М О Т И В И
към Присъда № 63
от 16.04.2018 г.
по НОХД № 1272/2018
г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото е образувано
по повод обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Бургас против подсъдимата Я.Я.Г.
ЕГН **********, с обвинения, както следва за това, че:
За периода от
месец януари 2014г. до месец април 2015г., включително, в гр. Бургас, след като
е била осъдена с Определение от 20.10.2010г. по гр. дело №6747/2010г. по описа на БРС, влязло в сила на
20.10.2010г., с което е била одобрена спогодба, да издържа свой низходящ -
дъщеря си Р.К.К. ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител К.К.К.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски по седемдесет лева или общо
сумата от 1120,00лв. /хиляда сто и двадесет лева/ и за периода от месец май
2015г. до : месец ноември 2017г. включително, след като е била осъдена с
Определение от 14.05.2015г. по гражданско дело № 1248/2015г. по описа на БРС,
влязло в сила на 14.05.2015г., да издържа свой низходящ- дъщеря си Р.К.К. ЕГН **********,
чрез нейния баща и законен представител К.К.К., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 31 /тридесет
и една/ месечни вноски по 120.00 лева, или общо сумата от 3720дв. /три хиляди
седемстотин и двадесет лева/, или като не е изпълнил задължението си общо за 47
/четиридесет и седем месечни вноски/ в общ размер на 4840,00лв./четири хиляди
осемстотин и четиридесет лева/ -престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството пред настоящия
първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4
от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното
самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението.
Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание "Пробация" при
следните пробационни мерки:
- Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност за явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично;
- Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;
Защитникът на
подсъдимата - адв.Я. моли за налагане на минимално наказание.
Подсъдимата се
явява в съдебно заседание, присъединява се към казаното от защитника си.
Признава изцяло вината си. В последната си дума моли съда за по-ниска присъда.
Посочва, че се грижи за децата си, ще изплаща издръжка.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства и ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, ПРИЕ ЗА
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
От 2002г. свид. К.К.К.
и подс. Я.Я.Г. започнали да живеят на съпружески начала. През 2003г., по време
на съвместното им съжителство се родило детето им Р.К.К. /родена на ***г./.
През 2005г. Я.Г. и К.К. се разделили, като детето останало да живее при баща
си. С Решение №987/16.12.2005г. родителските права са били възложени на бащата К.К.,
а Я.Г. е била осъдена за заплаща месечна издръжка на детето си в размер на
тридесет лева. През 2006г. К. К. и Я.Г. постигнали споразумение, според което
родителските права се упражняват от бащата, а майката следва да плаща издръжка
в размер на четиридесет лева.
С Определение от
20.10.2010г. по гр. дело №6747/2010г. по описа на БРС, влязло в сила на
20.10.2010г., е била одобрена спогодба, според която Я.Г. се е задължила да
заплаща на детето си Р.К.К, чрез нейния баща и законен представител К.К.К.,
месечна издръжка в размер на 70,00лв. до настъпване на законови основания за
изменение или нейното прекратяване.
С Определение
№3880 от 14.05.2015г. по гр. дело №1248/2015г. по описа на БРС, влязло в сила
на 14.05.2015г., е била одобрена спогодба, според която Я.Г. се е задължила да
заплаща на детето си Р.К.К, чрез нейния баща и законен представител К.К.К,
месечна издръжка в размер на 120,00лв. до настъпване на законови основания за
изменение или нейното прекратяване.
От свидетелските
показания на К. К. и от приложените по делото писмени доказателства се установява,
че подс. Я.Г. в различни периоди от време е плащала различни суми за издръжка
на детето си Р.К. Постъпилите суми са погасили дължимите от Г. вноски за
издръжка до месец декември 2013г. включително.
Към настоящия
момент, съгласно Определение от 20.10.2010г. по гр. дело №6747/2010г. по описа
на БРС, влязло в сила на 20.10.2010г., с което е била одобрена спогодба, подс. Я.Г.
дължи за периода от месец януари 2014г. до месец април 2015г., включително, 16
/шестнадесет/ месечни вноски по седемдесет лева или общо сумата от 1120,00лв.
/хиляда сто и двадесет лева/ за издръжка на дъщеря си Р.К.К. чрез нейния баща и
законен представител К.К. Съгласно Определение №3880 от 14.05.2015г. по
гражданско дело № 1248/201.5г. по описа на БРС, влязло в сила на 14.05.2015г., Я.Г.
дължи за периода от месец май 2015г. до месец ноември 2017г. включително, 31
/тридесет и една/ месечни вноски по 120.00 лева, или общо сумата от 3720лв.
/три хиляди седемстотин и двадесет лева/, за издръжка на дъщеря си Р.К.,чрез
нейния баща и законен представител К.К., Г. дължи общо 47 /четиридесет и седем/
месечни вноски в общ размер на 4840,00лв. /четири хиляди осемстотин и
четиридесет лева/.
Разпитан в качеството си на обвиняем Г.
поддържа казаното в обясненията си по досъдебното производство/, в които е дал
сведение за извършени от него частични плащания/ и не дава допълнителни такива.
Изложената фактическа обстановка безспорно се
установява от гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимата при
проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие,
както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го
подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства показанията на
свидетеля К.К., писмени доказателства –2 бр. протоколи за постигната спогодба,
копия на разписки за изпратени телеграфни записи; изпълнителен лист, справка
съдимост, справка от НОИ, удостоверения за раждане.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК. От страна на
съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по
съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимата Г. с деянието
си е осъществил състава на престъпленията по чл. 183 ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението било
осъществено чрез бездействие, изразяващо се в неплащане на дължима издръжка на низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие –
неплащане, липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или
изпращане чрез пощенски запис на пари /като при определяне на сумите, размер на
обвинението са отчетени частичните плащания, правено от лицето/. Дори да се
приеме, че подсъдимата през инкриминирания период е била финансово затруднена,
то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на
обвинението, тъй като същата дължи присъдената издръжка независимо дали е
трудово ангажиран и какво материално положение има. Ако същото е тежко съдът ще
го отчете единствено при индивидуализация на наказанието, но не може да промени
правните изводи на съда за виновно осъществено деяние от подсъдимата, което
съобразно разпоредбата на чл. 183, ал.1
от НК е обявено за престъпление. Следва да се посочи също така, че целта на
издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата.
Обстоятелството, че подсъдимата евентуално е имала финансови затруднения /или
че има и други деца/ не я освобождава от задължението да дава издръжка на
децата си, за които е постигната горецитираната спогодба. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на не
навършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението. За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна
страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по
силата на влязло в сила решение на граждански съд /каквото е горепосоченото
такова/, да не е платена за период не по-малко от два месеца /като видно от
обвинението се касае за доста по-продължителен период от два месеца/, а от субективна
страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице.
Конкретното престъпление е продължено такова,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който осъденият следва да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, и става неизправен длъжник най-малко за
две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който
по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено,
при хипотезите посочени в Семейния кодекс.
Подсъдимата била длъжна да извършва ежемесечно
това правно действие по отношение на детето си Р. К., тъй като била осъдена с
влязъл в сила съдебен акт.
Това нейно бездействие продължило повече от
два месеца. По място престъплението е довършено в гр.Бургас. То е осъществено
чрез бездействие и се счита за извършено там, където е трябвало да се извърши
дължимото действие. Задължението за издръжка се изпълнява чрез плащане.
Плащането е носимо парично задължение и се изпълнява по местожителството на
кредитора - тоест, в гр. Бургас в случая.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е общественоопасните последици и е искала
настъпването им. Знаела за задължението си да плаща издръжка на детето си,
знаела също, че периодичността на плащанията е всеки месец, а неплащането на
две или повече месечни вноски е престъпление.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при форма на вината - пряк умисъл по см. на чл. 11, ал.2 от НК. Г. е
съзнавала, че е осъдена с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечно
издръжка на детето си и въпреки това не е изпълнил задълженията си в размер на
повече от две месечни вноски.
По вида и размера на наказанието
При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът съобрази размера на предвиденото наказание по чл. 183, ал.1 от НК. Съдът взе предвид, че за престъплението по чл. 183, ал.1 от НК са
предвидени две алтернативни наказания –лишаване от свобода и пробация. При
преценка кое от наказанията е по-подходящо с оглед извършеното престъпление и
личността на подсъдимата, съдът счита, че следва да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ
при следните пробационни мерки: - Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 6 месеца с периодичност за явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице 2 /два/ пъти седмично, на
основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК;
- Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца, на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК;
Така определеното
наказание ще осигури възможност на подсъдимата да осъществява трудова дейност
по време на изпълнение на наказанието и да заплаща дължимите суми за издръжка
на детето си Р. К, както и да се грижи и за другите си деца.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимата съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54,
ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 от НК. Член 58а, ал.1 НК не се прилага в случая, тъй-
като определеното наказание е различно от лишаване от свобода, в случая
по-лекото такова –пробация, от другото предвидено алтернативно-лишаване от
свобода. Следва да се отбележи, че за да наложи наказанието пробация /за което
по делото пледират и БРП и защитата/, а не лишаване от свобода, съдът съобрази,
че се касае за лице, което е демонстрирало изрядно процесуално поведение в хода
на разследването, отзовавало се е и съдействало на органите по разследване, че
се касае за лице, което не реализира високи доходи, а напротив почти минимални
такива /видно от представения по делото трудов договор и анекс към него/, и все
пак е полагала усилия поне частично да заплаща дължимите от нея суми за
издръжка на детето си, за които е осъден да заплаща такава, заявява в с.з, че
ще се грижи за децата си ще заплаща издръжка в бъдеще. При определяне размера на
наложеното наказание освен тези обстоятелства е отчетено също и че лицето е
признало вината си в с.з. и затова делото е протекло по реда на диферецираната
процедура.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимата
обстоятелства, съдът отчете значителния период и големия брой незаплатени
месечни вноски, с което и детето и е претърпяло очевидни неблагоприятни
последици, свързани с материалното състояние.
Като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете положителното процесуално поведение на подсъдимата
през целия наказателен процес извън признанието на фактите от обстоятелствената
част на обвинителния акт, дало повод за разглеждане на делото по реда на чл.
371, т.2 НПК, както и обстоятелството, че полага грижи за други низходящи.
Преценявайки смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, както и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, настоящият съдебен
състав счита, че най-адекватното спрямо личността на подсъдимата наказание се
явява "Пробация" с посочените вече пробационни мерки.Настоящият съдебен
състав, счита, че така определеното наказание по вид и размер в пълна степен би
постигнало визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието
и най-вече би спомогнало за поправянето и превъзпитанието на дееца.
Веществени
доказателства по делото няма приложени.
Няма данни за
сторени разноски.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А.
Бобоков/
Вярно с оригинала:
Д.М.