Определение по дело №690/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260150          26.11.2020 год.,гр.Пазарджик

 

 

Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия ,първи въззивен състав в закрито заседание на  двадесет и пети ноември   през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Мина Трънджиева    

                                                 ЧЛЕНОВЕ:   Венцислав Маратилов

                                                                        Димитър Бозаджиев

 

 

като разгледа В ч. гр.д.№ 690  по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдията Трънджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е определение на Районен съд Пещера , с което е прекратено производството по гр.д. № 788 пописа на съда за 2020 година и върната исковата молба на ЕТ „Оскар – 999 – Красимир Благоев“.

В частната си жалба против така постановеното определение, ЕТ  излага оплаквания за неправилност на определението и моли да бъде отменено.

Съдът приел, че предявения иск е с основание чл.1 от ЗОДОВ, поради което и установителния иск бил недопустим.

В определение на ВКС и ВАС именно по повод подсъдността на същия спор изрично било прието ,че спора е подсъден на РС.  Подържа се, че не са налице предпоставки за реализиране на отговорност по специалния закон ЗОДОВ , а отговорността следва да се реализира по общия ред.

В срок е постъпил писмен отговор. Ответникът по частната жалба -  Община Пещера намира  определението за правилно. В постановеното определение по повод подсъдността било прието , че в производство след издадена заповед за изпълнение, компетентен да прецени дали този ред за  установяване на вземането е допустим, е съдът пред който е предявен иска.

Въззивният съд намира частната жалба за допустима ,като подадена срещу подлежащ на обжалване акт , в установения в закона срок от легитимирана страна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред Пещерски РС е подадено заявление от ЕТ ,с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу Община Пещера за вземане в размер на 5100 лева ,предявено частично. Изложени са обстоятелства ,че сумата се претендира като обезщетение за имуществени вреди , поради отказ на длъжностни лица при ответника да върнат оригинал на удостоверение за търпимост на строежи и да върнат оригинална скица.

Заповед е издадена.

В рамките на заповедното производство съдия Гатев се е отвел от разглеждането на делото. Въпреки това е разгледал производството по чл.422 от ГПК , което е своеобразно продължение на заповедното производство и постановил обжалвания акт. Формирана е съдебна практика ,че когато при решаване на делото е участвал съдия, за който са били налице някоя от пречките по чл.22 от ГПК , този акт не е нищожен или недопустим.

В срок е постъпило възражение и от заявителят е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането. Следва да се посочи, че в исковата молба се излагат и нови обстоятелства – твърди се, че Общината не е предприела действия по нанасяне на съществуващи сгради , въпреки издадената заповед, обстоятелство , което не е изложено в заявлението по чл.410 от ГПК.

Пещерски районен съд е разгледал делото и постановил  решение, с което е отхвърли установителния иск.

По повод въззивна жалба  на ЕТ е образувано производство по В гр.д.№ 374 по описа за 2019 година на Окръжен съд Пазарджик. Съдът е обезсилил решението , приемайки ,че иска не подлежи на разглеждане от граждански съд, позовавайки се на нормата на чл.203 от ГПК и изпратил делото за разглеждане на спора от Административен съд Пазарджик.

Последният е повдигнал препирня за подсъдност и с определение  на смесен състав по адм.д.№4/2020 година на ВАС е  прието ,че компетентен да разгледа предявения иск и да се произнесе по него е РС Пещера.

За да постанови акта си смесеният петчленен състав е приел, че в производството по чл.422 от ГПК , което е продължение на заповедното производство , длъжникът може да се защитава с всички допустими средства, като без правно значение  основанието , на което е издадена заповедта за изпълнение.

Именно компетентния съд е този ,който следва да извърши преценката дали този ред за установяване на вземането е допустим.

Изрично е посочено ,че компетентността на административните съдилища да разгледат искове за вреди е предвидена в отделни хипотези – една от които е чл.203 от АПК. Компетентността на Адм.съдилища да се произнасят  по установителни искове е само при липса на друг ред за защита, какъвто друг ред в конкретния случай е налице – чл.422 от ГПК.

В обжалваното определение ,съдът , позовавайки се на т.10а от ТР № 4/2014 година на ОСГТК е счел , че може да извърши самостоятелна преценка на допустимостта на иска ,без да е обвързан с преценката на заповедния съд.

При тази преценка е приел, че заповедта за изпълнение е издадена за вземане , спора за което не е подсъден на РС , съобразно изискванията на чл.410 ал.1 т.1 от ГПК , поради което  и предявеният иск се явява недопустим.

Този извод е напълно обоснован.

Ответниците считат, че с постановеното определение е разрешен спора за подсъдността , в смисъл ,че иска е подсъден на РС и не стои въпросът с неговата допустимост. Това разбиране е неправилно. Искът по чл.422 от ГПК  безспорно е подсъден на районния съд и няма основание спора да бъде разглеждан от административен съд .При това разглеждане обаче, следва да се направи преценка за допустимост на така предявения иск.

 Издадената заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК за парично вземане ,спора за което не е подсъден на районния съд, не е нищожна, а недопустима. Независимо, че заповедта поражда правни последици, заведеният въз основа на нея установителен иск по чл. 422 ГПК се явява недопустим, тъй като предмет на този иск, предвид обусловеността му от заповедното производство, могат да бъдат само тези вземания, за които може да бъде издадена съответната заповед за изпълнение, поради което при възражение по чл. 414, ал. 1. ГПК срещу такава заповед защитата на спорното материално право не може да се осъществи посредством специалния установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а чрез осъдителен иск за паричното вземане. Осъдителен иск , основаващ се на тези обстоятелства би следвало да е подсъден на съответния административен съд, съобразно нормата на чл.203 от АПК, тъй като ищецът основава претенцията си на бездействие на длъжностни лица при ответната Община.

По изложените съображения , съдът намира ,че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Правилно Районният съд е приел, че така предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

 

 

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 268 от 5.08.2020 година , постановено по гр.д.№ 788 по описа на Пещерски районен съд за 2020 година , с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото ,  поради недопустимост на иска.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.