и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение N 22 от 20.05.2004г., постановено по гр.д.N 53/2004 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “Атамит - П” ООД, представлявано от Данчо Дяков Йорданов, Атанас Георгиев Хараланов –прокурист и Георги Атанасов Хараланов, да заплати на “ВОИНТЕХ” ЕООД-София сумата в размер на 809,98лв., представляваща неизплатена сума по фактури с №35084/09.07.1999г. и № 35238/19.07.1999г. след извършено прихващане за сумата от 6 046 лв. по направено възражение от “Атамит-П”ООД, гр.Кърджали. Със същото решение е отхвърлен предявеният от “ВОИНТЕХ”ЕООД-София иск до размера от 6 855,98лв., поради прихващане за сумата 6 046лв., представляваща неизплатени суми към “Атамит-П”ООД, гр.Кърджали по фактури с №№ 101822/17.12.1999г.; 3263/08.11.2000г.; 3316/19.01.2001г.; 102616/25.06.2001г.; 102720/27.08.2001г.; 3489/13.09.2001г. и 3517/23.10.2001г. Отхвърлен е искът на “ВОИНТЕХ”ЕООД-София до пълния му предявен размер от 8 355,98лв. като неоснователен и недоказан. “Атамит-П”ООД, гр.Кърджали е осъдено да заплати на “ВОИНТЕХ”ЕООД-София деловодни разноски в размер на 48,40лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят “ВОИНТЕХ”ЕООД-София, който го атакува в частта, с която предявеният иск е отхвърлен до размера от 6 855,98лв., поради прихващане за сумата 6 046лв., представляваща неизплатени суми към ответното дружество. Сочи подробни съображения. Представя нови доказателства. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от пълномощник. Поддържа жалбата си. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Производството пред районен съд-Кърджали е с правно основание чл.200 във вр. чл.79 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства – фактури с №№ 36084/09.07.1999г. и 35238/19.07.1999г., се установява, че ответникът по иска е получил доставени му от ищеца горива на стойност 13 839,40лв., която стойност е изплатил частично. Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което страните не оспорват, и съда възприема изцяло, неизплатената от ответника част към 15.03.2004г. /датата на изготвянето на заключението на вещото лице / възлиза на 6 855,98лв. Страните не оспорват факта, че е налице фактическо предаване и приемане на стоката, т.е. между тях реално е бил сключен договор за продажба. Предаването на стоката от страна на продавача и приемането й от страна на купувача, пораждат задължението за последния да плати цената на стоката /Реш. №2258/12.12.1995г. по гр.д.№ 746/95г. на 5 г.о./. Т.е. задължението на ответника по договора за продажба, сключен между него и ищеца възлиза в размер на 6 855,98лв. С оглед направено от ответника по иска възражение за прихващане към ищеца за сумата 6 046лв., представени по делото са 5бр. споразумителни протоколи – л.25-29, ведно с фактури №№ 3263/2000г.; 3489/13.09.2001г.; 3316/19.01.2001г.; 3517/23.10.2001г. и 102616/25.06.2001г., за прихващане на вземания и задължения, подписани от управителя на “Атамит-П” ООД и управителя на “Воинтех”ЕООД-гр.Хасково. Първоинстанционния съд е приел, че същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като за “Воинтех”ЕООД-гр.Хасково споразуменията са подписани от лице без представителна власт, тъй като не били представени доказателства за упълномощаване на “Воинтех”ЕООД-гр.Хасково за сключване на договорна компенсация. На базата на този си извод, и на базата на представените от ответника по иска фактури, описани по-горе, съдът е приел, че са налице основанията за извършване на компенсация. Настоящата инстанция намира, че с оглед разпоредбата на чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец /каквото качество безспорно имат и двете страни/ без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Видно от становището на процесуалния представител на ищеца “ВОИНТЕХ”ЕООД-София, същият е запознат, съответно е узнал за процесните споразумения, и не се е противопоставил на действията по тях, извършени без представителна власт. Т.е., следва да се приеме, че между страните по делото са налице валидни споразумения за прихващане на вземания и задължения, но те касаят други техни облигационни отношения, а са несъотносими към вземането на ищеца по процесните фактури с №№ 36084/09.07.1999г. и 35238/19.07.1999г. Ето защо възражението за прихващане е неоснователно. Що се касае до възраженÞето на жалбодателя, че недопуснатото увеличение на иска за мораторни лихви е незаконосъобразно, Окръжният съд намира, че като е направил искането си за присъждане на мораторни лихви едва в първото по делото заседание, без да е имало такава претенция в исковата молба, ищецът на практика е предявил нов иск, на ново основание, поради което правилно искането му е било оставено без уважение. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск е основателен и доказан до размера 6 855,98лв. Следва атакуваното решение да бъде отменено в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата от 809,98лв. до 6 855,98лв., поради прихващане. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото се следват деловодни разноски в полза на въззивника, в размер на 831,83лв., от които 266 лв. произхождащи от платена ДТ за въззивното производство, и 565,83лв., произхождащи от платена ДТ за завеждане на иска и юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо , Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение N 22 от 20.05.2004г., постановено по гр.д.N 53/2004г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата от 809,98 лв. до 6 855,98 лв., вместо което п о с т а н о в я в а: ОСЪЖДА “Атамит-П”ООД, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, район Петрол, сграда на Темпотранспорт, представлявано от Данчо Дяков Йорданов, Атанас Георгиев Хараланов –прокурист и Георги Атанасов Хараланов, да заплати на “ВОИНТЕХ” ЕООД-София сумата в размер на 6 046лв., представляваща неизплатена сума по фактури с №35084/09.07.1999г. и № 35238/19.07.1999г., както и 831,83лв. деловодни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |