. Във въззивната жалба
жалбоподателят е посочил, че управляваният от него лек автомобил е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с разсрочено плащане, при което се е
оказало, че дължимата вноска не е внесена в срок. Би могло да се предположи, че
се касае за нормата на чл.337, ал.3 от КЗ, в която е предвидено, че когато
застрахователна премия или дължима вноска по нея е заплатена до изтичането на
15-дневния срок по чл.368, ал.3 и 4, застрахователят не може да прекрати
застрахователния договор, но в случая тази норма е неприложима, видно от
сключената на 27.12.2019г. нова застраховка. Жалбоподателят не е
представил доказателства, че е имало сключена предходна застраховка „ГО“ с
отложено плащане, плащането на вноска по която да е закъсняло и срокът по чл.
368 ал.3 и 4 от КЗ да не е бил изтекъл.
Неоснователно е и поддържаното и пред настоящата съдебна
инстанция искане за приложение на чл.28 от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За
да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба
на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по
делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради
своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради
което правилно административнонаказващия орган и първоинстанционния съд не са
приложили тази разпоредба.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че РС-
Левски не е допуснал твърдените от касатора нарушения при постановяване на
оспореното решение. Същото е постановено от
родово и местно компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за
разглеждане на производството, поради което АС- Плевен намира, че то е валидно,
допустимо и съответно на материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на производството се явява
неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от 25.06.2020 год.,
постановено по НАХД № 70/2019 год. по описа на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.