Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Пирдоп, 24.08.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Пирдоп (РСПп), I-ви състав, в публично
заседание на десети август през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на съдебния секретар М.Н.,
като разгледа докладваното от съдия Гюров
гр. дело № 312 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 344 ал.
1 т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, вр. вр.чл.225, ал.1 КТ, вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба вх. № 487/04.05.2017 година от Т.И.Н., ЕГН **********,***
срещу „А...” АД, ЕИК ..., със
седалище гр. Пирдоп и адрес на управление Промишлена зона. Ищецът твърди, че е бил в
трудово правоотношение с ответника на длъжност „пещар топилна пещ II-ро ниво”,
като същото е прекратено със заповед № 4/14.03.2017 г. на изп.директор на „А...” АД, ЕИК .... Ищецът твърди, че същата е немотивирана и незаконосъобразна, нарушени разпоредби на
чл.331 КТ, и излага твърдения в тази насока, представя писмени доказателства,
ангажира доказателствени искания. Претендира се постановяване на решение, с
което да бъде признато уволнението за незаконно и отменена цитираната заповед,
да бъде възстановен на заеманата длъжност, както и да бъде присъдено обезщетение
в размер на 11 514,00 лв. по чл.225, ал.1 КТ за шест месеца - за времето през
което е останал без работа, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата, както и присъждане на съдебноделоводни разноски.
Ответникът в писмения
си отговор и в съдебно заседание,
оспорва предявените обективно съединени искове по основание и размер, и моли да
бъдат отхвърлени, ведно със законните последици, ангажира писмени
доказателства, прави възражение за прихващане в размер на сумата от 3 694,58 лева,
представляваща изплатено обезщетение на ищеца по чл. 222, ал. 2 от КТ.
Съдът е
приел за безспорни и че не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че ищеца е
работил при ответника по трудов договор и на сочената длъжност и че със заповед
№4/14.03.2017 г., считано от 20.03.2017 година, е прекратено трудовото му
правоотношение с ответника, на основание чл. 325, ал.1, т.9 от КТ, тъй като в
тази насока са представени надлежни писмени доказателства и няма спор между
страните по тези обстоятелства.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между
страните и се установява от приетите писмени доказателства: Заповед №
4/14.03.2017г. за прекратване на трудово праовотношение на основание чл. 325,
ал. 1, т. 9 от КТ; Предложение по чл. 331 от КТ от „А..." АД с изх. №
294/20.02.2017г.; Отговор на предложение по чл. 331 от КТ от страна на Т.И.Н.,
ЕГН **********; Фиш за изплатени обезщетения; Експертно решение на ТЕЛК № 1985
от 190/17.11.2016 г.; Анамнеза от Клиника по неврохирургия към ВМА; Епикриза от Клиника по
неврохирургия към ВМА; Актуално състояние на ответника; Списък на
длъжностите, определени за трудоустрояване на работници и служители с намалена
работоспособност в А... АД, в изпълнение на чл. 315 от КТ и Наредба № РД-07-1
от 02.02.2012 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване
на лица с намалена трудоспособност през 2016 г.; Становище вх. №
33855/06.12.2016 г.; Протокол
от среща от 20.12.2016 г.; Известие
за доставяне ИД PS 2070 0036DD Р; Становище вх. № 5763 / 08.03.2017
г.; Удостоверение
изх. № Ц-0475/01.06.2017 г.; Фактура
№ **********
/ 23.05.2017 г., приложено ЛТД на ищеца, че ищеца е
бил в трудово правоотношение с ответника,
като е
работил по трудов договор при ответника на длъжност: „пещар топилна пещ II-ро ниво”, като със заповед №
4/14.03.2017 г., връчена на ищеца с обратна разписка от 16.03.2017 г.(л.101 от
ЛТД) е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца,
считано от 20.03.2017г., като
причини за прекратяването са посочени невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност
и здравни противопоказания-въз основа на
заключение на ТЕЛК, съдържащо се в експертно решение №1985 от 190/17.11.2016
г., на Т.И.Н. е определена 100% трайно намалена работоспособност в резултат на
възникнала болест, както и поради посочените в цитираното експертно решение
медицински противопоказания за упражняване на трудова дейност на позицията,
заемана от Т. Ивано Н.-пещар топилна пещ,ІІ-ро ниво и липса на друга работа при
работодателя, подходяща за здравното
състояние на работника, съгласно списъка на работните места, определени за
заемане на трудоустроени лица при работодателя.
От представена по делото трудова книжка не се
установи, че
след прекратяване на трудовото правоотношение, за настоящия ищец е възникнало
друго трудово правоотношение, като се констатира в с.з. от представен оригинал на трудова книжка и
извършена констатация с преписа на същата, че последното
отбелязване е на стр. 19 за прекратено трудово правоотношение с „А...“ АД, след
което няма отбелязани други трудовоправни отношения на ищеца.
По делото е прието и неоспорено
от страните заключение по извършена съдебно-счетоводна и
допълнителна експертиза
от вещото лице М.Л., изслушано в с.з., от което се установява, че размера
на претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от шест месеца, през който Т.И.Н. е останал без работа,
а именно от 20.03.2017 година до 20.09.2017 година, е както следва: Обезщетението по член 225 от Кодекса на
труда, което би получил Т.И.Н. за един месец е в размер на 1953.45 лева.
Обезщетението по член 225 от Кодекса на труда, което би получил Т.И.Н. за
един/шест месеца е в размер на 1953.45 лева х 6=11720.70 лева. През месец март 2017 година за позиция Пещар второ ниво на Т.И.Н.
е начислено трудово възнаграждение в размер на 6346.28 лева /включва
обезщетение по член 222, ал.2 от КТ в размер на 3 694.58 лева, обезщетение за
неизползван отпуск за 2015 година за два дни в размер на 176.78 лева, обезщетение
за неизползван отпуск за 2016 година за 21 дни в размер на 1856.19 лева и
обезщетение за неизползван отпуск за 2017 година за 7 дни в размер на 618.73
лева/. Всички удръжки за месец март 2017 година са в размер на 1262.35. Сума за
получаване е в размер на 5083.93 лева. Размерът на обезщетението по чл.222,
ал.2 от КТ, платено от Дружеството на Ищеца по повод прекратяването на
трудовото правоотношение е 3 694.58 лева. В
с.з. в.л. допълва заключението си в отговор на поставени въпроси от страните,
като сочи, че размера, който е взет предвид за изчисляване на
обезщетение по чл. 225 от КТ е 1 953,45 лева. От него ако се извади нощния труд
и доплащането за официалния празник в общ размер на 162,15 лева, ще се получи
друга база за изчисление на обезщетение по чл. 225 от КТ, а именно 1 791,30
лева. Ако се умножи тази сума по шест месеца ще се получи сумата от 10 747,80
лева обезщетение по чл. 225 от КТ. Настоящият съдебен състав кредитира даденото
заключение като изцяло
като безпристрастно и прецизно.
При така установената
фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Във връзка с
изложеното в исковата молба, съдът намира, че е сезиран от ищеца с искове с
правно основание чл.344, ал. 1, т.1, т.2, т.3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ,
вр с с чл. 357 КТ, във връзка с чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, като се признае уволнението му, извършено със заповед № 4/14.03.2017
г. на изп.директор
на „А...”
АД, ЕИК ..., за незаконно и
респективно да отмени правните последици, произтичащи от него, като възстанови Т.И.Н., ЕГН ********** на предишната заемана от него длъжност „пещар ТП(топилна
пещ) II-ро ниво” в ответното дружество „А...” АД, ЕИК ..., респективно да бъде осъден ответника „А...” АД, ЕИК ... да
заплати на ищеца Т.И.Н., ЕГН ********** сумата в размер на 11 514,00 лв., представляваща обезщетение за
времето, през което ищеца
е останал без работа поради уволнението
- 6 /шест/ месечни брутни трудови възнаграждения на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2017 г. и законната лихва
върху същото, за периода от предявяване на исковете до окончателното изплащане
на обезщетението,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Прекратяването на
трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е безвиновно. Нормативната уредба на чл. 101,
чл. 103 от Закона за здравето /обн., ДВ, бр. 70/10.08.2004 г., в сила от
1.01.2005 г., изм. и доп./, чл. 61, чл. 62 от Наредбата за медицинската
експертиза /приета с ПМС № 87/5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36/14.05.2010 г./ и
чл. 23, чл. 24; чл. 25 от Правилника за устройството и организацията на работа
на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи /приет с ПМС № 83/26.04.2010 г., обн. ДВ, бр. 34/4.05.2010,
изм. и доп./ регламентират видовете медицинска експертиза, органите на
медицинската експертиза и техните основни функции и правомощия. В
компетентността на Териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ е
освидетелстването и преосвидетелстването на лицата по повод на временна
нетрудоспособност; трайно намалена работоспособност на лица на и над 16-годишна
възраст; вид и степен на увреждане на лица, придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО; искане на застрахователи и на
застраховани лица; трудоустрояване на лица с 50 и над 50 на стой трайно
намалена работоспособност; определяне характера на заболяванията -
професионален или общ; други случаи, предвидени в нормативни актове /чл. 32,
ал. 2 от Правилника. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 325, т. 9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице
кумулативно: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената
му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради
здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние
на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение
на възложената работа в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна
неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да
е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на
ТЕЛК и се извършва по установения за това нормативно ред /посочен по-горе/.
Втората хипотеза на текста е поради „здравни противопоказания“ и е налице в случаите, при които
работникът или служителят боледува от болест, която не е довела до неговата
трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да
изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. И в двата случая
става дума за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната
компетентност на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по
експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието
на съответни здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на
труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. случая с
влязло в сила експертно решение на НЕЛК, при условията на чл. 1, ал. 3 от
Наредбата за трудоустрояване (ПМС № 72/1986 г.) е установена единствено първата
предпоставка на закона за прекратяване по този ред - дадено е заключение, че
заеманата от ищеца длъжност е противопоказна за него. По решението е посочено
единствено, че ищеца не може да работи като пещар, като са посочи общи
противопоказни условия на труд , а именно:ТФР и псих-напрежение, не се установи
да му е предложена конккретна длъжност по щата на работодателя, която е била
обявена по чл. 315 от КТ и същевременно е била свободна, но на ищеца не е
предложено заемането й. В процеса ответникът е оспорвал, че няма подходяща за
здравословното състояние на работника длъжност, която да заеме, като с оглед
разпределена доказателствена тежест, не се
ангажира от ответното дружество искане за назначаване на вещо лице по
охрана на труда, чието заключение би било в подкрепа на тези възражения, кореспондиращо
с представентото становище на службата
по трудова медицина при работодателя в същия смисъл. От задължителния характер
на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл. 317 от КТ следва, че
медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е
противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на
последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата,
ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за
законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не
подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. На изследване
и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325 ал 1 т.
9 от КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални
знания, подлежи единствено въпроса имало ли е свободна длъжност, определена в
списъка на работодателя по реда на чл. 315, ал. 1 от КТ, непредложена от
последния на конкретния работник, съобразно медицинското предписание,
изключващо единствено заемането на длъжността „пещар”. Недоказването от страна на ответното дружество за липсата на свободна подходяща длъжност
по предписано трудоустрояване, която не е предложена на трудоустроения от
задължения по решението работодател, води до извод за липсата на основание по
чл. чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ.
Следва да се прецени налице ли е и втората предпоставка на чл.325, ал.1, т.9 КТ, а именно при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравното
състояние на работника. Според чл.315 КТ работодатели с над 50 работници и
служители, какъвто е ответникът, което се извежда от предоставения списък на работни
места (л.30 от делото-26 бр. работни места) за трудоустрояване съобразно
изискванията и на наредбата за трудоустрояване, са длъжни да определят ежегодно
работни места, подходящи за трудоустрояване. Това задължение на ответното
дружество, видно от приложен списък, съставен от работодателя на основание
Наредба № РД-07-1/02.02.2012 г. за определяне на работни места, подходящи за
трудоустрояване на лица с намалена работоспособност през 2016г., е било
изпълнено и са били определени 26 броя работни места за трудоустроени лица.
Според комисията за трудоустрояване обаче, към момента на преценка възможността
да бъде предложена друга подходяща работа на трудоустроения работник Т.И.Н.
(20.12.2016 г.), няма работно място, което да е подходящо за здравословното
състояние на ищеца и което да му бъде предложено да заеме, като не се доказа от
страна на работодалеля , че местата в списъка за трудоустрояване са били заети.
До този извод се достига и при съпоставка на длъжностите, определени за
трудоустроени лица със списъка на персонала. Задължението на работодателя да
прецени налице ли е друга свободна длъжност, подходяща за здравословното
състояние на трудоустроен работник обаче не се изчерпва с проверка на
длъжностите, определени за трудоустроени лица по чл.315 КТ. Трайна е практиката
на ВКС, че на работник, комуто е предписано трудоустрояване, следва да се
предложат за заемане не само длъжностите, отредени за трудоустроени работници,
но и останалите свободни длъжности, които не са противопоказни за полагания
труд, предвид заболяването на работника /Определение № 1397/08.12.2014 г. на
ВКС по гр.д. № 6248/2014, IV-то ГО, ГК/. В предприятието на ответника по
списък, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на Т.Н., са
били налице общо 26 свободни длъжности. Всяка една от тях е следвало да бъде
преценена от работодателя и да бъде направена проверка за
съответствие на извършваната работа с промененото здравословно състояние на
работника, както и проверка за наличието на обективни предпоставки за заемането
й от него. В доказателствена тежест на работодателя е фактът, че такава
проверка в действителност е била извършена. Може да се изведе твърдението на
ответното дружество, че в предприятието не е имало друга подходяща работа,
която да съответства на образованието и квалификацията на Н., освен заеманата
от него „пещар ТП, ІІ-ро ниво“. Съдът би следвало от представените
доказателства да може да прецени съответствието на квалификацията на Н. с
изискванията за заемане на свободните длъжности. Относно изискванията за
заемане на дадена длъжност се изготвят писмени документи, каквито са
длъжностните характеристики, които обаче не са представени по делото.
Константна е съдебната практика по приложението на чл.154 ГПК, а именно, че
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията
или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест
за фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици. Когато тази
тежест не е изпълнена, съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили
и страната, която се позовава на тях, не може да извлече изгодните във връзка с
тях правни последици /Решение № 183 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1387/2011 г., III г., ГК/. Такъв е и настоящият случай, тъй като от
доказателствата по делото не е възможно да се прецени нито верността на
твърдението, че всички свободни длъжности не са подходящи за заемана от
трудоустроения ищец, нито дали някоя от тези длъжности отговаря на
образователния и квалификационен ценз на ищеца.
Ето защо съдът достига
и до решаващия си извод, че извършеното уволнение е незаконно и като такова следва
да бъде отменено. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т.2 от КТ, съдът намира, че
отмяната на уволнението обуславя основателността на втория обективно съединен
иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на работа на
заеманата преди уволнението длъжност. С оглед изложеното съдът приема, че
ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него длъжност „пещар ТП,
ІІ-ро ниво“. По отношение предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, съдът намира, че по делото се събраха доказателства,
че ищеца е останал без работа след извършеното уволнение (Р 299/2011 г. по
гр.д.№ 1279/2010 г., г.к., ІV г.о. ВКС), като намира, че следва да приеме
варианта на СчЕ, изложен от в.л. в с.з., а именно за сумата от 10 747,80 лева
съобразно чл.17, ал.1, т.1 и т.2 НСОРЗ(Наредба за структурата и организацията
на работната заплата Обн. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.56 от 10
Юли 2007г., изм. ДВ. бр.83 от 16 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.11 от 5 Февруари
2008г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.67 от 21 Август
2009г., изм. ДВ. бр.95 от 2 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.106 от 30 Декември
2011г., изм. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г., доп. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2012г.),
като не се установиха хипотезите на т.3 и сл. от цитираната разпоредба при преценката на събраните писмени
доказателства по делото, вкл. и уговореното в индивидуалния трудов договор №12/22.03.2011 г. между ищеца и
работодателя, както и от приложените в ЛТД допълнителни споразумения по него, като
ищеца не направи изменение на иска съобразно
СЧЕ. Ето защо искът следва да бъде уважен за времето от 20.03.2017 г. до
20.09.2017 г. в общ размер на 10 747,80 лева, като до пълния предявен размер сочен
от ищеца от 11 540,00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен, като
вземането е лихвоносно, исковата молба има характер на покана и законна лихва
се претендира, поради което такава следва да бъде присъдена, от завеждане на
иска-04.05.2017 година до окончателното плащане на дължимите суми. С оглед
изхода на делото и по възражението на
ответника прихващане на евентуалното вземане на ищеца към ответното дружеството
със сума, представляваща изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на
труда („КТ”), в размер на сумата от 3 694,58 лева, съдът намира същото за основателно,
като следва да извърши прихващане на присъдената сума от 10 747,80 лв. с
претендираната с възражението на ответното дружество сума от 3 694,58 лв.,
установена по делото, като следва да присъди сумата в размер на 7 053,22 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа
поради уволнението - 6 /шест/ месечни брутни трудови възнаграждения на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2017 г. и
законната лихва върху същото, за периода от предявяване на исковете до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Относно
разноските:
При този изход на
делото, съдът намира, че на ответника следва да се възложи на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК държавна такса по неоценяемите искове – тези по чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ в размер на по 80 лв., или общо – 160,00 лв., както и съобр.чл.78,
ал.3 ГПК държавна такса по уважения размер на оценяемия иск по чл.344, ал.1,
т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ – в размер на 282,13 лв., както и да заплати сумата от 150,00
лв. възнаграждение за вещо лице в полза на Районен съд-Пирдоп и да заплати
направени в настоящото производство разноски от страна на ищеца за адвокатско
възнаграждение в размер на 534,00 лв., редуцирани съобразно отхвърлената част
от исковете. Съобразно
направеното възражение от ищеца за прекомерност на адвокатско възнаграждение,
заплатено от ответното дружество в размер на 1800, 00 лв., настоящия съдебен
състав намира за основателно, като следва да редуцира същото в размер на
876,20 лв.съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4, вр.ал.1,т.1, изр.последно от Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като съобразно
отхвърлената част от исковете следва да присъди общо направени в настоящото
производство разноски от ответното дружество в размер на 489,31 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя
уволнението, извършено със заповед № 4/14.03.2017
г. на изп.директор на „А...”
АД, ЕИК ...,
с което, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9
от КТ, е прекратен трудовият договор на Т.И.Н., ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т.И.Н.,
ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност – „пещар ТП(топилна
пещ) II-ро ниво” в „А...”
АД, ЕИК ....
ОСЪЖДА
„А...”
АД, ЕИК ..., да заплати на Т.И.Н., ЕГН **********, на основание чл.225, ал.1 от КТ, сумата в размер на 7 053,22 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа
поради уволнението - 6 /шест/ месечни брутни трудови възнаграждения на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2017 г. и
законната лихва върху същото, за периода от предявяване на исковете до
окончателното изплащане на обезщетението.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242,
ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му по присъдените
обезщетения.
ОСЪЖДА „А...” АД, ЕИК ...,
да заплати на Т.И.Н.,
ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 534,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „А...”
АД, ЕИК ... да заплати в полза на Районен
съд-Пирдоп,
разноски за вещо лице в размер на 150,00
лв.
ОСЪЖДА
„А...”
АД, ЕИК ..., да
заплати в полза на Районен съд-Пирдоп
окончателна държавна такса в размер на 442,13 лв.
ОСЪЖДА Т.И.Н., ЕГН **********, да заплати на „А...”
АД, ЕИК ... на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 489,31 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от 24.08.2017 година.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: