Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260072
гр. ВРАЦА, 15.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в публичното заседание на 10
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Росица
Иванова
при участие на секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр. дело №49 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид:
Адв. М.М. от ВрАК, в качеството
си на особен представител на С.Р.Р., с
постоянен адрес ***, е подала въззивна
жалба против решение № 260033/02.11.2020 г по гр.д.№1553/2019 г по описа на РС
Б.Слатина ,в частта , в която е признато за установено, че Р. дължи на
"БНП Париба пърсънъл Файненс" С.А. Париж рег.№ ***, чрез "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” ЕАД, клон
България с ЕИК: *** със седалище и адрес
на управление гр.София, сумата 2576,20
лв. главница, дължима на основание сключен договор за потребителски заем с №
PLUS-14746162/20.04.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 26.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 773/30.09.2019г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 1263/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла
Слатина.
В жалбата се навеждат доводи ,че
решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно. Решаващият съдия не бил изследвал служебно
неравноправния характер на клаузите в процесния потребителски договор при което
щял да констатира недействителност на целия договор на осн. чл. 22 вр. с чл. 11
от ЗПК.
Моли се решението на БРС да бъде отменено в обжалваната част и се
постанови ново с отхвърляне иска, в частта в която е уважен за заплащане- само главницата.
С въззивната жалба не се претендира събиране на допълнителни доказателства.
В срока за отговор на въззивната жалба , юрисконсулт Н.М.
,представляваща по пълномощие БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№***, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”
ЕАД, клон България, поддържа, че
въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде отхвърлена като такава. Твърди
се ,че при обявяване за недействителен договора за кредит на осн. чл.
23 от ЗПК длъжникът връща само чистата стойност на главницата,като
неоснователно в жалбата се посочва недължимост
на суми извъндоговорно при
наличие на сключен договор за кредит. Не се правят нови
доказателствени искания.
Претендират се разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв по ЗПП.
Подадена е въззивна жалба и от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№***, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”
ЕАД, клон България с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
гр.София против решение № 260033/02.11.2020 г по гр.д.№1553/2019 г по описа на
РС Б.Слатина ,в частта, в която
предявените установителни искове са отхвърлени за горницата над 2576, 20 лв до
3533,33 лв за главница, както и за 2526,82 лв възнаградителна лихва за периода
20.11.2017 г до 20.10.2020 г и 612,92 лв
мораторна лихва за периода 20.12.2017 г до 03.09.2019 г.
В жалбата се твърди ,че решението
на БРС в обжалваната част е неоснователно. Навеждат се доводи,че като кредитор
са спазили изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК ,чл.11 ал.1 т.10,т.11 и т.12 от
същия ЗПК при сключване на процесния договор за кредит.
Моли се решението на БРСъд да бъде
отменено в отхвърлените части посочени в жалбата и се постанови друго решение с
уважаване изцяло предявените установителни искове по чл. 422 от ГПК. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение от 100 лв по ЗПП. Не се правят нови
доказателствени искания.
Съд. състав приема ,че двете
въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в законния
срок от страни с право на обжалване
,срещу акт от категорията на
обжалваемите.
Пред ВРСъд „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А,
Париж, рег.№***, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” ЕАД, клон България с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от Д. Д. – ***, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М., са
предявили иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника С.Р.Р. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***, за сумата 3 533.33 лв. главница, дължима на
основание сключен договор за потребителски заем с № PLUS-14746162/20.04.2017г.,
възнаградителна лихва в размер на 2
632.65 лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.05.2021г., мораторна лихва в
размер на 612.92 лв. за периода от
20.12.2017г. до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.09.2019г. до окончателното изплащане
на вземането и направените съдебни разноски в исковото и заповедното
производство.
С разпореждане от 05.02.2020г. БРС е допуснал правна помощ на
ответника С.Р.Р. с ЕГН **********, за назначаването й на особен представител на
осн. чл.47 ал.6 от ГПК.
В срока за отговор на ИМ
особеният представител адв.М.М. оспорва иска по основание и размер. Счита, че по делото липсват доказателства за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не е представено уведомление за
предсрочна изискуемост достигнало до длъжника преди подаване на заявлението в
заповедното производство.
Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.22,
вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради посочване единствено като абсолютни стойности
на лихвеният процент на заема, ГПР на заема и годишното му оскъпяване, без да е
ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 44,42%.
Моли да се отхвърлят така
предявените искове на ищцовото дружество против ответницата Р., като
неоснователни и недоказани.
Пред БРС са събрани писмени
доказателства, изслушана е по искане на ищеца специализирана счетоводна
експертиза за дължимостта на дълга от страна на ответницата. Приложено е и ч.гр.д.№
1263/2019г. по описа на БСлРС
С оглед събраните
доказателства пред първоинстанционния
съд , въззивният състав от фактическа
страна приема следното:
От приложеното ч.гр.д.№
1263/2019г. по описа на БСлРС срещу длъжника С.Р.Р. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК № 773/30.09.2019г. в полза на кредитора „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№***,
чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” ЕАД, клон България
с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.
Д. – ***, за сумата 3 533.33 лв. главница, дължима на основание сключен договор
за потребителски заем с № PLUS-14746162/20.04.2017г., възнаградителна лихва в
размер на 2 632.65 лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.05.2021г., мораторна
лихва в размер на 612.92 лв. за периода от 20.12.2017г. до 03.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.09.2019г. до
окончателното изплащане на вземането и направените съдебни разноски в размер на
135,58 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Приложен е с ИМ договор за потребителски заем
с № PLUS-14746162/20.04.2017г.,с който БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№
***, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.” ЕАД, клон България с ЕИК: *** гр.София, е предоставило на
ответницата С.Р.Р. потребителски кредит в размер на 3500,00 лева и закупуването на застраховка от 940.80 лв. Съгласно
чл.2 от договора за кредит, 937,19 лв. от отпуснатите 3500,00 лв., са послужили
за рефинансиране на старо задължение на Р. към Компанията по договор за кредит
CREX № 13770291 и 122,50 лв. за такса ангажимент по кредита. Останалата сума от
2440,31 лв. е изплатена на ответницата по посочения в чл. 1 от договора начин.
Въз основа на чл. 3 от договора за ответницата е възникнало задължение да
погаси заема на 48 бр. месечни вноски – всяка по 160,26 лв., които включват
както част от дължимата главница, така и уговореното оскъпяване съгласно
годишния процент на разходите 44,42% и годишния лихвен процент-35,12%, посочени
в параметрите по договора, като общата стойност на плащанията възлиза на
7692,48 лв. В договора е обективиран и погасителен план, в който са
посочени падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Приложени са условията по договора за кредит, в които е отразено, че
размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена като общ размер на
кредита, като кредитополучателят дава изрично съгласие от тази сума кредиторът
да удържи 937,19 лева във връзка с погасяване на задълженията по друг договор
CREX № 13770291.
Приложен е Сертификат № PLUS-*********, с който се удостоверява, че
застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и
"Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на
застрахователна премия се задължават да застраховат С.Р.Р. съгласно Общи
условия на застраховка "Защита на плащанията". В сертификата са
посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на
застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е
подписан от С.Р.Р. като застраховано лице и от кредитора /без да се посочва
име/. Приложени са Общите условия на договора за застраховка, в които в чл.7 е
посочено, че дължимата еднократно застрахователна премия се заплаща при
отпускане на кредита.
Посочва се, че ответницата Р. е преустановила
погасяването на вноските по кредит № PLUS-14746162 на 20.11.2017 г., като към тази дата били погасени 5 бр. месечни
вноски. На основание чл. 5 от договора между страните, вземането на ищеца
станало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска-20.12.2017г. По този начин ответницата Р.
следвало да изплати остатъка по заема в размер на 6165,98 лв., представляващ
оставащите 43 бр. погасителни вноски към 20.12.2017 г., към която дата е станал
изискуем в целия му размер. От друга
страна кредитодателят- ищец изрично е обявил вземането си за предсрочно
изискуемо на Р. и я е поканил да го изпълни.
Посочва се, че заемодателят "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
приключил процес на вливане в БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция
и ще упражнява дейността си чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България като универсален правоприемник.
От назначената и приета по делото пред БРС
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните, се
установява, че процесната сума от 3500.00лв. е получена от ответницата С.Р.Р.,
като от нея е погасено(рефинансирано) старо задължение на ответницата към ищеца
в размер на 937.19 лв., както и сумата от 122,50 лв. представляваща такса
ангажимент.Останалата сума в размер на
2440.31 лв. е преведена по банкова сметка *** Р. в
банка „ДСК” АД.
Според в.л.Р. частично е погасила задължението си по процесният
договор за кредит в общ размер на 801.30
лв. на пет бр.вноски подробно описани в заключението на експерта.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК-26.09.2019г. размера на задължението на ответницата Р. по кредита е в
общ размер на 6799.04 лв., от
който: 3533.33 лв. - главница, 2 632.65
лв. - възнаградителна лихва в размер на 2 632.65 лв. и 633,06 лв. - мораторна
лихва за периода от 20.12.2017г. до 26.09.2019г.
Към датата на
подаване на исковата молба-28.11.2019г. задължението на ответницата към
кредитора е в общ размер на 6860.87 лв., от който: 3 533.33 лв.-главница, 2
632.65 лв.-възнаградителна лихва и 694,89 лв. - мораторна лихва в за периода от
20.12.2017г. до 28.11.2019г.
С
оглед гореизложеното се налагат следните правни
изводи:
По
жалбата на С.Р. Р., члез особения представител адв. М.М. от
ВрАК: разгледана по същество
жалбата е н е
о с н о в а т е л н а.
1.Безспорно е по делото ,че е сключен договор за
потребителски заем с № PLUS-14746162/20.04.2017г. между кредитополучателя С.Р.Р.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** и "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр.София, чийто правоприемник е ищецът "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, Франция за сумата 3500,00 лева, която сума
е влязла в банковата сметка на ответницата. Отпуснатият заем на ответницата Р.
като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на
§ 13, т.12 от ДР на ЗЗП и тя има качеството на потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което правна регулация се съдържа в
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба
на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
2.Въззивният състав констатира, че при сключване
на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на
хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 1-11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия
размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, размер на ГПР и
допусканията при изчисляването на същия /посочени са в условията към договора/,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не
отговаря на част от изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.Според чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните.
В
конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на потребителски
кредит, както под формата на паричен заем, така и под формата на финансиране на
услуга – сключване на застраховка, т. е. приложените Сертификат и Общи условия
за застраховка "Защита на плащанията" съдържат уговорки относно посочената
в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради
което настоящият съдебен състав намира, че същите съставлява елементи от
договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените законови
изисквания. Дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за
потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по
размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт категорично е в
размер по-малък от 12 и е трудно четлив.
3.Неоснователни са оплакванията в
жалбата от ищеца,че ЗПК е въвел изискването за шрифт 12 в договор за кредити, без такова изискване да е поставено
в Директива 2008/48/ЕО, В нея действително
не са поставени изисквания относно формата на договора за потребителски кредит
и на основанията за недействителност,но директивите
дават насоките и търсената цел с тях при хармонизиране на националното законодателство на държавите
членки с европейското законодателство и всяка
държава -членка сама преценява как ще изпълни тези насоки, с какви конкретни средства/
закони или други нормативни актове/, за постигане целите на ЕС посочени във
всяка европейска директива.
Българският законодател е преценил и в ЗПК обаче е предвидил по-висок стандарт на защита,
тъй като на практика е въведена писмена форма на кредити със специални технически изисквания,
което не е забранено от директивата и не е уредено от нея, но съответства на
нейните цели, които дават и възможност държавите да въвеждат по-висок стандарт
на защита на потребителя. Целта на разпоредбата на ЗПК е да важи за всички
клаузи, които са от съществено значение за правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора за кредит, поради което следва да важи и за всички
свързани договори с договора за кредит. Затова
законосъобразно решаващият съдия е приел, че е налице нарушение на изискването
на чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид,
формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от друга страна е
налице нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на
част от елементите на договора, касаещи финансираната услуга за застраховане.
4. В договора е обективиран
погасителен план, който съдържа информация относно падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница съобразно
изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗПК. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи.
5. Процесния договор за кредит не
отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за
потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин“.
В конкретният случай е посочен
годишен процент на разходите /ГПР/ от 44,42%, но единствено като абсолютна
процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
В обобщение на изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
сключеният договор за потребителски кредит № PLUS-14419103/26.01.2017 г., между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София и С.Р. е недействителен,
тъй като не отговаря на част от изискванията на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
В случая чистата стойност на
заетата сума по смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 3500,00 лева, извадят извършени от
ищцата плащания: сумата 801,30 лв.,
представляваща погасени 5 бр.погасителни вноски по кредита и сумата 122,50 лв., представляваща недължимо
платена „такса ангажимент“ по кредита. Остатъкът от 122,50 лева до договорения
общ размер на кредита от 3500,00 лв. не са преведени на ответницата, тъй като с
тази сума кредиторът е прихванал
дължимата според договора "такса ангажимент". При
констатираната недействителност на договора тази такса се явява недължима по
смисъла на чл.23 ЗПК, поради което размерът на същата не следва да бъде включван
в дължимата от ответницата чиста стойност на кредита. В останалата част над сумата от 2576,20 лв. до
пълния предявен размер от 3533,33 лева /към
момента на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК/предявеният иск се
явява неоснователен и недоказан.
ВОС се присъединява изцяло към
мотивите на решението на БРСъд.
По жалбата на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№***, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”
ЕАД, клон България с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
гр.***: разгледана по същество е н е о с н о в а т е л н а.
ВОС препраща изцяло към мотивите си изложени от 1 до 5 в жалбата на особ. представител на С.Р.-
адв. М.М. от ВрАК.
При гореизложеното решението на
БРС следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на делото
жалбоподателката С.Р. ,представлявана от особения си представител адв.М.м. дължи на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№***, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” ЕАД, клон
България с ЕИК: ***сумата от 100 лв
юрисконсултско възнаграждение по ЗПП, поради отхвърляне на нейната жалба.По
въззивната жалба на банката същата не дължи разноски на ответницата ,тъй като не са претендирани.
Водим от горното Врач. Окр.съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260033/02.11.2020
г. по гр. д. № 1553/2019 г. на Районен съд-Б. Слатина.
ОСЪЖДА С.Р.Р. с ЕГН ********** ***
заплати на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№***, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”
ЕАД, клон България с ЕИК: *** разноски пред въззивната инстанция от 100/сто/
лв юрисконсултско възнаграждение по ЗПП.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател :
Членове:1/ 2/