О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№  261002 / 02.09.2021 година, гр. Хасково

Хасковският районен съд Първи граждански състав       

На втори септември през две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:                                                           

                Председател : Мария Ангелова

                                                                             Членове :  

                                                                             Съдебни заседатели:      

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2318 описа за 2020 година; взе предвид следното:

         

Предявен е отрицателен установителен собственически иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от „Био - Лидер 8“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Стамболово ,обл. Хасково, представлявано от управителя Весела Георгиева Атанасова; против „Агрофин“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ж.к. „Българка“ бл.34 вх.Б ет.3 ап.7, представлявано от управителя Иван Стефанов Главчовски.

Ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на него, че ответникът не е собственик на имот № 174005, находящ се в землището на с. Стамболово, обл. Хасково, местност „Токмакли“. За предявяването на този иск за него бил налице правен интерес и искът му бил допустим, предвид Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, части от мотивите на което решение ищецът цитира. Посоченият имот бил придобит на 15.10.2018 г. от „Вини Фера Бг“ ЕООД с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот акт № 16 том III peг. № 11798 дело № 401/ 15.10.2018 г. на нотариус с рег. № 79; като го закупил от съпрузите Олег Йосифов Мизрахи и Веселина Неделчева Чапанова - Мизрахи, които от своя страна го придобили по силата на съдебно решение по гр.дело № 792/2018 г. на ХРС. Купувачът апортирал имота в ищцовото дружество, като вписването се извършило на 06.01.2019г. с номер от Търговския регистър: 20190206124856. Така ищецът включвал в дружествения си капитал непарична вноска, представляваща правото на собственост върху недвижимия имот. С постановление за възлагане от 01.07.2019 г. от ЧСИ с рег. № 874, процесният имот бил възложен на ответника като закупен на публична продан по изп.дело № 526/2015 г., в принудително изпълнение на задължение на Тихомир Йонков Гюдженов. В самото постановление за възлагане съдебният изпълнител сочел, че имотът е собственост на ищеца, като вписванията на сделката на ищеца и цитираното съдебното решение били недействителни по отношение на взискателя „Първа Инвестиционна Банка" АД и на присъединения взискател – ответникът в настоящото производство, на основание чл.452 от ГПК. Според ищеца, така постановеното от съдебния изпълнител било на невярно основание и не дерогирало правата на собственика, които му били осигурени от императивната разпоредба на чл.496 ал.2 от ГПК. След като, съгласно чл.452 ал.1 от ГПК, извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице- приобретател, може да се позове на чл.78 от ЗС; то за собственика, респ. възбраната имала отношение само като забрана за разпоредителна сделка, извършена от длъжника с възбраненото имущество, като същата сделка се считала недействителна само по отношение на взискателя и присъединените кредитори. Така отчуждаването следвало да е извършено от длъжника, то собствеността на „Вини Фера Бг“ ЕООД и апортът при ищеца нямали отношение към същата възбрана. Същевременно, към момента на постановлението за възлагане, който бил моментът на придобиване на собствеността от ответника, длъжникът не притежавал правата, които да придобие купувачът от публичната продан, защото почти година по-рано било влязло в сила и вписано в имотния регистър цитираното съдебно решение, съгласно което имотът вече не бил притежание на длъжника по изпълнителното дело Гюдженов. По арг. от чл.496 ал.2 от ГПК, публичната продан била деривативен придобивен способ, като купувачът придобивал само правата, които длъжникът е притежавал върху имота /Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4 / 2017 г. на ВКС, ОСГТК/; като правото на собственост се придобивало от деня на постановлението за възлагане, дори то да е обжалвано. Ето защо, правото на собственост на ответника - купувач по публичната продан никога не било възниквало, защото към момента на постановяването на възлагането, това право не съществувало в патримониума на длъжника. Така с постановлението ответникът не могъл да придобие процесния имот, т.к. тогава същият вече не е принадлежал на длъжника Тихомир Гюдженов, не понеже е отчуждил имота, а т.к. налице било властническото изявление на Районен съд- Хасково под формата на цитираното съдебно решение.

          В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който преди всичко, счита предявения иск за недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му. Възразява, че между ответника и ищеца не било налице правоотношение относно процесния имот. Ответникът бил присъединен взискател по процесното изп. дело, по което било издадено процесното постановление за възлагане, а длъжник бил Тихомир Йонков Гюдженов, който обаче не бил ищец по настоящото дело. Така исковата молба била подадена от ненадлежен ищец. Ищцовите аргументи за допустимост на исковата молба били изцяло теоретични и неоснователни. Не било основателно твърдението на ищеца, че всяка от страните можела да стане ищец по делото като първа предяви иск. Иск от ответника, да бъде признато за установено, че е собственик на процесния имот, или че настоящият ищец не е собственик, щял да е недопустим. На същото основание и по аргумент от противното, недопустим бил и настоящият иск. Същевременно, недопустимо било, в настоящото производство и от настоящия ищец, да се оспорва постановлението за възлагане, в какъвто смисъл бил петитумът на исковата молба. Недопустимо било трето лице, каквото бил ищецът, да предявява иск срещу ответника, за да установява различна фактическа обстановка от тази, установена с постановлението. От друга страна, ако ищецът твърдял, че претендираните от него права върху имота са нарушени, то следвало да потърси защита в процес срещу праводателя си, а не срещу ответника. Предвид изложеното, ответникът преди всичко иска, съдът да приеме иска за недопустим и да прекрати производството по делото; като му присъди направените по делото разноски.

          Преписи от отговора на исковата молба и от приложенията му се изпратиха на ищеца, с указания на съда - в 1-седмичен срок от съобщението ищецът да обоснове правния си интерес от предявяване на процесния отрицателен установителен иск, като в тази връзка: да посочи, кой е във владение на процесния недвижим имот – към датата на предявяване на иска и понастоящем; да представи писмени доказателства за влизането в сила на постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2019 г. по изп.дело № 20158740400526 – с преписи за връчване; да посочи, извършвани ли са последващи изпълнителни действия по изп.дело № 20158740400526, след издаването на постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2019 г., имащи отношение към настоящия правен спор; за които да представи писмени доказателства с преписи за връчване. В рамките на указания му срок, ищецът представя уточняваща молба без приложения, като заявява, че е във владение на процесния имот. Относно влизането в сила на постановление за възлагане и извършването на последващи изпълнителни действия по изп.дело след издаването на постановлението – ищецът не разполагал с данни, нито можел да се снабди с писмени доказателства, нито имал интерес да го прави. Интересът на ищеца от предявяване иска се извличал и от оспорванията по същество от ответника в отговора на исковата молба; както и от правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. Най-сетне, според ищеца, съдът сам следвало да прецени, дали не предявява иск по чл.440 от ГПК и да му даде указания за надлежното предявяване на такъв иск.

Предвид изложените данни по делото, съдът счита предявения отрицателен установителен собственически иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за процесуално недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, като образуваното въз основа на него съдебно производство следва да се прекрати като процесуално недопустимо, поради следните съображения:

Въпреки изричните указания на съда, ищецът не успя да докаже правния си интерес от предявяването на настоящия иск. Доводите му в тази насока всъщност представляват дословни цитати от Тълкувателно решение № 8/ 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК; без те да са съпоставени със спецификите на конкретните обстоятелства по случая. Нещо повече, решението е категорично, че всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения; като при отрицателния установителен иск за собственост, като настоящия; ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, както е в случая - производството се прекратява. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата, на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и на положителен установителен иск, т.е. до обективно съединяване на искове. Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото предявеният от ищеца собственически иск е именно отрицателен установителен. В тази връзка, изцяло неоснователно е ищцовото виждане, че съдът сам следвало да прецени, дали не предявява иск по чл.440 от ГПК и да му даде указания за надлежното предявяване на такъв иск. От една страна, обстоятелствената част на исковата молба не сочи на такъв иск; а от друга, споделянето на такава теза категорично би било в разрез с основни начала в гражданския процес – диспозитивното /чл.6 от ГПК/ и за равенството на страните /чл.7 от ГПК/, във връзка с основното положение за добросъвестното и според добрите нрави упражняване на процесуални права от страните в производството /чл.3 от ГПК/. В случая, ищецът изрично заявява, че няма да изпълни последните указания на съда, дадени му именно във връзка установяване на правния му интерес от иска - относно влизането в сила на постановлението за възлагане на имота и извършването на последващи изпълнителни действия по изп.дело след издаването на постановлението. Не може да се сподели тезата му, че той не разполагал с данни, нито можел да се снабди с писмени доказателства, нито имал интерес да го прави. Тъкмо обратното, наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им, каквото в случая е налице от ответната страна; ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.

Предвид изложените съображения, съдът счита, че на основание чл.130 от ГПК, производството по настоящото дело следва да се прекрати като процесуално недопустимо, поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването му, респ. липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен собственически иск.

Основателна е ответната претенция, ищецът да бъде осъден, да му заплати направените по делото разноски, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. /л.112/, на основание чл.78 ал.4, вр. чл.81 от ГПК. Ето защо, същата следва да се уважи.

Мотивиран така, съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

 

               ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2318 / 2020 г. на РС – Хасково.

 

ОСЪЖДА „Био - Лидер 8“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Стамболово, обл. Хасково, представлявано от управителя Весела Георгиева Атанасова; ДА ЗАПЛАТИ на „Агрофин“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ж.к. „Българка“ бл.34 вх.Б ет.3 ап.7, представлявано от управителя Иван Стефанов Главчовски; сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

 

               Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните - на ел. пощи от л.2 и л.114, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.

 

 

СЪДИЯ :