Р Е
Ш Е Н
И Е №673
гр.Пловдив, 23.05.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение ,І гр. с., в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Диана Плачкова, като разгледа докладваното гр.д.№2628/ 2015г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба /уточнена с молба от 05.09.2017г./, подадена от Н.И.К. ,ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма „**“ ,ЕИК **, със седалище гр. *** и адрес на управление: ***, против „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. ** и адрес на управление: ***и против „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.**, ***.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на Разрешително за ползване на воден обект № ***, издадено от МОСВ на 17.11.2004 г. ,към началото на месец октомври 2010г. осъществявал риборазвъждане на дъгова пъстърва в акваторията на язовир „***” с монтирана на определеното в разрешителното място садкова инсталация. Основната част от продукцията на ищцовото рибовъдно предприятие е отглеждана и угоявана за реализация на пазара в различни грамажни групи, а отделни количества са били предназначени за добив на хайвер, влаган в по-нататъшно производство чрез люпилня на ЕТ, находяща се в с. ***. Към същия онзи момент специални права на водоползване / водовземане върху водите в яз. „***” притежава първият ответник „Национална електрическа компания“ ЕАД, който съобразно даденото му разрешително стопанисва язовирната стена и изпускателните съоръжения на язовира. Ищецът твърди ,че другият ответник-„Елекроенергиен системен оператор“ ЕАД– дъщерно дружество на „НЕК“ ЕАД има законово възложени задължения да контролира и отчита ползването на водата в комплексните язовири, какъвто се явява и язовир *** /позиция №26 от Приложение №1 по чл.13,т. 1 от Закона за водите/. Посочва разпоредбата на чл.56, ал.7 от ЗВ, съгласно която, неразделна част от разрешителното за водовземане от комплексните и значими язовири по Приложение № 1 са режимните графици, издавани от министъра на околната среда и водите. Към процесния момент, съгласно утвърдения от министъра на околната среда и водите график за месец септември и м. октомври 2010 г., максимално допустимата кота за язовир „***” е определена на 392 м. Ищецът заявява, че макар това ниво да е около санитарния минимум и далеч под нормалното равнище за язовира, същото все пак е достатъчно за поддържане нормалното функциониране на рибното стопанство и е свързано единствено с необходимостта от допълнителни усилия при извършване на технологичните манипулации по отглеждането на рибите. Разпореждането за поддържане на кота 392 м било във връзка с извършван ремонт на водовземната решетка на кулата до язовирната стена на яз. „***”. В исковата молба се съдържат подробни твърдения относно записите, отразени в Системата на диспечерските заявки на ЕСО, както и за замерените показатели на нивото на водата в яз. „***” за процесния период и около него. Твърди се, че в началото на месец октомври 2010 г. до 04.10.2010 г. в резултат на действия и бездействия на ответниците, било изпуснато огромно количество вода от язовир „***”, фатално било забавено вливането на количества от горестоящия язовир „***”, вследствие на което нивото на водата е спаднало и е престояло под посочената кота и до нива, при които драстично са нарушени биологичните показатели на микросредата, в резултат на което значителна част от отглежданата в рибовъдното стопанство риба погинала и по-конкретно- 16 800 кг риба. Погиналата стока била транспортирана на два пъти до „***“ – 8 300 кг на дата 04.10.2011 г. и още 8 500 кг след пълното претърсване на садките и инвентаризация на останалата наличност на дата 07.10.2011г. Освен това 5 000 екземпляра в полова зрялост се отделяли с цел производство на хайвер в рибното стопанство на ищеца в с. *** ,обл. ***,с капацитет 2 000 000 бр. за бъдещо зарибяване. В тази връзка се сочи, че стопанската година и размножителния период 2010г.- 2011г. били от изключително голямо значение за дейността на ищцовото предприятие, тъй като през есента на 2010 г. успешно приключила процедурата по проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на ищеца по оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство 2007г. – 2013г., с обща стойност на инвестицията за подпомагане в размер на 2 334 991,85 лв. Наред с горното се твърди и допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 44в от Закона за рибарството и аквакултурите, съгласно която, собствениците и лицата, стопанисващи водноелектрически съоръжения, бентове и прагове, са длъжни да поддържат оптимално ниво на водата през размножителния период на рибите с цел опазване на хвърления хайвер, а съгласно Приложение №1 към чл.32,ал.1 на същия закон размножителният период на зимно и пролетно размножаващите се пъстървови и други студенолюбиви риби е от 01 октомври до 31 януари. Изложено е ,че след реализиране на деликтния състав ,под ръководството на първия ответник „НЕК“ЕАД са предприети действия-създадена е организация за поддържане на максимално допустимата кота от 392 м.,за което е съставен протокол от 04.10.2010г. Във връзка с отстраняване на имуществените последици от инцидента ищецът е повдигнал пред ответниците въпроса за обезщетяването му ,но до момента положителен отговор не е намерен. След отказа на последните да обезщетят едноличния търговец доброволно ,той е депозирал пред ПОС искова молба за репариране на претърпените имуществени вреди ,във формата на пропуснати ползи, от действията и бездействията на длъжностни лица при ответниците, по повод на която е образувано гр.д.№3538/2012г. , като в настоящото производство претендира присъждане на обезщетение за пряката загуба, съставляваща стойността на погубената риба.
Ето защо, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъдят солидарно ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от допуснатото незаконосъобразно спадане на водния стълб в язовир *** на дати 02.10.2010г., 03.10.2010г. и 04.10.2010г. ,довело до смъртта на 3 736 867 броя риби на обща стойност от 431 370,34 лв./след допуснатото изменение на претенцията по реда на чл.214 ,ал.1 от ГПК/, както следва: от грамажна група 2 гр. – 4 450 кг, общо 2 225 000 бр. х 0,092 лв. за брой = 204 700 лв.; от грамажна група 4 гр. – 3 810 кг, общо 952 500 бр. х 0,115 лв. за брой = 109 537,50 лв.; от грамажна група 7 гр. – 2 680 кг, общо 382 857 бр. х 0,134 лв. за бр. = 51 302 ,84 лв.; от грамажна група 12 гр. – 1 320 кг общо 110 000 бр. х 12 лв. за кг = 15 840 лв.; от грамажна група 30 гр. – 1 020 кг, общо 34 000 бр. х 14,50 лв. за кг = 14 790 лв.; от грамажна група 60 гр. – 910 кг, общо 15 166 бр. х 10 лв. за кг = 9 100 лв.; от грамажна група 100 гр. – 850 кг, общо 8 500 бр. х 10 лв. за кг = 8 500 лв.; от грамажна група 160 гр. – 730 кг, общо 4 562 бр. х 10 лв. за кг = 7 300 лв.; от грамажна група 220 гр. – 620 кг, общо 2 818 бр. х 10 лв. за кг = 6 200 лв. и от грамажна група 280 гр. – 410 кг общо 1 464 бр. х 10 лв. за кг = 4 100 лв., ведно със законната лихва върху главниците за времето от 01.10.2012г. до окончателното им плащане.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адв.Д.- пълномощник на ищеца. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК първият ответник- „Национална електрическа компания“ ЕАД депозира отговор, чрез упълномощения си процесуален представител юрк.Й.М., с който оспорва допустимостта на заявената искова претенция. Алтернативно, в случай че възражението за недопустимост на иска не бъде уважено, твърди ,че претенцията е неоснователна, тъй като няма виновно причинена вреда. Оспорва твърдението на ищеца, че „НЕК“ ЕАД е допуснало незаконосъобразно спадане на нивото на язовир „***” и е нарушил законоустановени правила и предписания. Излага подробни съображения относно подхода при съгласуване на месечните графици за ползване на яз. „***”. Счита, че не са му вменени задължения спрямо рибностопанската дейност на ищеца, а единствено е задължен да осигурява екологичното равновесие в района на речните русла, като през ненапоителния сезон /от месец октомври до месец март/ режимът на водоползване е подчинен на режима на енергийната система. Твърди още, че липсват нормативни правила, които да предвиждат съгласуване на месечните графици с ползвателите на водните обекти, какъвто се явява ищецът. Санкции са предвидени единствено за надвишаване на максималните водни количества. Ответникът смята, че след обявяване на месечния график за октомври 2010 г., който е публично достъпен на страницата на МОСВ, ищецът е трябвало да положи грижата на добър стопанин и да предупреди двете ответни дружества за „нормалното ниво“ и „санитарния минимум“, при които неговото стопанство няма да бъде застрашено, което не се е случило. Като не е предприел необходимите мерки в тази връзка, не е използвал всички възможности ,включително и за комуникация с ответниците и не е проявил грижата на добър стопанин, ищецът е допринесъл за съпричиняването на вредоносния резултат. Освен това ,предвид твърдението на ищеца за задължение за постоянно поддържане виното на язовир „***” точно на кота 392 и за надвишаване на предварителния лимит на изпускане на вода, ответникът заявява ,че основният изпускател на язовир „***” е оборудван с таблени затвори и по тази причина не е пригоден да работи в режим на дозиране ,както и че прилагане на дозиращ режим на работа противоречи на конструктивната специфика на съоръжението. По отношение заявения размер на исковата претенция излага следното: първо, тъй като настоящият иск е насочен към обезщетяване на преките вреди в лицето на стойността на погиналата риба, то ирелевантни за спора се явяват ищцовите съображения относно отглеждане на риба в рибовъдното стопанство в с. ***; второ, твърди, че спад в производството на ищеца във връзка с процесния случай не е настъпил, както и че е неясно по какъв начин е формирана стойността на рибата в отделните грамажни групи /някои като цена за отделна бройка, а други като цена на килограм/, на която се базира размерът на общото обезщетение, а оттам и цената на иска. Счита, че в действителност ищецът не е понесъл твърдяната загуба, тъй като погиналата риба не е била унищожена в „***“, а реализирана чрез продажба като отпадък от рибни продукти, който извод прави от записите в дневниците-продажби и справките-декларации за ДДС за октомври 2010 г. на ЕТ „**“ и по-конкретно фактура № 10151 / 18.10.2010 г. на стойност 45 258,14 лв. Претендира разноски.
Подробни съображения по спора са изложени в писмена защита на юриск. М.- процесуален представител на ответника.
В законоустановения едномесечен срок за отговор по чл.131 ГПК /06.10.2017г. – 06.11.2017г./ вторият ответник „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е депозирал такъв ,чрез процесуалния представител –юрк.Д.М.. По основателността на иска поддържа, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане за ангажиране на деликтна отговорност. Твърди, че с месечните графици се определя максимално допустима кота на нивото на язовира, но не се сочи минимална такава. Счита всяко от ищцовите разсъждения, свързани с работата на ВЕЦ, съдържанието и тълкуването на диспечерските заявки, за несъстоятелно предвид липсата на каквато и да е компетентност в тази област. Дейността на ответника е изцяло нормативно регулирана и се осъществява въз основа на дадена лицензия № Л-419-04 / 18.12.2013 г. Всички законоустановени задължения са вменени на ответното дружество с цел електроенергийната система на Р България да бъде управлявана при спазване на критериите за сигурна, безопасна, качествена и икономична работа. Ответното дружество твърди, че липсва основание за ангажиране на отговорността му, тъй като е спазило максимално допустимата кота на нивото на язовира ,съгласно утвърдения график, определена във връзка с безопасното извършване на подмяна на решетката на водоземната кула и торкетиране на ската, без да се нарушава нормалното производство на електроенергия и водоснабдяването в района. Счита, че констативен протокол №1644 от 04.10.2010г. от Ц.И.Б.- ***при ИАРА-** не установява каква е причината за съставянето му и за извършената проверка, нито удостоверява, че погиналата риба се е намирала в язовира и че причина за смъртта е именно понижаване нивото на водата, но изрично е записано, че в язовирното езеро не се констатира мъртва риба извън садките на стопанството. Освен това във въпросния протокол се говори за балканска /речна/ пъстърва с различен размножителен период в сравнение с отглежданата в ищцовото стопанство американска /дъгова/ пъстърва. Ответникът сочи, че съгласно приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба №37 от 10.11.2008 г. за ползване на язовирите – държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите – държавна собственост по чл. 3, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, яз. *** е определен да се ползва за любителски риболов, а не за аквакултури – интензивно рибовъдство /рибни ферми/. С оглед на всичко гореизложено, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявената от ищеца искова претенция като неоснователна, като в условията на евентуалност –в случай че съдът я приеме за основателна ,ответникът прави възражение за погасяване на същата по давност . Заявено е искане за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:
Възражението на ответниците за недопустимост на заявените претенции , направено в отговорите на исковата молба, е обсъдено в определението от 20.11.2017г. , постановено по реда на чл.140 и чл.146 от ГПК, и е счетено от съда за неоснователно. Доколкото същото се поддържа и в писмената защита на „НЕК”ЕАД, то следва само да се маркира ,че в конкретния случай нормата на чл. 299 от ГПК за непререшаемост на спора не може да бъде приложена. При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал.1 и ал.2 от ГПК. Необходимо е да има пълен идентитет в предмета на двете дела т.е. в спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези и субектите на правоотношението. Както вече се прие в горецитираното определение, СПН на диспозитива на съдебното решение по предходното дело не се простира върху настоящия казус поради различното искане по двете дела. По гр. дело №3538/2012г., ЕТ ”**” е предявил против ответниците искове за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди ,под формата на пропуснати ползи, от действия и бездействия в нарушение на нормативните и технологични изисквания на длъжностни лица на ответниците при и по повод възлагане на работа, при условия на съпричиняване, довели до понижаване нивото на водата в язовир „***” ,което е причинило смъртта на отглежданите в риборазвъдното стопанство на ищеца 3 736 867 бр. риби, при което е бил осуетен добивът и пазарната реализация на очакваната продукция от тях в общ размер на 1 075 000лв. , както и е осуетен добив на ********* бр. зърна хайвер, поради смъртта на 5000 риби –производители-собствено производство /последно посочената претенция е предявена за сума от 25 000лв. от общ заявен размер на обезщетението -450 000лв./, а по настоящото дело претендира обезщетение за претърпени загуби на същото деликтно основание, представляващи стойността на погинала риба по отделните грамажни групи. Следователно, не са налице предпоставки за прекратяване производството по делото, при което предявените искове следва да се разгледат по същество:
По делото не е формиран спор ,а и се установява от удостоверение на ИАРА №176/24.03.2004г., че ЕТ ”**.” на 24.03.2004г. е бил вписан в Регистъра на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми в обект „Садково рибовъдно стопанство в яз.”***”, като е осъществявал риборазвъждане в акваторията на язовира въз основа на Разрешително за ползване на воден обект №***/ 17.11.2004г. ,издадено на основание чл.78 във вр. с чл.52,ал.1,т.2 от Закона за водите ,със срок на действие -24.11.2003г.-24.11.2013г. Освен това на ищеца е издадено и разрешително за ползване на воден обект №02460007/01.12.2008г., с цел на ползването - аквакултури и свързаните с тях дейности в обект-акваторията на яз. „***”, в землището на с.***.
Не е спорно ,че към релевантния момент- м.октомври 2010г. ответникът „НЕК” ЕАД има специални права на водоползване върху водите на язовирите „***” и „***” по силата на Разрешително за водоползване №1262/29.10.2002г., издадено от МОСВ, чийто срок е продължен с решение №126/07.07.2008г., както и че чрез длъжностни лица в своето предприятие „Язовири и каскади” стопанисва двата язовира и осъществява дейност за производство на електрическа енергия чрез ВЕЦ. В разрешителното на НЕК „ЕАД” е посочено /съобразно приетото в чл.53 от ЗВ/, че лимитите за ползваната вода са в съответствие с месечния график за използване на водите на комплексните и значимите язовири, утвърждаван от МОСВ, по отношение на който график е посочено ,че е неразделна част от разрешителното.
Няма спор и досежно обстоятелството ,че към м.октомври 2010г. ответникът „Електроенергиен системен оператор”ЕАД притежава лицензия от ДЕКЕВР за управление на електроенергийната система с №Л-221-17/28.12.2006г., като има и нормативни задължения ,съгласно Наредба №РД-16-57/28.01.2008г. за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Дружеството ,чрез длъжностните си лица в Централното диспечерско управление и в Териториалното диспечерско управление –**, управлява ЕЕС на своята територия ,като осъществява непрекъснато оперативно управление ,координира и определя графиците за ремонт на електрическите централи; изготвя и управлява оперативните баланси на запасите от горива в кондензационните електрически централи и водните запаси на комплексните язовири, контролира изпълнението на диспечерския график на електрическите централи ,както и контролира и отчита графика за разходите на вода от комплексните язовири при производството на електрическа енергия от ВЕЦ.
Безспорно е ,а и се установява от представения одобрен месечен график за месец октомври 2010г. ,че по повод на ремонт на металната решетка на водовземната кула е разпоредено да се поддържа ниво на водата 392м в язовир „***” ,съответстващо на 7,830 млн. куб. м.
Видно е от приетия по делото констативен протокол №1644/04.10.2010г. , съставен след проведен оглед на място от ***в ИАРА и подписан от комисия в посочения състав, че на 04.10.2010г. нивото на водата на яз. „***” ,в района на рибовъдното стопанство на ищеца, е силно спаднало ;във всички садки има висока смъртност на риба от вида –американска дъгова пъстърва; наблюдава се замътване на водата ;взети са два броя проби от първи и предпоследен понтон за изследване на водата от ИАОС -РЛ-** ;взети са проби от мъртвата риба и фуража; констатирано е неспазване на графика за м.октомври 2010г. ,тъй като нивото на водния стълб е под определената кота 392м.
От представените по делото- протокол за изпитване на 3 бр. проби пъстърва от 04.10.2010г. и писмо от НВМС с изх.№ДДД 025924/08.12.2010г. се установява ,че не са изолирани патогенни за рибите микроорганизми ,не се установяват вирусни агенти, а основна причина за масовата смъртност е асфиксия на рибата ,предизвикана от частичното източване на водоема.
Представени са протоколи от изпитване на проба фураж-гранула за пъстърва ,от които е видно ,че не се констатирани отклонения в състава на фуража .
Приети са и копия от протоколи №1314 и №1315 от 11.10.2010г. за изпитване на повърхностни води от язовир „***” от понтоните на рибарника на ЕТ .От тях се установява, че обект на изследване са били проби от води от първи и предпоследен понтон от стопанството, които са били взети на 04.10.2010г. Според резултатите от изпитването, налице е значително намаляване на биохимичната и химична потребност от кислород .
На 04.10.2010г. е подписан протокол от събраната в ПАВЕЦ”**” комисия ,с който са взети решения във връзка със създаване на организация за поддържане на максимално допустимата кота от 392 м за язовир „***” и за подаване на вода за задоволяване нуждите на предприятието на ищеца и „НЕК” ЕАД, както и за недопускане нивото на водата над посочената кота с цел осигуряване възможността за безопасно и безаварийно извършване на планираните ремонтни дейности.
Представено е писмо с изх.№91-РД-67/10.11.2010г. на „НЕК”ЕАД ,адресирано до ищеца, в което е посочено ,че ремонтните работи ,изискващи поддържане на кота 392м на водите на язовир „***”, са планирани и заложени в ремонтната програма на „НЕК” ЕАД, клон „ВЕЦ група ***”, в края на 2009г. За достигане на котата, съгласно разрешената заявка от 398м до 392м, се е наложило изпускане на непреработени водни количества от водните съоръжения в стената на предприятие „Язовири и каскади”-язовирен район „***” за периода 27.09.-01.10.2010г. На 03.10.2010г. след уведомяване на ** на едно от поделенията от ТДУ ”***” за проблеми в рибовъдното стопанство на ЕТ”***”,разположено в рамките на язовир „***”, веднага са предприети мерки от страна на ответното дружество за пускане на един генератор във ПАВЕЦ ”**“,който да подава допълнителни количества вода в чашката на язовир „***” с цел избягване на вредоносни последици. На 04.10.2010г. е била проведена работна среща на територията на ПАВЕЦ ”**” между заинтересованите страни, на която е било установено ,че котата на яз.”***” за кратко време е била понижена до нива под 392м. Постигнати са били споразумения за необходимите организационни и технически мерки за недопускане на подобни ситуации в бъдеще ,за което бил съставен и подписан протокол.
Представени са от ищеца и заповед от 04.10.2010г. за провеждане на инвентаризация на краткотрайни материални активи –пъстърва за отглеждане и угояване по грамажни групи, инвентаризационен опис на материални запаси, сравнителна ведомост за резултатите от инвентаризацията ,а също и акт за бракуване на стоково-материални ценности ,съдържащи данни за наличните количества пъстърва по грамажни групи и за констатираните липси. Приети са потвърдителни бележки №039856 и №039857, издадени от „**“ ,от които е видно ,че са предадени от ЕТ „**.” следните количества умряла риба- на 04.10.2010г. -8500 кг и на 07.10.2010г.-8300 кг или общо 16800 кг .
В хода на производството е допусната СТЕ ,с в.л. доц. д-р инж.А.З.
,чието заключение съдът кредитира
като обективно ,компетентно изготвено и неоспорено от страните. От него се
установява ,че режимът на ползване на водните ресурси на яз.”***” ,в периода -28.09.-24.10.2010г.
,е фиксиран в утвърдения месечен график от МОСВ ,като подаването на водните
маси в границите на месечния лимит е предвидено да става по график ,съгласуван
между „Напоителни системи” ЕАД, ”В и К” ЕООД-**,”Брестиом”
ООД и ДС на ЦДУ при „ЕСО” ЕАД. Според заключението, единствената заявка за
подаване на вода от яз.”***” е направена от „Напоителни системи” с писмо от
08.09.2010г. Посочено е,че изпуснатите водни маси от яз. „***” за периода 02.10.-05.10.2010г., съгласно
дневниците за изтакане на вода, са общо 1 580 000 куб м, като от тях – на 02.10.2010г.- кота на ВН- 390,20
м -778 000 куб.м; 03.10.2010г.- кота на ВН 389,95м -111 000 куб.м;
04.10.2010г. -кота ВН-390,72м- 1000 куб м; 05.10.2010г.-кота ВН-391,23 м- 690 000 куб.м .Отразено е в заключението
,че язовирите „***” и „***” са част от каскадата „***” и са съотв.
четвъртото и петото стъпало от нея ,като зависимостта на водното ниво на яз. „***”
от водата ,постъпваща в яз.”***”, е пряка –подаваните води от яз.”***” директно
постъпват в яз.”***”. Видно от заключението, по повод извършване
в исковия период на ремонт –„Монтажна нова решетка на „Водовземане„ на ВЕЦ „***” е
изработен проект и съгласно проектното решение ,дейностите по СМР е трябвало да се извършват на сухо
,като за целта максималната кота на ВН в яз. „***” е определена на 392м ,за да се предпази строителната
площадка от заливане.
По делото е назначената САТОЕ, с в.л. доц.
д-р Л.Н. ,от
чието заключение се установява ,че отглежданият в
стопанството на ищеца вид риби се отнася към група хидробионти
,които се отличават с изключителна чувствителност към качеството на водата. Дъговата
пъстърва се отглежда само в чисти води ,същата не понася води с намалено
количество кислород и всяко отклонение в качеството на водата ,свързано със занижаване на
възможностите за осигуряване на достатъчен кислород за рибите ,отглеждани в садки, прави ситуацията критична. Отчитайки биологичните особености на отглежданата риба ,съобразявайки
направеното изследване на взетите проби от мъртвата риба в Националния
диагностичен научно- изследователски ветеринарно- медицински институт ,в. л. е
заключило, че е налице причинно –следствена връзка между източването на водата
на язовира ,което е било съпроводеното със замътването й, и загиване на
отглежданите риби в садките. В заключението е
посочено, че според технологичната схема на садкова
инсталация в яз. ”***” броят на садките е 56 ,като от
тях 4 –нови производствени и 52-съществуващи,
описани са ориентировъчните норми за гъстота на посадката за угояване на
дъгова пъстърва ,при което е направен извод ,че садковото стопанство на ищеца притежава нужния капацитет за
отглеждане на посочените категории и количества риби. Според
експерта , рибата от гр. групи от 2 до 7 г може да се отглежда в мрежени садки, локализирани в язовир ,а също и в басейново пъстървово стопанство. Описани
са още в заключението производствените процеси по отглеждането на дъговата
пъстърва в садки. Посочено е , че сгъстяването
на посадката обикновено има за последица получаване на по-дребна риба, като
намаляването на обема на водата в зоната на садково
стопанство, съпроводено със замътване, би се отразило негативно както при
сгъстените ,така и при разредените посадки. Обяснено е от вещото лице ,че зарибителен материал на практика представлява технологична
група ,включваща индивиди от жизнения стадий ”личинка” до момента на поставяне
за угояване в рамките на последната година от производствения оборот, като
според разчетите за производството в садковото
стопанство е видно ,че се предвижда зарибителният
материал да бъде със средна жива маса от 2-3 г до 30-50 г средно единично тегло. Констатирано е от вещото лице ,че за
съхранение на нормалния при производството отпад
рибното стопанство на ищеца разполага с минусова
хладилна камера .Отразени са в заключението данни за цените на зарибителния материал на дъгова пъстърва от посочените пъстървови стопанства и в програмата на Национално
ловно-рибарско сдружение за поддържане на видовото разнообразие на ихтиофауната
във водните обекти, определени за любителски риболов.
Прието е по делото заключение от 20.11.2018г. на допуснатата разширена агро-техническа и оценителна експертиза ,с в.л. доц. д-р Л.Н.
и агр. М.В. ,в което ,въз основа на информацията за
предлагания на пазара зарибителен материал на дъгова
пъстърва към релевантния период / офертните цени са
посочени в заключението на в.л. Н. /,е определена средната пазарна стойност на
погиналото количество риба, разпределено по грамажни
групи. С допълнително заключение от 21.01.2019г. експертите са изчислили както
общата стойност на погиналата риба- 3 736 867 бр. риби, възлизаща на
431 371лв., така и стойността на отделните количества по грамажни групи.
От заключението на ССЕ ,с в.л. В.Ш., се установява ,че в счетоводството на
ищеца по дебита на сметка 609 ”Други разходи” и по кредита на см. 311 „Млади
животни за угояване-риба /пъстърва за угояване” е осчетоводен акт за брак от
05.10.2010г., като по счетоводни данни общата счетоводна себестойност на
бракуваната стока е 216 340,76лв., посочена по грамажни
групи в таблица 1 от заключението. Според последното, в счетоводството на
търговеца са отразени фактури за доставка на зарибителен
материал през 2010г.-2011г. на стойност от 140 977,06лв. /описани в
таблица 2/, като за 2010г. доставчици по фактурите са „Т.” ЕООД, ”Хеда”ООД,
ЕТ ”Номикон-П. В.”,”Сокол-БЛРС” ЕООД, ”Вианд” ЕАД. По
отношение на закупения фураж по инвойс фактура
№10151/18.10.2010г. /представена по делото/, е направен извод от експерта ,че
същият няма връзка с погиналата риба пред процесния
период. Посочено е още ,че за установяване на количеството на погиналата риба са
съставени инвентаризационен опис и сравнителна ведомост по вид на грамажната група към дата 04.10.2010г. ,както и акт за брак
от 05.10.2010г. В сравнителната ведомост е извършено изчисление/ съпоставка
между намереното при извършената инвентаризация количество пъстърва по грамажни групи /396221кг/със заприходеното
количество по счетоводни данни /413021кг/, като е установена липса от 16 800 кг.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства посредством показанията на св. М.И.К. ,А.М.Ч. ,Р.Г.Т.и Х.Х.Х.
Св. К. е консултирал ищеца относно ***. Същият депозира показания, че на 03.10.2010г. му се обадили по телефона служители ,работещи на водоема ,които му съобщили ,че има проблем - рязко спадане нивото на водата ,при което рибата започнала да се задушава и да умира. Бил свикан кризисен щаб, имало представители на седем-осем структури, които взели решение да не се променя определената кота 392м, защото се разбрало, че има спускане, изтакане на вода четири- пет метра надолу, вследствие на което се появил проблемът. При намаляване нивото на водата предварително се вземали аварийни мерки, садките се подготвяли и се премествали по-надълбоко ,за да се съхранява рибата, като се следяло за здравния й статус. Свидетелят сочи ,че преди инцидента рибата е престояла на кота 392м около седмица, и макар нивото на водата във водоема да било възстановено още същата вечер, пораженията за стопанството на ищеца били големи -около 16-17 тона общо риба и зарибителен материал погинали ,като преобладаващата част били малките риби ,с параметри между два, четири, седем и десет грама, които били най-фини и чувствителни. Създали организация за изваждане на умрялата риба ,като за целта изградили и съоръжение –телфер. Събраната умряла риба поставяли в чували ,претегляли я ,след което я откарали в Екарисажа. Според свидетеля ,рибите са погинали от задушаване ,тъй като при спадане нивото на водата тя се замърсява и изчезва необходимото количество кислород.
Св. Ч. е ** на обект- рибно стопанство „“ –с. ***, което е едно от стопанствата на предприятието на ЕТ „**“ за производство и преработка на риба, като в него основно се отглежда зарибителен материал. Същият разбрал за инцидента от колега ,който му казал ,че са изпуснали нивото на язовира, имало много умряла риба и поискал съдействието му за извозването й за Екарисажа. Когато отишъл на язовира ,свидетелят видял ,че 15-20 човека участвали при изваждането на мъртвата риба ,после я поставяли в чували ,които товарели в колата на Екарисажа. Колата не могла да побере цялото количество умряла риба и се наложило част от нея да бъде откарана за съхранение в камери на обекта в с.***. Свидетелят сочи още ,че погиването на рибата се отразило негативно на дейността на търговеца. В обекта в село *** произвеждали зарибителен материал по две направления-първото- производство на хайвер от маточно стадо, собствено производство, а второто направление- внос на хайвер. След случилото се приключили дейността по първото направление ,защото преценили ,че времето и средствата, които трябва да се вложат, ще доведат до големи загуби. Изложено е от свидетеля ,че в цеха за преработка на риби може да произвежда готов продукт по пет-шест тона при осем часов работен ден.
Показания в тази насока депозира и св. Т., който към 2010г. е *** *** в предприятието на ищеца ЕТ „**“ .Същият твърди ,че на 04.10.2010г. имало инцидент в язовир „***”,при който погинало голямо количество риба .Направили съоръжение за изваждане на мъртвата риба от водата ,поставяли я в чували и я теглели, била повече от 8-10 тона. Част от умрялата риба съхранявали в хладилните камери, друга- натоварили в камион за с.***, а трета част -извозили с камион на Екарисажа.
Св. Х. Х. е *** на яз.”***” и сочи ,че също е участвал в събирането на рибата ,която погинала в началото на м. октомври 2010г. в рибовъдното стопанство в яз. „***”. Изваждали мъртвата риба от водата, събирали я в чували, описвали - номер на садката, от която е извадена рибата, колко килограма е чувалът, определяли измрелите бройки от всяка садка. След описването, умрялата риба била натоварена на камион и откарана на два пъти в Екарисажа. Свидетелят твърди ,че са проверявали всяка садка ,за да може да се определи останалото количество жива риба. Рибата ,която била отглеждана в стопанството на ищеца, била предназначена основно за зарибяване на яз. „***” ,но тъй като огромна част от нея била унищожена , зарибяване не могло да се осъществи. Свидетелят твърди ,че по принцип ,когато предстои намаляване водата на язовира, се вземат мерки, садките се пренареждат, местят се на дълбоките места, което е било направено на язовир „***“ преди инцидента.
Съдът намира ,че следва да се кредитират изцяло горните показания ,като обективни, последователни ,непротиворечиви и основаващи се на непосредствените впечатления на свидетелите за обстоятелствата около настъпване на инцидента.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Според чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е отговорност за лични действия, а гаранционно-обезпечителна и за да бъде ангажирана същата ,трябва да се установят следните предпоставки: наличие на вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа и вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа.
Съдът намира ,че в случая е налице осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната норма ,което е основание за ангажиране на безвиновната отговорност на ответниците за репариране на причинените от ищеца вреди.
По делото не е било спорно ,че ответникът „НЕК“ ЕАД стопанисва язовирната стена и изпускателните съоръжения на язовир „***”. Не е повдиган спор и по отношение на твърдението на ищеца, че на този ответник са вменени законодателно задължения по ЗВ и по-конкретно по чл.48 , ал.1,т.3 и 4 от ЗВ. Съгласно чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ, на водоползвателите– титуляри на разрешителни е вменено задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. В тази връзка т.7 от пар.1 от ДР на ЗВ определя понятието „водоползване”, като обхващащо „всички дейности ,свързани с отнемане на води от водните обекти” . Адресат на задължението по горепосочената разпоредба е безспорно и ответникът „НЕК” ЕАД ,като титуляр на разрешително за водоползване. Сред задълженията на водоползвателите ,съобразно нормата на чл.48,т.4 от ЗВ, е и да не допускат нарушаване на обществени интереси и придобити права, включително правата за извършване на стопански риболов и други рибностопански дейности при условията и по реда на Закона за рибарството и аквакултурите.
В Наредба №РД-16-57/28.01.2008г. /обн.,
ДВ, бр. 17 от 19.02.2008г./
за дейността на операторите на електроенергийната система и на
разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от
електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите, издадена от
Министъра на икономиката и енергетиката, се съдържат норми, определящи
организацията и основните функции на оперативното управление на ЕЕС, и правила
за работа в електроенергийните обекти .Ответникът „ЕСО” ЕАД ,който осъществява
оперативното управление на електроенергийната система на страната, има
нормативно задължение ,чрез неговото Централно диспечерско
управление, да координира и определя графиците за ремонт на електрическите
централи -чл.15 т.5 от Наредбата , както и по т.6 -да изготвя
и управлява оперативните баланси на запасите от горива в кондензационните електрически централи и водните запаси на
комплексните язовири. Съобразно чл.22,т.3 от Наредбата, сред задълженията на
длъжностните лица от Териториалното диспечерско
управление е да контролира и отчита графика за разходите на вода от
комплексните язовири при производство на електрическа енергия от
водноелектрическите централи.
Според приложение №1 към чл.13,т.1 от ЗВ ,комплексните и значими язовири са 51 броя в т.ч. язовир „***” /вписан под №**/,който е публична държавна собственост и водата му се използва комплексно –за дейности за производство на електроенергия чрез ВЕЦ ,за напояване и за други дейности.
Съгласно чл.53 във вр. с чл.151, ал.2, т.2 ,б.”е” от ЗВ ,МОСВ одобрява месечни графици за ползване на водите на комплексните и значимите язовири ,които графици са неразделна част от разрешителните за водовземане .
В графика за месец октомври 2010г. ,одобрен от МОСВ, за язовирите „***” и „***” са предвидени специфични
условия във връзка с предварително заявени от „НЕК” ЕАД
ремонтни дейности .В т.11 от графика
е указано ,че от язовир „***“ могат да се ползват 40
млн. вода за производство на електроенергия ,като ВЕЦ „***“ ,“*** 1“ и „*** 2“
ще бъдат напълно спрени ,с поддържане на кота 392 м в
язовир „***“ , съответстваща на обем от 7,870 млн. куб м вода.
В настоящото производство се доказа по категоричен начин, че по повод на възложения от „НЕК” ЕАД ремонт на водовземната кула на ВЕЦ ”***”, от негови длъжностни лица е изпуснато количество вода, при което е понижено нивото на водния стълб под определената кота от 392м ,като според посоченото в заключението на СТЕ , с в.л. З., на 02.10.2010г. ВН е било 390,20м, на 03.10.2010г.-389,95м и на 04.10.2010г.-390,72м. Това обстоятелство се установява и от представения констативен протокол от 04.10.2010г.,а и се признава в писмото на „НЕК”ЕАД с изх.№91-РД-67/10. 11.2010г. ,адресирано до ищеца.
Неоснователни са доводите на ответниците ,че нивото на водата в язовира е императивно установено като максимално допустимото ,но не и като минимално ,при което не е било разрешено само да се надвишава същото ,а понижението му под определената в месечния график кота не представлява нарушение на графика респ. на ЗВ. Вярно е ,че в случая предвидените кота и обем на водата са определени с оглед осигуряване възможността да се извършва ремонт на съоръжението ,но същевременно те е трябвало да се съблюдават от ответниците ,за да не се засягат осъществяваните дейности от титулярите на разрешителни за водоползване ,какъвто е и ищецът .В чл. 53 от ЗВ е предвидено, че начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение №1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане. Според ал. 7 на същата норма , приетите месечни графици могат да бъдат изменяни само при наличието на непредвидими и/или изключителни обстоятелства, като за изменението им следва да се уведомят писмено заинтересованите лица, за да се гарантират правата им. При тази правна регламентация, следва да се приеме, че посоченото водно ниво в графика за месец октомври 2010г. /т.11/, утвърден от МОСВ, е императивно установено и е следвало да се поддържа едновременно като най-високо ниво, с оглед нуждите на ремонтните работи и осигуряване безопасността на работещите хора, и като най-ниско такова ,с оглед нуждите на стопанската дейност на ищеца .
Безспорно се установи ,че в рибовъдното стопанство на търговеца, който осъществява риборазвъждане в специализирани участъци- садки /плаващи мрежени клетки-56 на бр./ на риби от вида на американска дъгова пъстърва в акваторията на яз. ”***” ,е погинала част от отглежданата риба. Според заключението на САТОЕ, с в.л. Н. ,което съдът възприема като компетентно ,обосновано и безпристрастно дадено, налице е причинно-следствена връзка между установената смъртност на пъстървата в яз. ”***” и източването на водоема. Отразени са от експерта данните от проведеното изследване от НДНИВМИ на мъртва риба от различни тегловни групи ,които са в насока ,че рибите са били с добра кондиция и охраненост, без наранявания и обложения със слуз ,не са установени промени на вътрешните органи ,не са изолирани патогенни за рибите вируси и други микроорганизми. Същевременно, във взетите проби са констатирани съществени поражения в структурата на хрилете със струпване на множество механични частици , непозволяващи дишането на рибите. Въз основа тези данни ,съобразявайки биологичните особености на дъговата пъстърва и доколкото не са установени други причини за погиване на рибите, в.л. е извело извод, че намаляването на водата на язовира , съпроводено със замътване или намаляване на количеството на кислорода във водната среда, е довело до смъртта на рибите от различните грамажни групи ,като сред тях най-много са били тези от ниските тегловни групи.
От събраните гласни доказателства се установи конкретната обстановка ,при която са настъпили вредите за ищеца ,като изнесеното от свидетелите не противостои на изводите в заключението на в.л. Н.. Същите безпротиворечиво сочат, че спадането на нивото на водата в язовир „***” е причинило смъртта на рибата .След инцидента е започнало претърсването на садките ,за да се извади умрялата риба, като за целта било изградено съоръжение –телфер ,мъртвите риби били поставяни в чували, претегляни и извозвани в „Екарисажа”-**. Св. К. и Х. заявиха, че при намаляване на водния стълб в язовира садките се преместват на по-голяма дълбочина ,така че рибата да може да бъде отглеждана нормално, в случая обаче спадането на нивото на язовира е било без предупреждение ,при което служителите на ищеца не са могли да извършат действия в тази насока.
При така установеното ,се налага извод, че са нарушени от
ответника „НЕК” ЕАД нормативно установените му задължения ,визирани в чл.48 т.3
и 4 от ЗВ- поддържане на необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителното ,както и за недопускане
нарушаване на придобити права, включително правата за извършване на
стопански риболов и други рибностопански дейности при условията и по реда на Закона за рибарството и аквакултурите.
Наред с това се доказа и неправомерно поведение на длъжностни лица на втория ответник „ЕСО” ЕАД ,изразяващо се в неизпълнение на задълженията в Наредба №РД-16-57/2008г. на МИЕ .Длъжностните лица са имали нормативни задължения по координиране и контрол на нивото на водата в язовира и макар да е установено ,че по време на извършване на ремонта на водовземната кула на ВЕЦ ”***” водноелектрическите централи не са работели, доколкото по делото се доказа ,че е понижено нивото на водата на язовир „***” под минимално определеното ниво от 392 м, то следва да се приеме, че в случая е допуснато от длъжностните лица от ЦДУ нарушение на задълженията по чл.15 т.5- за координиране и определяне на графиците за ремонт на електрическите централи и по т.6 - изготвяне и управление на оперативните баланси на запасите от горива в кондензационните електрически централи и водните запаси на комплексните язовири. Допуснато е и нарушение на задълженията на длъжностни лица от ТДУ-*** по чл.22,т.3 от Наредбата -за контролиране и отчитане графика за разходите на вода от комплексните язовири при производство на електрическа енергия от водноелектрическите централи ,като е проявено бездействие по отношение изпълнението на вмененото задължение.
Не се установи увреждането да е получено по различен от твърдения от ищеца начин. Не са ангажирани от ответниците доказателства ,от които да се направи обоснован извод и че ищецът е допринесъл за увреждането си. Нито се твърди ,нито се установява да са допуснати от него нарушения на технологията за отглеждане на рибата. По отношение на поддържаното ,че ищецът е трябвало да предупреди двете ответни дружества за „нормалното ниво“ и „санитарния минимум“, при които неговото стопанство няма да бъде застрашено, следва да се посочи ,че същият не е имал такова задължение и затова поведението му не би могло да се приеме като противоправно и съпричиняващо вредоносния резултат. Без съществено значение за изхода на спора са и констатациите в заключението на СТЕ,че основният изпускател на язовир „***” е оборудван с таблени затвори и по тази причина не е пригоден да работи в режим на дозиране.
Следователно
,налага се извод за доказаност на соченото противоправно поведение на служители на ответниците
при и по повод на възложената им работа , което е релевантно за ангажиране
отговорността на последните за репариране на причинените вреди.
На следващо място, въз основа на приетите и коментирани писмени доказателства, свидетелските показания ,които съдът кредитира ,като кореспондиращи с всички останали доказателства и базирани на преки и непосредствени впечатления , както и данните съдържащи се в САТОЕ и ССЕ, категорично се доказа наличието на претърпени от ищеца имуществени вреди и пряката им причинна връзка с въведеното в процеса противоправно поведение на ответниците.
Не е спорно ,че ищецът е осъществявал риборазвъждане в акваторията на язовир „***” по силата на издаденото му разрешително за ползване на водния обект. Освен това ,същият е вписан и в регистъра по чл. 25, ал. 1 ЗРА като лице, извършващо дейността по риборазвъждане и отглеждане на риба и други водни организми. При тези данни и съобразно разпоредбата на ал. 3 на чл. 2 от ЗРА ,според която ,правото на собственост върху рибните ресурси в обектите и съоръженията за развъждане и отглеждане на риба принадлежи на лицата, регистрирани за производство на аква-култури по реда на чл. 25 от ЗРА,се налага извод ,че към месец октомври 2010г. ищецът се легитимира като собственик на отглежданата риба.
С оглед на конкретните обстоятелства ,при които е настъпило увреждането, установени посредством събраните гласни доказателства и писмените такива-констативен протокол ,протоколи за изпитване на 3 бр. проби пъстърва ,писмо от НВМС от 08.12. 2010г. ,протоколи за изпитване на повърхностни води ,както и предвид заключението на в.л. Н. ,се прие,че допуснатото от ответниците намаляване на водата на язовир „***“ ,съпроводено със замътване или намаляване на количеството на кислорода във водната среда, е довело до смъртта на част рибата от вида дъгова пъстърва от различните грамажни групи. По отношение установяване настъпилите за ищеца имуществени вреди ,съставляващи погиналата риба ,са представени потвърдителни бележки от „Екарисаж **“, от които е видно, че предаденото количество мъртва риба от търговеца е 16 800 кг. Данни в тази насока се съдържат и в приетите доказателства ,касаещи извършената ,въз основа на заповед от 04.10.2010г., инвентаризация на краткотрайни материални активи и направената фактическа проверка за наличностите ,съотв. липсите в садките ,където са отглеждани рибите. В инвентаризационен опис на материалните запаси към 04.10.2010г. са описани намерените преживели риби ,а в сравнителната ведомост е извършена съпоставка между намереното при инвентаризацията количество пъстърва по грамажни групи /396 221кг /със заприходеното количество по счетоводни данни /413 021кг/ ,като са установени липси от 16 800 кг, които са изведени от Акт за бракуване на материални ценности №1/05.01.2011г. От заключението на ССЕ ,основано на ползваната информация от счетоводните регистри на едноличния търговец, се установява, че съставените инвентаризационен опис и акт за брак на стоково-материални ценности, съставляващи първични счетоводни документи см. на чл.7,ал.2 от ЗСч, са били надлежно осчетоводени ,като в.л. Ш. е констатирало, че бракуваната ,като погинала през 2010 г. риба ,е отразена във всяка една от партидите по см. 311 „млади животни“ в намаление /разход/. Според съставения инвентаризационен опис ,погиналата риба е 3 736 867 бр. или 16 800 кг т.е. толкова ,колкото е посочено в исковата молба, а от показанията на ищцовите свидетели се установява ,че това количество е определено след извършване на проверка на всяка садка, събиране на мъртвата риба от водата, преброяването й и теглене на чувалите ,в които е поставяна. При това положение неоснователни са доводите на ответника „НЕК“ ЕАД ,че не може да се определи размера на щетата в количествено отношение .Действително ,част от представените от ищеца счетоводни документи са неотносими към исковия период ,а други са унищожени поради изтичане на срока за съхраняване, но това обстоятелство не означава ,според съда, необоснованост на приетото по делото заключение на ССЕ , доколкото за изготвянето му в.л. е ползвало информацията ,съдържаща се в счетоводството на търговеца. Ето защо ,заключението следва да се кредитира като обективно и компетентно дадено. Погиването на посоченото количество риба, вследствие противоправното поведение на служители на ответниците ,което съдът приема ,че се е осъществило, дава право на ищеца да търси и получи обезвреда.
Поради горното ,съдът намира ,че са налице предпоставките
за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответниците ,които са длъжни да обезщетят всички причинени
вреди. И тъй като увреждащите ищеца действия са причинени и от двамата ответници ,то следва да бъде ангажирана тяхната отговорност
при условията на пасивна солидарност /чл.53 ЗЗД/.
По отношение размера на претендираното обезщетение:
В случая ,като подлежащи на обезщетяване имуществени вреди
,се претендира претърпяната загуба от ищеца ,съизмерима със пазарната стойност
на погиналата риба към момента на увреждането.
Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД ,на репарация подлежат всички преки и непосредствени вреди ,настъпили в патримониума в причинна връзка с поведението на деликвента.
Претърпените загуби представляват реалните ,ефективни вреди
,изразяващи се в намаляване на имуществото на кредитора.
За установяване на пазарната стойност на погиналата риба по
делото са събрани заключение на в.л. Н. и заключенията на разширената СТОЕ ,с в.л.
Н. и В.. Съдът не споделя тезата на ответниците, че
последните заключения са необосновани. Въз основа на данни от различни източници-фирми
, които извършват търговия на риби от посочения вид, и от Национално ловно
–рибарско сдружение експертите са стигнали до средната цена на рибата по грамажни групи и до общата стойност на погиналата риба
,възлизаща на 431 371 лв. Използваните
данни могат да служат като аналог за сравнение и за формиране на средната
пазарна цена за съответните грамажни групи риби ,при
което заключенията следва да се възприемат, като обективни и професионално
изготвени.
Предвид изложеното и при съобразяване на данните от
последно коментираните експертни заключения ,съдът намира ,че исковете за
обезщетяване на ищеца за претърпените загуби от погиналата риба се явяват
основателни и установени по размер.
Неоснователно е възражението на втория ответник ,че
вземането на ищеца е погасено по давност. Вземанията от непозволено увреждане
се погасяват в петгодишен срок ,който започва да тече от увреждането или от
откриване на дееца или отговарящия за вредоносното действие. Началната дата на
погасителната давност е момента на изискуемостта на вземането ,а това е датата
на извършване на непозволеното увреждане ,ако деецът е известен и ако не е
известен-денят на неговото откриване-чл.114,ал.1 и ал.3 от ЗЗД. В случая
увреждането е извършено на 2,3 и 4.10.2010г. ,а исковата молба е депозирана в
съда на 02.10.2015г. ,при което се налага извод ,че вземането не е погасено по
давност. Ето защо, предявените искове се явяват основателни и доказани и следва
да се уважат в претендирания размер
На основание чл.86 вр. с
чл.84,ал.3 от ЗЗД ,върху дължимото на ищеца обезщетение за имуществени вреди
следва да се присъди законната лихва ,считано от 01.10.2012г. до окончателното
му изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените за производството разноски. Последният е заявил своевременно искане за присъждане на разноски и е депозирал списък по чл.80 ГПК, според който, направените от него разноски възлизат в общ размер на 42 932лв. / в т.ч. 10 400 лв.- за държавна такса; 6 855 лв.-допълнителна ДТ; 90 лв. –за превод на документи;1198 лв.-за експертизи и 24 384лв.-за заплатено адвокатско възнаграждение/. Ответникът „ЕСО”ЕАД е направил възражение по чл.78,ал.5 от ГПК- за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. В случая, предвид защитавания материален интерес -431 370,34 лв. и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , нормативно установеният минимум на дължимото адвокатско възнаграждение за една инстанция е 10 157, 41лв. ,а заплатеният адвокатски хонорар от ищеца е в размер на 24384лв. /20 320лв. + ДДС-4 064лв./. Макар заплатеното от ищеца да надвишава минималното адвокатско възнаграждение, съдът счита, че същото не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, големия обем на събрания доказателствен материал ,назначените множество експертизи и броя на проведените заседания , поради което не са налице предпоставки за намаляването му на основание чл.78, ал.5 ГПК .Ето защо ,в полза на ищеца ще се присъдят претендираните разноски в заявения размер.
Предвид
изложеното ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. **, ***, и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.**, ***, да заплатят солидарно на Н.И.К. ,ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма „**“ ,ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***,сума в размер на 431 370, 34 /четиристотин тридесет и една хиляди триста и седемдесет лв. и тридесет и четири ст./ лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от допуснатото незаконосъобразно спадане на водния стълб в язовир „***” на дати 02.10.2010г., 03.10.2010г. и 04.10. 2010г. ,довело до смъртта на 3 736 867 броя риби ,както следва: от грамажна група 2 гр. – 4 450 кг, общо 2 225 000 бр. х 0,092 лв. за брой = 204 700 лв.; от грамажна група 4 гр. – 3 810 кг, общо 952 500 бр. х 0,115 лв. за брой = 109 537,50 лв.; от грамажна група 7 гр. – 2 680 кг, общо 382 857 бр. х 0,134 лв. за бр. = 51 302 ,84 лв.; от грамажна група 12 гр. – 1 320 кг общо 110 000 бр. х 12 лв. за кг = 15 840 лв.; от грамажна група 30 гр. – 1 020 кг, общо 34 000 бр. х 14,50 лв. за кг = 14 790 лв.; от грамажна група 60 гр. – 910 кг, общо 15 166 бр. х 10 лв. за кг = 9 100 лв.; от грамажна група 100 гр. – 850 кг, общо 8 500 бр. х 10 лв. за кг = 8 500 лв.; от грамажна група 160 гр. – 730 кг, общо 4 562 бр. х 10 лв. за кг = 7 300 лв.; от грамажна група 220 гр. – 620 кг, общо 2 818 бр. х 10 лв. за кг = 6 200 лв. и от грамажна група 280 гр. – 410 кг общо 1 464 бр. х 10 лв. за кг = 4 100 лв., ведно със законната лихва върху главниците ,считано от 01.10.2012г. до окончателното им плащане, както и сумата от 42932 /четиридесет и две хиляди деветстотин тридесет и два /лв. -направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: