Р Е Ш Е Н И Е
№ 1172
гр. Русе, 01.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6225 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация Русе” ЕАД против П.Г.М., в която се твърди, че
ответникът е купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за имот
в гр. Русе, ****, с абонатен № ****. За периода от 22.03.2017г. до 26.09.2017г.
в този имот дружеството доставило и на ответника му била разпределена топлинна
енергия на обща стойност 620,82 лв. по 8 броя фактури, която енергия не била
заплатена. Поради неизпълнение на задължението за плащане на потребената
топлинна енергия в предвидените в Общите условия срокове - до 14.12.2017г., на
ответника били начислени и 13,03лв., представляващи обезщетение за забава. За
събиране на тези задължения, ищцовото дружество депозирало заявление по реда на
чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №****/2017г. по описа на Районен
съд – Русе и издадена Заповед за изпълнение срещу ответника за дължимите суми,
лихви и разноски. С оглед дадените от съда указания в заповедното производство
за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение, ищецът претендира в настоящото производство да бъде признато за
установено, че П.Г.М. *** ЕАД сумата от 620,82лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 22.03.2017 г. до 26.09.2017 г. по 8
броя фактури, лихва за забава в размер на 13,03 лв., законовата лихва върху
главницата от 15.12.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се и
направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал. 6 ГПК,
изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск.
Оспорват се дължимостта на претендираните от ответника суми, тъй като от
представените по делото доказателства не се установявало техническа изправност
на средствата за измерване на потребената топлинна енергия, както и датите на
която тя е била отчитана. Също така се оспорва ответникът да е собственик или
ползвател на процесния имот за посочения в исковата молба период.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото няма
спор, а и се установява от представените писмени доказателства и заключението
на вещо лице, че посоченият в исковата молба имот, представляващ апартамент в гр.
Русе, ***** е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа
на ищцовото дружество под абонатен №****, с титуляр ответника. Последният е
придобил собствеността върху процесния имот с нотариален акт за
покупко-продажба вх. рег. №*** от 07.12.2007г. на СВ – Русе. Със своя молба от
04.03.2015г. ответникът е поискал да му бъде открита партида за плащане на
топлоенергията за този имот. Няма данни по делото за последваща промяна в
собствеността на имота или ползването на топлинна енергия, за което
обстоятелство да е уведомено и топлопреносното дружество.
За периода 22.03.2017 г. до 26.09.2017 г. ищцовото
дружество е издало 8 броя фактури за дължимата стойност на доставената и
разпределена топлинна енергия за процесния имот, на обща стойност 620,82лв.
Според заключението
на изготвената по делото техническа експертиза, в процесния имот има четири
отоплителни тела и се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната мрежа на
дружеството – ищец. В сградата, в която се намира имота е въведено дялово
разпределение на топлинна енергия. За процесния период в жилището на ответника
се водят под отчет четири уреда за дялово разпределение на топлинна
енергия - три индивидуални
разпределителя и един водомер за битова гореща вода. Уредите са вътре в имота и
с визуален отчет. При спазване правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ,
Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, вещото
лице е посочило, че за процесния период 22.03.2017г. – 26.09.2017г. следва да
се разпределят за имота 6,1914 МWh топлинна енергия на стойност 568,08лв.
с ДДС, а с отчитане на таксата за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия и БГВ“ сумата е 573,48лв. с ДДС. Вещото лице е уточнило, че от
изравнителната сметка за отоплителен сезон 2016/2017г. сума в размер на
47,53лв. с ДДС е начислена в сметката на ответника за месец септември 2017г.
В полза на „Топлофикация
Русе“ ЕАД, срещу П.Г.М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК с №**** от 18.12.2017г. по ч.гр.д.№****/2017г. по описа
на РС-Русе за сумите 620,82лв. - главница за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода от 22.03.2017г. до 26.09.2017 г. по 8 броя фактури, лихва за
забава в размер на 13,03лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите
до 14.12.2017г., законовата лихва върху главницата от 15.12.2017г. до
окончателното изплащане, както и 77лв. разноски. Заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Представените по
делото писмени доказателства безспорно установяват, че между ищцовото дружество
и ответника са възникнали облигационни отношения по повод доставката на
топлинна енергия за обект в гр. Русе, ***** с абонатен №****. По делото няма
данни това правоотношение да е прекратено по инициатива на някоя от страните, с
оглед на което следва да се приеме, че за процесния период то е продължило да съществува и ответникът се явява абонат на
дружеството и потребител на топлинна енергия за посочения имот и дължи нейното
заплащане по аргумент от чл. 73 от ОУ на договора между страните. Реалното
ползване от ответника на доставената за процесния имот топлоенергия (т.е.
обитаването лично от него на жилището) не е предпоставка за дължимостта от
негова страна стойността на същата.
Заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява количеството и
стойността на доставената и потребена за имота на ответника топлинна енергия за
процесния период. Съдържащите се при ищцовото дружество и дружеството
извършващо услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ данни за вида и
броя на измервателните уреди в имота на ответника, за да не бъдат кредитирани в
настоящото производство следва да бъде установено друго фактическо положение,
чрез оглед в процесния имот, което би могло да стане само със съдействието на
ответника, каквото в случая няма. По тази причина няма основание да не бъде
кредитирано заключението на вещото лице относно стойността на топлоенергията
дължима от ответника. Изчисленото по експертизата количество топлинна енергия,
като реално потребено в имота на ответника и нейната стойност (включително и
дължимата сума от изравнителната сметка за отоплителния сезон 2016/2017г.),
таксите за разпределението му и дължимото обезщетение за забавено плащане е идентично
с претендираното от ищцовото дружество. Поради липсата на доказателства за
плащането на тези суми, то следва да се приеме, че същите са дължими от
ответника на ищцовото дружество.
По тези съображения
предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва
да се присъдят направените в настоящото производство разноски в общ размер на 559лв.
(включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозити за особен
представител и вещо лице) и за заповедното в размер на 77лв.
Така мотивиран и на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Г.М.
ЕГН********** ***, дължи на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе,
ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев Желев сумите: 620,82лв. - главница за доставена и разпределена
топлинна енергия за периода от 22.03.2017г. до 26.09.2017 г. по 8 броя фактури
за аб. №****, лихва за забава в размер на 13,03лв. дължима за периода от падежа
на всяка от фактурите до 14.12.2017г., законовата лихва върху главницата от
15.12.2017г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №****/18.12.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2017г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА П.Г.М. ЕГН********** *** да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев
Желев сумата от 559лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 77лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: