РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Търговище, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря С. Й. Й.
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20233530100835 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск от ищцата: Д. Д. Б. от ******* против
ответник: „ЕОС Матрикс“ ЕООД – София, по реда на чл.439 ГПК във вр. чл.124 ал.1 ГПК,
че не дължи вземане за сумата в размер на 7390.06 лв. представляваща неизпълнено
задължение по договор за кредит, тъй като вземането е погасено поради изтичане на 3- и 5-
годишна давност.
Ищцата твърди в исковата си молба, че Във връзка с обявяването на предсрочната
изискуемост на договор за кредит, считано от 25.09.2009г., сключен между ищцата и
„РАЙФАЙЗЕНБАНК“ АД на 23.10.2007г., на 31.05.2013г. „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ АД, се
снабдяват със Заповед за изпълнение № 287/31.05.2013г. и изпълнителен лист, издадени по
Ч.гр.д. № 610/2013г. по описа на РСТ, по силата на които ищцата е осъдена да заплати на
кредитора - „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ АД, сумата от 2240,17лв. представляваща главница за
неизпълнение на задължение по договор за банков кредит от 23.10.2007г., сумата от
782.50лв, представляваща просрочена лихва за периода 26.09.2009г. до 09.03.2013г.; сумата
от 1003.71лв. наказателна лихва от 11.01.2010г. до 28.05.2013г., сумата от 74.70лв. лихва
дължима по чл. 8, във вр. с чл. 2, буква „в“ и „г“ и „д“ от анекс №1 от 26.09.2009г. към
договора за банков кредит от 23.10.2007г., начислена за периода 10.07.2009г. до 25.09.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.05.2013г. до окончателното
изплащане, както и 82.02лв. разноски по делото.
На 20.01.2015г. се сключил договор за цесия между „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ АД
България и ответното дружество - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който
„РАЙФАЙЗЕНБАНК“ АД България (като цедент) цедирало вземането срещу ищцата по
1
горепосоченият изп. лист и заповед за изпълнение, ведно със всички принадлежности на
вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (като цесионер). Това обстоятелство не е достигнало до
знанието на ищцата по никакъв начин.
На 10.02.2020г. срещу ищцата е образувано изп. дело № 20207690400175 по описа
на А. З. с per. №*** на КЧСИ, с район на действие ОС Търговище, по силата на посочените
в настоящата молба изпълнителни основания и титули - Заповед за изпълнение и изп. лист и
са поискани извършване на определени изпълнителни действия от цесионера/ответника.
ПДИ е получена на 12.03.2020г. с пощенска пратка на «Български пощи» - по изп.
дело № 20207690400175 по описа на А. З..
На 31.05.2023г. е наложен запор на банковата сметка на ищцата в «УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК» АД, който е наложен по надлежния ред, за което третото задължено лице е
уведомило ЧСИ с нарочно писмо от 02.06.2023г.
Давност тече от датата на изискуемостта на конкретното вземане към най- ранната
от следните три дати - на предсрочното обявяване на целия кредит за изискуем, развалянето
на договора поради неизпълнение или изтичането на срока му. В случая , най-късно към
26.09.2009г. са били изискуеми всички плащания от страна на кредитополучателя/ищеца по
този договор, а от гледна точка на давността е без значение вида на тази изискуемост
(предсрочна или не ).
От 26.09.2009г. тече давност за цялото вземане, ведно с всички акцесорни
задължения посочени в процесната Заповед и изп. лист. Давността е общата петгодишна
такава и няма основание за приложението на чл. 111 от ЗЗД. Всички вземания за лихви и
обезпечения за забава върху главницата, се погасява обаче с изтичането на кратката
погасителна давност на самостоятелното основание по чл. 111 буква „в „ предл. II от ЗЗД.
Това означава, че още преди да е сключен договора за цесия между банката кредитор в
качеството си на цедент и цесионера - ответното дружество /20.01.2015г./ по настоящата
искова претенция, всички задължения подробно описани в процесната заповед и изп. лист са
били погасени по давност. Задължението за главница заедно с акцесорните вземания за
законни лихви, се е погасило по давност с изтичането на предвидената 5-годишна обща
погасителна давност на 26.09.2014г., а всички останали задължения за различни
обезщетения за забава и лихви присъдени с процесния изп. лист, са се погасили на
26.09.2012г..
Снабдяването на кредитора с изпълнителен лист, цедирането на вземането и
молбата за образуване на изпълнителното дело не прекъсват давността, тъй като не
съставляват конкретни изпълнителни действия срещу обособено имущество на длъжника.
Не прекъсва давността и връчването на покана за доброволно изпълнение, но дори
да се приеме обратното, то следва да се отбележи, че към момента на връчването й, са били
изтекли всички възможни давностни срокове.
Дори и да се приеме становище, че със снабдяването на кредитора с изпълнителен
лист и заповед за изпълнение е била прекъсната давността за погасяване на задълженията с
2
предвидената от закона погасителна давност, то същите задължения към датата на
образуване на изп. дело и връчването на ПДИ, при всички положения са били с изтекла
погасителна давност.
С погасяването по давност на вземанията, установени по изпълнителния лист се
погасяват по давност и всички акцесорните вземания, вкл. и всички начислени задължения
по процесното изп. дело, които според запорното съобщение по процесното изп. дело са
общо в размер на 7390.06лв..
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че НЕ ДЪЛЖИ цитираните суми по изпълнителния лист от
31.05.2013г., поради новонастъпили факти, именно – погасяване по давност. Редовно
призована ищцата не се яви лично в открито заседание и се представлява от пълномощника
– адв. Д. С. от АК-Шумен, който поддържа иска така, както е предявен и по подробно
изложените в писмена защита съображения.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба подаде в срока и по реда на
чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска изцяло за неоснователен.
Възраженията на ответника са следните:
Не е вярно, че е настъпила погасителна давност към датата на подаване на заявление
по чл. 417 от ГПК от цедента /първоначален кредитор/. Между цедента и ищеца към
договора от 23.09.2007г. е сключен и анекс № 1/26.09.2009 г. към него. Съгласно последния
страните са уговорили нов срок за погасяване, изтичащ на 10.03.2013г.
Не вярно, че е изтекла погасителна давност с начален момент - подаване на
заявление по реда на чл. 417 от ГПК - 29.05.2013г.
Не е вярно, че лихвите по изпълнителния лист се погасяват с кратката погасителна
давност. За вземанията по изпълнителния лист се прилага петгодишна погасителна давност,
независимо от характера на вземането.
Въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано ИД №
518/2013 А. Е. А.-З.. С молбата за образуване са поискани изпълнителни действия спрямо
длъжника, предприети от ЧСИ. Движението по изпълнителното дело прекъсва
погасителната давност с извършените или поискани конкретни изпълнителни действия.
Делото е прекратено с постановление на ЧСИ.
На 10.02.2020 г. е образувано ново изпълнително дело ИД № 175/2020 по описа на
същия ЧСИ, въз основа на същия изпълнителен лист, като в молбата за образуване е
направено искане за справки за налично имущество и доходи и налагане на запор на банкова
сметка и др. открити доходи или движимо имущество. Предприети са нови действия по
принудително събиране на задължението, поискани от взискателя. Действията са изпълнени
от ЧСИ.
Съгласно ТР 3/2020 ВНС давност не е текла до 26.06.2015г„ като дори да се приеме,
че действията по принудително събиране на вземането са предприети след настъпила
перемпция по изп. дело, то съгл. възприетото в решение № 937 по гр. д. 1747/2020 ВКС и
3
най- новата практика на ВКС / Решение N9 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019
г.. Ill г. о., ГК/, с поисканите принудителни действия, давността е била надлежно прекъсната.
Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения по т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1
от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, разсрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължения лица
Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, съгласно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск, а в условие на евентуалност – в
случай, че искът бъде уважен, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищцата за пълномощника и. Редовно призован ответникът
няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпила е писмена
молба Вх.рег.№ 9252/25.10.2023г., с която по същество поддържа изразеното в писмения
отговор становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело копие от Изпълнително дело /ИД/ №
518/2013г. и ИД № 175/2020г. по описа на А. З., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие –
Окръжен съд-Търговище, се установи безспорно следното: На 31.05.2013г. е издаден
изпълнителен лист от Районен съд – Търговище въз основа на Заповед № 287/31.05.2013г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК постановена
по Ч.гр.д. № 610/2013г. по описа на РС-Търговище, съгласно който: Осъжда Д. Д. Б. от
****** да заплати на кредитора - „Райфайзенбанк (България)“ АД, сумата от 2240.17лв.
представляваща главница за неизпълнение на задължение по договор за банков кредит от
23.10.2007г. и извлечения от счетоводните книги на банката; сумата от 782.50лв,
представляваща просрочена лихва за периода 26.09.2009г. до 09.03.2013г.; сумата от
1003.71лв. , представляваща наказателна лихва от 11.01.2010г. до 28.05.2013г.; сумата от
74.70лв. , представляваща лихва дължима по чл. 8, във вр. с чл. 2, буква „в“ и „г“ и „д“ от
анекс №1 от 26.09.2009г. към договора за банков кредит от 23.10.2007г., начислена за
4
периода 10.07.2009г. до 25.09.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от
29.05.2013г. до окончателното изплащане, както и 82.02лв. разноски по делото, на осн. чл.78
ал.8 ГПК. Няма спор и от приложените писмени доказателства по Ч.гр.д. № 610/2013г. по
описа на РСТ е видно, че кредиторът-„Райфайзенбанк (България)“ АД и длъжникът- Д. Д. Б.,
кредитополучател са сключили договор за банков кредит от 23.10.2007г. с краен падеж –
10.10.2012г., след което с анекс № 1 от 26.09.2009г. към същия договор за банков кредит,
страните са се съгласили и са изменили крайният срок за погасяване на всички дължими
суми, /вкл. главница, лихва, наказателна лихва, такси, комисионни и разноски/, а именно -
10.03.2013г.
Не е спорно обстоятелството, че длъжникът не е подавал възражение по реда на
чл.414 ГПК против издадената Заповед № 287/31.05.2013г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК постановена по Ч.гр.д. № 610/2013г. по
описа на РС-Търговище.
По молба Вх.рег.№ 4879/30.07.2013г. по описа на ЧСИ от кредитора
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД -София и приложения ИЛ от 31.05.2013г. е образувано
на 30.07.2013г. Изпълнително дело № 518/2013г. по описа на *** А. З., рег.№ *** на
КЧСИ , със страни: взискател –„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД -София и длъжник – Д. Д.
Б. от ******. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 30.07.2013.,
получена на 07.08.2013г. от брат и. С молба от 27.02.2015г. и приложени към нея писмени
доказателства взискателят е уведомил ЧСИ, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 03.01.2011г. и анекс № 1 от 10.08.2012г. и конкретен договор от 20.01.2015г.
–„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД -София е прехвърлило вземанията си към длъжник – Д.
Д. Б. по посочения по-горе изпълнителен лист на „ЕОС Матрикс“ ЕООД-София. По това
ИД № 518/2013г. , след получаването на поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ е
изискал от 26.08.2015г. справка от НАП-ТД-Варна, офис-Търговище, за трудови договори
на длъжника и е получил такава на 09.09.2015г. С постановление от 10.02.2020г., *** А. З.
прекратява производството по ИД № 518/2013г., на осн. чл.433 ал.1 т.2 от ГПК /взискателят
е поискал това писмено/, въз основа на молбата от 10.02.2020г. от новия взискател „ЕОС
Матрикс“ ЕООД-София.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. по тълкувателно дело №
3/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
От това следва, че докато трае изпълнителния процес относно вземането по ИД №
518/2013г., погасителна давност не тече в периода от 10.03.2013г. до 26.06.2015г.
Погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г. и до 10.02.2020г. когато е
прекратено изпълнителното дело е изминал период от 4 год., 7мес. и 14 дни.
По молба Вх.рег. № 2108/10.02.2020г. по описа на ЧСИ от кредитора„ЕОС
Матрикс“ ЕООД-София и приложения ИЛ от 31.05.2013г. е образувано на 10.02.2020г.
5
Изпълнително дело № 175/2020г. по описа на *** А. З., рег.№ *** на КЧСИ , със страни:
взискател –„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД -София и длъжник – Д. Д. Б. от ******. Освен
изпратената покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 12.03.2020г., ЧСИ
е изискал от БНБ справка за банкови сметки, вследствие на което и е насочил изпълнението
чрез налагане на запор с изпратеното на 10.02.2020г. запорно съобщение до „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, като видно от уведомителното писмо от банката до ЧСИ банката е
изпълнила нареждането и запорът фактически е наложен на 12.02.2020г.
С налагането на запор от 10.02.2020г. погасителната давност е прекъсната на осн.
чл.116, б. „в“ от ЗЗД и започва да тече нова давност, на осн. чл.117 ал.1 ЗЗД, която по силата
на чл.117 ал.2 ЗЗД е 5-години и би следвало да изтече на 10.02.2025г.
Съгласно чл.3 т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. /Обн. ДВ бр.28 от
24.03.2020г./, за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат: давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които
се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти,
с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. С разпоредбата на §2 от ЗИД на Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. /обн. ДВ бр.34 от 09.04.2020г./, в чл.3 т.2 се изменя
така: „давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти“. Съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето /обн. Дв бр.44 от
13.05.2020г./ , сроковете спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020г. , и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Така по силата на цитираните по-горе законови разпоредби, погасителната давност
е спряла да тече от 13.03.2020г. до 20.05.вкл.2020г.
За периода от 10.02.2020г./когато ЧСИ е наложил запор и е започнала да тече нова
давност/ до 13.03.2020г. /когато спират давностните срокове/ е изминал период от 1 мес.
и 3 дни. Погасителната давност продължава да тече от 21.05.2020г.
По молба от 19.10.2021г. на взискателя, ЧСИ е насочил изпълнението чрез налагане
на запор с изпратеното на 21.10.2021г. запорно съобщение до „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ
БАНКАСЪ“ – КЛОН СОФИЯ, като видно от уведомление от банката до ЧСИ, получено на
03.11.2021г., лицето-длъжник не е клиент на банката.
За периода от 21.05.2020г. /когато продължават да текат давностните срокове/ до
21.10.2021г. /когато ЧСИ предприема налагане на запор, с което погасителната давност се
прекъсва/ е изминала 1 год. и 5 мес. и от 21.10.2021г. започва да тече нова давност.
На 31.05.2023г. ЧСИ е изискал справки от НАП-за декларирано имущество и от
БНБ-за банкови сметки на длъжника и е насочил изпълнението чрез налагане на запор с
изпратени на 31.05.2023г. запорни съобщения до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД и до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, като и двете банки са потвърдили на
6
02.06.2023г., че са блокирали сметките на длъжника..
Така с насочването на изпълнението чрез налагане на запори на 31.05.2023г. отново
е прекъсната погасителната давност и е започнала да тече нова давност, като тя би следвало
да изтече на 31.05.2028г., а исковата молба по настоящото Гр.дело № 835/2023г. е подадена
на 27.06.2023г.
Съдът, при така установената фактическа обстановка прави следните правни
изводи:
Съгласно Глава 39 „Защита срещу изпълнението“, Раздел ІІ „Защита по исков ред“,
чл.439 от ГПК: ал.1 - Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението и ал.2. – Искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния
случай, като дата на приключване на съдебното дирене следва да се има предвид датата
31.05.2013г. , на която е постановена заповед № 287/31.05.2013г. по Ч.гр.д. № 610/2013г. по
описа на РСТ за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК, която подлежи на незабавно изпълнение. Заповедта по чл.417 от ГПК е
изпълнителното основание, издадено в съдебното производство по посоченото дело. Въз
основа на изпълнителното основание е издаден на 31.05.2013г. изпълнителен титул – това е
изпълнителният лист. –„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е кредиторът на вземането и
взискател по ИД № 518/2013г. и след извършената цесия взискател по ИД № 518/2013г. и
ИД № 175/2020г. по описа на *** А. З. е „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Ищецът в настоящото гр.дело е длъжникът в изпълнителното производство и иска
да бъде признато за установено, че не съществува правото на ответника да търси вземането
си по принудителен ред, който е взискател в изпълнителното производство, за което
вземане е бил издаден на 31.05.2013г. изпълнителния лист, тъй като то е погасено по
давност. Счита, че най-късно към 26.09.2009г. са били изискуеми всички плащания от
страна на кредитополучателя/ищеца по този договор, а от гледна точка на давността е без
значение вида на тази изискуемост (предсрочна или не ) и задължението за главница заедно
с акцесорните вземания за законни лихви, се е погасило по давност с изтичането на
предвидената 5-годишна обща погасителна давност на 26.09.2014г., а всички останали
задължения за различни обезщетения за забава и лихви присъдени с процесния изп. лист, са
се погасили на 26.09.2012г...
Съдът е длъжен да отбележи съществената разлика между прекратяването на
изпълнителното производство /изп.дело/ , поради изтичане на двугодишния срок , в който
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, по реда на чл.433 ал.1 т.8
от ГПК и погасяването на материалното право на взискателя, поради изтичане на давността
по чл.110 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Касае се до процесуален срок изтичането, на който води само до прекратяване на
изпълнителното производство, но не и до погасяване на материалното право, за чието
7
принудително изпълнение е било образувано това производство. Материалното право не
възниква с образуването на изпълнителното производство и не се прекратява с него. То
съществува самостоятелно и може да бъде погасено с изпълнението му или с изтичането на
предвидения в закона давностен срок и съответното направено възражение на длъжника в
тази насока. Самото прекратяване на конкретното изпълнително производство не води до
погасяване на правото на принудително изпълнение за материалното право и то може да
бъде реализирано принудително в последващо изпълнително производство. Затова
изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не води до погасяване на материалното
право, предмет на изпълнението, поради което и не обосновава недължимост на същото.
Последиците от перемирането на изпълнителното производство при продължило повече от
две години бездействие на взискателя са от процесуален характер - те водят до неговото
прекратяване, но предявеният за изпълнение изпълнителен лист не губи характера си на
изпълнително основание. Материалното право на взискателя продължава да съществува.
Перемирането е основание по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване само на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава
прекъсването на давността за изпълняемото право, последвало от извършените преди това
по същото производство валидни изпълнителни действия. В този смисъл е съдебната
практика – напр. Определение № 50 от 4.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4495/2019 г., IV г.
о., ГК и др.; Решение № 700 от 1.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 326/2008 г., II т. о.;
Определение № 981 от 10.06.2010 г. на САС по ч. гр. д. № 862/2010 г., ТК, 3-ти с-в;
Решение от 11.01.2008 г. на ОС - София по гр. д. № 1258/2007 г., ГО.
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на 5-годишна се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Давността започва де тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, по силата на чл.114 ал.1 ЗЗД. На осн. чл.116 б. „в“ от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. В този смисъл следва
да се имат предвид разясненията дадени в мотивите по т.10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015г. на ВКС по Т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, ****** Б. Б., а именно: Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността:
8
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния казус вземането е станало изискуемо от 10.03.2013г., по силата на
чл.3 от анекс № 1 от 26.09.2009г. към договора за банков кредит от 23.10.2007г.
Петгодишната погасителна давност, считано от 10.03.2013г. би следвало да изтече на
10.03.2018г. Но съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г. по тълкувателно
дело № 3/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС. От това следва, че докато трае изпълнителния процес относно вземането по ИД №
518/2013г., погасителна давност не тече в периода от 10.03.2013г. до 26.06.2015г.
Погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г. и е изминал период от 4
год., 7мес. и 14 дни до 10.02.2020г., когато отново е прекъсната, с насочване на
изпълнението от ЧСИ чрез налагане на запор с изпратеното на 10.02.2020г. запорно
съобщение до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и така започва да тече нова погасителна
давност.
Петгодишната погасителна давност, считано от 10.02.2020г. отново е прекъсната с
насочване на изпълнението от ЧСИ по молба на взискателя чрез налагане на запор с
изпратеното на 21.10.2021г. запорно съобщение до „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ“ –
КЛОН СОФИЯ. За периода от 10.02.2020г. до 13.03.2020г. и съответно от 21.05.2020г.
/когато продължават да текат давностните срокове, след спиране поради извънредното
положение/ до 21.10.2021г. /когато ЧСИ предприема налагане на запор, с което
погасителната давност се прекъсва/ са изтекли общо 1 год., 6 мес. и 3 дни.
Започналата да тече от 21.10.2021г. нова погасителна давност е прекъсната чрез
насочване на изпълнението от ЧСИ чрез налагане на запор с изпратени на 31.05.2023г.
запорни съобщения до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и до „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД. Изтеклата давност в този период е 1 год. 7 мес. и 10 дни.
От началото на новата погасителна давност 31.05.2023г. до предявяване на иска по
чл.439 ГПК по настоящото дело са изминали само 26 дни.
След трикратни прекъсвания на общата 5-годишната погасителна давност, исковата
молба е подадена преди изтичането и, считано от 31.05.2023г.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че предявеният отрицателен
установителен иск на ищеца, че не съществува вземането на ответника, като погасено
поради изтичане на общата 5-годишна давност, не е доказан, поради което и следва да се
отхвърли като неоснователен. Този извод се отнася, както за главницата, така и за
вземанията за лихвите, които са безспорно установени с влязла в сила заповед за
9
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
В този смисъл съдът се придържа изцяло към най-актуалната практика на ВКС,
отразена напр. в Определение № 2542 от 18.09.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4218/2022 г.;
Определение № 1910 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4029/2022 г., III г. о., ГК;
Определение № 831 от 25.04.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3616/2022 г.; Решение № 50295
от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о.; Решение № 118 от 07.07.2022 г. по
гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о. и др. В посочените съдебни актове на касационната
инстанция е прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата
давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години /без значение колко кратка е била
началната давност/. Заповедта за изпълнение, обаче замества съдебното решение като
изпълнително основание. Заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет, сходен по
последици със силата на пресъдено нещо, за разлика от определението за изпълнителен лист
по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)..Тя установява с
обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към
момента на изтичане на срока за подаване на възражението. След влизане в сила на
заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на
факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция,
разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение),
респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато
заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът по
иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да
отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която
всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД), независимо от характера на вземането.
Ответникът, нито с писмения отговор на исковата молба /л.33-35/, нито с писмено
становище от 25.10.2023г. преди откритото заседание /л.75-77/, нито в самото открито
заседание на 01.11.2023г. не е правил искане за присъждане на разноски по делото, не е
представял доказателства за такива и списък на разноските, поради което и съдът не се
произнася по този въпрос с оглед разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес
*********************, чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. Д. Г. С., гр. Шумен, бул.
„Симеон Велики“ № 46 „б“, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен
адрес: гр. София, п.к. 1766, район Витоша, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т., чрез пълномощник и съдебен адрес:
10
адв. Р. Ж. М., гр. Варна, бул. „Сливница“ № 52а, ет.2, ателие 2, отрицателен установителен
иск, с пр. основание чл.439 ГПК вр. чл.124 ал.1 ГПК и чл.417 ГПК, с искане да бъде
признато в отношенията между страните, че Д. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес
*********************, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен
адрес: гр. София, п.к. 1766, район Витоша, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т., сумата от 2240,17лв. представляваща
главница за неизпълнение на задължение по договор за банков кредит от 23.10.2007г.,
сумата от 782.50лв, представляваща просрочена лихва за периода 26.09.2009г. до
09.03.2013г.; сумата от 1003.71лв. наказателна лихва от 11.01.2010г. до 28.05.2013г., сумата
от 74.70лв. лихва дължима по чл. 8, във вр. с чл. 2, буква „в“ и „г“ и „д“ от анекс №1 от
26.09.2009г. към договора за банков кредит от 23.10.2007г., начислена за периода
10.07.2009г. до 25.09.2009г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
29.05.2013г. до окончателното изплащане, за което е издаден на 31.05.2013г.
изпълнителен лист въз основа на Заповед № 587/31.05.2013г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК постановена по Ч.гр.д. № 610/2013г. по
описа на РС-Търговище, тъй като е погасено поради изтичане на погасителната давност,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11