Протокол по дело №156/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 511
Дата: 3 октомври 2024 г. (в сила от 3 октомври 2024 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20243100900156
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 511
гр. Варна, 03.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. С.
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. С. Търговско дело №
20243100900156 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът А. К. А., чрез своята майка и законен представител Г. И. Я.,
редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от
адвокат Г. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно призован, не се явява законен
представител на дружеството, представлява се от адвокат Т. С., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ-ВАРНА“, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание.

Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Вещото лице М. А. Т., редовно призована, явява се в съдебно заседание.
Вещото лице Ц. А. С., редовно призована, явява се в съдебно заседание.

Свидетелят Д. В. А., редовно призован, явява се в съдебно заседание.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. Г. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
1
нА.це процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.

АДВ. Г. С.: Поддържам исковата молба, оспорвам отговора. Нямам
възражения по проекта за доклад, моля да бъде обявен за окончателен.

АДВ. Т. С.: Поддържам отговора, нямам възражения по доклада.

СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал.3 от ГПК, приканва страните към
спогодба.

АДВ. Т. С.: Досъдебното производство все още не е приключило, трудно
е в момента за спогодба.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се
придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение №
778 от 10.06.2024 год., както следва:

Производството е образувано по предявени от А. К. А. чрез своята майка
и законен представител Г. И. Я. срещу „ОЗК Застраховане“ АД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ, за осъждане на ответника за сумата от 100
000,00 лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени
травматични увреждания, счупване на пубиса, диафизарна фрактура на лява
тибия, повърхностна травма на окосмена част на главата, охлузвания по дясна
скула, подкожен хематом и охлузване на главата в ляво, охлузвания по
четирите крайника, претърпени негативни психични изживявания и състояние
на емоционален стрес, всичките вреди настъпили в следствие на виновно
причинено от Д. В. А. ПТП на 06.07.2023г., дължимо по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
BG/23/122003669399 с вА.дност до 18.12.2023г. и сумата от 1 400,00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се разходи за еластичен титаниев пирон в комплект с два
винта, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 30.08.2023г.
(датата на уведомяването на ответника) до окончателното им изплащане.
2
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че на 06.07.2023 г., около 20:40 часа в село
Р.В., в центъра на селото, на ул. „2-ра“, настъпва ПТП, при което лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******, управляван от
водача Д. В. А., поради движение с превишена и несъобразена скорост и без да
прояви необходимата грижа към уязвимите участници в движението, каквито
са децата-пешеходци, удря малолетната ищца А. К. А.. Бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 844.
В резултат на настъпилото ПТП, ищцата е получила следните
травматични увреждания: фрактура на долния клон на лява пубисна кост,
повърхностна травма на окосмената част на главата, охлузвания по дясна
скула, подкожен хематом и охлузване на главата в ляво. НаблюдавА. се
множество охлузвания по четирите крайника, болки в лявата подбедрица и
изразен мекотъканен оток. Била поставена диагноза – „счупване на тялото на
тибията, закрито в ляво“ и „счупване на пубиса (срамна кост), закрито в ляво“.
Предвид получените телесни увреждания на ищцата е проведено болнично
лечение, което е продължило в домашни условия. Естеството на травмите
довели до нетърпими болки в областта на бедрото и таза, които дори и след
приема на болкоуспокоителни, не са изчезвА.. Ищцата се нуждаела от
постоянна чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди, тъй като
била прикована на легло, което създало значителни неудобства и
невъзможност за самостоятелно придвижване. Твърди се, че особеният
интензитет на претърпените болки и страдания се дължат именно на този
факт, както и на обстоятелството, че към момента на настъпване на събитието
ищцата била едва на 9 години. Впоследствие се придвижвала с помощни
средства и само с помощта на родителите си. Изпитвала страх, че може да
падне. Твърди се, че поради невъзможност за пълно възстановяване от
получените травми, се наложило лечението на ищцата да продължи в
болнично заведение във ФРГ.
Случилото се отразило тежко на психиката на ищцата – получила тежка
и остра психотравма, чувствала се зле, потисната, загубила апетит, страдала от
безсъние и кошмари, получавала кризи. Страхът се засилвал при излизане на
улицата.
Твърди се, че и към момента ищцата продължава да търпи болки и
страдания от настъпилото ПТП, както и дискомфорт в ежедневието, свързан с
различни по вид проблеми.
Към датата на ПТП спрямо лекия автомобил с рег. № ****** на водача
Д. В. А. е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
със „ОЗК Застраховане“ АД с крайна дата на покритие 18.12.2023г.
Ищцата чрез своята майка и законен представител предявила писмена
претенция до „ОЗК Застраховане“ АД с техен вх. № 99-5668/30.08.2023г., по
която била заведена щета с № 0411-930-0003-2023 пред ответника за
3
изплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди. По постъпилото уведомление за изплащане на обезщетение са
изискани от страна на застрахователя допълнителни документи, което според
ищеца представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ.
Изплащането на обезщетение по предявената претенция е отказано до
представяне на изисканите документи, тъй като нА.чните до момента не били
достатъчни за доказване основателността на претенцията и определянето на
размера на обезщетение.
Претендира се обезщетение в посочените размери за компенсиране на
неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и на
имуществени вреди, свързани с извършването на разходи за лечение, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на уведомяването на
ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по делото от
ответната страна „ОЗК Застраховане“ АД.
Оспорват се предявените искове по основание и по размер. Ответното
дружество признава нА.чието на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № BG/23/122003669399 на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ****** със срок на
вА.дност от 19.12.2022 г. до 18.12.2023 г., както и обстоятелството, че ищцата
е отправила към него застрахователна претенция с вх. № 99-5668/30.08.2023 г.
с приложен към нея констативен протокол за ПТП.
Според ответника законосъобразно е постановен отказ за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение на осн. чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ и
„в“ от КЗ, доколкото не са му били предоставени достатъчно доказателства, от
които да се установят по безспорен и категоричен начин основанието на
претенцията и размера на вредите.
Оспорва се категоричното доказване на настъпилото събитие, неговата
противоправност и виновността на дееца, тъй като и към настоящия момент
не е изяснен конкретния механизъм на настъпване на ПТП и причините,
довели до него.
Ответникът твърди, че застрахователното събитие следва да бъде
заявено и доказано пред застрахователя, за да породи правото на увредения на
обезщетение, поради което счита, че изискването на допълнително документи
е било законосъобразно.
Оспорва се нА.чието на всички предпоставки от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
В случай, че в хода на производството се установи дължимост на
застрахователно обезщетение, ответното дружество оспорва в резултат на
процесното произшествие за ищцата да са възникнА. всички описани в
исковата молба като вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната
продължителност. Счита, че няма данни да са проведени посочените
манипулации и прегледи, както и рехабилитация, и че липсват медицински
4
документи, които да са съставени след приключване на болничния престой.
Възразява се ищцата да е претърпяла нетърпими болки и да е била в
необходимост от ползване на инвА.дна количка, чужда помощ и грижи, както
и здравословното състояние да е наложило лечението да продължи в
болнично заведение в Германия.
Оспорва нА.чие на тежка, остра психологична травма, като ответникът
прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата и нейните законни
представители не са положили усилия да влияят върху интензитета на
симптомите, които по този начин се задълбочават.
Оспорва съществуването на причинно-следствена връзка между
травмите, понесени при процесното ПТП и последващо психично
неразположение, което да продължава и до днес, нА.чието на негативно
влияние върху целия бъдещ живот на ищцата, както и нА.чието на всички,
посочени в исковата молба симптоми, които в своята съвкупност да
предполагат наложително лечение.
Оспорва размера на търсената сума, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Излага, че претендираното
застрахователно обезщетение не е съобразено с критериите, обективирани в
чл. 52 от ЗЗД, съдебната практика и конкретиката на случая. По отношение на
претендираните имуществени вреди възразява, че не са представени
разходооправдателни документи.
Оспорва се изключителната вина на водача на МПС и нА.чието на
всички предпоставки, необходими за уважаване на предявените искове. В
условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване.
Моли се за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани, в условия на евентуалност – размера на присъдените обезщетения
да бъде определен с оглед действително претърпените вреди и при отчитане
съпричиняване на вредоносния резултат. Моли за присъждане на сторените
разноски.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът приема правна квА.фикация
на предявените обективно кумулативно съединени искове: чл. 432, ал. 1 от КЗ
и чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр.чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК , съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните факти:
че между Д. В. А. и ответника „ОЗК Застраховане“ АД е сключен
договор за застраховка по застрахователна полица № /23/122003669399 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № ****** със срок на вА.дност от 19.12.2022 г. до
18.12.2023 г.;
че ищцата е отправила към ответника „ОЗК Застраховане“ АД
застрахователна претенция с вх. № 99-5668/30.08.2023 г. с приложен към нея
констативен протокол за ПТП;
5
че ответникът е отказал с техен изх. № 21-3/30.11.2023 г. изплащането на
обезщетение по предявената претенция до представяне на изисканите
документи.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК , съдът указва на ищеца, че следва
да установи следните факти:
че на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм, че
вследствие на ПТП са му били причинени сочените травматични увреждания,
че е изпитал физически и психически болки и страдания, страх, че във връзка
с лечението е бил поставен еластичен титаниев пирон в комплект с два винта,
необходимостта и провеждането на лечение извън Република България,
нА.чието на вА.ден договор за застраховка между ответника и водача на МПС
за срок на действие, покриващ датата на ПТП, както и размера на
претендираните имуществени и неимуществени вреди.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК , съдът указва на ответника, че
следва да установи положителните факти, на които се позовава, а именно: че е
нА.це съпричиняване от страна на ищеца.
На осн. чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира , че не са нА.це факти по
отношение, на които страните не са ангажирА. доказателства.

На основание чл. 146 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид становищата на
страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан като
окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:

ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение № 778
от 10.06.2024 год. като окончателен доклад по делото.

АДВ. Г. С.: Представям в превод на български език на представените
към исковата молба писмени доказателства и една фактура, във връзка с
извършения превод. От същите се установява, че ищцата е здравно осигурена
в Германия и са й отпуснати помощни средства: инвА.дна количка за 4
седмици, тоалетен стол.

СЪДЪТ връчва представените от адв. Г. С. доказателства в превод на
адв. Т. С., за запознаване.

АДВ. Т. С.: Не възразявам да се приложат по делото. С тези
доказателства не се установява извършеното лечение, а по скоро здравното
осигуряване в Германия на ищцата.

6
СЪДЪТ докладва молба вх. № 23715/25.09.2024 г. от ответната страна,
чрез процесуален представител, във връзка с дадените им указания за
представяне в заверен препис на цялата застрахователна преписка по
заявената застрахователна претенция, излага че:
Книжата, съдържащи се в преписката се състоят от приложените към
отговора на исковата молба такива. Към депозираната застрахователна
претенция са приложени същите медицински и други документи, които са
приложени и към исковата молба, с изключение на представените документи
на немски език и снимки.

АДВ. Т. С.: Приложили сме всички документи по преписката.
Единствено приложенията към застрахователната претенция, които са
идентични към приложенията към исковата молба.

СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
такива, както и представените в днешно съдебно заседание доказателства в
превод, като допустими и относими към предмета на спора, поради което
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 844/дата не
се чете/писмо изх. № УРИ 819000-46259/2023 г., писмо изх. №
9157/23.08.2023 г., писмо изх. № 1291/31.07.2023 г., фактура №
**********/31.07.2023 г., извадка от журнал за прием на пациенти в Спешен
център към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, ИЗ № 7423, Талон за медицинско
изделие, транспортен етикет, Застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ вх.
№ 99-5668/30.08.2023 г., писмо изх. № 99-5705/31.08.2023 г., писмо изх. № 21-
3/30.11.2023 г., удостоверение за раждане от 30.06.2014 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени
документи, както следва: Застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ вх. №
99-5668/30.08.2023 г., писмо изх. № 99-5705/31.08.2023 г., известие за
доставяне, писмо изх. № 21-3/30.11.2023 г., известие за доставяне.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото днес
представените от процесуалния представител на ищцата доказателства в
превод от немски език, както следва: въпросник за произшествия във връзка
със заболяването от 25.01.2024 г., договорна рецепта, фактура №
**********/30.09.2024 г.

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 18112 от 12.07.2024 г. заключение
7
по допуснатата съдебно медицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно медицинската експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Д-р Р. Б. М. - 71 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице М.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

АДВ. Г. С.: Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме
заключението.

На въпроси на адв. Т. С.: По т. 6 относно възстановителния период,
сочите, че е около 4 месеца. Това включва ли рехабилитация и дА. е
извършена рехабилитация.
Вещо лице М.: Няма медицинска документация за извършена
рехабилитация. Това е за възстановяване след първата операция. След втората
операция е необходимо около 20-30 дена да се спазва определен режим.
Януари 2023 г. са извадени двата пирона, костта е зараснала, движенията
са възстановени. Тя накуцва, но това при децата е много дълъг период, тъй
като им е загнездено в мозъка, че трябва да се пази кракът. Може да се
преодолее с рехабилитация, с включване на по-лек спорт, иначе няма
основания от механична гледна точка да куца.

На въпроси на адв. Т. С.: Този период включва ли рехабилитацията.
Вещо лице М.: Да, това е първият период след травмата. На 30-тия ден
костта е зараснала. Обикновено към втория месец се прави контролна
рентгенография, за да дадем предписание колко да се натоварва крайника.
Нямат нужда от съществена рехабилитация. Съединителната тъкан е много
еластична и много бързо преодоляват обездвижването от имобилизацията.

АДВ. Т. С.: Нямам други въпроси към вещото лице, да се приеме
заключението.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно медицинска експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
8
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 600.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно медицинска експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на
600.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно медицинска експертиза в размер на 600.00 лв., както следва:
от внесения от ответника депозит в размер на 240 лв. и платими от
бюджета на съда в размер на 360 лв.
(Издаден РКО по вносна бележка от 21.06.2024 г. и РКО от бюджет)

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 23431 от 20.09.2024 г. заключение
по допуснатата съдебно автотехническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно автотехническата експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Инж. Й. Л. М. - 43 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице М.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

На въпроси на адв. Г. С.: На стр. 4 казвате, че видимостта пред лекия
автомобил е била 70-80 м, с оглед на светлинното петно. Не е било настъпил
пълен мрак.
Вещо лице М.: В тази част от денонощието, с оглед сезона, да е било
сумрак, т.е. не е било тъмно, виждА. са се хора на платното или в близост.

На въпроси на адв. Г. С.: Имало ли е препятствия по пътното платно,
което да препречва видимостта на водача от дясната страна.
Вещо лице М.: Доколкото имах възможност да се запозная, няма
дървета в близост на пътното платно, т.е. нямаме данни за изкуствени или
естествени прегради.

На въпроси на адв. Г. С.: На стр. 7 казвате, че лекият автомобил, в
9
момента, в който е започнало да пресича детето, предполагам е стъпила на
пътното платно, се е намирала на 33 м преди точката на ПТП. Това разстояние
е по-малко от зоната на видимост пред автомобила.
Вещо лице М.: Това означава, че автомобилният водач е имал
възможност да наблюдава започването на пресичането на детето и да реагира
в рамките на тази зона. Скоростта, която изчислявам е минималната
възможна, тъй като е към момента на удара и зависи от разпределението на
личните вещи, джапанките на детето, т.е. затова казваме, че е минимална, тя
най-вероятно е малко по-висока.
Считам, че това е минималната скорост на движение тъй като от
момента на удара до изпадане на макар и джапанка на детето, има известен
период от време. Дори и да бъде 0.5 сек, това означава, че автомобилът не е
бил на 33 м, а примерно на 40 м, което би увеличило скоростта му, зоната на
видимост и времето за реакция.

На въпроси на адв. Г. С.: Доколкото видимостта е 80 м, къде се е
намирало детето, в коя част на пътното платно, в момента в който водачът е
имал видимост към него.
Вещо лице М.: Видно от стр. 6, приложената скица, пътното платно не е
било ограничено в ляво и в дясно от тротоарни площи. Считам, че детето е
започнало пресичането си или от тревната площ или от асфалтираната част,
която принадлежи към кръстовището.
Не намирам данни, които са сочат, че е нямало видимост, максимална,
към детето. ДА. детето е било статично или се е движило, ако водачът е
наблюдавал пътното платно, е имал възможност да го забележи. По делото
няма данни, че той е реагирал своевременно. Ако беше реагирал своевременно
щеше да има макар и начална спирачна следа. Нямаше да може да ограничи
категорично скоростта си значително, но и ударът е настъпил в лявата част на
автомобила, т.е. ако е бил намА.л макар и с малко скоростта си на движение и
отбил вдясно, би могло да се размине. Тази зона на застъпване от около 40 до
50 см в зоната на ляв фар на автомобила, абсолютно възможно е да бъде
предотвратено съприкосновението.

На въпроси на адв. Г. С.: Това означава ли, че детето е ударено със
същата скорост, с която се е движил автомобилът.
Вещо лице М.: Считам, че е имало малко намаляване на скоростта,
независимо дА. само си е дръпнал крака си от педала на газта, автомобилът
започва да намаля от естественото триене на въздушната среда и от пътното
платно, т.е. дори и тогава скоростта леко е намаляла. Затова коментирам
скорост в време на удара, а не скорост към началото на пътната ситуация.

На въпроси на адв. Г. С.: Което означава, че преди удара е възможно да
10
е била и по-висока.
Вещо лице М.: Това казах в изложението.

На въпроси на адв. Т. С.: Кои са основните източници, от които съдите
за описания механизъм, скоростта, за това че, няма спирачен път.
Вещо лице М.: Само и единствено по документите от досъдебното
производство. Категоричен съм, че автомобилът е бил преместен след ПТП,
тъй като разпределението на личните вещи и изпаднА. части от автомобила
показват, че той се е движил в обратна посока на тази, в която автомобилът е
описан след ПТП. Т.е. нямаме категорично запазване на произшествието,
както по отношение на автомобила, така и по отношение на детето.
Разполагаме единствено с личните изпаднА. вещи и изпаднА.е технически
детайли от автомобила.

На въпроси на адв. Т. С.: Тъй като сте се запознал с досъдебното
производство, в момента в ход на разследване ли е или е приключило.

СЪДЪТ намира поставения от адв. Т. С. въпрос към вещото лице за
недопустим, поради което
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА поставения от адв. Т. С. въпрос към вещото лице: Тъй
като сте се запознал с досъдебното производство, в момента в ход на
разследване ли е или е приключило.

На въпроси на адв. Т. С.: По т. 4 сочите скорост на движение на детето.
Има ли някакви конкретни данни от досъдебното производство, от които да се
определи скоростта на движение или това е средна скорост на движение на
дете.
Вещо лице М.: Това е средната скорост, която е била между 4.3 км/ч и
5.5 км/ч, или средно преизчислена към м/сек - 1.36.

На въпроси на адв. Т. С.: Има ли вероятност да се е движило с по-
висока скорост, да е тичало.
Вещо лице М.: Разбира се, с по-висока или с по-ниска. Затова вземаме
средна скорост, тъй като нямаме категорични данни, например видеозапис,
който да ни наведе на друго.

Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към вещото лице и не възразяват да се приеме заключението.
11

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза е
компетентно дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и
следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по
делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 600.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно автотехническа експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер на
600.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза в размер на 600.00 лв., както следва:
от внесения от ответника депозит в размер на 400 лв. и платими от
бюджета на съда в размер на 200 лв.
(Издаден РКО по вносна бележка от 21.06.2024 г. и РКО от бюджет)

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 23167 от 18.09.2024 г. заключение
по допуснатата комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза
и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица,
изготвили комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза,
като пристъпва към снемане на самоличността им:
Д-р М. А. Т. - 61 години, българка, български гражданин, неосъждана,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице Т.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.

Ц. А. С. - 68 години, българка, български гражданин, неосъждана, без
родство и трудовоправни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице С.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.

12
АДВ. Г. С.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме
заключението.

На въпроси на адв. Т. С.: Сочите, че на детето трябва да се предостави
специА.зирана помощ. В кой момент според вас е следвало да се потърси
такава помощ и ако е била своевременно предоставена, възможно ли е било да
се предотврати появата на това разстройство в адаптацията, включително да
се влияе върху неговата продължителност.
Вещо лице Т.: Няма как да остане само в рамките на остра стресова
реакция. Щеше да има разстройство в адаптацията, но щеше да е по-меко, по-
кратко и по не толкова травмиращо детето. То по-бързо щеше да установи
функционирането си, социалното, училищното и т.н.
Моментът, в който е трябвало да се потърси, максимално рано, след
изписване от болницата, когато соматичните неща са копирани. В смисъл и
като психологична подкрепа и като медикаментозна терапия, нещо меко,
седиращо или антитревожно, би било уместно. Има такива медикаменти за
деца над 6 годишна възраст.

АДВ. Т. С.: Нямам други въпроси към вещите лица. Да се приеме
заключението.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по допуснатата комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза е компетентно дадено и отговоря на поставените
въпроси, поради което и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото.
Съгласно представените от вещите лица справки – декларации, СЪДЪТ
намира, че на вещо лице М. А. Т. следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 505.00 лв., а на вещо лице Ц. А. С. следва да бъде
определено окончателно възнаграждение в размер на 500.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, ведно с
приложените справки - декларации на вещите лица.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение
на вещо лице М. А. Т. в размер на 505.00 лева;
на вещо лице Ц. А. С. в размер на 500.00 лева.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение
13
на вещо лице М. А. Т. по допуснатата комплексна съдебно психиатрична
и психологична експертиза в размер на 505.00 лв., платим от бюджета на съда.
(Издаден РКО)
на вещо лице Ц. А. С. по допуснатата комплексна съдебно психиатрична
и психологична експертиза в размер на 500.00 лв., платим от бюджета на съда.
(Издаден РКО)

СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит призования свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят Д. В. А., ЕГН: **********, 22 г., българин, български
гражданин, неосъждан, без родство, дела и трудовоправни отношения със
страните, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият
обеща да говори истината.

На въпроси на адв. Т. С.:
Свидетелят А.: Студент съм в Технически университет-Варна и почти
ежедневно ми се налага да пътувам за лекции. Този път го изминавам почти
всеки ден.
Участвал съм в ПТП през месец юли 2023 г., в центъра на село Р.В..
Пътувах с моя личен автомобил „Голф“ 4 от село С., понеже него ден не бях в
университета, а там имаме семейни приятели, в с. С., К., бях при тях на гости.
Около 20 часа бях тръгнал от там да се примирам в посока с. Ж., общ. Т..
Когато влязох в селото, времето беше сумрак, точен час не мога да кажа. В
далечината видях детето, но не очаквах, нямах време за реакция. Усетих удара
отстрани на автомобила, обърнах се, видях детето, че лежи отстрани. На
около 300 м от случая обърнах в обратна посока. Спрях, обадих се на 112 от
моя телефон. Върнах се на място, имаше един мъж до детето, който крещеше
„на кой е това дете“. Почнаха да се събират хора. Скоростта, с която карах
беше около 10-15 км над ограничението, приблизително 60-65 км/ч, около 60
км/ч е била скоростта.
Като видях детето, нямам точен спомен дА. беше започнало да пресича
платното, понеже от шока, от паниката, след като се върнах получих
многобройни удари, по себе си, ритаха ме, блъскаха. Един мъж и една жена ми
помогнаха, дръпнаха ме от мястото. След това разбрах, че на колата са
нанесли щети, понеже беше останала там, аз бях на друго място.
Споменът който имам беше, че детето тича, и мисля, че имаше още едно
дете, не съм сигурен.
След инцидента мен, когато ме дръпнаха в една къща след което ме
изместиха във втора къща и стоях през цялото време там. Полицаите дойдоха
доста късно, около час или 40 мин когато ме взеха мен. Полицаите са дошли и
са се опитА. да разпръснат тълпата, за да ме вземат по-спокойно.
14

На въпроси на адв. Г. С.:
Свидетелят А.: Ударът беше в странична лява част на автомобила. След
като спрях имаше счупено огледало в ляво, изкривен калник и спукано стъкло
на фара. Страничното огледало висеше, аз го откъснах като се качвах обратно
в автомобила. Когато спрях тялото на детето вече беше преместено настрани.
Когато стана удара аз се обърнах и видях, че детето падна на
кръстовището, паднало на платното. Когато обърнах автомобила и се върнах,
спрях на ъгъла на кръстовището и детето беше изместено до тротоара.
Когато видях детето леко намА.х, но не натиснах спирачки. Стана
изведнъж. След което превключих на втора предавка за да мога да обърна,
така реагирах, и се върнах. Затова доста хора казаха, че съм карал много
силно. Не карах много силно, просто увеличих скоростта си след удара, за да
се върна по-бързо на място.

СЪДЪТ предявява на свидетеля приложената на л. 6 от заключението на
в.л. М. - фиг. 4.
Свидетелят А.: Видях детето до дървото.
Свидетелят А. посочва местоположението на детето, където го е
възприел.
СЪДЪТ отбелязва с „Х“ мястото на фиг. 4.

СЪДЪТ означава с „Х“ на пътното платно мястото на удара с детето,
посочен от свидетеля на фиг. 4, на л. 6 от заключението на в.л. М..

На въпроси на адв. Г. С.:
Свидетелят А.: Нямам спомен от коя посока пресичаше детето.

Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ уведомява свидетеля А., че за явяването му в днешно съдебно
заседание има внесен депозит в размер на 100 лв. Ако желае същият да му
бъде изплатен следва да подаде нарочна молба с посочване на банкова сметка.

Свидетелят А.: Желая да ми бъде изплатен депозита. Моля да ми бъде
издадено удостоверение за това, че днес съм в съда.

С оглед направеното от свидетелката Д. В. А. искане за изплащане на
15
внесения от ответната страна депозит за призоваването му в размер на 100 лв.
Следва да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред
висше учебно заведение, в уверение на това, че Д. В. А. се е явил в съдебно
заседание по т.д. № 156/2024 г. по описа на ОС-Варна.
Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетеля Д. В. А. депозит за призоваването му в
размер на 100.00 лева от внесения от ответника такъв, като му ДАВА
възможност с нарочна молба да посочи банкова сметка, на която сумата да
бъде преведена.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Д. В. А. съдебно удостоверение, което да послужи
пред висше учебно заведение, в уверение на това, че същият се е явил в
съдебно заседание, проведено на 01.10.2024 г. от 09:30 часа до 11:00 часа.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.

СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:

Свидетелят К. А. М., ЕГН: **********, 38 г., българин, български
гражданин, женен, неосъждан, баща на А. К. А., съпруг на Г. И. Я..
СЪДЪТ разяснява на свидетеля М. основанията за отказ от
свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, като в случай, че желае да
свидетелства предупреждава същата за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелят М.: Ще дам показания. Обещавам да говоря истината пред
съда.

На въпроси на адв. Г. С.:
Свидетелят М.: На 01.07. ние дойдохме на екскурзия в село Р.В..
Живеем в Германия. Дойдохме, аз имам къща и се прибрахме в България за
почивка.
В деня на произшествието аз отидох в другата махала, а жена ми с
децата отиде при брат ми. А. отишла да си купи сладолед. Аз от другата
махала виждам главня път, където минават колите. Гледам един зелен голф, с
голяма скорост. Аз видях удара, но не разбрах, че е детето ми. Той директно
удря детето с лява страна и хвърля детето, направи завой и не спря. На края на
селото спрял, върна се в центъра, където блъсна детето и вика „лапето умря
ли“. Той е тука днес.
Аз отидох там, много се събраха, цялото село чу тоз шум. Видях, че
16
детето лежи. Като отидох видях, че моето дете е ударено. Чувам шума от
другата махала и отивам. Видях удара. Виждам удара от 50-60 метра и
помислих, че някакво животно удариха, но видях хвръкна нещо. Чувам, викат
„това дете на кого е“, защото аз 8 години не съм си докарвал децата в село.
Тогава видях, че детето е моето. Почнаха да викат „К.“, гледам детето все едно
свършило, паднало. Имаше бордюр, до него. Не видях дА. някой го е местил
детето. Другият свидетел - Д. беше там. Не помня кой беше там, бях в шок. Д.
се обадил на линейката. Дойде една кола, качвам се на колата, взех си детето и
тръгваме към Варна, в Окръжна болница. В колата детето не беше в съзнание.
Взех детето, влизам в болницата, казвам какво се случи, влизаме вътре, искаха
ЕГН на детето, аз не си го спомням. Казват ми „говори с нея“, аз казвам „тя
свърши вече, какво да говоря“, не знам какво да говоря от притеснение.
А. беше на легло, оставихме я на леглото. Лекарят каза „говори с нея“.
Лекарят каза, че има счупен крак, счупен таз, охлузване по главата, по лакътя,
на ръката, навсякъде.
А. стоя в болница 8 или 11 дена, не помня точно. Взеха я в интензивното.
Първо не направиха операция, гледаха я. После на крака й направиха
операция, сложиха пластини, две железа. Като се събуди А. каза „тате, какво
ми стана“. Казах й, че е паднала като е играла с братчето си. Тя не помни.
Тогава не й казвах за ПТП. Тя разбра като минаха 4-5 месеца, тогава й казах,
че я е блъснала кола. Като я изписаха от болницата А. не ходеше сама. Взехме
я с чаршафите, отидохме на къщата. На леглото беше 3-4 месеца. Жена ми й
слагаше памперс. Два месеца беше на памперс. Къпането ставаше, сложихме
легенче, на една страна слагахме главата и забърсвахме с кърпи тялото. През
това време А. не знаеше нищо. Докарахме я във Варна, правихме превръзки на
два дена, заради операцията.
В Германия се прибрахме края на август, септември, детето беше зле.
Сложихме я на юрган, на буса и така си отидохме в Германия. В Германия
детето не можеше да върви. Ние с жена ми помагахме, защото не можеше да
ходи в тоалетната. Имаше специален стол да седне за тоалетна, също за банята
да се къпе. С инвА.дна количка беше около месец. В Германия ни изписаха
инвА.дна количка, социалните. Ходихме на рехабилитация в Германия, в Б..
Имаше уред за масаж, имаше като стълби и полека, полека да се качва. Масаж
правеха на крака. Махнахме пироните в болницата в Германия. А. като разбра
за катастрофата казва „как ще ме удари, взе ми живота, осакати ме“. Не
помни, нервна стана. Бие ни в къщи.
Патерици предписаха от болницата, но не можа да ги ползва. Аз я носех
А. до училище, на гръб. Това всеки ден, до петък. В училище госпожата я
обслужваше, да ходи до тоалет. Ние вън чакаме на коридора.
Опитахме се да ходим на психолог в Германия, обаче те са с дата кога да
се отиде и казаха, че е пълно, ще чакаме още 2-3 год. Не я заведохме, защото
нямаше място.
Към настоящия момент А. е добре, но куца с левия крак и е нервна.
17
Някой път се напикава като спи. Преди това не се е напикавала.
Преди беше много умна, послушна, аз забравях, че е в къщи. Като си
дойде от училище, пише си домашните, храни се и отива да спи. А сега не
можем да я озаптим, нервна е, каквото каже тя, това правим. Има страхове,
говори на сън – „недей да правиш“, вика. Преживява нещо.

На въпроси на адв. Т. С.:
Свидетелят М.: Шофьорът идва отгоре, спуска се към центъра. Детето
ми беше от другата страна, отива на магазина. Шофьорът трябва да идва от
дясната страна, той отива срещу детето от лявата страна.

СЪДЪТ предявява на свидетеля приложената на л. 6 от заключението на
в.л. М. - фиг. 4.
Свидетелят М.: А. е отбелязана на фиг. 4 с кръг.
Свидетелят показва мястото, където е било разположено детето, като
съдът го означава с „О“, като посочва същата зона на удара, както и
свидетелят А..

Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля, след което същият беше освободен и напусна
съдебната зала.

СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:

Свидетелят Д.Х.Ч., ЕГН: **********, 48 г., българин, български
гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

На въпроси на адв. Г. С.:
Свидетелят Ч.: Зная за ПТП с А. през юли 2023 г. Аз бях свидетел,
живея на около 100 м от мястото на ПТП. Живея в с. Р.. Преди инцидента, чух
от с. С.К., че идва МПС със странен шум, висок шум. Излязох да видя какво
става. Видях, че „Фолксваген Голф“ 4 удари детето. Аз бях в къщи, на
входната врата, вижда се всичко. Аз съм на 100 м и се вижда всичко. Точно
беше на центъра, в ниското. Чух шум и излязох. През това време, беше бързо
движението на това МПС и удари детето. Детето фръкна, започна да се
търкаля и се спря до бордюра с краката напред.
Автомобилът продължи без да спира, без да намаля и не можа да вземе
завоя. Взех си телефона и веднага сигнА.зирах на 112. Докато сигнА.зирах на
18
112, водачът на МПС се обърна и дойде до мен. Размина се с мен и спря преди
детето. Детето лежеше неподвижно. При мойто отиване водачът на МПС
отвори вратата и слезе от колата. Тогава имаше хора събрани около детето. Не
видях кой е преместил А., тя беше на мястото, където лежеше, докато дойде
колата, на която я качихме и замина за болницата. Водачът при слизането си,
се нахвърлиха отгоре му роднини, бащата на А.. Водачът на МПС каза „детето
живо ли е, убийте ма, детето живо ли е“. Аз отидох до детето да видя в какво
състояние е, беше неподвижно, не мърдаше.
В болницата аз не можах да отида, поради това, че дадох сигнал на 112 и
ме помолиха да остана като свидетел. Качихме детето с баща му в една кола от
селото и тръгнаха за Варна.
В последствие разбрах, но това стана след 2-3 часа, казаха, че детето е
ударено, със счупен таз и ляв крак.
След инцидента видях детето на 3-ти, 4-ти ден, беше нервно. Аз не
стоях вътре много, пуснаха ме за малко само. А. беше в съзнание, на мен нищо
не ми каза, не приказваше, беше нервна, неспокойна, буйстваше, на
докторите, на майката, на бащата. Не искаше контакт. Не стоеше мирно,
спокойно, като болен човек, а лежеше, отговаряше на турски, приказваше с
баща си и майка си на турски. Аз разбирам малко турски. Не съм разбрал
какво говори, говореше им на висок тон.
Като я изписаха от болницата се прибраха в селото. Постоянно имахме
контакт с бащата. Като се прибра А., една седмица след това я видях. Детето
нямаше подобрение, не вървеше, не се обслужваше сама. След около месец и
половина си заминаха за Германия. Чувахме се с К. няколко пъти. Втора
операция е извършена на детето, махнати са пирони, детето е имало леко
подобрение.
Тази година К. със семейството си си идваха през месец юни. С мойта
дъщеря излизаха, разхождаха се, А., мойта дъщеря и на К. другата дъщеря.
Приятелки са, излизаха заедно. Постоянно се държаха за ръце, А. се държеше
за моята дъщеря и за сестра си, имаше страх от коли. Като идва камион, кола,
защото живеят на главната улица и само шума докато чуе и има страх, и
стискаше дъщеря ми и сестра си за ръцете. А. накуцва постоянно. Преди да
стане произшествието А. беше нормално дете, както другите деца. Не е чак
толкова приказлива, иначе е общителна, контактна, беше спокойна,
неизбухлива, а към настоящия момент е доста избухлива, не иска да приказва
с никого, избира си хора с кого да приказва, посяга да бие, да удря, сестра си,
брат си, баща и майка, дори и нас удря. Към дъщеря ми нормално се отнася,
когато на А. не й изнася, посяга към дъщеря ми. Преди не е имало такова
поведение от А., беше много добро дете, както и другите момиченца.

На въпроси на адв. Т. С.:
Свидетелят Ч.: Видях удара. Преди удара детето си вървеше. Самата
кола излезе от платното си за движение, от дясната страна излезе и беше в по-
19
голямата си част в лявата страна. Детето вървеше от ляво надясно. Ударът е в
лявата страна. В лявата страна на детето. Детето чу шума на колата, бяха две
деца. Не го познах другото дете. Беше по-назад.

На въпроси на адв. Г. С.:
Свидетелят Ч.: Когато А. пресича от ляво на дясно е минала цялото
ляво платно, преминава през разделителната линия и в дясното платно тръгва
да се връща. Обръща се и се връща. Върви напред и от лявата страна, отгоре
идва колата и я удря отляво. Огледалото с лявата страна беше счупено.
Водачът е имал възможност да я види по отдалеч, едно 200-300 метра.
Според мен, движеше се с много висока скорост, не се опита да намА..
Движеше се с една и съща скорост към момента на удара и преди това. Тъй
като при произшествието, като излезе водачът на колата, вече като спря, моята
съпруга дойде, прибра го към къщи и по време докато отидат до в къщи, той
се е хвА.л на жена ми, че за 30 мин е стигнал от с. С. до с. Р.В..

Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля, след което същият беше освободен и напусна
съдебната зала.


АДВ. Г. С.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. Т. С.: Няма да соча други доказателства.

АДВ. Г. С.: Към настоящия момент доверителката ми А. няма банкова
сметка. Ще я посочим в най-кратък срок. Може да посочим, както обичайно
посочва нашата кантора, друг начин за плащане, чрез издаване на чек. Във
връзка с указанията на съда ще представя банкова сметка на името на детето,
моля да ми дадете възможност в три дневен срок да представя удостоверение
от банката за откритата сметка.

Съгласно указанията към ищцовата страна дадени с Определение №
778/10.06.2024 г., за посочване на банкова сметка на името на А. К. А.,
СЪДЪТ намира, че следва да даде три дневен срок на страната за представяне
на банково удостоверение за открита сметка, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА възможност на ищцовата страна, в три дневен срок от днес, да
представи банково удостоверение за открита сметка на името на А. К. А..
20

АДВ. Г. С.: Представям списък по чл. 80 от ГПК и удостоверение за
регистрация по ДДС.
АДВ. Т. С.: Представям списък на разноските, договор за правна защита
и съдействие, преводно нареждане, фактура и удостоверение за регистрация
по ДДС.

СЪДЪТ намира, че представените от страните списъци по чл. 80 от ГПК
и доказателства за извършването им, следва да бъдат приложени по делото, с
оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
в днешно съдебно заседание от процесуалните представители на страните:
списък с разноски на основание чл. 80 от ГПК, удостоверение за регистрация
по ДДС, списък на направените разноски на основание чл. 80 от ГПК, договор
за правна защита и съдействие серия № 403/23.05.2024 г., преводно нареждане
за кредитен превод в лева от 01.07.2024 г., фактура № 483/01.07.2024 г.,
удостоверение за регистрация по ДДС.

С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което и на
основание чл.149, ал.1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Г. С.: Моля да уважите изцяло предявените искове, като
основателни и доказани. Считаме, че със събраните по делото гласни и
писмени доказателства установихме всички елементи от фактическия състав
на деликтната отговорност.
Считаме, че с приемането на автотехническата експертиза се установи
механизма на настъпване на ПТП, противоправното поведение, вината и
причината за настъпването му, също и настъпилите увреждания. От приетата
по делото съдебно медицинска експертиза се установи вида и характера на
вредите, както и, че към настоящия момент възстановителният период при
доверителката ми не е приключил, а именно продължава да накуцва, което
действително може да е субективно отношение, но може да е и чисто
физиологично, доколкото такива изследвания към настоящия момент не са
направени.
21
Моля да оставите без уважение релевираното от страна на процесуалния
представител на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на доверителката ми в качеството й на пешеходка.
От изслушаните свидетелски показания, както на виновния водач, така и
от приетата по делото съдебно автотехническа експертиза се установи, че
водачът е имал видимост над 80 м към пешеходката. Респективно е имал
възможност да я възприеме и ако се беше движил със съобразена за пътния
участък скорост, щеше да има възможност да спре и да предотврати. Още
повече, че водачите на ППС следва да бъдат внимателни към уязвимите
участници на пътя, каквито са малките деца и пешеходците.
Претендираме разноски и адвокатско възнаграждение в полза на адв. Н.
Д., за което представям списък, ведно с удостоверение за регистрация по ДДС.
Правим възражение за прекомерност, с оглед на претендирания от
страна на ответника адвокатско възнаграждение, с оглед на фактическата и
правна сложност на делото.

АДВ. Т. С.: С оглед становището на доверителя ми, моля да отхвърлите
исковете и в условията на евентуалност, да определите справедливо
обезщетение, доколкото претендираният размер е прекомерен.
Поддържам становището си за съпричиняване.
Моля да ми бъде дадена възможност, с оглед доказателствения
материал, в писмен вид да развия съображенията си.
Моля да ни присъдите разноски.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение на
01.11.2024 г.

СЪДЪТ дава възможност на ответната страна, в седмичен срок от
днес, да изложи писмено становище по съществото на правния спор с препис
за насрещната страна.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:44
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
22