Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 01.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на втори юни през 2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря А.Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 13476 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 06.06.2019 г. СРС, 87 с-в, по гр.д.№ 78524/17 г. е отхвърлил
предявените от „К.и.“ ООД срещу М.Д.М. установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, чл.6
ЗПФУР и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че М.Д.М. дължи на „К.и.“
ООД сумата от 1 500 лв.-главница по договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 61965/27.10.2016 г. със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-03.07.2017 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 548,48 лв.-договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 27.10.2016 г. до 30.06.2017 г.; сумата от 1110 лв.-договорна
такса „Гарант“ за периода от 27.10.2016 г. до 30.06.2017 г., както и сумата от
36,45 лв.-лихва за забава за периода от 28.12.2016 г.-30.06.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 43967/17 г. по описа на СРС, 87 с-в, като неоснователни.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-„К.и.“ ООД с
оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд неправилно и в противоречие на практиката на ВКС е
приел, че не са събрани доказателства за наличието на уговорка между страните,
с която на обикновения електронен подпис да е придадена стойност на саморъчен.Излага
доводи, че в заявката фигурира информация, която логически е свързана само и
единствено с ответницата, която дружеството няма откъде да получи, освен ако
лично тя не я е предоставила, поради което с попълване на данните си в заявката
за кредит автоматично следва да се счита, че ответникът е неин автор.Изразява
становище, че за обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична
информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящият
случай, и че когато тези предпоставки са налице, е създаден подписан електронен
документ с доказателствена сила, каквато законът признава на подписания
документ, а частният документ се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението /чл.180 ГПК/.Твърди, че възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му.Неправилно първоинстанционният
съд е приел, че по делото не са представени други доказателства, обективиращи
волята на ответницата за получаване на заем, като твърди, че в представената
разписка изрично е записано основанието за получаване на сумата.Излага доводи,
че с потвърждаване на линка към изпратения текст от договора тя е потвърдила
съгласието си за сключването му, което е предпоставка за превеждане на заемната
сума, а получаването на сумата е индиция за облигационната обвързаност между
страните.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи исковете.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по
въззивната жалба- М.Д.М. оспорва същата.Твърди, че между нея и ищцовото
дружество липсва облигационно правоотношение и оспорва, че е подписвала
договор, че се е регистрирала в сайта на ищеца, че е приемала общите му
условия, че е предоставяла личните си данни чрез попълване на регистрационна
форма за кандидатстване.Твърди, че не е получавала електронни или хартиени съобщения
от ищеца, представляващи предложение за сключване на договор за потребителски
кредит и не е изпращала такива, които да представляват намерение или приемане
за сключване на договора за кредит.Излага доводи, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че по делото липсват данни за наличие на уговорка между
страните, с която на обикновения електронен подпис да е придадена стойност на
саморъчен, и че е налице волеизявление, но при оспорване на неговото авторство
това обстоятелство следва да се установи с други доказателствени средства, като
доказателствената тежест е за страната, която представя документа и се ползва
от него.Поддържа, че твърденията на ищеца, че в заявката фигурира информация,
която е свързана само с нея, която дружеството няма как да получи, освен ако тя
лично не я е предоставила, поради което тя се счита за автор на същата, е
недоказано.Оспорва, че в представената разписка е посочено основание за
получаване на сумата, но дори и да се приеме, че сумата от 1 500 лв. й е
била преведена, платежният документ не удостоверява съдържанието на
облигационната връзка между страните.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.415, ал.1 ГПК вр. вр. чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „К.и.“ ООД твърди, че e регистриран като
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните
институции и притежава удостоверение за дейността си от БНБ с № B****, както и
удостоверение № 360363 за администратор на личните данни към регистъра към
Комисията за защита на личните данни.Твърди, че основната му дейност е
отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Твърди,
че договорът се сключва във формата на електронен документ при спазване
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и Закона за електронния документ и електронния
подпис /ЗЕДЕП/.Твърди, че ответницата М.Д.М. е кандидатствала за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставила личните си данни
чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от
управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние.В резултат на подадената заявка
и предоставените от ответницата данни служител на дружеството се е свързал с
нея на посочения телефон, като същата е потвърдила самоличността си,
истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в
размер на 1 500 лв.След обработване на данните и одобрение на кандидата за
финансова услуга на ответницата е изпратен на посочената от него електронна
поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние.Ответницата е
потвърдила с избиране на изпратения му от ищеца линк за потвърждение,
сключването на договора за потребителски кредит „Екстра“ № 61965/27.10.2016 г.
и желаната сума й е била преведена чрез системата e-pay и получена от
същата на каса на офис на „Изипей“ АД срещу предоставена от ответницата лична
карта.Ищецът излага твърдения, че въвеждането на лични данни от ответницата в
системата, съгласяването й с условията, потвърждаване на издадения й договор
чрез предоставения e-mail адрес и телефонен
номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление
с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП.Преписът има значение на
носител, обективиращ частен подписан документ и съгласно чл.180 ГПК те се
ползват с формална доказателствена сила относно авторството им.Ответницата е
избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „К.и.“ ООД, с
което на основание чл.4 от договора се е задължила към ежемесечната й вноска да
бъде начислена такса „Гарант“ за предоставената услуга.Ищецът има сключен
договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с
„Б.К.“ ООД с рег.№ 155538/23.10.2014 г., по силата на който „Б.К.“ ООД в
качеството на дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на
кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, ако тази опция е била избрана
от кредитополучателя при подаване на заявката за отпускане на кредит и същата е
одобрена.Съгласно чл.1, ал.2 от договора за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити кредитодателят се е задължил да събира от името и за
сметка на дружеството гарант сумата, представляваща такса „гарант“ от
кредитополучателя.В чл.1, ал.3 е предвидено, че дружеството гарант се задължава
да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне
на потребителски кредити на кредитодателя, само след като той е положил усилия
и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по
съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната им изискуемост.Ищецът
твърди, че е предоставил на длъжника преддоговорна информация, същият се е
запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит и е потвърдил и
получил на посочения от него e-mail адрес.Съгласно
условията на сключения договор ищецът е поел задължение да предостави на
кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант“.Общият размер на задължението възлиза на 3 150,00
лв., платимо ведно с главницата на 12 месечни вноски, като първата е с падеж
27.11.2016 г., а последната-27.10.2017 г.Твърди, че по първата вноска
ответницата е заплатила само дължимата лихва и такса „Гарант“, поради което на
основание т.5 от договора крайният срок на издължаване на кредита е бил удължен
с един месец и новият падеж на втората
вноска е бил 27.12.2016 г., а крайният срок за погасяване на кредита е бил
удължен до 27.11.2017 г.Към 30.06.2017 г. кредитополучателят не е направил
никакво последващо плащане.На основание 6 от договора кредитодателят има право
да направи кредита предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не
заплати две поредни погасителни вноски съгласно погасителния план.На 29.06.2017
г. дружеството е упражнило правото си и е изпратило по електронната поща изявление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.На 30.06.2017 г. ищецът е подал
заявление по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.д.№ 43967/17 г. СРС, 87 с-в е
издал заповед за изпълнение, срещу която ответницата е подала възражение.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумата от 3 194,93 лв., от която- 1 500
лв.-главница по сключения договор за потребителски кредит „Екстра“ №
61965/27.10.2016 г.; 548,48 лв.-договорна лихва за периода 287.10.2016
г.-30.06.2017 г.; 1 110 лв.-договорна такса „Гарант“ за периода 27.10.2016
г.-30.06.2017 г. и 36,45 лв.-лихва за забава за периода 28.12.2016
г.-30.06.2017 г. със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на главницата.
Със
заявление вх.№ 3050634/03.07.2017 г. „К.и.“ ООД е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.Д.М. за процесните суми.На 21.08.2017 г. е
издадена заповед по чл.410 ГПК, срещу която ответницата е подала възражение по
чл.414 ГПК.Съобщението с указания към ищеца за предявяване на иск за
установяване на вземането е получено на 11.10.2017 г.Исковата молба е подадена
на 02.11.2017 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Видно
от удостоверение на БНБ № ****** ищцовото дружество
е вписано като финансова институция в Регистъра по чл.3, ал.2 от Закона за
кредитните институции.
По делото е
представена разпечатка на заявка № 61965 от
клиент М.Д.М. на сайта на ищцовото дружество за продукт „Екстра“ за
сумата 1 500 лв. с дата на одобрение 27.10.2016 г. и срок на
връщане-27.10.2017 г., като е отразено,
че клиентът е поискал гаранция.В
заявката е посочено ЕГН на ответницата, месторабота, телефон на работодател,
заплата и др. данни за кредитополучателя.
Представен
е на хартиен носител неподписан от страните и заверен от ищеца и договор №
61965/27.10.2016 г., по силата на който „К.и.“ ООД се е задължил да предостави
на М.Д.М. потребителски кредит „Екстра“ в размер на 1 500 лв. съгласно
попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя
начин /в брой на каса на Easypay/ или по посочена
от него банкова сметка/ ***-12 месеца от датата на подписване на договора. Съгласно
чл.2.1 от договора кредитът ведно с дължимата лихва се издължава на равни
месечни вноски в зависимост от срока на ползване на сумата.Крайният срок за
издължаване е 27.10.2017 г.Съгласно чл.3.1 дългът по кредита се олихвява с
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36%.Посочено е, че
кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за
гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да
заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“, разсрочена към месечните му
вноски съгласно приложения към договора погасителен план /чл.4/.Дължимата
вноска включва главница, лихви и „такса гарант“, като размерът им се определя
от размера на отпуснатия кредит, срока, за който е отпуснат и лихвения процент,
по който е отпуснат съгласно погасителен план-Приложение 1, неразделна част от
договора.В чл.6 страните са предвидили, че кредитодателят има право да направи
кредита предсрочно изискуем в случай, че
кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски съгласно
приложения погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита ведно
с начислени лихви, главници, такса „гарант“ и разноски.Кредитополучателят е
декларирал, че се е запознал с Общите условия на договора за кредит.В чл.10 от
Общите условия на „К.и.“ ООД, приложими към договорите за предоставяне на
потребителски кредит е посочено, че в случай, че кредитополучателят
кандидатства за кредит чрез онлайн регистрация на сайта на кредитодателя, в
срок от 30 минути от потвърждаване на заявката ще получи електронно писмо на
посочената от него електронна поща, с което ще бъде уведомен дали е одобрен за
отпускане на кредита за сумата и условията, за които е кандидатствал.Посоченото
писмо ще съдържа линк към „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити“, като кандидатът следва да се запознае със същия и да го
потвърди.След потвърждаването му се счита, че между кандидатът и „К.и.“ ООД има
сключен договор за потребителски кредит.Съгласно чл.5.6 от ОУ размерът на годишния процент на
разходите се посочва в договора за кредит.Размерът на годишния процент на
разходите се изчислява съгласно формулата, посочена в Приложение № 1 от ПЗР на
ЗПК.
С
договор за предоставяне на гаранция на потребителски кредити от 25.10.2014 г. „Б.К.“
ООД се е задължил да гарантира вземанията на „К.и.“ ООД по отпуснати
потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите,
ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на
заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена.Дружеството гарант
се е задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя пред кредитодателя за
изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно
сключения между кредитодателя и кредитополучателя договор за потребителски
кредит, а кредитодателят се е задължил да събира от името и за сметка на
дружеството гарант суми, наречени „такса гарант“ от кредитополучателя.
Представена
е разписка на EasyPay от 28.08.2015 г. за преведена от „К.и.“
ООД в полза на М.Д.М. сума в размер на 1 500 лв. на основание договор №
61965/27.10.2016 г.На основание чл.193 ГПК е открито производство по оспорване
подписа на разписката, за който се твърди да е положен от ответницата и е
допусната графологическа експертиза.С определение от 06.03.2019 г.
първоинстанционният съд е отменил определението за допускане на графологическа
експертиза поради невнасяне на депозита от ответницата.
Представено
е писмо, изпратено на 29.07.2017 г. чрез електронна поща, с което ищецът е отправил
изявление до М.М., че към 27.06.2017 г. има седем неплатени вноски по договор
за кредит „Екстра“ и на основание т.6 от договора обявява същия за предсрочно
изискуем.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. И.Д. е установено, че плащането
по процесния договор за потребителски кредит „Екстра“ № 61965 от 27.10.2016 г.
в размер на 1 500 лв. е извършено от ищеца чрез системата за електронни
плащания ePay.bg на 27.10.2016 г. в
полза на кредитополучателя по договора.Дружеството-ищец коректно и
законосъобразно е осчетоводило договорените суми, както и постъпилото плащане
от ответника на 30.12.2016 г. в размер на 131,00 лв. съгласно разписка за
извършено плащане № 2000000117583498/30.12.2016 г. /представена по делото/ и е
водило редовно счетоводството си по отношение на процесния договор за
кредит.Задълженията по пера по процесния кредит към 30.06.2017 г. са:
1 500 лв.-главница; 548,46 лв.-договорна лихва; 1 110 лв.-такса
„Гарант“ и 36,45 лв.-законна лихва.С плащането от 30.12.2016 г. на сума в
размер на 131 лв. съгласно посочената разписка са погасени: такса „Гарант“ в
размер на 92,50 лв.; законна лихва в размер на 1,96 лв.; частично платена
договорна лихва в дължим размер на 45,00 лв., от които-36,54 лв. и незаплатен
остатък от 8,46 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Легалната дефиниция на договора
за предоставяне на финансови услуги от разстояние се съдържа в разпоредбата на
чл.6, ал.1 ЗПФУР, съгласно която такъв е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
За доказване предоставянето на
преддоговорна информация и на електронни изявления, отправени съгласно този
закон се прилага ЗЕДЕП
/чл.18, ал.2 ЗПФУР/.Електронен подпис е
всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство /чл.13, ал.1
ЗЕДЕП/.Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията,
като може да съдържа и несловесна информация /чл.3, ал.1 и ал.2 ЗЕДЕП/.Законът
придава значение на подписан документ само на електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис /чл.13, ал.3 ЗЕДЕП в редакцията към
момента на сключване на процесния договор/, но допуска страните да се съгласят
в отношенията помежду си да предадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен /чл.13, ал.4 ЗЕДЕП/, като документът се ползва с
доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК
електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител
като препис, заверен от страната.При поискване страната е длъжна да представи
документа на електронен носител.Ако съдът не разполага с техническа възможност
за възпроизвеждането му, копия от документа се предоставят на насрещната
страна, която може да го оспори в следващо съдебно заседание /чл.184, ал.2 ГПК/.В
случая ответницата /въззиваемата/ не е поискала представянето на електронните документи,
представени на хартиен носител /заявка, договор, Общи условия/, поради което
съдът счита, че същите следва да бъдат ценени като доказателства в съответствие
с разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК, тъй като възпроизвеждането им върху хартиен
носител не променя характеристиките му и ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /Р
№ 77/17.03.2015 г. по гр.д.№ 2040/14 г. на ВКС, IV ГО; Опр. № 838/21.11.2016 г. по
гр.д.№ 2687/6 г. на ВКС, IV ГО; Р № 70/19.02.2014 г. по гр.д.№ 868/12 г. на ВКС, IV ГО/.
Поради изложеното от
съвкупната преценка на представените доказателства настоящият съдебен състав
намира, че между страните е сключен договор за кредит за предоставяне на сумата
от 1 500 лв.Ищецът е изпълнил договорното си задължение и е превел на
потребителя сумата от 1 500 лв. съгласно уговорения в чл.11 от договора
начин, като сумата е получена от ответницата, за което по делото е представена
разписка с посочено основание за превеждането й процесния договор.С оглед
изложените съображения за наличието на годна доказателствена стойност на
представените на хартиен носител електронни документи е установено и
съдържанието на облигационното отношение между страните, като ответницата е
извършила и частично плащане в размер на 131 лв.
Крайният срок на договора е изтекъл след подаване
на исковата молба-на 27.11.2017 г., което обстоятелство следва да се съобрази с
оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.Когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен /чл.22 ЗПК/.Цитираните разпоредби са императивни
материалноправни норми и за приложението им съдът следи служебно /ТР № 1/2013
г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият съдебен състав
счита, че договорът за кредит, на който ищецът основава претенциите си в
настоящото производство, е изцяло недействителен на основание чл.22 ЗПК поради
нарушаване на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.В представените
Общи условия на „К.и.“ ООД /чл.5.6/ е предвидено, че размерът на годишния
процент на разходите се посочва в договора за кредит, като размерът му се
изчислява съгласно формулата, посочена в Приложение № 1 от ПЗР на ЗПК.В
процесния договор за кредит обаче, представен на хартиен носител от ищеца, не
фигурира посочен размер на ГПР.Редакцията на чл.22 ЗПК не урежда
недействителността да се отнася до отделни клаузи на договора, а предвижда
нищожност на целия договор.Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита.Т.е. в закона изрично е предвидено, че при тази хипотеза на
недействителност отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, като в
случая подлежащата на връщане сума възлиза на усвоената от ответницата и
непогасена главница, като се приспадне извършаното частично плащане в размер на
131,00 лв. или сумата от 1 369,00 лв. със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-03.07.2017 г.
За пълнота следва да се
добави, че дори и договорът да беше действителен, настоящият съдебен състав намира,
че клаузата на чл.4 от договора, предвиждаща задължение за потребителя да
заплати такса „Гарант“, включена в месечните вноски в размер на 92,50 лв.
месечно, е уговорена във вреда на потребителя и е нищожна /чл.146, ал.1 ЗЗП/.Таксата
е определена в размер, почти равен с размера на отпуснатия кредит /73,3% от
главницата/, и води до неоснователно обогатяване на кредитора и създава
опасност от свръхзадлъжняване на потребителя, което противоречи на изискванията
за добросъвестност, което обуславя извода за неравноправност на клаузата по
смисъла на чл.145, ал.1 ЗЗП.
Поради частично
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК, чл.6
ЗПФУР за сумата от 1 369,00 лв.-главница по договора за потребителски кредит от
27.10.2016 г., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на адвокат В.Т.разноски за заповедното
производство над 195,46 лв., а в полза на адвокат К.С.-разноски за първата инстанция
над 285,75 лв., като вместо това се постанови решение, с което исковете в тази
част се уважат.В останалата част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата следва
да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 284,48 лв.-разноски за заповедното
производство /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/, сумата 426,82
лв.-разноски за исковото производство за първа инстанция /за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и вещо лице/ и сумата от 155,93 лв.-разноски за
настоящата инстанция за държавна такса и адвокатско възнаграждение /или общо 582,75
лв. разноски за двете съдебни инстанции/.Въззивникът следва да заплати на
пълномощника на въззиваемата-адвокат Н.И.И. сумата от 114,30 лв. на основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Направените възражения по чл.78, ал.5 ГПК от страните относно претендираните
адвокатски хонорари са неоснователно.С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/2004 г. минималните размери на адвокатското възнаграждение възлиза
на 331,70 лв., т.е. в по-голям размер от претендираното от въззивника /300 лв./
и от въззиваемата /200 лв./.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението
от 06.06.2019 г. на СРС, 87 с-в, по гр.д.№ 78524/17 г. в частта, с която е отхвърлен
предявения от „К.и.“ ООД срещу М.Д.М. иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК вр. чл.6 ЗПФУР за сумата от 1 369,00 лв.-главница по договора за
потребителски кредит от 27.10.2016 г., както и в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на адвокат В.Т.разноски
за заповедното производство над 195,46 лв., а в полза на адвокат К.С.-разноски
за първата инстанция над 285,75 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК вр. чл.6 ЗПФУР, че М.Д.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен
адрес:*** /офис-партер/ дължи на „К.и.“ ООД с ЕИК********и със седалище и адрес
на управление:*** на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.9 ЗПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. сумата 1 369,00 лв. /хиляда триста шестдесет и девет лева/-главница по
договор за потребителски кредит „Екстра“ № 61965/27.10.2016 г. със законната
лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението-03.07.2017 г. до окончателното й заплащане
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА М.Д.М. с
ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:*** /офис-партер/ да заплати
на „К.и.“ ООД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 284,48 /двеста осемдесет и четири лева и
четиридесет и осем стотинки/-разноски за заповедното производство, както и
сумата от 582,75 лв./ петстотин осемдесет и два лева и седемдесет и пет
стотинки /-разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА „К.и.“ ООД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на адвокат Н.И.И. с ЕГН ********** и с адрес на упражняване на
дейността: гр.София, ул. „********/офис-партер/ сумата от 114,30 лв. /сто и
четиринадесет лева и тридесет стотинки/ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.