Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 23.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на осми юли,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7528
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.357 и сл. от КТ.
Ищецът И.М.И. твърди, че с ответника
били в трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор №
97/25.01.2017г., съгласно който заемал длъжността „строител жилища” в ответното
дружество, при пълно работно време от 8 часа, с основно месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 3 013.51 лева, в което е включен и клас за
прослужено време и професионален опит от 0.6% на година и с право на 20 дни
платен годишен отпуск. Трудовото правоотношение между страните било прекратено
на 01.08.2017г., на основание чл.325, ал.1 от КТ – по взаимно съгласие на
страните. За периода на съществуване на трудовото правоотношение, ищецът не е
ползвал и полагащия му се платен годишен отпуск, като при прекратяването на
трудовото правоотношение не му е било заплатено и дължимото се обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ, което счита, че е за 10 дни неизползван платен годишен
отпуск и възлиза в размер на 1 506.76 лева. Поради това моли съда да
постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумите
от 1 506.76 лева, представляваща обезщетение за 10 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2017г. по чл.224, ал.1 от КТ за периода 25.01.2017г. до
01.08.2017г. включително и 287.36 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за периода 01.08.2017г. до
10.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА ответникът да бъде осъден да заплати на редовно упълномощения
от него адвокат, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединените искове по чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът “Хотелерий София” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район ”Слатина”, ул.”Мими Балканска”
№ 132, представлявано от управителя Николас Мишел Дюнслаегер, оспорва изцяло
предявените искове, като твърди, че правото за ползване на платения годишен
отпуск от страна на ищеца за 2017г. е погасено по давност на основание чл.176а,
ал.1 от КТ, поради което и не му се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните били в трудово
правоотношение, по силата на сключен трудов договор № 97/25.01.2017г., съгласно
който ищецът заемал длъжността „строител жилища” в ответното дружество, при
пълно работно време от 8 часа, с основно месечно брутно трудово възнаграждение
в размер на 3 013.51 лева, в което е включен и клас за прослужено време и
професионален опит от 0.6% на година и с право на 20 дни платен годишен отпуск.
Трудовото правоотношение между страните било прекратено на 01.08.2017г., на
основание чл.325, ал.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, което се
доказва от отразеното в преписа-извлечение от трудовата книжка на ищеца.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че съгласно уговореното в
трудовия договор, ищецът има право на 20 дни основен платен годишен отпуск, а
съгласно чл.42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, размерът
на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ се
определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. От
представените по делото доказателства е видно, че зачетеният трудов стаж от
ответното дружество е 6 месеца и 5 дни, за периода от датата на постъпване на
работа на 26.01.2017г. до 31.07.2017г. За този период от 187 календарни дни,
полагащият се платен годишен отпуск на ищеца е в размер на 10 дни. От
счетоводството на ответника не са представили на вещото лице молби от името на
ищеца за разрешаване ползването на платен отпуск, както и заповеди на
работодателя за разрешаването му. Във ведомостите за работните заплати също не
са начислявани и плащани суми за платен отпуск, което води до извода, че ищецът
не е ползвал полагащите му се 10 дни платен годишен отпуск. Ответното дружество
е начислило обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ на ищеца в размер на
1 435.00 лева във ведомостите за работните заплати за м.март 2018г., но не
са представени на вещото лице първични счетоводни документи, удостоверяващи
изплащането му. Последното получено от ответника брутно трудово възнаграждение
на ищеца е за м.юли 2017г. в размер на 3 013.51 лева. Изчислено на база на
последното обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 10 дни неизползван платен
годишен отпуск е в брутен размер на 1 435.00 лева и нетен такъв в размер
на 1 291.50 лева. Срокът за изплащане обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ
съгласно чл.228, ал.3 от КТ е не по-късно от последния ден на месеца, следващ
месеца, през който правоотношението е прекратено. Трудовото правоотношение
между страните е прекратено на 01.08.2017г., следователно обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ на ищеца е следвало да бъде платено до 30.09.2017г. и с
неплащането му, считано от 01.10.2017г. ответникът е изпаднал в забава. Лихвата
за забава върху нетния размер на обезщетението от 1 291.50 лева за периода
01.10.2017г. до датата на предявяване на иска – 10.12.2019г. възлиза в размер
на 287.36 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява, че страните
са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на сключен трудов
договор № 97/25.01.2017г., съгласно който ищецът заемал длъжността „строител
жилища” в ответното дружество, при пълно работно време от 8 часа, с основно
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 3 013.51 лева, в което е
включен и клас за прослужено време и професионален опит от 0.6% на година и с
право на 20 дни платен годишен отпуск. Трудовото правоотношение между страните
било прекратено на 01.08.2017г., на основание чл.325, ал.1 от КТ – по взаимно
съгласие на страните.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1
от КТ, работникът, който не използвал полагащия му се платен годишен отпуск,
при прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза,
размерът на неизползвания платен годишен отпуск на ищеца, за времето на
трудовото правоотношение между страните е в размер на 10 дни, като дължимото
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ възлиза в брутен размер на 1 435.00 лева
и нетен такъв от 1 291.50 лева. Това обезщетение е било начислено от
работодателя във ведомостите за работните заплати и не е изплатено на ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че правото за ползване
на платения годишен отпуск от страна на ищеца за 2017г. е погасено по давност
на основание чл.176а, ал.1 от КТ, поради което и не му се дължи обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ. Действително съобразно цитираната законова разпоредба на
чл.176а, ал.1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е
ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага,
независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по
давност. Тази законова разпоредба обаче е неприложима в случая, тъй като тя
касае погасяването по давност на ползването на платения годишен отпуск, а не
регламентира давностен срок за заплащане обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ.
Погасява се правото на ползване на платен годишен отпуск при съществуващо
трудово правоотношение между страните. С прекратяването на трудовото
правоотношение обаче, се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, което вече е
парично вземане и давността за претендирането на такова е 3-годишна съгласно
чл.358, ал.1, т.3 от КТ, който давностен срок не е изтекъл. По изложените
съображения съдът намира, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Този иск като основателен и доказан следва
да се уважи до брутния размер от 1 435.00 лева, а в останалата му част до
пълния предявен размер от 1 506.76 лева да се отхвърли като неоснователен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска 11.12.2019г. до окончателното му изплащане.
Срокът за изплащане обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ съгласно чл.228, ал.3 от КТ е не по-късно от последния ден
на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. Трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 01.08.2017г., следователно
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ на ищеца е следвало да бъде платено до
30.09.2017г. и с неплащането му, считано от 01.10.2017г. ответникът е изпаднал
в забава и дължи лихва за забава върху главницата. Лихвата за забава върху
нетния размер на обезщетението от 1 291.50 лева за периода 01.10.2017г. до
датата на предявяване на иска – 10.12.2019г. възлиза в размер на 287.36 лева.
До този размер и за периода 01.10.2017г. – 10.12.2019г. искът за лихвата за забава
следва да се уважи, а за периода 01.08.2017г. до 30.09.2017г., да се отхвърли
като неоснователен.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА и
предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат З.Д.П., с ЕГН: ********** от АК – гр.Русе, с адрес за
упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Света гора” № 7, партер, кантора
Паскалиеви, адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна
помощ на ищеца в размер на 243.34 лева, изчислено по реда на сега действащата
разпоредба на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд – гр.Русе, държавна такса върху уважените размери на предявените
искове от 68.89 лева, както и направените по делото разноски за възнаграждение
на вещото лице в размер на 150.00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА “Хотелерий София” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район ”Слатина”, ул.”Мими Балканска”
№ 132, ЕИК *********, представлявано от управителя Николас Мишел Дюнслаегер, да
заплати на И.М.И., с ЕГН: ********** ***, партер, кантора Паскалиеви – адвокат З.П.,
сумите от 1 435.00 /хиляда четиристотин тридесет и пет/ лева,
представляваща обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017г.
по чл.224, ал.1 от КТ за периода 25.01.2017г. до 01.08.2017г. включително в
брутен размер и 287.36 лева /двеста осемдесет и седем лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата на обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ за периода 01.10.2017г. до 10.12.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.12.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.И., с
ЕГН: ********** ***, партер, кантора Паскалиеви – адвокат З.П., против
“Хотелерий София” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
”Слатина”, ул.”Мими Балканска” № 132, ЕИК *********, представлявано от
управителя Николас Мишел Дюнслаегер, искове за претедираното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ в частта от
1 435.00 /хиляда четиристотин тридесет и пет/ лева до пълния предявен
размер от 1 506.76 лева /хиляда петстотин и шест лева и седемдесет и шест
стотинки/ и за претендираната лихва за забава върху главницата за периода
01.08.2017г. до 30.09.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА “Хотелерий София” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район ”Слатина”, ул.”Мими Балканска”
№ 132, ЕИК *********, представлявано от управителя Николас Мишел Дюнслаегер, да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокат З.Д.П., с ЕГН: ********** от
АК – гр.Русе, с адрес за упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Света гора” №
7, партер, кантора Паскалиеви, адвокатско възнаграждение за оказаната от него
безплатна правна помощ на ищеца в размер на 243.34 лева /двеста четиридесет и
три лева и тридесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА “Хотелерий София” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район ”Слатина”, ул.”Мими Балканска”
№ 132, ЕИК *********, представлявано от управителя Николас Мишел Дюнслаегер, да
заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 218.89 лева
/двеста и осемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ - държавна такса върху
уважените размери на предявените искове и направени по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Присъдените парични суми за
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, лихвата за забава и за адвокатското
възнаграждение, могат да се внесат по посочената от ищеца банкова сметка: *** З.Д.П.,
с ЕГН: **********.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: